На 14.06.2002 г. в гр. Пловдив умира анархистът Христо Ганчев Бойчев, член на секретариата на ФАБ и сътрудник на вестник „Свободна мисъл”
По професия адвокат той е деен участник в подготовката и организацията на възстановяването на ФАБ след 1989г.
Христо Бойчев още преди промяната от 1989 г. кореспондира с политически емигранти в Париж. Избран е за отговорник на международни връзки с другите анархистки организации и събития и участието ни в тях.
Присъства на конференцията в Триест – Италия на 14 – 17 април 1990 г. където Христо Бойчев докладва следното:
„Основният обсъждан проблем е било положението в източно европейските страни. Представени са били всички европейски страни. Била е разгледана идеологическата криза на марксизма и се е стигнало до извода, че безвластният комунизъм е изходът от дълбоката криза в съвременния свят. Срещата е преминала делово и особено радостен е фактът, че като представители на анархическото движение в Европа са участвали предимно млади хора. Според Бойчев конференцията в Триест ще има голямо значение за бъдещето на анархизма в Европа.“
Това събитие е голяма радост и гордост – след 45-годишната диктатура на БКП техният делегат ще може да отиде на международна конференция в чужбина, да бъде достоен представител на ФАБ, да се срещне с анархистките федерации от целия свят! Нещо немислимо, но нещо, което се осъществи!
Участва в Конференцията от 11 и 12 юли 1992 год. на ФАБ, проведена в гр. Пловдив.
Представител е на Пловдив на конгреса на ФАБ през 29-31 май 1993 година в град София. На конгреса се оставя много добро впечатление от пловдивския делегат. Поканен е да изнесе в Дупница пред гражданите реферат на тема: „Борбите на анархистите в миналото, днес и утре“. Христо Бойчев приема поканата. Срещата се провежда в центъра на града, в сградата на техникума. За случая е издаден от организацията на анархистите в града позив и покана към гражданите, за да дойдат на конференцията. Позивите се разпространяват по всички квартали. В позива се казва: „В днешния хаос на политически и икономически упадък е нужна активност на гражданите. Послушанието, в което ни люля БКП през 45 години, е вредно. СВОБОДНИ, ЧЕСТНИ, ГРАДИВНИ ГРАЖДАНИ, ТОВА Е НАШИЯТ ЗОВ НА АНАРХИСТИ. ОПОЗНАЙТЕ НИ! Дружно да се борим за подобрението на нашата съдба!“
Ораторът преминава на темата:
„Какво анархистите предлагат, за да се излезе от дълбоката икономическа и морална криза, задушила гражданина: повдигане на моралното, културно и интелектуално ниво на гражданина, отваряне широко на неговите очи, за да опознае трагичната действителност, в която е, опознаване реално на причините, които са го довели до това оскъдно положение. Хвърляне на камък против БКП, която с нейната номенклатура превърна човека на послушен роб. Формиране на свободни, независими анархосиндикати. Синдикати революционни, не реформаторски. Синдикати вън от опеката на партийно-политическите партии. Синдикати, които пряко се борят за подобрение на работните условия, за солидно наднично заплащане на труда. Но също синдикати, които имат ясната идея, че частният 347 и държавен капитализъм са против. Те са врагове на социалното и икономическо равенство. Синдикати, които пряко, съзнателно се борят да хвърлят на боклука днешната организационна система и да организират едно ново общество, без класи, партийни паразитни лидери, общество, в което гражданинът е свободен, с осигурени средства за сносен живот.“
Постоянно активно лице в редовното седмично събрание на пловдивската група на анархистите при ФАБ.
На погребението на анархиста д-р Кантарев през 1992 година, надгробно слово прочита Бойчев и след него Стефан Попов.
Включен е в редакторската колегия на възстановеното анархистко списание „Свободно общество“. През юли 1993 г. излиза първият брой на списанието. Последният шести брой на списанието излезе през 2002 г., когато починаха най-активните Христо Бойчев, Желязко Петков и най-големият спонсор – Никола Чорбаджиев.
Автор е на великолепната статия „Анархизмът и модерната култура“, в която е казано: „Жестоките класови сблъсъци както на Изток, така и на Запад сочат недвусмислено, че народите не могат да вървят по старите пътища. Налага се коренна промяна!“. И още: „Философията на анархизма е онова динамично учение с изключителни творчески заряди и съзидателни възможности, способно да изгради един съвършено справедлив свят. Анархизмът не е метафизическа догма. Той е въплъщение на модерната култура.“
