Зов от безпомощност

Сигурно са ви направили впечатление увеличаващите се призиви за народна милостиня, наричани „зов за помощ“, и напоследък те са толкова много, че просто няма как да не си информиран за тях. Сутрешните блокове в телевизиите са пълни с тези призиви на отчаяни семейства, които въпреки налятите в здравните процедури или в подготовката за тях спестявани, както и всичко което са могли да съберат от близки и роднини, пак не успяват да съберат сумата, нужна, за да спасят здравето или живота на човека, без който не могат да си представят, че ще могат да продължат да живеят.

Тази реалност на хора, попаднали в държава, която никак не се грижи за тях въпреки усърдния труд, който са полагали за нейното функциониране, както и данъчните такси, които събира от тях, а те плащат, за да не ги тероризират, става все по натрапчива. Та само като отида да купя хляба сутрин и във всяка квартална бакалия има по две, а в някой и по три кутии с надпис „зов за помощ“, разни дребни банкноти и стотинки пуснати в тях, обикновено незапълващи и половината прозрачна кутия, а на кутията залепена снимката на малко дете или цяло семейство, облечено в официалните си дрехи.

И тука идва още едно наказание –наказание на съвестта пред което сме изправени като народ! След като повече от половината хора в България живеят под прага на бедността, какъв е изборът, който трябва да направиш? Да се лишиш от ядене, или стоки за първа необходимост, да послушаш съвестта си и да пуснеш някой лев в касата или да се пребориш с демона на Сократ, да се направиш на невидял, да не мислиш за семейството, което ще бъде съсипано, да си вземеш стоките и да излезеш. Аз самия правя второто и се боря със страшните демони, както впрочем правят и повечето хора у нас.

Трудно е за днешния човек да си представи дори, че при днешните колосални такси, които се събират при посещение на личния лекар, здравни осигуровки, такси в болниците, от които здравето ти се влошава, лошото отношение в здравните заведения и ниското качество на здравни услуги изобщо на всичкото отгоре здравната ни система ни казва, че ние и без това не можем да си позволим да се лекуваме и е по-разумно да се молим за чудо… Този „суров реализъм“, тази човекоядна държавна система обаче работи именно по този начин, изсмуквайки жизнените сили на своите „граждани“ и изяждайки вече неспособните да ѝ служат – вярваш или не вярваш, приятелю, това е Реалността.

Ако пък си много уморен след работа или вече болен, може да напишеш за разтуха в Гугъл – „зов за помощ“, и да гледаш безкрайно много епизоди на драми човешки, които са по-добре режисирани и с много по-висок реализъм от турските и индийски сериали, а на всичкото отгоре имат безкрайна и неизчерпаема продължителност, защото всеки ден се появяват нови епизоди, всеки ден… докато човекоядната държава не бъде унищожена от човешкия ресурс, с който се храни.

Yojin