Спомени за Никола Янкулов (15.08.1914 – 12.06.1944)

Когато спомените оживеят, ехото им не трябва да заглъхне!

Могат ли едни „спомени“ да извикат отново на живот образа на човек, оставил такива неизлечими следи след своя кратък, интензивен и осмислен живот?
Очаквах, че разказите на различните автори на тези спомени да се повтарят, но не е така – те се допълват по един спонтанен начин, рисувайки различни страни и детайли от образа на техния общ герой, но звучат еднакво искрени и възторжени, за да изградят накрая един цялостен образ на човек, открояващ се като истински исполин – един голям Човек, открояващ се сред другите със своята както физическа, така и духовна красота и сила. От тези „спомени“ пред мен изплува и оживя един образ „невъзможен, на бурна епоха син бодър, тревожен“ – един истински бунтовник за правда и свобода.
Не случайно поставих това заглавие, перифразирано от Яворовото „Когато гръм удари, как ехото заглъхва!“, … в дните, когато се чества 70-годишнина от убийството на този наш исполин в борбата за свобода и социално справедливо общество, нека не допускаме ехото да заглъхне. Дълго след това книгата може и трябва да се чете и това, надявам се, ще бъде много полезно знание за нас, поне поради три причини:

Първо, четящите днешни българи, пък и бъдещи поколения, ще могат в лицето на Никола Янкулов да имат един прекрасен пример за това, как да се справят с трудностите в живота и да изживеят достойно и смислено своя живот… Второ, четящите поколения могат да намерят в книгата истинското познание за една бурна и тревожна епоха на нашата история. … И трета причина, която бих откроила за това защо трябва да четем тази книга, е заради това, че от нея ще можем да се доберем до истинското значение на понятието „анархизъм“, което няма нищо общо с житейското понятие „анархия“, свеждано просто, елементарно и неграмотно само до значението на „хаос и безредие“. Сам Никола Янкулов като последователен анархист, както и всички автори на спомените за него – също български анархисти от онова бурно време, днес дори заради това опростенческо разбиране на анархизма бяха принудени да се преименуват в „безвластие“ и „безвластници“. Това е то истинското значение на анархизма като движение и учение.

Бих желала тази книжка със спомени за Никола Янкулов да се превърне в един скромен, неръкотворен паметник над неговия незнаен гроб, където и да се намира той. В този смисъл е похвална идеята на неговия последовател-анархист арх. Кръстьо Павлов – чест му правят усилията да издири, събере и издаде в книга устно разказаните спомени на неговите съидейници-анархисти, защото само писаното слово има предимството да се запазва за идните поколения и така той допринася за се увековечи светлата памет на героя, както и да даде пример за подражание на бъдещите поколения…

Из рецензията на проф. д-р Ф. Даскалова