Различни анархистки групи по света излязоха с обща декларация относно пандемията COVID-19. В България декларацията бе подписана от Автономна безвластническа група „АнархоСъпротива”.

По-долу представяме текста на декларацията, както бе преведен от „АнархоСъпротива“.

Никой не е в безопасност, докато всички не сме в безопасност

Пандемията Ковид-19 засегна всеки аспект от човешкия живот. Тя има пагубен ефект върху физическото и психическото здраве на хората, социалните ни отношения и общностите ни, нашия поминък и свободата на придвижване. Освен това значително ограничи способността ни да организираме ефективни политически протести и укрепи контрола на държавата.

Тя подчерта основните проблеми на глобалния капитализъм и неговата нужда от постоянен растеж и печалба. Подкрепата на държавата за тези цели е в основата на възникването, разпространението и трагичните последици от болестта. Необходимостта от революция никога не е била толкова очевидна.

Въпреки това, докато се опитваме да се съпротивляваме, слабостите на движението на работническата класа също бяха разкрити. Виждаме нарастващ брой смъртни случаи, претоварени здравни услуги, третиране на ключови работници като заменими и как икономическите разходи са поети от онези, които са най-малко способни да си го позволят, но съпротивата беше незначителна. Независимо от това, пандемията също доведе до действия и чувствителност, които са ключови за социалната трансформация: солидарност, взаимопомощ, самоорганизация и интернационализъм.

Ковид-19 и други зоонозни болести, които се появиха през последните няколко десетилетия, са причинени от разпространението на глобалния капитализъм. Тъй като капитализмът завзема все повече и повече земя за дърводобив, добив на полезни изкопаеми, агробизнес, дивите животни губят местообитанията си и влизат в контакт с хората, създавайки потенциал за “преливане” на болести от други видове към хората. Тази ситуация се влошава от търсенето на екзотично животинско месо от нарастващата средна и висша класа по света.

Отговор на шефовете и държавата

Въпреки че някои страни следваха стратегия за нулеви стойности на Ковида, повечето се стремяха по-скоро към смекчаване, отколкото към потискане. Причината за това до голяма степен беше, че те искаха да запазят икономиката колкото се може повече, поставяйки печалбите пред здравето на хората. Резултатът от това е, че пандемията продължава много по-дълго от нужното. Ключови работници, които вече са едни от най-ниско платените, бяха свръхксплоатирани, поемайки тежестта на кризата. Липсата на добре финансирани здравни системи причини безброй смъртни случаи, а много работници бяха принудени да работят поради неадекватното заплащане на болничните. Междувременно много компании умножиха печалбите си и наблюдаваме увеличение на разделението между богати и бедни.

За някои правителства ваксината беше основната част от стратегията им за победа над Ковид. Въпреки че ваксината е ключова част от борбата с Ковид, основните мерки за обществено здраве също са жизненоважни. Но правителствата предпочетоха да разчитат на ваксината, защото тя осигурява огромни печалби за фармацевтичните компании и премахването на всички мерки за обществено здравеопазване кара хората да продължават да работят и да консумират.

Въвеждането на ваксините също показа глобално неравенство. Повечето от ваксините отидоха в по-богатите страни, които могат да си позволят да плащат. Призивите за отказ от патентни права, за да могат да се произвеждат повече ваксини, останаха нечути, което показва, че печалбите на фармацевтичните компании са по-важни за правителствата. Принципът е всяка страна сама за себе си в комбинация с вяла международна координация или солидарност.

Отговорът на организирания анархизъм

Нашите организации участваха в различни борби: за безопасни работни места и образователни заведения, за взаимопомощ и солидарност в общността и противопоставяне на атаките срещу работниците, докато работодателите и правителствата се стремяха да си върнат парите, които трябваше да похарчат.

Локдауните бяха труден момент за нас, тъй като обичайната ни политическа дейност не беше възможна. Въпреки това ние не се присъединихме към движението срещу локдауните. Организираните анархисти вярват в самоорганизацията. Ние не спазваме правила, защото правителството казва, че трябва, ние следваме правила, които сами сме разработили колективно. Именно това е в основата на проблема с локдауните; правила са наложени на хората без усещането, че те произтичат от самите хора.

Те не идват от опита на хората в общността и на работното място, а са разработени с други цели. Това доведе до объркващи и противоречиви послания и създаде обща бъркотия, водеща до масово игнориране на насоките за безопасност, независимо дали от хора, фирми или други институции.

Нашите идеи се основават на основните принципи на организирания анархизъм – на самоорганизация, солидарност и взаимопомощ. Не е нужно правителството да ни казва какво да правим, нито трябва да противоречим на собствения си здрав разум, само защото правителството иска да поддържа икономиката. Разбира се, за хората е трудно да правят това, което е най-добре, когато са в несигурна позиция на работното място. Ето защо класовата организация и борба са жизненоважен елемент на всяка стратегия.

Създаване на революционно движение

Организираните анархисти вярват, че без напълно ново общество – общество без капитализъм, държава и йерархии – човечеството може и да не оцелее. Първо, тази пандемия няма да бъде еднократна. Други чакат да се случат предвид експлоататорските отношения, които хората имат с животните и природния свят. Капитализмът извади на повърхността основните потенциални опасности. Изменението на климата и катастрофалната загуба на биоразнообразие и местообитания подкопават самото присъствие на хората на Земята. Капитализмът и икономиката на растежа отново ускориха този процес, като ограбиха земята от всички налични ресурси. Човек би си помислил, а мнозина го направиха в началото, че преживяването на пандемията ще вдъхнови нов начин на живот – с повече взаимопомощ и солидарност и уважение към околната среда. Но този оптимизъм беше загубен много бързо – скоро се върнахме към бизнеса, а както обикновено правителствата искат да накарат всички да харчим отново. Насърчаването на въздушния транспорт е отличен пример за пълното пренебрегване на изменението на климата. Експлоатацията на изкопаеми горива, дърводобивът и обезлесяването продължават през цялата пандемия. В отчаянието си да възстановим печалбите за бизнеса, изменението на климата ще остане на заден план за известно време.

През следващите години хората ще се съсредоточат до голяма степен върху справянето с атаките, идващи от правителството и работодателите, тъй като последните се стремят да накарат работническата класа да плати разходите за Covid. Голяма част от времето ни ще бъде прекарано в тези икономически битки. Трябва да се уверим, че работническата класа е обединена, за да можем да се подкрепяме взаимно и да се уверим, че онези в най-лоша ситуация са напълно подкрепени. Нуждаем се от солидарност и взаимопомощ, а не всеки да се бори в собствения си ъгъл на дадено работно място, синдикат или социална група в неравностойно положение. Цялата същност на труда трябва да бъде поставена под въпрос. Това стана очевидно по време на пандемията, когато ясно видяхме коя работа всъщност е важна. Това е много трудно да се направи, защото хората разбираемо не искат да се откажат от работата си – дори ако тези работни места са отчуждаващи и вредни за тях и останалата част от планетата.

Независимо от това, една по-широка перспектива е от съществено значение – тъй като необходимите промени са огромни и взаимозависими. Причините да има проблеми на определено място са поради решения, взети в корпоративни заседателни зали, или са резултат от пазарните сили, които осигуряват печалби, тъй като това е основен критерий.

Въпреки че климатичните промени също са глобален проблем, пандемията беше много по-непосредствена и лична. Хората не можеха да не осъзнаят факта, че сме взаимосвързани.. Това означава, че има потенциал за развитие на повече международно фокусирани движения. Лозунгът „не сме в безопасност, докато всички не са в безопасност” се превърна в част от мисленето на мнозина. Бъдещето зависи от това до каква степен можем да надградим положителните аспекти на реакциите на грасруутс движенията и да създадем движение, което надхвърля непосредствените притеснения и изисквания и се превръща в такова, което ще ни доведе до фундаментален разрив с капитализма и до анархистко общество.

☆ Alternativa Libertaria (AL/FdCA) – Италия
☆ Anarchist Communist Group (ACG) – Великобритания
☆ Anarchist Federation – Гърция
☆ Aotearoa Workers Solidarity Movement (AWSM) – Аотеароа/Нова Зеландия
☆ Coordinacion Anarquista Latinoamericana (Coordenaçao Anarquista Brasileira – Бразилия, Federacion Anarquista Uruguya – Уругвай, Federacion Anarquista de Rosario – Аржентина)
☆ Die Plattform – Германия
☆ Embat, Organització Llibertària de Catalunya – Каталония, Испания
☆ Karala, Anarchist Group (Анкара) – Турция
☆ Libertäre Aktion (LA) – Швейцария
☆ Melbourne Anarchist Communist Group (MACG) – Австралия
☆ Organisation Socialiste Libertaire (OSL) – Швейцария
☆ Roja y Negra – Anarchist Organisation (Buenos Aires) – Аржентина
☆ Union Communiste Libertaire (UCL) – Франция, Белгия и Швейцария
☆ Vía Libre, Anarchist Group – Колумбия
☆ Zabalaza Anarchist Communist Front (ZACF) – Южна Африка
☆ Автономна безвластническа група “АнархоСъпротива” – България

Текстът на английски език може да бъде намерен на страницата на Анархо Комунистическа Група (Великобритания).