На 19 май 1990 г. в Казанлък е проведена възстановителна конференция Федерацията на анархистите в България
Федерация на Анархистите в България (ФАБ) е официално възстановена през май 1990 година в град Казанлък. На възстановителната конференция, присъстват над 200 делегата от цялата страна. Присъстват много стари анархисти ,както и доста представители на ФАМ (Федерация на анархистическата младеж). ФАБ е приемник на ФАКБ (Федерация на анархо-комунистите в България), основана през 1919 година и официално забранена и преследвана по време на тоталитарния режим в България.
Нека да си припомним тези вълнуващи събития. Как започва подготовка и какво се приема и решава тогава в Казанлък.
„Рано на пролетта на 1989 г. имаше едно събрание на приятели у Христо Колев – Малкия в Карлово. Бяха дошли приятели от Перник начело с Александър Наков и от София. От Югоизточния съюз бяха в по-разширен състав.
В Казанлък на 8 април 1990 г. на организационно събрание на казанлъшката група имаше приятели и от други места. От София беше Цолов с приятели софиянци, Христо Големия – също. Реши се в най-скоро време в Казанлък да се свика национална конференция. Определиха се приятели, които да я организират и да определят датата, когато са готови със залата и подсигурени места за нощуване на приятелите. „
Конференцията се провежда на 19 и 20 май 1990 г. и избира:
Федеративен секретариат
Комисия за актуализиране на платформата на организацията
Контактна група за връзка с другите политически организации
Редакционна колегия
Говорител на федерацията
Вестникът, който ще издава федерацията, ще носи името „Свободна мисъл “, а книгоиздателството – „Нов свят“.
Организацията за събитието е подготвено от Казанлъшките другари, начело с Ганчо Дамянов, които се справят отлично с подготовката. Бива осигурено пренощуване на Бузлуджа и по къщи. Конференцията преминава при приповдигнато настроение от страна на присъстващите. Христо Колев – Големия бе избран за почетен председател на федерацията.
Но конференцията се реши следното:
Р Е З О Л Ю Ц И Я
Приета от Националната конференция на Федерацията на анархистите в България, състояла се на 19 и 20 май 1990 година в град Казанлък.
След 45 години диктатура Федерацията на анархистите в България е жива. Физическото и моралното унищожение на свободолюбивите сили е невъзможно.
Нашата крайна цел си остава същата: изграждане на свободно общество без държава и икономика без експлоатация. Нашите основни принципи са непроменени: Свобода, Справедливост, Нравственост.
Взаимопомощта възприемаме като основен природен и обществен закон.
Ние сме безвластници, защото сме убедени, че властта, както и стремежът към нея развращават. Ние сме социалисти, защото сме за свобода, равенство и справедливост.
Ние сме за приоритет на колективната собственост, защото тя пречи на експлоатацията и осъществява техническия прогрес без безработици и в интерес на колектива.
Ще пропагандираме идеите си с легални и мирни средства.
Отричаме насилието във всяка негова форма и направление. Разграничаваме се напълно от тероризма и всеки опит да ни се приписва осъждаме категорично.
Реално и трезво отчитаме сегашните условия. Наясно сме, че пряка борба за реализиране на нашата крайна цел е невъзможна без включването ни в борбата за по-демократично общество. Трудният път към свободата се извършва крачка по крачка, затова ние сме солидарни с всички движения, които преследват повече свобода на отделната личност и повишаване на материалното благосъстояние на всички хора.
Във връзка със сегашната борба за демократизиране на нашето общество и излизане от икономическата и политическа криза се застъпваме:
– За създаване на гражданско общество, в което свободите са гарантирани от реален граждански контрол, а не само конституционално.
– За конкуренция на идеи и възгледи без право на монопол и опити за насилственото им налагане в обществото.
– За истинска свобода на словото и печата.
За премахване на смъртното наказание, мъченията и жестокостите.
– За свободно сдружаване на обществените сили в организации, движения, клубове, партии и пр. Предпочитаме федеративния принцип на организиране.
– За правото на легална борба на трудещите се, за защита на техните материални и духовни интереси, включително и правото на стачка.
– За предоставяне собствеността на земята на общините и гарантиране на правото на тяхното население да избере формите на стопанисване, но без разпродажба и търговия.
– За въвеждане на данъчна система, която да ограничава държавната собственост, а да стимулира кооперативната и частната без възможност за експлоатация на чужд труд.
– За социална политика, защитаваща социално слабите, за непрекъснато справедливо регулиране на семейните доходи, за безплатно образование и медицинско обслужване.
– За отнемане в полза на обществено полезни фондове на натрупани богатства от отделни хора и организации над определена граница, справедливо фиксирана.
– За максимално съкращаване на бюрократичния апарат.
– Като механизъм за ликвидиране на безработицата да се възприеме намаляването на продължителността на работния ден.
– За наказание, в рамките на закона, на извършителите на морални и физически репресии и техните духовни подбудители. Независимо, че сме една от първите и най-силно репресирани организации, ние сме против ескалация на отмъщението. Обезщетението на репресираните трябва да се извърши от фондовете на БКП и МВР.
– За намаляване на армията и срока на военната служба с тенденция на тяхното премахване в рамките на обединена Европа.
– Против всякаква верска и етническа дискриминация.
– За научно образование, освободено от партийно, политическо, класово и религиозно влияние.
– За честна и правилна екологична политика по изискванията на съвременната наука.
За федеративен секретариат се избират:
Христо Колев Велинов
Александър Методиев Наков
Славейко Иванов Павлов
