Почина Христо Колев (Малкия)

печат

Почина един от най-видните деятели на безвластническото движение в България. По-долу прилагаме надгробното слово, прочетено от друг наш другар:

 

 

Уважаемо семейство, уважаеми близки, приятели и съграждани на Христо Колев Велинов

 

Сбогуваме се с един изключителен пример на човек, отдал целия си живот за добруването и развитието на семейството си и за развитието, опазването и чистотата на анархистическото движение в България.

Христо Колев е роден на 15.02.1925 година в село Домлян, Карловско. Учи и завършва гимназията в Карлово, където се включва в анархистическото движение и в борбата на анархистите за свобода, равенство, справедливост и нравственост.

След гимназията се записва в Педагогическото училище в Казанлък, но е учил в него само един час – изгонен е като анархист.

Той е един от най-младите делегати на Конференцията на ФАКБ в Княжево. Тогава, на 10 март 1945 година, е арестуван и задържан, маже би, за първи път.

След мен, за митарствата му през душегубките на болшевиките, както и за анархистичната му дейност, ще ни разкаже другия ветеран на нашето движение Александър Наков.

Когато синът , Николай, ми се обади преди 3 дни, че бай Христо е покосен от инфаркт и е на легло, аз си помислих, че младият Христо никога не е допускал, че ще доживее до 85 години и ще умре на легло. Само си спомнете за паметната плоча на Христо Нестеров в Габарево и за паметника на в Домлян, все негова инициатива а и за още много други рано покосени негови другари.

След смъртта на Сталин ги пуснаха от Белене (след години). Тогава Христо Колев се задомява. Оженва се за съселянката си Радка през 1953 година. През 1955 година им се ражда син – Николай, с който бащата се гордееше и на когото се опитваше да помага. Има снаха и внук – Христо. Обичаше ги и ми говореше за тях с нежност и уважение.

Преди около месец, на 18 март дойдох да го видя. От известно време се беше заседял вкъщи. Обажда ми се:”Ела бе, народ, имаме много работа да вършим!”.

Спомнихме си за една нелегална сбирка в неговата къща през 1986 или 1987 година – не можахме да уточним, за възстановителната конференция в Казанлък, когато заявихме, че Федерацията на анархистите е жива, а той беше избран за секретар.

Обещахме си, че ще направим плоча или скулптура на Христо Колев – Големия в Балван. Заради еднаквите имена, Христо Колев от Балван наричахме Големия, а този бай Христо Колев – Малкия. Това беше само заради по-малката му възраст- И двамата бяха Големи – мислещи, работещи и отговорни дейци на движението ни.

Казах му, че на 24 и 25 ще се отбележи годишнина от Ямболските събития и откриване на паметника, изразих мнение, че не е здрав, за да пътува. Реагира, ходил е и е внесъл сума за бъдещата книга, която ще издадем – „Предвестници на бурята” от Петър Манджуков.

 

Разлистих му бележника. Беше си отделил 3 мисли:

1. „Без равенство няма справедливост, без справедливост няма нравственост.” (П. Кропоткин)

2. „Марксизмът се зачена в мерзост, живя в престъпления и ще умре с лъжа на устата си” (Манол Васев)

3. „Едно движение е живо, докато има кой да страда за него.” (Христо Колев – Големия)

 

Е, бай Христо, ние сега страдаме за теб, за един от най-видните представители и яки стълбове на анархистическото движение. Страдат и твоите близки – син, снаха, внук, родственици, съграждани. Но в страданието ни има и много гордост, че те имаше и че бяхме близки.

Ти беше и ще бъдеш наш пример за твърд характер, будна мисъл, неспокойно сърце и пълна отдаденост на семейството и на анархизма.

Да бъде жива и свята паметта за теб!

Моля, да сведем глави за едноминутно мълчание, за почит на Христо Колев и на неговия идеал.

25.04.2010

Карлово

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *