"А вие не разбрахте ли, че пред вас стои човек!"

Дончо Караиванов, Христо Несторов, Милю Иванов, нелегални, Средна Гора, 1953г.

Фрагменти от историята на анархистическото движение след 9 септември 1944г.

„Нелегална група в Габрово, сформирана от младежи-анархисти, извършили грабеж в домът на партийния секретар в с. Дебели-дял, Севлиевско и готвеща се за други диверсионни и бандитски действия, си поставят за задача самовербовка и изпращане на хора зад граница, и се стремят да разширят своите връзки във вътрешността на страната и се подготвят за издръжка на бандитски групи, което също е едно указание, че емигрантските центрове в Гърция и Турция ще се опитат да хвърлят на наша територия групи с[ъс] задачи за по-дълъг престой и бандитска дейност.”

Из доклад на сътрудник на ДС от 14 юли 1948 г.

“10.Съществено противоотечествено проявление е заловената нелегално свикана конференция на анархистите в България в[ъв] връзка с която бяха задържани около 81 лица“.

Из рапорт на Началник на отделение “А” на ДС за разкрити нелегални организации и въоръжени бойни групи за времето от 1 февруари до 15 април 1945 г.

„През м. юни т. г. група от 6 човека от с. Елешница, Разложко известни като анархисти в гимназията в Разлог, под ръководството на Васил П. Кърпачев, направили опит да преминат границата за Гърция. Понеже не могли да хванат връзка се върнали, като не се отказали от намерението си. На 5 юли т. г. инициаторите Васил П. Кърпачев, Дивизия Н. Дивизиев и Васил П. Китин бяха задържани и след като направиха пълни самопризнания бяха въдворени в ТВО.”

Из “Писмо на сътрудници на ДС – Горна Джумая до ДС – София от 5 октомври 1949 г.”

“На 2 ХІІ 1949 г. е бил убит в с. Голямо село, Казанлъшко бандита Стефан Христов Стоянов, анархист от с. Скобелево, Казанлъшко.”

Из “Информация на ДС за “политически бандитизъм” в страната през 1949 г.”

 „Кръстю Димитров Енчев – от . Яново – Санданско, избегал на 16. ХІІ. 1948 при опит да бъде задържан, като водач на анархистите в Санданска околия. Същия продължава да подържа връзки с анархистите в този край и да се намира на наша територия. Взет е при нас на активна разработка под псевдоним “Завеян”. Семейството му е изселено, притежава къща, 5 декара имот и едно магаре.

Георги Костадинов Чочков – от с. Катунци, Санданско. Същия избега в нелегалност след реализирането на разработка “Продажници” на 12. VІІІ. 1949 г. Подържал е връзки с Кръстю Димитров Енчев анархист, предполагаме, че се занимавал с шпионска дейност. Семейството му е от три члена, изселено във вътрешността на страната. Притежава къща, 57 декара земя, едно магаре и два вола.”

Из “Списък на ДС на нелегални лица намиращи се в Горноджумайско или заминали зад граница и поставили се в услуга на чуждо разузнаване” от 11 януари 1949 г.

Списък на осъдените по големия процес срещу ФАКБ и ФАМ от 1949г.

Присъда № 494/30.VІІ.49 по НОХД № 1411/49 :

1. Панталей Стоянов Джумаков, от с. Габарево – Казанлъшко – на смърт (задочно)
2. Стоян Иванов Цолов, от с. Кара Михал – Разградско – доживотен затвор.
3. Георги Григоров Хаджиев, от Долна Оряховица – Горнооряховско – 15 години затвор (задочно).
4. Васил Тодоров Йорданов, от с. Раданово – Великотърновско – 8 години затвор.
5. Никола Младенов Тодоров, от с. Лилянци – Трънско – 6 години затвор.
6. Стоян Ненов Доколянков, от с. Мечка – Панагюрско – 4 години затвор.
7. Д-р Иван Цветков Балев, от с. Павел баня – 3 години затвор.
8. Христо Манолов Кацаров, от гр. Марек – 2 години затвор.
9. Борис Величков Костадинов, от с. Доброславци – Софийско – 2 години затвор.
10. Желязко Петков Желязков, от с. Каравелово – Елховско – 1 година затвор.
11. Трендафил Станков Муралевски, от гр. Марек – 1 година затвор.
12. Христо Димитров Несторов, от с. Габарево – Казанлъшко – 15 години затвор (задочно).
13. Д-р Велко Георгиев Недялков, от с. Видраре – Тетевенско – 15 години затвор (задочно).
14. Диньо Петров Динев, от с. Крива круша – Новозагорско – 15 години затвор (задочно).
15. Илия Димитров Мечкаров, от с. Ретрово – СветиВрачко – 15 години затвор (задочно).
16. Иван Георгиев Шуролинков, от с. Копиловци – Кюстендилско – 15 години затвор (задочно).

Архив ФАБ

„ Мен като анархист ме обвиняват, че съм работил в полза на англо-американския империализъм и възраждащия се германски фашизъм! Но анархистите не са сключвали договори за мир и взаимна помощ с Хитлерова Германия, не са сключвали такива договори и с англо-американците, което направиха съветските болшевики. Пък и не са целували фустата на английската кралица, както Хрушчов и Булганин в Бъкимгамския дворец!…Болшевизмът, господин съдия, се роди в мерзост, живее в престъпление и ще умре с лъжа на устата!”

„ Видях всякакви хора: земеделски народни представители, социалисти, протестантски пастори, католишки свещеници, офицери… Най – добрите обаче, най – чистите и топли хора, където нямаше и капка предателство, това бяха анархистите. Трябва да кажа, че в сравнение с тях ние пет пари не струвахме. Получават колети – той ще вземе една хапка от там, другото всичко ще раздаде, ще дойде, ще те подкрепи, ще пита уморен ли си. Това само анархист може да го направи. Бяха нахакани и отговаряха, дръзко се държаха. И милиционери биеха,бе! Носеха си черджета под дрехите – ще му направят мечка и ще му хвърлят боя. И се знаеше кой го прави – само анархистите го правеха. Затова всяка вечер поне един от тях лежеше в карцера. Спомням си Йов Петров, Трифон Терзийски, дедо Ачо, анархист от Добрич, 76 годишен, горд, като чели си е при бабата, хич не му пука…”

Спомен на Трифон Силяновски за конц-лагера „Белене”. „Българският Гулаг – Свидетели”, стр.112-113

„Маршът на лагеристите”, който въдворените в ТВО са били задължавани да пеят всяка сутрин, не се нуждае от коментар., илюстрира „духа на времето“.

„Сгрешили пред народа, тук дойдохме,

Във ТВО духа да възродим

И с устрема на новата епоха

Социализъм светъл да строим.

Прелом, прелом в душите и сърцата,

Със този лозунг създаваме блага

В рудници дълбоко във земята,

В стопанствата, сред житните нивя.

С труд корав вината ще изкупим,

С просвета своя дух ще възродим

И като нови граждани ще встъпим

В пътя на народа ни любим.

И когато ний отново пак свободни

Спечелиме народната любов,

С устрем ще градим страната родна,

Предвождани от вожда Димитров.”

Стефан Китов е от селото на министъра Георги Цанков. Беше майор в Белене, сетне умря като полковник в Ловеч. Китов дойде на острова и каза: „Строй се! Ти какъв си? Ти какъв си? „ Всеки излиза пред строя и казва какъв е: полицай, земеделец, врабчовист, петковист, социалдемократ, милиционер, офицер, анархист. Излиза един от строя, не го познавам, не съм го виждал. „Ти какъв си?”

-Човек.

-Ти не чуваш ли какво те питам, бе? Какъв си? – крещи Китов.

– Човек.

-Абе ти не разбра ли – побесня майор Китов – какъв си?

– А вие не разбрахте ли, че пред вас стои човек!

На втория ден след това го разстреляха.

…Тогава разбрах, че оня лагерист, който отговаряше така достойно и даже предизвикателно на майор Китов, се казвал Йондев. Иван Йондев, анархист от Кюстендил”.

Спомен на Иван Делийски за конц-лагера Белене. „Българският Гулаг – Свидетели”, Стр. 97-98.