
Спомени за Никола Янкулов (15.08.1914 – 12.06.1944)
Никола Янкулов
Когато спомените оживеят, ехото им не трябва да заглъхне!
Могат ли едни „спомени“ да извикат отново на живот образа на човек, оставил такива неизлечими следи след своя кратък, интензивен и осмислен живот?
Очаквах, че разказите на различните автори на тези спомени да се повтарят, но не е така – те се допълват по един спонтанен начин, рисувайки различни страни и детайли от образа на техния общ герой, но звучат еднакво искрени и възторжени, за да изградят накрая един цялостен образ на човек, открояващ се като истински исполин – един голям Човек, открояващ се сред другите със своята както физическа, така и духовна красота и сила. От тези „спомени“ пред мен изплува и оживя един образ „невъзможен, на бурна епоха син бодър, тревожен“ – един истински бунтовник за правда и свобода.
Не случайно поставих това заглавие, перифразирано от Яворовото „Когато гръм удари, как ехото заглъхва!“, … в дните, когато се чества 70-годишнина от убийството на този наш исполин в борбата за свобода и социално справедливо общество, нека не допускаме ехото да заглъхне. Дълго след това книгата може и трябва да се чете и това, надявам се, ще бъде много полезно знание за нас, поне поради три причини:
Първо, четящите днешни българи, пък и бъдещи поколения, ще могат в лицето на Никола Янкулов да имат един прекрасен пример за това, как да се справят с трудностите в живота и да изживеят достойно и смислено своя живот… Второ, четящите поколения могат да намерят в книгата истинското познание за една бурна и тревожна епоха на нашата история. … И трета причина, която бих откроила за това защо трябва да четем тази книга, е заради това, че от нея ще можем да се доберем до истинското значение на понятието „анархизъм“, което няма нищо общо с житейското понятие „анархия“, свеждано просто, елементарно и неграмотно само до значението на „хаос и безредие“. Сам Никола Янкулов като последователен анархист, както и всички автори на спомените за него – също български анархисти от онова бурно време, днес дори заради това опростенческо разбиране на анархизма бяха принудени да се преименуват в „безвластие“ и „безвластници“. Това е то истинското значение на анархизма като движение и учение.
Бих желала тази книжка със спомени за Никола Янкулов да се превърне в един скромен, неръкотворен паметник над неговия незнаен гроб, където и да се намира той. В този смисъл е похвална идеята на неговия последовател-анархист арх. Кръстьо Павлов – чест му правят усилията да издири, събере и издаде в книга устно разказаните спомени на неговите съидейници-анархисти, защото само писаното слово има предимството да се запазва за идните поколения и така той допринася за се увековечи светлата памет на героя, както и да даде пример за подражание на бъдещите поколения…
Из рецензията на проф. д-р Ф. Даскалова