„Свободна мисъл“ навърши 200 броя
„Свободна мисъл” се възроди преди 17 години в едно време, в което сякаш
всеки издаваше свой вестник и всеки имаше своя партия. Тогава всеки
имаше какво да извика – болки и страсти, спотаявани или потискани от
системата десетилетия наред, се изляха по вестникарските кµли. 17
години по-късно никой няма свой вестник и никой няма своя партия.
Партийните и синдикални „органи” със стохилядни тиражи днес трудно ще
напълнят половин товарен вагон, ако железничарите не стачкуват.
Големите надежди и милионните партии се замениха от голямото
разочарование и партийните милионери.
Къде са „Демокрация”, „Земеделско знаме”, „Свободен народ”, „Подкрепа”,
„Век 21”, какво представлява „Дума” днес? В страната, в която
най-капиталистическият вестник се нарича „Труд”, журналистиката има
незавидната роля да запълва бялото между рекламите. Партиите идват и си
отиват, пускат на пазара нови издания-едноневки, които пропадат
безславно, заедно с „рейтинга” поредния политическия месия.
Голямо е изкушението да кажем да, ние оцеляхме, не се отказахме, не
прекъснахме нито за година, нито за месец и ето – продължаваме да имаме
своя организация, своя редакция, свой вестник. Продължаваме да пишем за
същите проблеми, за същите борби, със същите амбиции и вяра, че говорим
истината за истинските неща и не гоним тираж и сипматии с вълшебни
приказки, че не сме допуснали ни спонсор, ни реклама да оцапат
страниците на вестника.
Голямо е изкушението да го кажем, но като всяко изкушение то е измамно.
Свършихме си работата като вестникари, а работата на вестникарите е да
издават вестник. Работата на анархистите е да се борят за по-добър
живот, но животът през тези години не стана по-добър. И щом е така,
значи явно и ние не сме си свършили работата както трябва. Затова и
„юбилейният” ни брой 200 не е повод за нищо повече от това да видим
какво от несвършената работа ще свършим в брой 201.
