Писмо от Революционно анархистко действие (Турция)

Законът „за сексуалното насилие“, предложен от 6 депутати от ПСР на 17 ноември, вече бе оттеглен. Но е важно да се разбере какво би означавало за нас, жените, това предложение, което среща съпротива от наша страна откакто бе представено. Подготвеният закон намаляваше минималната възраст, в която сексуалният акт се приема за доброволен, от 15 на 12 години и целеше да постави основи за

безнаказаност на сексуалните насилници, които в момента са подсъдни, или ще бъдат подсъдни в бъдеще
оправдаване на сексуалните престъпления
прекратяване на преследването на изнасилвачите, в случай, че се оженят за детето, което са насилили
излагане на момичетата на унижения и насилване след 12 годишна възраст
превръщането на деца в съпруги

Оттеглянето на закона тази сутрин от една страна се превърна в един от най-добрите примери за освобождението на жените чрез съпротива, а от друга – показа, че държавната политика буксува. Политиката на държавата по отношение на половете отива отвъд пренебрегването на идентичността и тялото на жените, и се оформя от целта да бъде създадено „консервативно общество“. Да изведеш на дневен ред контрола върху раждаемостта като кажеш „това е грях“, да забраниш абортите като ги наречеш „клане“ е, разбира се, популистка политика от страна на управляващата ПСР, която си създава и отглежда „консервативно общество“.

Държавата, която е загрижена от „опазването“ на жената, която доставя „много“, или на жената, принудена от забраната върху аборта да достави, след като е била забременена при изнасилване, чрез политиката си за контрол върху населението и телата на жените, от една страна запазва идентичността на жертва у жената, а от друга – властта на мъжа. Държавата, която днес ни гони от улиците, използвайки Извънредно положение като извинение, извършва директна атака срещу борбите на жените, като затваря женски асоциации, арестува жени, борещи се срещу патриархата, и изтезава жени. Държавата, която заема позицията на патриарх законодател, се превръща във всеобхватна заплаха върху нашия живот, животът на жените.

Въпреки че властта първо предложи нов закон, оправдаващ насилниците, и после го оттегли, тя продължава да напада живота ни с цялостната си политика относно жените. Ние, жените анархисти, знаем, че еманципацията ни не е свързана нито със законите, които държавата предлага и оттегля, нито с наказанията ѝ, нито с претенциите ѝ за правосъдие. Убедени сме, че законът за „сексуалното насилие“ ще бъде преразгледан и предложен отново, с нови начини да бъде засегнат живота ни.

Затова отново подчертаваме, че единственият начин за съществуване въпреки държавата, крепяща се на разрушаването на нашият живот, е чрез организиране и борба. Срещу държавата с нейните закони, забрани и фалшиво правосъдие, която очаква да ѝ се подчиним. Ние се съпротивляваме и създаваме нов живот. Ние призоваваме всички жени да се борят, до разрушението на патриархата и държавата.

Да живее нашата борба!

Да живее солидарността на жените!

Организация на анархистките жени