Неморален ли е атеизмът?

Статия на Фердинанд Домела Ниуенхьойс (31 декември 1846 г. – 18 ноември 1919 г., холандски политик социалист, а по-късно социален анархист и антимилитарист).

Често обвинение срещу атеизма е, че той е неморален. Логиката зад това обвинение е следната: без религия не може да има морал и следователно, когато атеизмът се откъсне от всякаква религия, моралът бива подкопан до пълното си рухване.

Но къде е доказателството?

Хората просто приемат за даденост това, което трябва да бъде доказано, и по този начин се измъкват твърде лесно.

Неморални ли са всички атеисти? Морални ли са всички религиозни хора?

Бихме искали да знаем кой има смелостта да отговори утвърдително и на двата въпроса.

Поглеждайки реалността, намираме за дързостно да се твърди подобно нещо.

Или ни покажете религия – каквато и да е – която няма списък с неморални дела на своя сметка. Къде е тя? А по плодовете им ще ги познаете. Ако моралът е плод на религията, тогава религиозните хора трябва да го докажат чрез делата си, така че те да са по-добри от тези на другите. Тогава историята на религиите трябва да е и история на морала. Така ли е?

Обърнете се към историческата книга на еврейската религия с нейния отмъстителен Бог, който съветва да се лъже, мами, краде и убива. Почти всяка страница от Стария завет служи като доказателство, че Богът, създаден от евреите, е съветник по пътя на неморалността. Той нарушава собствените си заповеди една след друга. И не мислете, че еврейската религия изостава от другите и затова обяснява злотворството на евреите, защото тогава жестоко грешите. Напротив, законодателството на евреите е пропито с дух на човечност и милосърдие, каквито рядко се срещат другаде, и които дори нашите закони не показват след толкова векове.

И все пак няма грях, който да не може да се позове на библейски текст, за да докаже, че е добродетел. А християнството – по-добро ли е?

Колко страници от неговата история не са написани с кръв!

Освен това – толкова много секти, толкова богове и в името на своя Бог хората се избиват, нараняват се и по братски обричат ближните си на глад и страдание – без капка угризение на съвестта.

Не бяха ли винаги свещениците онези, които превръщаха религията във външен, формален ритуал, така че повече внимание се отделяше на спазването на разни заповеди и предписания, отколкото на начина на живот на човека?

Именно затова пророк Исая вече изобличаваше и предупреждаваше свещениците на своето време, казвайки (Исая 1:11-18):

„Каква полза за мен от многото ви жертви? – казва Господ. Наситен съм от всеизгаряния на овни и от тлъстината на угоени животни; не благоволя в кръвта на телци, агнета и козли.

Когато идвате да се явявате пред Мен, кой е искал това от вас – да тъпчете дворовете Ми?
Не принасяйте вече напразни приноси; каденето е мерзост за Мен. Не мога да търпя новолунията (с които се е белязало началото на новия месец — бел.) и съботите, в които празнувате заедно.

Душата Ми мрази вашите новолуния и празници; те Ми са бреме, уморих се да ги понасям.
И когато разтегнете ръце, ще скрия очите Си от вас; дори и да се молите много, няма да ви чуя – ръцете ви са пълни с кръв.

Измийте се, очистете се, отстранете злите си дела от очите Ми.
Престанете да вършите зло, научете се да вършите добро; търсете справедливост, закрилете угнетените, съдете сирака, застъпвайте се за вдовицата.

Елате сега, да разсъдим, казва Господ: макар греховете ви да са като пурпур, ще станат бели като сняг; макар да са червени като багрило, ще станат като вълна.“

И така – стриктното изпълнение на религиозни ритуали не дава и най-малката гаранция за изпълнение на морални задължения. Но тогава как моралът може да се счита за плод, за следствие от религията?

Това твърдение едва ли може да бъде по-рязко опровергано.

И не беше ли самият Исус този, който в класическата си наказателна реч към фарисеите, свещениците и книжниците каза точно същото? Свещеници не могат да бъдат бичувани по-сурово от думите в Матей 23. Само чуйте:

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, които наистина плащате десятъка си от мента, анасон и кимион, но пренебрегвате най-важното в закона, а именно справедливостта, милосърдието и искреността. Те трябва да се изпълняват, а не да се пренебрегват.

Водачи слепи, които прецеждате комара, а камилата поглъщате!

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и блюдото, а вътре те са пълни с грабеж и лакомия.

Слепи фарисее, очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат красиви, а отвътре са пълни с кости на мъртъвци и всякаква нечистота.

Така и вие отвън се показвате праведни пред хората, а отвътре сте пълни с лицемерие и корист.“

Вижда се как религиозната стриктност, според Исая, Исус и много други, изобщо не е доказателство за моралност в поведението.

Защо иначе „свещеник“ и „лицемер“ са станали почти синоними? Защо винаги се казва за тях, че „връзват тежки и непоносими товари и ги слагат на раменете на хората, а сами не ги докосват и с пръст“? Защо се казва, че „говорят, но не вършат“, и че „не трябва да се прави според делата им“?

Погледнете света около вас – наричащ се християнски, плод на 18-вековната работа на свещениците – и се запитайте: могат ли те да се нарекат образец на справедливост, истина, честност и добросъвестност? Започнете от управляващите, които се играят с клетвите, за да мамят другите, облагодетелстват се дори върху руините на щастието на мнозина дребни хора, обречени да бъдат смачкани под покровителството на закони и полиция. Слезте във всички обществени кръгове и отговорете – дали конете, които заслужават овеса си, го получават? Ако не – тогава всичко това, от което се облагодетелстват други, които не го заслужават, не е ли кражба на хляба от устата на ближния?

Но не слушайте нашата присъда – ние сме само невярващи и следователно неморални – нека християнин изкаже присъда, принуден от неоспорими факти.

„Генерал“ Буут от Армията на спасението пише:

„Когато на улица в Лондон падне наемен кон, било от умора, било от небрежност или от инат и лежи проснат сред движението, никой не обявява конкурс, не започва дебат какво го е съборило, преди да се опита да го вдигне. Наемният кон е добра метафора за бедния, изтощен човек. Ако падне, обикновено е от прекалена работа и малко храна. Ако го вдигнеш без да му промениш обстоятелствата, само го излагаш на ново страдание. Но във всички случаи – първото нещо е да му помогнеш да се изправи. Може да е виновен сам за падането – това ще се обсъди по-късно. Но първо го вдигаш. Разпряга се, разкопчава се, ако трябва – разрязва се хамутът – всичко се прави, за да му се помогне. После отново е впрегнат и пак на работа. Това е първото правило за наемния кон. Второто: всеки такъв кон има три неща – подслон за нощта, храна и работа, с която да изкара прехраната си. Това са „правата на наемния кон“. Ако падне – вдигат го; и докато живее, има подслон, храна и работа. Но дори това ниско ниво милиони хора в тази страна не могат да постигнат. А може ли това, което е право за един наемен кон, да стане и за човека? Аз казвам: Да.“

Ако един християнин съди християнското общество по този начин, тогава от християнска страна би било разумно да се намали малко самоувереността и особено да не се предполага, че религията има толкова благотворно и морализиращо въздействие върху човечеството! Правото на наетия лондонски кон, неосъщественият идеал на човека, за когото се твърди, че е създаден „по образ и подобие Божие“ – не е ли това нещо повече от позорно? Свидетелства ли това за висока моралност, когато някой може да извади 25 „доказателства“ за истинността на християнската религия, всички от които говорят за най-изтънчени, варварски и нечовешки изтезания, прилагани от самата църква към т. нар. еретици, т.е. към инакомислещите?

Щипци за изтезания, железни яки с шипове, винтове за палци и крака, испански яки – вид огърлици с железни шипове отвътре, бесилки, от които човек бил окачван само с една ръка с тежест върху краката, „испански ботуши“ – нажежени метални обувки, пълнени с разтопено олово, след като „виновният“ е поставил крака си в тях, колелото за чупене на кости, така наречената „желязна девица“ – дървено-желязна кукла, която се отваря отпред и е снабдена с железни шипове дълги по 17–20 см, остри като щикове, кладата и т.н. – ето ги „моралните“ доказателства на религията на любовта! И тази религия си позволява да говори за безнравственост?

Попитайте за „свещеността на брака“ в християнския строй и зад лицемерната фасада, която често се поддържа, ще се разкрие една действителност, която дава всички основания за възмущение. Колко семейни скандали не излизат наяве и колко други – вероятно много повече – се разиграват скрито? Хората се смятат за по-висши от другите народи поради моногамията – животът на един мъж с една жена в брак, но проституцията е законово призната и регулирана като допълнение към този брак, докато самият брак често не се различава много от узаконена проституция.

Попитайте за порядките в бизнеса и поведението, където хората нападат и подкопават съществуването на другия, за да отприщят най-низките страсти, а войната на всеки срещу всеки се смята за нещо естествено. Вече не се убиват по пътищата като в онези тъмни времена – днес го правят тихо, удобно седейки в своите канцеларии, чрез заповеди, високи лихви и печалби. Ако има някой, който да има дързостта да твърди, че нашето християнско общество се крепи на принципите на правото, истината и любовта – нека действа и посочи къде може да се видят следи от тях.

С Бюхнер в първото издание на „Сила и материя“ казваме:

„И накрая човек се вглежда по-внимателно в самото човешко общество и се пита: действа ли то според морални принципи, да или не? Не е ли то всъщност bellum omnium contra omnes – война на всички срещу всички? Един общ маратон, в който не се цели да се надвие другият, а да се унищожи? Не може ли да се каже за него това, което Бурмайстер казва за бразилците: всеки прави каквото мисли, че може да направи безнаказано, мами, вреди и експлоатира ближния си толкова, колкото може, с убеждението, че и той няма да бъде пощаден?“

И нека не ни отпращат към миналото.

Разцветът на религията винаги е бил периодът, в който моралният стандарт на народа е бил най-нисък. Доброто време, към което трябва да се стремим, не е зад нас, а пред нас – в бъдещето – и ние трябва да работим в настоящето, за да ускорим неговото идване.

Кайновият белег, който е запечатан върху нашето християнско общество с думите: „Нима съм пазач на брат си?“ – този белег трябва да бъде изтрит чрез кръщението с огъня на любовта, чрез което ще се превърне в: всички за един и един за всички, защото сме едно благородно семейство от братя и сестри – моята родина е твоята родина, моето право е твоето право, има само едно право – това, което се основава на равенството на всички.

Искате ли едно-единствено доказателство за лицемерната игра, която християните играят с християнството си? Всяка година празнуват Коледа – раждането на Исус, „княза на мира“ – и тогава звучат красивите думи: „Мир на земята! Добра воля между човеците!“ И тези думи се изричат от християни, въоръжени до зъби, погълнати от милитаризъм!

Това се чува от устата на хора, които позволяват в Европа да има над 2150 батареи с 13,250 оръдия, с цел да се убиват едни други, които поддържат армии, които във военно време могат да достигнат над 18 милиона мъже в разцвета на силите си! Всяка година народите трябва да „кървят“ с около 2.9 милиарда, изсмукани от тяхната бедност и нищета! А да не говорим за съкровищата, похарчени за флота!

С думи се проповядва мир, а в същото време се търси сила чрез всеобщо въоръжаване – с позволението и благословията на християнските духовници!

„Благоразположение към човеците!“

Към кои човеци?

Към онези гладни хора, на които буквално всичко им липсва?

Посетете нашите бедняшки квартали, където работниците са натикани в колиби и бордеи, твърде мизерни дори за конете на богатите, и ще бъдете изпълнени с горчивина и отвращение от такава низост и лицемерие, че някой дръзва да пее или да говори за радост в човеците, докато оставя ближните си – братята и сестрите си – да живеят и мизерстват така.

В нашата богата Холандия официалният доклад за бедните през 1888 г. отчита 154,424 глави на семейства и 73,334 самотни лица.

Тук не са включени хората, които получават помощ от частни лица, нито болногледачите и болните в така наречените благотворителни институции, нито родилките, подпомагани от обществени средства или благотворителни дружества.

Значи числото е твърде занижено.

Но нека направим изчисление.

154,424 глави на домакинства – какво означава това сухо, студено число?

Средно едно семейство се състои от мъж, жена и три деца – т.е. пет души.

Всяка глава на домакинство представлява пет човека.

Умножете:

154,424 x 5 = 777,120 души.

Имаме и 73,334 самотни души.

Прибавяме:

777,120 + 73,334 = 850,454 души.

Осемстотин и петдесет хиляди, четиристотин петдесет и четири души.

Населението на нашата страна през същата година възлизаше на 4,511,415 души.

Разделете броя на нуждаещите се на броя на населението. Какво получавате?

Пет. (Всеки пети човек е живял в бедност.)

Тоест: един на всеки пет души е „благословен“! „Благословените“ са, разбира се, онези, които са жертва на най-голяма нужда и най-тежка нищета!

И тогава християнските учители не покриват лицата си от срам и все пак се осмеляват всяка година да проповядват коледното евангелие и да говорят за „благоволение към хората“!

Има ли дори една езическа страна, в която положението е толкова срамно, както в нашите християнски държави?

И точно това си позволява да говори за разумното действие на християнството!

Освен това цялото християнско разсъждение се основава на лъжлива основа. Защо трябва човек да бъде добър? Защо да се въздържа от злото? „Защото Бог го вижда“ – това е основата на всичко. Тоест – от страх от наказание или с надеждата за награда. Но това е неморална основа, а морал, който произтича от неморална гледна точка, сам се осъжда и е без стойност. Напълно вярно е казаното от поетите:

Не виждам с какво би ни помогнал един Бог да раздели злото от доброто. Напротив! Този, който се стреми към доброто само за да бъде възнаграден от Бог, именно чрез това превръща доброто в нещо лошо – в търговия. А онзи, който бяга от злото от страх пред позора от този Бог, е… страхливец!

Атеизмът – неморален! И християнинът се осмелява да го твърди, докато самият той не се осмелява да оспори големците на този свят, докато безмилостно осъжда греховете, извършени от бедните! Нима Теодор Паркър не свидетелства в своите речи: „Да се обсъждат от амвона греховете на народа и да се бориш с обществените неправди, се смята за крайно неуместно. Греховете на търговията не трябва да се споменават в търговски градове. По време на война свещениците не трябва да защитават мира. Защо? Защото това са земни грехове, а царството на Исус „не е от този свят“. Казва се, че не бива да се засягат греховете на времето от амвона, защото това щяло да шокира чувствата на слушателите и да ги обезпокои в тяхната сладка, сладка дрямка, към която са привикнали. Трябва да се проповядва евангелието – казват те. А под това разбират обичайните баналности, които не докосват ничия съвест: да се изцеди малко сантименталност и след това да се поднесе в старите кожени мехове на църквата.“ Той вижда, че „законниците са вероизповеданията на народа, че вестниците пеят истинските химни и провеждат ежедневното богослужение“.

Каква полза, ако свещеникът ни нарича християни, когато вестниците и конгресите ни намират за безверници? Социалното тайнство на религията е справедливостта към всички, които живеят в обществото: честност в търговията и в земеделието, във взаимоотношенията и в благотворителността, в помощта, която силният като религиозен човек оказва на слабия. Да се грижи човек за тялото и душата на своя ближен – това е истинското тайнство.

Наистина, когато на някого му кажат: „Държиш се като християнин“ – това не е похвала, а упрек. И ако атеистите са виновни за това, което вярващите винаги правят, кой ще докаже, че това зло не е остатък от вярата, в която са били възпитани? Дайте на човечеството 18 века на неверие, заедно с изучаването на природата, и тогава ще видим дали още ще има грабежи, палежи, плячкосване и убийства! Да, 18 века няма да са нужни – достатъчен е един, за да узреят три поколения.

Вярата е нетолерантна, защото не търпи друго мнение освен собственото, защото твърди, че притежава истината и не убеждава с аргументи, а с насилие и оръжия.

Разумът, напротив, насърчава толерантност, защото признава възможността за грешка и никога не прибягва до юмруци при различие в мненията, а до здравия разум, който един ден със сигурност ще реши спора. Вярата е алчна и вперила поглед навсякъде, тя иска да властва, да властва и пак да властва, не намира покой, докато земята не легне под краката ѝ. „Стомахът на църквата е як като желязо, тя е погълнала цели страни, без никога да преяде.“

Разумът, от своя страна, учи, че не трябва да стоят един срещу друг господар и слуга, мъж и жена, богат и беден като враждебни сили, а всички рамо до рамо – с равни права и задължения.

Църквата е неморална, защото изисква изнасилване на разума – най-висшето и благородно у човека – чрез подчинение на онова, което свещеници, които сами не го разбират, искат да ни натрапят.

Атеизмът е неморален – да, доколкото се отклонява от моралите на вярващите, които често са ужасяващи. Неморалното означава „не според приетия морал“, но кой гарантира, че този морал е добър? Това, което е морално тук, се счита за неморално другаде и обратно.

В Самоедия е обичай човек да се маже от глава до пети с гранясали сълзи. Един млад самоед не спазил този обичай. Той не се мазал – нито със сълзи, нито с нещо друго.

„Той не спазва морала“, казал един философ от Самоедия… „Той няма морал… той е неморален.“ Много добре казано. Разбира се, младият неморален самоед бил подложен на побой. Макар че ловял повече тюлени от всички други, това не му помогнало. Отнели му тюлените, дали ги на плачещите самоеди и го оставили да гладува.

Но станало още по-лошо. Младият самоед, след като живял известно време в непорочност, накрая започнал да се мие със сапун.

„Той действа против морала“, казал философът на деня, „той е неморален. Хайде, ще му вземем тюлените и ще го бием допълнително…“

И така и станало. Но понеже в Самоедия нямало клевета. Нямало доносничество, нито подозрения, нито глупава ортодоксалност, нито фалшив либерализъм, нито корумпирани министри, нито прогнила втора камара… били побитият с оглозганите кости на тюлените, които сам бил уловил.

Така казва Мултатули. И не е ли напълно вярно? Вместо „намажи се“ сложи думата „вярвай“ и ще разбереш защо вярващият твърди, че атеистът е неморален – просто защото се отклонява от моралите на вярващите.

От благородния Сократ, който бе заклеймен като съблазнител на младежта и лош човек и бе осъден на смърт чрез изпиване на чаша с отрова от защитниците на съществуващата религия, до неморалния Исус, който бе обвинен, че е лакомник и пияница и че има връзки със съмнителни жени, до толкова много други, които бяха охулвани като отпадъци на обществото – винаги е била стремежът на вярващите да приписват на всички несъгласни най-долното в очите на масите. В крайна сметка – всички средства са позволени, когато става дума за защита на „святата“ вяра!

Философът Кант каза: „Смъртта на догмите е раждането на морала!“

Наистина е неразбираемо как учен като професор Оорт, който не е глупак, а съвременен човек, отрича на атеистите и невярващите равноправно съществуване в този свят и стига дотам да твърди, че „безверието е много по-пагубно от неморалността“.

Значи човек като „скандалния“ барон ван Хеекерен, осъден за изнасилване на деца, и неговият „уважаван“ сънародник барон дю Тур ван Белинкхаве – за да посочим само няколко фрапиращи примера сред множеството вярващи – стоят по-високо от хора като Молешот, Фойербах и Мултатули?! И това го твърди представител на науката в един от нашите университети!

Не разбираме как някой, имайки предвид историята на вярата в Бога, се осмелява да твърди, че тя е основа на всички морални принципи. Не възкръсват ли пред очите ни хилядите, които са били измъчвани и убивани в името на вярата? Не свидетелстват ли за това многобройните ловове на вещици през Средновековието, организирани от свещеници, които изпращаха нещастните си жертви на смърт?

Само общото интелектуално развитие подкопа тази мрачна заблуда. Затова можем с увереност да кажем, че цялата цивилизация, колкото и слабо да е проникнала сред нас, се е отдалечила от вярата в Бог, а не се е приближила към нея. И ако има вярващи, които са морални – а кой би се усъмнил в това? – то те не са такива заради, а въпреки вярата си.

Вярващите не могат да направят друго, освен да покрият лицата си от срам заради делата на своите съвременници и предшественици, или пък са толкова закоравели, че вече не изпитват човешко чувство към жертвите на вярата.

А атеистът може с гордост и спокойствие да вдигне очи от морална гледна точка и да гледа всекиго право в очите.

Да бъдеш обвинен в неморалност от хора, които имат толкова на съвестта си, от морална гледна точка, е по-скоро похвала, отколкото упрек. Кой би желал да бъде хвален от престъпници, чиито ръце капят от кръв? С кого дружиш, от него си честен – и тази поговорка важи тук.

Християнството не може да бъде морално, защото поставя основата на моралния живот извън, а не в човека. Следователно не религията възпитава и възвисява морала, а обратно – моралът издига религията. Можем да отидем по-далеч и да твърдим, че ако хората не бяха по-добри от своите религии, светът щеше да бъде още по-голям ад.

Не религията е подобрила моралното мислене, а моралът е подобрил религията. Характерът на божеството е станал по-морален, доколкото се е повишило моралното равнище на хората. Обратно – неморално божество е водело хората към неморални действия.

Затова, когато с времето съдържанието на религиите се е смекчило, а боговете станали по-морални, то е, защото моралните представи на нашето време са по-високи от онези в миналото.

Атеизмът не може да бъде неморален, защото иска да бъде разумен, а това, което е разумно, е и морално.

Докато човек върши или избягва нещо само защото други – било хора, било закони – му го предписват, не може да се говори за истински морален принцип.

Църквата заплашва с ад и проклятие, ако не се спазват нейните воля и заповеди, и обещава рай и възнаграждение, ако се подчиняваме. Това не морализира хората, а ги деморализира.

Други заплашват с веселото въже, окови, камшик, затвор… Същата цел – морализиране. Същият резултат – деморализация.

И едните, и другите са виновни за едно и също зло. Подобни причини водят до подобни последствия.

Атеистът твърди, че всички човешки действия имат едно и също начало: желанието да се отговори на нуждите на природата на индивида. Целта е да се търси удоволствие и да се избягва болката. Това не е само човешко – животните също знаят какво е добро и зло. Затова съществува общият стремеж на природата към запазване на вида и към възможно най-голямото щастие за всеки индивид.

Следователно доброто – за животните, за хората, за вярващи и атеисти – е онова, което е полезно за съществуването на вида. А злото – онова, което му вреди. Не само за индивида, но за цялото човечество.

Какво общо има тогава представата за добро и зло – т.е. моралният живот – с религията или с някаква мистична съвест? Всичко, което съдейства за съхранението и усъвършенстването на човека и на вида, е добро. Всичко, което им вреди, е зло.

Атеизмът, далеч от това да е неморален, тъкмо той поставя морала върху здрава основа – вътре в самия човек.

И докато религиите не са в състояние да създадат общество с по-високо морално равнище, нямаме никакво основание да вярваме, че те могат да създадат по-морален човек.

Всяка религия се смята за „истинската“ и твърди, че проповядва най-добрата етика, но гледа отвисоко на другите и смята техния морал за второ качество.

Който обича удобствата, трябва да търси спасение в църквата, защото тя мисли вместо него, говори вместо него, действа вместо него – в края на краищата притежава монопол над истината в догмата, над красотата в ритуала и над доброто в морала.

Атеистът не казва: Елате при нас, леко е бремето ни. Напротив: тесен е пътят на мисленето, тежко е бремето на търсенето, но щом го извървим, то ще стане по-леко, защото и мисленето се упражнява чрез правене. И едва тогава ще изпълним призванието си като човеци – когато мислим. Или не се хвалим, че сме същества, надарени с разум? Тогава трябва да покажем, че разумът е нашият ориентир във всичко.

И срещу вярата на вярващия, с всичките ѝ абсурдности и неразбираемост, ние противопоставяме тази на доктор Паскал от едноименната книга на великия писател Емил Зола, която гласи:

“Да ти кажа ли моята вяра?

Вярвам, че бъдещето на човечеството е в напредъка на разума чрез науката.

Вярвам, че търсенето на истината чрез науката е божественият идеал, който човек трябва да си постави.

Вярвам, че всичко извън съкровищата, които човек е натрупвал бавно и които никога няма да се изгубят, е илюзия и суета.

Вярвам, че всички истини, които предстои да открием, в крайна сметка ще дадат на човека неизмерима сила, пълна яснота, може би дори съвършено щастие.

Да. Вярвам, че животът в крайна сметка ще победи.”