На 20.06.1925 г. край село Белица (Ихтиманско) е убит анархистът Васил Бонев Икономов
Васил Бончев Икономов е роден на 9 август 1898 година в град Айтос.
Той е български анархист, един от най-изявените деятели на това движение.
Баща му е пощенски служител, а майка му – учителка. Като дете живее в градовете Айтос, Стара Загора, Пазарджик и София.
Всички казват, че Васил Икономов е бил изключително пристрастен към оръжието. Бил е ловец, води чергарски начин на живот в детството заради работата на баща му. Баща му е висш пощенски служител, после предприемач в строителството.
Знае се, че дядо му се е познавал с Васил Левски и са били приятели по линия на Стара Загора.
През 1915 завършва Втора мъжка гимназия в София с отличен успех. Участва в Първата световна война отначало като школник, след това и като офицер. На фронта си спечелва известност като много добър стрелец. След края на войната се записва да следва в Юридическия факултет на Софийския университет.
Кръстниците на Васил Икономов в анархизма са братя Герджикови. Герджикови са трима братя и тримата анархисти. Преломен момент в живота му е запознанството с Михаил Герджиков през 1919 и присъединяването му към анархистическото движение. Но самият Мишел в свои бележки казва “Васил стана анархист под влияние на моя брат Стефан”. Стефан е починал рано, от туберкулоза. Мишел казва за него “най-свестният от нас тримата беше Стефан”. Преди да почине заминава за Копривщица по препоръка, че въздухът ще подобри състоянието му. За да не скучае започва да преподава уроци по френски. Един от учениците му се оказва Васил Икономов. Там той го запознава с идеите на Бакунин и Кропоткин.
Със своята подривна дейност Икономов се проявява като един от най-активните и опасни анархисти. Привърженик е на нелегалните преки действия и революционния терор и експроприацията. Той допринася към организираната дейност със снабдяване на легалните и нелегални групи с оръжие и финансови средства, участва и в пропагандната дейност. Осигурява средства за закупуването на печатница, също така и кола за федерацията на анархитите която по-късно е открадната от шофьора. Благодарение на неговите действия успяват да се осигурят пари за издаването на вестници и списания на анархистка тематика за пропаганда. Участва в Ямболския конгрес на федерацията през 1923 година когато е и най-масовия такъв провеждан някога с над 600 делегати от цялата страна.
Васил Икономов играе важна роля за изграждането и укрепването на безвластническото движение. Той е съпричастен към издаването на вестник „Пробуда“ с главен редактор М. Герджиков (1919-1920), орган на наскоро основаната ФАКБ, и към вестник „Анархист“ (1920-1922) с главен редактор неговия приятел Георги Жечев. Вестникът се разпространява нелегално.
По това време, леко преувеличено, може да се каже, че цяла България е анархистка. За това си има своите причини, като цяло лявото е на мода, нормално след войната.
Анархистите са първите, които вдигат въоръжена ръка срещу превратаджиите на 9-ти юни. Партийците по това време взимат решение, че това нещо не ги интересува.
Анархистите още на 10 юни са в сблъсък с новата власт, с превратаджиите.
Това се случва на много места, като най-христоматийният пример е Килифарево. Килифаревската чета, с която разбира се Икономов работи, както и Шейтанов, действа от 10 юни 1923 г. до май 1925 г.
Към 1923 г., когато е масовизацията на анархисткото движение, то е привлякло всички “читави” хора със съвест от българското общество. Част от този блясък се дължи на Васил Икономов, защото за всичко се искат пари, а той се грижи да ги има. Без никой да го е натоварил с това, той организира мрежа от квартири, търговия с оръжие, снабдяване на нелегалните с оръжие, с обири (революционно се наричат ексове – експроприации) и се грижи за нуждите на движението.
Васил освен че организира акции, той винаги участва в тях, като идеята му е “аз не съм ви шеф – предлагам ви да направим това нещо и държа аз да участвам в него, за да не кажете после той ни предложи, пък се скри”.
След потушаване на септемврийското въстание, през 1926 г. излиза романа “Хоро” на Антон Страшимиров. Темата на романа е потушаването на въстанието, а главният герой в него е дългокосият Васил или по-точно неговият любимец Васил Икономов.
Известни са няколко терористични акции, свързани с името на Васил Икономов:
На 21 май 1922 в София с два куршума е убит журналистът Александър Греков, един от мозъците на Сговора, редактор на вестникът им “Слово”. Смята се, че е убит, понеже се противопоставя на исканията на стачкуващите кюстендилски тютюноработници. Изцяло под благотворното влияние на анархистите там започват много сериозни стачки. Анархистите в цялата страна подкрепят работничеството, помагат им да се организират, да стачкуват или пък го пазят физически. Когато стачките се закучват, кюстендилците поискват от софийската организация, а това е Икономов, да им се помогне по някакъв начин. И тогава той ликвидира Греков.
Заради същата стачка, но на 8 юли 1922, е убит Пано Чуклев. Счита се, че атентатът е предизвикан от грубото му отношение и обидите към кюстендилските стачници. Той е бивш виден полицай, който решил че по-добре ще се развива в частния бизнес и отива в тютюневия бранш. Той е бил нещо като “шефа на СОТ-а” в тютюневия бранш по силата на своите контакти, връзки от миналото и т.н. В тази връзка е и неговото убийство. Чуклев си е заслужил убийството и заради предишни прегрешения и че анархистите държат сметка на властниците и на насилниците за събития от преди това.
Пано Чуклев е човекът, който провежда разследването на атентата извършен на нова година 1914 г. срещу 1915 г. Атентатът е анархистко дело, но под влияние на политиците и обществото, които чакат бързи резултати, Чуклев насочва разследването в грешна посока.
Действително разследва анархисти и достига до някакви неща, но всъщност хората, които получават смъртни присъди и са обесени, нямат нищо общо с атентата в казиното.
Но въпреки всичко той ги залавя, изтезава и изпраща на съд, защото е трябвало да има жертви, тъй като в атентата загиват няколко човека от тогавашния “хайлайф” и е трябвало да има възмездие.
Отново Чуклев стои в основата на залавянето и ликвидирането на Владо Чолаков.
Владо Чолаков е изключително енигматична личност, абсолютният предшественик на Васил Икономов. Кюстендилец, участва във всички въоръжени акции, което анархистите откъм 1907 до 1918 извършват. Загива в сражение край Враца към началото на 1915 или 1916 г.
Това е времето, в което именно заради борбите на тютюно-работниците, Икономов и крилото на пряката акция около него се фиксират точно върху тютюневия бранш. Тогава са експроприациите на няколко големи тютюневи фирми. Когато едните са започнали много да се пазарят идва ликвидирането на самия Чуклев и въпросната фирма, “Мехмед емин” веднага “кляка” и изплаща всичко, което анархистите са искали преди това.
На 14 април 1925 четници от Копривщенската анархо-комунистическа чета (Васил Икономов, Васил Попов – Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов) нападат колата, с която пътува цар Борис III в прохода Арабаконак. Убити са ентомологът на царския музей Делчо Илчев и Петър Котев – организатор на царските ловни излети. Царят и адютантът му се измъкват невредими. Атентатът е в резултат на случайна среща на четниците с царския автомобил, не е предварително подготвен, Борис III се измъква невредим.
Икономов има план да хване Борис от 1920 г., очевидно по някакъв начин му е интересен като персонаж.
Стамболийски е имал навика да води Борис в свое имение някъде до пазарджишко. Анархистите са искали, когато Стамболийски заведе Борис там, да ги хванат и двамата, и това е оповестено в пресата.
В навечерието на атентата, на нелегална конференция в Бузлуджа, в която Икономов отново говори, че трябва да има много чети, които да тръгнат Сърбия до Черно море, но най-важна е ролята на двореца и там трябва да се удари.
Царя всяка година ходи на този лов, който се състои винаги в началото на април и винаги или в ботевградския Балкан, или в троянския Балкан. Нямало е проблем Икономов да разположи засади и на двете места, където да го чакат.
Икономов е искал да залови Борис, имал е план – да го изведат зад граница и оттам да си диктуват условията.
Известни са още няколко терористични акции, свързани с името на Васил Икономов:
През 1922 г. е разстрелян главният надзирател на Централния софийски затвор.
През 1924 г. е убит стрелчанският богаташ Александър Гуджев.
През месец май 1925 г. е нападнат военен конвой между Стрелча и Копривщица. Товарът от храни е взет от четниците.
Една от известните им акции е ликвидирането на околийския началник на Панагюрище.
След разгрома на въстанието и последвалия терор до края на 1924 година Икономов действа като нелегален, заедно с няколко други анархисти в Средногорието.
В една лятна лунна нощ, на 20 юни 1925 година, той се къпе в реката край Белица и в мига, когато излиза на брега и тръгва към дрехите си, от ракитака пламва изстрел… Единствен, но смъртоносен.
Поклон пред героя….
В началото на 1969 г. или 1970 години на гроба на Васил Икономов е поставен паметник, допълнен по-късно с паметна плоча. Основно за издирването на гроба на Васил Икономов и строежа на мемориала в негова памет полага грижи Христо Колев – Големия. След 10 ноември 1989 г., всяка година, около датата на смъртта му, анархисти от цяла България посещават паметника.
Ние от ФАБ препоръчваме да прочетете книгата на Лъчезар Кръстев за Васил Икономов „Пуста Кюския“. Може да я поръчате от сайта на ФАБ :
Също така ви препоръчваме да прочетете и интервюто с автора на биографията на Икономов:
Васил Икономов: организаторът на анархисткото движение през 20-те години