На 14.06.1872 г. в гр. Иркутск (Русия) е роден безвластникът Юлий Цезар Розентал, създател и организатор на първите анархистически кръжоци в България

Юлий Цезар Розентал е бил душата на анархистическия кръжок в Габрово, а по-късно — на такъв и в Плевен. Юлий Розентал е роден на 14 юни 1872 година в руския град Иркутск, в семейството на заточения в Сибир полски анархист Август фон Розентал. Брат е на художника Август Розентал  – участник в изографисването на катедралата „Свети Александър Невски“ в София . Баща му е организирал народно въстание срещу руското крепостничество заради което е осъден на смърт чрез разстрел, но по-късно е променена на доживотно заточение в Сибир. Баща му Август е бил изключително начетен с изключителни литературни способности и са му предричали бляскаво бъдеще на писател. Старият революционер е заставал против всяка неправда и не се прекланял пред никаква власт. Той никога не използвал при името си дворянско си „Фон“ . Около 1882 година семейство Розентал се преселва в България (първоначално в Източна Румелия). Заради анархистическите си възгледи веднага почва да се набива на очи на властта в България и през 1889 година е изгонен в Сърбия където малко след това умира. В България остават да живеят жена му, дъщеря му и трима сина ,единият от които е Юлий Розентал.Юлий завършва първи клас в Калофер, втори в Провадия ,а трети в Разград. Съучениците му не могат да забравят пламенния образ на този буен момък, който донесе в училище Ботев декларирайки го навсякъде в училището както и из целия Разград.

Юлий започва да учи в Габровската гимназия, но е изключен заедно с брат си заради „пропагандиране на социализма сред съучениците“. По-късно преподава в училища по една година в Килифарево, Летница, Долна Оряховица ,както и в село в Новозагорско.

Записва се да учи право в Софийското висше училище. В същото време, под въздействие на Пейо Яворов, се включва в редиците на ВМОРО. 

През август 1902 година влиза нелегално в Македония и два месеца провежда обучение за работа с взривни материали на четници на организацията. Заедно с Александър Соколов постъпва в четата на велешкия войвода Никола Дечев и е избран за секретар и командир на „техническото отделение“. С четата заминава за Македония, за да вземе участие в Илинденско-Преображенското въстание. Загива в сражение край кратовското село Луково на 12/25 септември 1903 година. Четата е обкръжена от редовна войска и башибозук. Розентал ръководи група бомбохвъргачи, но е ранен тежко в крака. При опита за оттегляне на оцелелите четници, решава да остане на позицията, за да ги прикрива. На следващата сутрин жителите на селото намерили множество трупове но само на въстаниците. Турците са били взели своите жертви и оставили другите на гарваните. В яката на поета анархист революционер намерили и последната песен на Юлий написана преди смъртта си:

Ей сипва се зората вечъ

И на земята скоро, скоро

Пакъ ще настане веселъ день

Но не за менъ, но не за менъ

Песните на Розентал са събрани след смъртта в  стихосбирката „Недопети песни“, издадена посмъртно в 1904 година от Антон Страшимиров. Превежда и романа „С огън и меч“ на Хенрик Сенкевич.