Захер е наш другар от Кюрдистан, който живее в Англия. През октомври 2014 преведохме неговия репортаж „Експериментът в Западен Кюрдистан доказа, че хората могат да правят промени“. Три години по-късно го помолихме да разкаже за актуалната ситуация в Рожава, както кюрдите наричат Западен Кюрдистан.

Как би описал настоящата ситуация в Рожава?

Територията на Рожава на картата на Сирия

Ситуацията е много сложна. Все още продължава войната срещу ИДИЛ. Те не са толкова силни като преди три години, когато опитаха да завземат Кобане. Но все още не са победени. ИДИЛ не е просто военна сила, а също и идеологическа сила. Да се победи военна сила е просто, но е много трудно да бъдат победени идеологически.
Това е едната страна на ситуацията. Друга страна е външния натиск. Едната посока, от която идва той, е Турция. Турската държава с радост би направила каквото и да е, за да потисне движението в Рожава. Вероятно основната причина е, че Турция се страхува от разбунтуване на кюрдите в нейните граници.
Друга причина е, че движението в Рожава е твърде прогресивно. То е демократично движение, създаващо демократичен конфедерализъм. Никоя държава не би искала да има такова движение в границите си. Хората от Рожава искат да изземат властта от ръцете на държавата в свои ръце. Да се управляват сами. Това не се нрави на никое правителство от региона. Те не искат хората да копират ставащото в Рожава.
Така че и президентът на Турция, Ердоган, и Асад в Сирия, по очевидни причини, са врагове на Рожава. Въпреки че Иран не се е обявил открито за враждебна страна, той също не е доволен от случващото се там. Това е втората сложна страна на ситуацията.
Третата е, че бъдещето на Рожава след края на войната е много неясно. Не знаем какво ще се случи по-нататък. Ако погледнем към Иракски Кюрдистан, още от самото начало на управлението си Кюрдското регионално правителство (КРП) клони много към Турция, Запада и САЩ. Но когато наскоро, на 25 септември 2017, КРП направи референдум за независимост, всички сили в Европа, САЩ и много други осъдиха КРП за референдума и позволиха на правителството на Ирак да окупира богатия на петрол район около Киркук. Въпреки че КРП имаше дългосрочни договори за износ на петрол с някои от тези правителства и техните петролни корпорации, те все пак го предадоха. Вероятно по същият начин биха предали и Рожава. В момента, докато тече войната и хората от Рожава умират в предните редици, САЩ са техен съюзник. Но ние знаем, че САЩ нямат лоялност, така че не съм оптимист за крайния резултат от тази война.
През декември трябваше да се проведат преговори за мир между различните страни във войната. Дотогава те отказваха на представителите на Рожава да се включат в преговорите. За декември бяха обещали на Партията на демократичното обединение (ПДО, която фактически контролира процесите в Рожава) да участва в срещата. Но в края на краищата ѝ отказаха участие.

Трябва да кажа, че, каквото и да се случи накрая, движението в Рожава вече положи добра основа. За последните 3-4 години те създадоха анти-държавна култура. Също така направиха жените много силни, има много статии за техния обществен договор в интерес на жените. В същото време те освободиха религията, направиха религията личен въпрос. Те доказаха на практика и в действителност, че религията не може да промени обществото. Ако се върнем към историята, можем да видим, че религията е в региона за повече от 2000 години и не успя да промени обществото. Но движението в Рожава промени обществото по много начини.
Другото е, че накараха хората да повярват в промяната на обществото отдолу. Чрез овластяването и окуражаването на хората да установят местни групи и комуни във всяка област на живота – икономика, равенство между половете, образование, култура, бизнес и търговия, екология, договаряне и много други различни групи. Тези групи съществуват под шапката на едно общо Движение за демократично общество (ДДО).
Така че, каквото и да се случи накрая, дори при заговор срещу тях, хората в Рожава вече са положили основа за много неща, които не са се случвали от много, много време не само в Близкия Изток, но също и в Южна Америка, Далечния Изток, Африка и другаде.

Виждаш ли някакви сериозни проблеми в този процес?

Има проблеми. Единият е двете големи политически партии зад него – ПКК и ПДО.
Ето пример, който показва как ПДО не остави хората в Рожава да вземат решение, а вместо това го взе собственоръчно. Когато преди две години имаше преговори между ПДО и кюрдските опозиционни политически партии (по това време повечето от тях обединени в Кюрдски национален съвет, създаден от КРП в Ирак и Турция), ПДО предложи на опозицията 40% от местата в Демократичното самоуправление (ДСУ – ръководните позиции, по принцип избирани от хората). Но опозицията не можеше да вземе такова решение самостоятелно и трябваше да се допитат обратно от КРП. КРП не прие сделката и съответно опозицията отхвърли предложението. Но остана фактът, че въпреки че ДСУ би трябвало да се избира от хората и че ДДО обединява всички местни групи, ПДО не си направи труда да се допита до него или до народа на Рожава.
Друг пример е когато ПДО и военните части – Отрядите за народна самоотбрана (ОНС) се съюзиха със САЩ и западните страни в борбата срещу ИДИЛ, ПДО отново не поиска одобрението на хората в Рожава.
В момента ОНС се борят с ИДИЛ извън своите земи (което, според мен, не е акт на самозащита) и това решение отново не е взето от хората в Рожава, но от ПДО. Това е проблем. Вярвам, че е важно за хората да разберат опасността от тази политическа партия, която изглежда стои зад движението и го контролира. Утре, след края на войната, те може да направят сделка със САЩ и да сложат край на всичко. Или могат да се договорят с Асад и да кажат, че са доволни от някакъв вид културни и образователни права, вместо да се борят за настоящата си цел – демократичен конфедерализъм.

Местният парламент, или основен съвет, „Къщата на хората“ ли е?

ДДО е фактически основната масова организация в Рожава. То е шапка за постигане на демократична автономия в Рожава, която обединява всички местни групи и общности. Къщата на хората е част от ДДО, на която можем да гледаме като на местния съвет за града или селото, който е избран от местните групи в селата, кварталите и градовете. С други думи, Къщата на хората е комисия, която представя местните хора. Всички решения по въпросите, които засягат хората в общността, накрая се вземат в Къщата на хората. Щом веднъж решението е взето, то трябва да бъде приложено от Демократичното самоуправление, ДСУ.
ДСУ е избираема администрация, която работи в интерес на хората, това е основния и най-висшия изпълнителен орган в кантона. Този орган има власт да реализира решенията, които са били взети.

Наистина ли ПДО потиска политическата опозиция на местно ниво?

Има различни мнения за това, медиите на кюрдските опозиционни политически партии и враговете на Рожава твърдят това. Истината е, че ПДО не потиска хората и че няма хора, които са задържани за изразяване на различно мнение. Има истина в това, че когато понякога хора от опозицията се съюзят с враговете на ПДО или използват терор, те биват арестувани и преследвани. Освен това има и хора, затворени за различни престъпления.
Когато бях там през май 2014, двама араби дойдоха при нас и казаха „Нашият син е затворен и измъчван от ПДО без причина“. Но когато говорихме с главния човек на ДСУ в града ни беше казано „да, този човек е затворен, защото са сътрудничи на ИДИЛ и им помогна да направят засада и седем от нашите бойци бяха убити“. Тoй с готовност се свърза със Сигурността (местните полицейски сили), за да уговори да се срещнем със затворниците и да чуем от самите тях, че поддържат ИДИЛ и да видим дали има някакви признаци на изтезание.

Може ли да се доверим на ПДО да препраща финансова и друга помощ и към бежанците като сирийски кюрди или язиди?

Демонстрация на солидарност с Рожава във Виена

Аз не се доверявам на никоя политическа партия. През 2015 бях част от делегация от Обединеното Кралство, която отиде в Турски Кюрдистан. Имаше много бежанци от Ирак и Сирия. Видяхме около 20 местни групи, някои от хората, с които се срещнахме, по-късно бяха убити от турското правителство. Имахме голяма среща с тях и говорихме за случващото се. Питахме ги как можем да им помогнем. Те казаха, че имат нужда да се разпространи информация и да се намерят пари. Но аз настоявах, че парите не трябва да отиват към ПДО или ПКК, защото не искаме да даряваме пари на политически организации. Ние можем да дадем пари само за хуманитарна помощ или за анархистки групи. Така че те ни дадоха сметка за дарения директно към тези организации. Трябва да намериш правилният начин да помагаш на хората в нужда, вместо да минаваш през разни политически организации – те може да използват парите за нещо, различно от това, което искаш да подкрепиш, например да раздават заплати на членовете и симпатизантите си.
Колкото до самата ПДО, не ѝ се доверявам, както и на другите политически партии. Но познавам анархисти, които работят с ПДО и се доверявам на тези хора. Те работят с ПДО на някакво ниво или подкрепят местни групи, женското движение и много други неща.
Трябва да кажа, че не бива да се доверяваме на политиците, изобщо не можем да им вярваме. Например тук в Британия може да правим кампания с местни групи и някои политически групи ден за ден, можем да си сътрудничим по местни въпроси, доколкото те не опитват да окупират и контролират ситуацията. Но ако се опитат да прокарат своят политически дневен ред, ние спираме сътрудничеството с тях.

Ако ПДО не задоволи очакванията, ОНС ще се изправи ли срещу това? Или населението само по себе си има възможност да се противопостави на структурите на ПДО?

Първоначално ОНС бяха доброволни сили и бяха, повече или по-малко, под контрола на хората, които участваха в тях. Не бяха напълно контролирани от ПДО. Но когато ИДИЛ нападна хората на Рожава, ПДО започна да оформя политиката и стратегията на ОНС. Така всички планове и политики на ОНС, що се отнася до военните операции, се създават от ПДО. В момента ОНС са някъде между хората и ПДО, те изникнаха от сърцата на хората и обществото и бяха създадени да го защитават, но когато се стигна до война, бяха оглавени от ПДО.
В моя репортаж от посещението ми в Рожава през 2014 аз казах, че вероятно ще има състезание между ДДО, ДСУ и ПДО, предизвикано от дисбаланса в ситуацията. С други думи, всичко зависи от баланса на силите. Ако ПДО запази властта си като днес, ОНС няма да тръгне срещу нея. Колкото по-силна е политическата партия, ПДО, толкова по-слабо ще бъде ДДО. Може да има промени в баланса, ако хората не са доволни от ситуацията.
Накратко, силата на хората в Рожава е силата на тяхната масова организация, ДДО и ДСУ. Когато силата на ПДО намалява, ДДО и ДСУ стват по-силни и обратното.

Някои хора мисля, че политиката на Ердоган, особено към кюрдите в Бакур, е много глупава. В същото време други казват, че дотук политиките му са много успешни. Какво би казал за това?

Мисля че Ердоган и неговото тайно разузнаване на Турция, МИТ, са много хитри. Адвокатите на Йоджалан и неговите привърженици го видяха за последно през април 2015, преди Ердоган да забрани всички посещения. МИТ и Ердоган опитаха да приложат план да въвлекат ПКК отново във война, да я накарат открито да наруши мирния процес. Турските служби знаят, че Йоджалан е много умен и анализира ситуацията много добре, така че ще бъде срещу войната.

Турски анархисти в подкрепя на революцията в Рожава

В допълнение, лично аз вярвам, че има голяма борба между малцинството в ПКК, в което има анархистки тенденции, и мнозинството, които още живеят в миналото, и вярват, че кюрдският въпрос може да бъде разрешен чрез партизанска война. Мисля че Йоджалан оглавява това малцинство. В ситуация като тази, в която Йоджалан не може да бъде посещаван и съобщенията му към неговите хора не могат да ги достигнат, мнозинството, което споменах, може да решава каквото си иска.
Както казах, през април 2015 Ердоган отряза връзката му и по този начин успя да сложи капан на ПКК и да я вкара в ненужна и ужасна война, за да прекрати мирния процес. Очевидно планът сработи много добре за турската държава. Ердоган и медиите показаха че „ПКК е терористична група и не се е променила“, особено след като бяха проведени няколко терористични операции от фракция, отцепила се наскоро от ПКК.
Мисля че това беше добро извинение за турската държава да възстанови пълномащабната война и да направи каквото намери за добре, да унищожи много кюрдски села и активисти. По същото време ердоган опитваше да се представи пред света как се бори с терористите, включително и с ИДИЛ.
След две години турската държава позволи на брата на Йоджалан, Мохамед, да го посети. При тази визита Йоджалан прати писмо на лидерите на ПКК и изрази мъката си от ситуацията. Очевидно ПКК не публикува пълното писмо, така че не знаем какво точно съдържа то. Но аз вярвам, че сега малцинството в ПКК, у което имаше анархистки тенденции, е победено и няма никакво влияние.

Ти каза, че е трудно да се воюва с ИДИЛ на идеологическа основа. Мислиш ли, че ислямистката идеология е по-силна от преди и как би го обяснил?

Може да не съм прав, но мисля, че САЩ искаше да прекрои картата на Близкия изток. Доскоро Ирак, Иран и Сирия бяха много близки с Русия. В същото време страните в Залива като цяло са по-близки до САЩ и Западните страни. Така Близкият изток стана център на борбата и състезанието между САЩ/Запада и Русия.
Когато руската империя се срина, Западните страни и САЩ искаха да запълнят този вакуум с инвестиции, бизнес, със своето влияние. Единственото място, където нямаха много добър контрол, бяха страните в Близкия изток, които доскоро бяха в руския лагер. Все още някои основни страни като Иран и Сирия оставаха донякъде в общ лагер. И все още се опитваха да се противопоставят на влиянието и интересите на САЩ.

Друга причина е, че Близкият изток е икономически много важен. Заради петрола и природния газ САЩ имаха свой собствен проект за Близкия изток от много дълго време и 11 септември им предостави голяма възможност. Те прогониха талибаните и създадоха нова ситуация в Централна Азия, която е удобна за тях. Успяха да изнесат навън собствената си криза, като създадоха война и установиха надмощие в региона. Друг подарък бе атаката на Саддам Хюсеин над Кувейт. Това им даде възможност да се установят в Ирак, който е изключително важно място, между Централна Азия, Иран и Залива. През 1991 се наложи да оставят Саддам на власт, но през 2003 го свалиха без колебание. Много документи показват как пряко и непряко САЩ и страни от Залива са замесени в създаването на радикални терористични групировки като Ал Кайда и ИДИЛ. САЩ и някои Западни страни все още непряко поддържат тези групировки чрез Турция или страни от Залива като Саудитска Арабия и Катар.
Така че, ако се върнем на твоя въпрос, бих казал, че ислямистките терористични групи са там. Могат да бъдат използвани, когато имат нужда от тях, и да бъдат потискани, когато са безполезни.

На местно ниво, как ИДИЛ печели симпатии сред хората?

Има много причини за това. Например по време на окупацията на Ирак американците се отнасяха с хората много зле.
Друга причина е, че разбитата армия на Саддам беше от около два милиона войници, които по заповед на тогавашния началник в Ирак, Пол Бремер, бяха уволнени и изпратени у дома без надежда да си намерят работа – какво да очакваш в такава ситуация? Много от тях опитаха да се присъединят към групи, съпротивляващи се на окупацията, включително и към терористични групи.

Американски войници издевателстват над затворници в Абу Граиб

Другата причина е визията на американците, че правителството след Саддам трябва да бъде демократично. Тъй като шиитското население на Ирак е около 70%, те спечелиха изборите през 2005 с мнозинство. Щом поеха властта, започнаха да се отнасят много зле със сунитите. Това включва арести, отвличания и убийства на отделни хора. Те довършиха работата на американците – вероятно сте чували как американците третираха иракските затворници в известния затвор Абу Граиб, също както и в Гуантанамо.
Всичко това, заедно с поддръжката на Турция и Катар, направи така, че ИДИЛ да печели симпатии сред хората в Ирак. Западните правителства никога не предприеха достатъчно сериозни действия и не проследиха корените на проблема. Тяхната политика е да спечелят гласове за изборите, а не да оправят нещата в страната. Например тук, в Кралството, правителството позволява функционирането на над 40 шериатски съдилища, много религиозни училища, без да упражнява никакво наблюдение над случващото се в тях. Толкова много хора от различни етнически малцинства – от Сомалия, Пакистан, Афганистан, Иран, дори от Ирак, пращат децата си, докато са още много малки, в тези религиозни училища „медресе“. Това е като фабрика за създаване на фанатици, терористични групи за бъдещето. Не казвам, че трябва да бъде забранено на хората да изповядват и практикуват религия както намерят за добре. Но религиозните училища би трябвало да бъдат инспектирани и наблюдавани отблизо и да се проверяват техните програми.

С това исках да покажа как нашите правителства поддържат религията и войната в Близкия изток по три различни начин. Погледнете политиката на САЩ и Западните правителства по отношение на Палестина. Те никога не са искали да разрешат палестинския проблем. Това е и цялостното им отношение към мюсюлманите в мюсюлманските страни. Дори когато мюсюлманите дойдат тук, те остават потиснати от тяхната религия, защото държавата оставя възможност за това в името на мултикултурната политика и равните възможности. Държавата позволява на родителите да принуждават децата да носят хиджаб. Сега искат да забранят на училищата да сервират свинско и шунка в столовете. На родителите мюсюлмани се позволява да управляват децата и да нарушават правата им като им избират религия от самото им раждане. С други думи, това значи че подходът на правителството е да позволи на родителите да наложат религията на децата и да злоупотребяват с тях.

Мюсюлмански жени пропагандират исляма по улиците на Лондон

Невероятно е да видиш нашите политици във властта от една страна да говорят за равенството между мъже и жени, но от друга страна да позволяват на мюсюлманските жени да бъдат третирани според жестоките традиции на тяхната религия. Мюсюлманските жени непрекъснато са потиснати. Например не могат да се разведат в съда. Принудени са да отидат в шериатско съдилище и моллата или имамът на джамията обикновено оставя децата и собствеността на съпруга.
Затова ИДИЛ и други фанатични мюсюлмански групи са силни. Защото правителствата тук, в други европейски страни и в САЩ ги поддържат непряко. Те поддържат религията като инструмент за управление на умовете на хората, за да го използват срещу хората, да ги противопоставят и подчиняват.
Всичко това създава атмосфера и климат, който дава възможност на ислямистките терористични групи да бъдат формирани, да се развиват и да се борят – не толкова срещу правителствата, но срещу обикновените хора по улиците, пазарите и пренаселените места навсякъде, където има терористи.