Има и такива анархисти

Алфредо Коспито е италиански анархист, осъден на доживотен затвор за терор над бизнеса и властта. През 2022 година му беше наложен тежкия затворнически режим „41bis“, наричан в болшевишките затвори „пълна изолация“, единодушно считан за форма на мъчение и бавна смърт, срещу който той се бори чрез гладна стачка вече пети месец – от 20 октовмри 2022. На 24 февруари италианският касационен съд отхвърли окончателно искането за спиране на наказателния режим, направено от адвокатите на Коспито.

Адвокатите му оповестиха публично неговото писмо, в което Коспито уверява, че не може да „приеме този безнадежден не-живот“, защото обича живота. Макар да не споделяме много от идеите му, той може да служи като пример за мъжество и непримиримост, от който да се учим.

Другари и другарки,

Моята борба срещу режим 41bis е индивидуална анархистка борба, не шантажирам и не приемам изнудването. Просто не мога да живея при нечовешки режим като този на 41bis, където не мога свободно да чета това, което искам: книги, вестници, анархистки периодични издания, прегледи на изкуството, на науката, на литературата и историята.

Единствената възможност да се измъкна от това е да се отрека от анархията и да продам някого, който да бъде поставен на моето място. Режим, при който не мога да имам човешки контакти или не мога да видя и погаля стръкче трева или да целуна любим човек. Режим, при който се конфискуват снимките на родителите ви. Заровен жив в гроба, лобно място. Ще продължа борбата си до най-крайните ѝ последствия, не за да „изнудвам“, а защото това не е живот. Ако целта на италианската държава е да ме накара да се „разгранича“ от действията на анархистите и анархистките навън, нека знае, че не приемам това изнудване. Като действителен анархист, принадлежащ към антиорганизационното течение, смятам, че всеки сам носи отговорност за делатата си. Аз не съм се „свързал“ с никого и затова не мога да се „разгранича“ от никого. Афинитетът е нещо друго.

Кохерентният анархист не се дистанцира от другите анархисти от опортюнизъм или защото така му е удобно. Винаги с гордост съм декларирал действията си (включително и в съда) поради което се озовах тук и никога не съм критикувал тези на моите другари и другарки, още по-малко пък в ситуацията, в която се намирам.

Най-голямата обида за един анархист е обвинението, че дава или приема заповеди. Когато бях под строг режим на наблюдение, така или иначе бях подложен на цензура и затова никога не изпращах пицини (билети, съдържащи заповеди – една препратка към практиката на мафиотските босове, използвана от италианските управляващи – бележка на преводача), само статии за анархистки вестници и списания. Там преди всичко бях свободен да получавам книги и списания и да пиша книги, да чета каквото си поискам, накратко, беше ми позволено да се развивам, да живея.

Днес съм готов да умра, за да кажа на света какво всъщност е 41bis, който 750 души го изстрадват мълчаливо, непрекъснато представяни като чудовища от масмедиите.

Сега е моят ред, вие първо ме превърнахте в чудовище под маската на кръвожаден терорист, после ме „посветихте“ в анархист-мъченик, който се жертва за другите, сега отново превърнат в чудовище, като водач на ужасния „призрак“. Когато всичко свърши, не се съмнявам, ще бъда отнесен отново до олтарите на мъченичеството. Не, благодаря, аз не желая да участвам във вашите отвратителни малки политически игри;

В действителност истинският проблем на италианската държава е този, който не се познава: всички човешки права, които са нарушени в този режим, 41bis, в името на една „сигурност“, за която жертваме всичко. Добре! Сигурно сте мислили за това, преди да поставите един анархист тук, не зная истинските ви мотиви или политическите маневри, криещи се зад това. Причината е властта да ме използва като „чаша с отрова“ в този режим. Не беше много трудно да се предвидят какви биха били реакциите ми срещу този „неживот“. Държава като италианската – една държава, достоен представител на лицемерието на един Запад, който непрекъснато дава уроци по „морал“ на останалия свят. Режимът 41bis даде уроци, които са добре възприети от „демократични“ държави като турската (турските другари и другарки знаят нещо за него) или полската държава.

Убеден съм, че моята смърт ще сложи край на този режим и че 750-те души, които са го търпяли десетилетия, ще могат да живеят живот, който си струва да бъде живян, каквото и да са направили.

Обичам живота, аз съм щастлив човек и не бих заменил живота си за някой друг. И точно защото го обичам, не мога да приема този безнадежден неживот.

Благодаря ви спътници и спътнички за вашата любов.

Алфредо Коспито, 1 март 2023

Винаги за анархията! Никога не се огъвайте!