Украйна – Войната, която никой не води. Част II: Логичната позиция в историята
В три последователни записа представяме позицията на анархистите спрямо войната. Ние водим една единствена война – срещу всяка власт. Но защо днес анархистите забравят за революцията и следват дневния ред на властта? Ще опитаме да отговорим на този въпрос.
В първата част представихме позицията на трима анархисти към войната в Украйна, и коментара на Георги Константинов към нея.
Във втората част представяме:
Логичната позиция на анархистите спрямо всяка война
- Войната се води между армии на държави.
- Държавите обслужват интереса на управниците си
- следователно армията работи в интерес на управниците на държавите.
- следователно всяко сътрудничество с армията работи в интерес на управниците
- интересът на управляващите противоречи на интереса на управляваните.
- следователно сътрудничеството с армията противоречи на интересите на управляваните.
- Ето защо, ако управляваните искат да последват своя интерес, те трябва да използват войната по друг начин – а именно като ситуация, която поставя на изпитание оцеляването на една държава и властта на управниците ѝ.
- С развитието на войната бедните стават по-бедни, а някои богати стават още по-богати. Това изостря противоречията между тях и засилва борбата между управлявани и управляващи.
- Анархистите се борят за унищожение на институциите на държавата и замяната им с пряка демократична организация на обществото – социална революция.
- Затова със засилването на класовата борба те се стремят да развият гражданска война срещу управляващите и да осъществят социална революция.
Каква е била позицията на анархистите в историята
Нека погледнем истината в очите! Договаряне, „баланс на силите“, „демилитаризиране“, „обезоръжаване“ – всичко това са хубави идеи, но без никаква практическа стойност. Само революцията, която да върне машините, материалите за производство и цялото богатство на обществото обратно в ръцете на създателите и да организира производството по начин, който задоволява нуждите на всички, от които това производство зависи, само тя може да сложи край на борбата за пазари.
Кропоткин, „Война“, 1914 година
Ние добре осъзнаваме, че германската агресия е заплаха не само срещу нашите надежди за освобождение, но и срещу цялата човешка еволюция. Ето защо ние, анархисти, антимилитаристи, врагове на войната, страстни защитници на мира и братството на народите, се нареждаме на страната на съпротивата. И ето защо не се чувстваме длъжни да отделим съдбата си от тази на останалия народ… И заедно с тези, които се борят, смятаме, че не може да става дума на мир, освен ако германското население… не откаже да служи повече като инструмент на проектите за пангерманско политическо господство.
Манифеста на 16-те (28 февруари 1916):
Войната завари анархистите във всички страни неподготвени за нейната експлозивна неизбежност, но те се примириха с нея и скоро продължиха, както всички останали, да заемат страна в конфликта. Не беше трудно да се предвиди какво ще направи или каже всеки. Умовете на хората в различните страни, които години наред денонощно бяха подготвяни да отговарят на политическите интереси на съответните държави, сега бяха напълно оформени и малцина анархисти бяха имунизирани срещу влиянието на средата. Въздухът беше наситен с предразсъдъци и илюзии, които хората си правеха по отношение на малките националности и определени раси. Намираха се всякакви правдоподобни оправдания – за империализъм, за финансов контрол и т.н.
Макс Нетлау, „Кратка история на анархизма“, 1935 година
