Костадина е в тежко състояние

печат
К. Кунева
К. Кунева

Разговор с колежка на Костадина Кунева, пожелала да остане анонимна

Каква е сегашната ситуация с Костадина и какво е здравословното ѝ състояние?

Костадина вече премина две успешни пластични операции и утре ще се прехвърли в Държавната болница в Атина заради едното ѝ око, което се борим да спасим, защото тя вече загуби другото. След трахеотомията вече може да говори с помощта на специално устройство. За радост пораженията на гласните ѝ струни не са чак толкова големи, колкото се опасявахме преди. За вътрешните органи, стомаха и прочие, нямаме представа каква е ситуацията там, защото поради тежкото ѝ състояние не можахме да направим необходимите изследвания. На Костадина ѝ предстои още дълъг път, ще има нужда от още много лечение, най-вероятно ще трябва да трябва да отиде на лечение и в чужбина.

Вие лично видяхте ли я?

Не. Поисках да се срещна с нея, но тя ми каза, че не се чувства психически готова да бъде видяна, когато се чухме. Просто побеснях, не знаем как ще свърши всичко, но това, което знаем, е че никога вече Костадина няма да е такава, каквато я познавахме. Ще има огромни проблеми. Говорихме с Михаил Савас (радиограф) и с Катерина Манца (психолог). Те я виждат и всеки ден са заедно с нея. Михаил ми каза, че може да минат и две години, докато бъде сигурно, че опасността за живота на Костадина е преминала. Каза ни, че причината да бъде тя все още с нас е нейната смелост и сила. Тя иска да се оправи и да продължи да се бори за колегите си, както правеше и преди.

А „лекарската общност“? Получихте ли помощ от някоя институция?

В болницата Евангелисмос имаме контакт с управителя и заместник-управителя, говорим с тях и те ни помагат. Има отклик, дойдоха лекари чак от Корфу и почти всички атински болници. Има голям отклик от страна на лекарите и би било несправедливо да кажа, че имаме някаква критика към тях. Искам да кажа нещата така както са си.

Има ли някоя държавна организация, министерство, профсъюз или GSEE (шапката на профсъюзните организации), която да е дарила пари или да се е занимала с покриването на разходите около лечението на Костадина?

Двайсет дни след като Костадина беше нападната, министър Петралия се обади на майка ѝ, а аз в качеството си на заместник-председател на нашия съюз я придружавах. Тогава Петралия ни каза, че министерството ще покрие всички разходи, даже каза, че ще им даде къща. Разбира се, не се спази нищо от обещаното. Сами се сещате, че икономическата подкрепа е изключително належащ въпрос. В момента за Костадина са закачени всевъзможни тръбички, има постоянна нужда от хора около нея, това са разходи. За да се назначи медицинска сестра, за един ден трябват 300 евро. Как може семейството ѝ да намери толкова пари? Това семейство беше издържано от заплатата на Костадина. Това бяха 560 евро на месец плюс 150 от пенсията на майка И. Миналия септември майка ѝ претърпя операция от рак, но въпреки че самата тя има сериозни здравни проблеми, стои до дъщеря си всеки ден от 10 сутринта до 8 вечерта. От време на време ѝ се налага да я напуска, за да се грижи за внука си, тъй като сега малкото дете е само, а както знаете, то има сърдечно заболяване. Възхищавам ѝ се даже само заради това, че се държи на краката си. Освен обикновените хора, от които идва голяма част от покрепата на Костадина, получихме пари и от един комитет за солидарност, формиран от няколко лекари, както и от АДЕДИ (шапка на профсъюзите на работниците в частния сектор). Президентът на АДЕДИ, г-н Папаспиру, отговори още в началото. Говорих с него и му благодарих за това, че помага на Костадина и съм длъжна да му благодаря, но той имаше доста сериозни проблеми поради позицията си. В управлението на АДЕДИ, ПАСКЕ (контролиран от опозиционната партия ПАСОК) и ДАКЕ (контролиран от Нова Демокрация – правителството) не искаха подкрепата за Костадина да продължава. И поради тяхната намеса се наложи нашите ИСАП и ИКА да платят част от разходите. GSEE, от друга страна, все още няма ясна позиция относно атаката срещу Костадина.

Достатъчна ли е икономическата подкрепа от движението за солидарност за сега?

Усилията на хората, които ни подкрепят, продължават и за радост е достатъчна. Лично аз останах без думи от учудване като видях огромната и незабавна подкрепа от страна на хората не само в Гърция, но и в чужбина. Отвсякъде. И най-вече от младите хора. Това, което ме вдъхновява е, че младежта застана на страната на Костадина и постоянно се опитва да говори за този проблем и в Интернет, за да не се забравя.

От кога познаваш Костадина? Може ли да ни кажеш няколко думи за участието ѝ в ПЕКОП?

Костадина дойде тук към края на 2002. Когато си намери работа тук, веднага потърси синдикат. Намери нашия съюз и дойде при нас. Още в първия момент видяхме, че тя е жена с блестящо образование, с воля, сила, непоколебима относно синдикализма; предложихме ѝ да стане част от съюза ни. В началото ни каза, че иска да се присъедини, но не може, защото все още не говори гръцки добре. Казахме ѝ че няма проблеми и че може да научи езика постепенно. Накрая тя и майка ѝ се присъединиха.

През 2004 проведохме избори и Костадина беше избрана в съвета на съюза ни. Не казахме това на работодателите ѝ, защото знаехме, че ще има проблеми. Искахме да я предпазим, защото знаехме, че я репресират. Искахме да я предпазим, знаехме, че има малък син, чието сърце беше оперирано наскоро. И така, в началото тя ни помогна с всичко, с което можа. Подкрепяше съюза с всички сили. Винаги гледаше да помогне на съюза. Бореше се. До 2006 нямаше проблеми с работата си. През 2006 имаше проблем с 5-дневната работа, но също така и със съобщението от ИКА, които твърдяха, че по-малко от 30 часова работна седмица вече няма да се осигурява като категория „тежък“ труд, а като „смесен“.

Компанията на Икомакис (ИКОМЕТ) обяви, че задължава работниците да взимат 30 минутна почивка. По този начин да работят пет часа и половина вместо 6 и така да намали трудовата категория от „тежка“ на „смесена“, заради което и свали заплатите от 720 евро на 560. В средата на 2006 имаше нови проблеми, защото Костадина се опитваше да защити правата си. Тези „джентълмени“ не подписаха нов договор с ИСАП (атинската влакова компания) – предишният им беше за 6 часа и следователно служителите работеха 6 часа и на ИКОМЕТ като под­изпълнител им се плащаше за 6 часа, но те плащаха на работниците само за 5 часа и половина.

Започнахме тристранни срещи, но нямаше никакво развитие. Присъстващите представители на влаковата компания бяха информирани, че ИКОМЕТ са подписали за 6-часов ден, но плащат на работниците си за 5 и половина и че това е незаконно и трябва да се отхвърли от ИСАП. Нищо от това обаче не беше записано в официалните документи, защото инспекторите по труда не го направиха. Отидохме до GSEE, дадохме им записките и председателят поиска от генералния секретар Контос да организира тристранна среща. Тя се състоя и там се срещнаха работниците от центъра, GSEE и конфедерацията, както и работниците от Пирея. Там изживяхме нещо, което аз – синдикалистка от 1984 – не бях виждала дотогава.

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *