Правителствата и работодателите казват, че водят война срещу коронавируса. В действителност те са във война срещу нашата социална класа. Една война срещу нас, за техните печалби!

Глобалната криза в здравеопазването до голяма степен е следствие от капиталистическата система.

Разбира се, това не означава, че вирусът е създаден от капитализма. (Но, ако не сме наивници, може да означава, че ЛАБОРАТОРИИТЕ НА ВОЕННО-ПРОМИШЛЕНИТЕ КОМПЛЕКСИ ЗА… БАКТЕРИОЛОГИЧНА ВОЙНА НЕ СА СПИРАЛИ МРЪСНАТА СИ “РАБОТА”, както заводите за ядрено оръжие!) Но, това което е безспорно, е че катастрофата, която преживяваме в човешки план, се дължи на капитализма. Правителствата по цял свят вземат едни и същи мерки и решения, различаващи се по степен: те започнаха късно с ограничение на мащаба на епидемията, не поради незнание, а защото работодателите, акционерите, капиталистите се стремяха преди всичко да съхранят печалбите си. Това са печалбите на едно капиталистическо малцинство, което се противопостави на здравето на милиарди хора!

Когато кризата се разпространи, дисбалансът на капитализма се обърна срещу нас.

Недостатъчност на инфраструктурите, на персонала и на средствата във всички сектори на здравеопазването: такъв е резултатът от десетилетната им политика на унищожение на завоюваните с работническите борби обществени услуги в едната част на света, и тяхното квази-несъществуване в другата.
Липсват защитни средства: маски, облекла, хидроалкохолен гел, скринингови тестове, респиратори и т.н.. Но, въпреки това, фабрикантите продължават да произвеждат оръжие. Капиталистите виждат само печалбите си, но не и колективния интерес.
В много страни изследователите казаха, че през последните години научните им работи върху вируса бяха изоставени поради бюджетни причини. Капиталистите предпочитат да инвестират в мултинационалните фармацевтични компании, които диктуват своите закони в областта на медикаментите.

По време на здравната криза аферите и далаверите не спират!

Живеейки във и от света на труда, капиталистите са свирепи:

Те поддържат дейността на множество компании, които не са от съществено значение за живота на населението на фона на опасността за здравето, която знаем. За да продължат печалбарството си, капиталистите застрашават сериозно здравето и живота на милиони работници по света.
В наистина важните сектори (които трябваше да се ограничат до това, което е пряко свързано със здравето, с храната и достъпа до газ, електричество, вода …), работодателите поставят на преден план „правото на отказ“, като прехвърлят отговорността на личностите. От една страна, в много компании не се прави нищо, за да стане приложимо това „право на отказ“; от друга, мерките са недостатъчни. Цялата организация на труда трябва да бъде преразгледана, както и здравният бюджет на всяка и на всеки. И не капиталистите, които не работят и които са си вкъщи, в най-добрите условия, трябва да определят условията на труд: това сме ние, които трябва да го правим, във всяка служба, във всяко учреждение и предприятие, във всяка дейност, защото това наистина е най-същественото.
Капиталистите използват здравната криза, за да ограничат още повече нашите права, нашите социални завоевания. Във всяка страна голяма част от „спешните мерки“ се състоят в тяхната борба против работното ни време, отпуските, заплатите, правото на стачка и т.н.
Положението е още по-бедствено в регионите на света, които са пряка жертва на колониализма: за народите, които са в бездната на мизерията, здравната криза може да има само ужасяващи последици.

Акциите за съпротива се организират

Те са трудни в контекста, който познаваме. Организациите, членуващи в Международната профсъюзна мрежа за солидарност и за борба не искат да се формулират лозунги, заради удоволствието да изглеждат по-„радикални“. Това, което искаме, на работните си места и в живота, е да се обединяваме свободно, да се координираме на местно и на международно ниво, да изградим едно масово международно движение, за съпротива и завоевания.

Ние трябва да подкрепяме и да публикуваме всички новини за борбите във всички региони по света.
Да се прегрупираме по професионални сектори, а също да защитим нашите конкретни права и да постигнем социално равенство (за жените, за мигрантите, за подтиснатите населения по „расови“ причини…).
Ние не искаме най-бедните, най-неосигурените да платят за здравната криза.
Всички работници, независимо от тяхното положение (служители, самостоятелно заети, безработни, временни работници, сезонни работници и т.н.), трябва да получат гаранция от 100% за доходите си, с гарантиран минимум за всички, базиран върху разходите за живот в страната.
Да вземем нашите работи, в наши ръце по места на живот и на работа! Правителствата и държавите са инструменти в служба на капитализма.
Да реквизираме предприятия, услуги, магазини, обществени места, необходими за реагиране на спешните здравни случаи!

Нека да не оставим капиталистите да организират други планетарни катастрофи!

Международна синдикална мрежа за солидарност и борба

Федерация на анархистите в България