Преди няколко дни започна офанзивата на турската държава срещу самоуправляващите се общности в Рожава – част от територията на уж суверенната сирийска държава. Режимът на Ердоган има две цели – да унищожи, доколкото е възможно, съпротивителните сили на кюрдския народ, голяма част от който живее в границите на Турция, и да завладее нови територии и източници на петрол.

Атаката започна с бомбандировки и продължи с нахлуване на жива сила. Доскорошните „съюзници“ на местните Сили за самозащита, които изиграха основна роля за възпирането на Ислямска държава, САЩ, Русия и режимът на Асад, не предприеха нищо, за да ги защитят от агресията на турската армия.

Рожава се състои от три различни кантона – Африн, Джезире и Кобане. Армията на Ердоган нападна първо Африн. Във връзка с това нашите другари от турската организация Революционно анархистко действие разпространиха следното изявление:

Неговото име е Yahya Hamadeh, седемгодишно арабско момче, което заедно с хиляди прогонени сирийци избяга в земите, в които кюрдите успяха да съхранят мира. Преди два дни той почина в болницата в Африн, след като турските военновъздушни сили бомбандираха града.

Африн принадлежи на хората в Африн. Народът на Африн е роден в тези земи и умира в тези земи. Животът му там не е свързан с нечии планове или програми. Хората не са там като част от нечия стратегия. За тях Африн е вода, хляб, храна, игра, история, приятел, партньор, любовник, улица, дом, квартал. Но за държавата е само стратегия. Стратегия, която не се грижи за Африн или хората в него.

Атаката срещу Африн е стратегия от Енергийната война, която доведе до разрушаването на Сирия и ще разруши много държави в региона. Държавите създават илюзията, че водят тези войни „за своите граждани“. Провеждат консервативна националистическа пропаганда, за да убедят хората в тази измама. Лъжата е обърната както навътре, така и навън. Както е нужно да изборите в държавата, така е нужно и за преговорите с другите държави. Управниците, които печелят пари от процеса на добиване, транспорт и продажба на енергийни ресурси, използват всички възможни материали, за да увеличат печалбата си. В дискусиите, където броят на пушките, танковете и самолетите е важен, броят на войниците е най-важното число. Войникът не е нищо повече от материал. За да го използват има нужда от консервативните националистически манипулации.

Кой би отишъл на война, за да може друг да забогатее? Кой би воювал за петрол, който после държавата или корпорацията продава по-скъпо от хляб? Ние, които живеем с факта, че всички цени се вдигат, когато цената на петрола расте, които винаги губим, защо да воюваме за онези, които винаги печелят? Всъщност никой не иска да воюва за тях. Те знаят това и затова им трябват национализма и консервативизма.

Сега те крещят от вестниците и телевизиите лозунги „Нацията, нацията, нацията!“, „националната воля“, „националното обединение“. Те никога не могат да кажат направо „Ние сме алчни“, „Вие воювайте, ние ще ви продаваме петрола и всичко друго. Ще ви караме да го произвеждате, да го консумирате, и ще печелим.“ Това е планът, програмата, стратегията на войната на държавите. Ние, хората, които сме по принуда техни граждани, можем да променим всичко. Днес хората в Африн са свободни, защото го промениха. Както в Кобане, Джезире, Чиапас. Това е голямата разлика между войната на хората и войната на държавите. В своята война държавата атакува без задръжки, така че да спечели повече. Бомбандира с танкове и самолети. Ранява, убива, унищожава всеки живот, който не може да подчини. А войната на хората носи свобода.

През последните два дни, всяка бомба пусната върху Африн, всеки куршум е куршум срещу свободата. Турската държава, която иска да заграби повече, започна атака срещу Африн. Цялата атака е основана върху манипулациите на национализма и консервативизма. Всичко е предизборна стратегия. Стратегия подчинена на печалбата. Войната на държавата е стратегия. Но войната на хората е свобода. Никоя държава не може да победи хората, които се борят за свобода.

Хората в Африн ще победят!

Революционно анархистко действие