Жива утопия: Анархизмът в Испания 1936 – 1939 г.
Документален филм, описващ историята на испанските анархисти по време на революцията от 1936-1939 г.
Документален филм, описващ историята на испанските анархисти по време на революцията от 1936-1939 г.
Преди няколко месеца открих същия филм в английски вариант. Радвам се, че е предоставен превод на Български: именно той наистина ме запали по идеите на анархизма: Идеология, която преди не приемах на сериозно, но днес е отговорила на много мои въпроси „защо е това така?“. Като много вярвах, че анархизмът е практически невъзможен: хората инстинктивно търсят вождове, защита, сигурност; Идеята сам един човек да бъде отговорен за развитието на нещо повече от себе си и най-близката рода бидейки нещо плашещо за него, за това той прехвърля тази отговорност към саможертващият се партиен деец, който ще използва капитала на негово разположение за напредването интересите му (на обикновеният човек, разбира се). На нас ни е пределно ясна реaлността, но каква е алтернативата? Не са ли всички революционни движения, колкото и идеалистични, обречени да пресъздадът системата, към която се бунтуват?
Каталуния под НКТ-ФАИ е жив пример за противоположното. Под тройните удари на фашизма, на болшевизма и на интернационалният капитал Каталуния, с размера на България, запазва идеала си, създава безпарично общество.
Частта, която най-дълбоко ме трогна, споменава се към края: „Когато собствениците се завърнаха във фабриките си, те ги намериха в по-добро състояние от това, в което ги бяха оставили“ Притиснат между гражданска война и тотално ембарго, Анархизмът процъфтява. Как е възможно? Когато един човек се труди за нещо свое му, в което той е личностно инвестиран, а не за смешната заплата на някоя мутра, или за кариерата на един назначен партиен довереник, то тогава неговият труд и трудът на колегите му са като добре смазана машина.