Имало е времена, когато държавата е била непозната. В естествените си условия човекът е съществувал без никаква държава или организирано управление. Хората са живеели като семейства в малки общности. Обработвали са почвата и са се занимавали с изкуства и занаяти. Индивидите, а след това и семейството, са били единици на обществения живот, където всеки е бил свободен и равен на ближния си. Тогава човешкото общество не е било държава, а асоциация, доброволно сдружение за взаимна защита и полза. Старейшините и по-опитните членове са били напътственици и съветници на хората. Те са им помагали да се справят с проблемите на живота, вместо да управляват и потискат индивида.

Ема Голдман в „Индивидът, обществото и държавата“, 1940 г.