Към бойците от анархистките подразделения в Украйна

Коментар на Георги Константинов към интервюто с бойци от анархистките подразделения в Украйна.

На 25 май т.г. нашият приятел Z ми изпрати това интервю с искане да знае какво мисля за съдържащите се в него позиции и “истини”.

След началото на пълномащабната руска инвазия много анархисти в Украйна се вдигнаха на оръжие, за да се противопоставят на агресията. Наред с други, анархисти и антифашисти формират няколко независими подразделения в рамките на местната Териториалната отбрана на Украйна. Разговаряхме с няколко от тези отряди и ги попитахме за мотивите им да отидат на война, за начина на организиране на анархистките отряди, за самата война и за много други неща. Трима анархисти от Украйна, Беларус и Русия отговориха на нашите въпроси. Нашите беларуски и руски събеседници са членове на международно звено, известно като “Комитет на Съпротивата”. Украинският събеседник е член на украинската анархистическа организация “Черно знаме”. За нас е важно да представим позициите на хората, участващи в тази война в различни звена и с различен опит в политическата дейност и в борбата с диктатурите в различни страни.

Преди да започна с анализите и своите коментари към 10-те въпроса и отговорите на интервюираните, ще представя анархистическите позиции по въпросите на класовото сътрудничество, войната и революцията, както ги е формулирал нашият Мишел Бакунин.

Ето какво пише той в една от програмите на Интернационалното Братство (предтеча) на АЛИАНСА НА СОЦИАЛНИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ, в § РЕВОЛЮЦИОННАТА ТАКТИКА НА БРАТСТВОТО:

“Нашата пропаганда, акции и организация ТРЯБВА ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ ДА СА В УНИСОН С НАШАТА ЦЕЛ. Ние сме сред народа и сме длъжни да вървим НАПРЕД, БЕЗ ДА ПОЗВОЛИМ ДА БЪДЕМ ОТКЛОНЕНИ ОТ ПЪТЯ НИ, ЗА НИЩО НА СВЕТА И ОТ НИКОГО!

НИЕ НИКОГА НЕ ЩЕ ПОДАДЕМ РЪКА НА ДРУГА РЕВОЛЮЦИЯ, ОСВЕН НАШАТА. Ние никога не ще сключим съюз с направления, които са ѝ противоположни или дори само различни от тези, които произтичат от нашата програма.

Ние ще оставим буржоазните революционни партии да вършат своето дело и всеки път, когато това е възможно, ще се възползваме от създадената от техните брожения и борби обстановка, без никога да им подаваме ръка – ни директно, ни индиректно!

ВСЯКА СДЕЛКА И СГОВОР С ТЯХ СА АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНИ ЗА НАС! …

НАВСЯКЪДЕ И ВИНАГИ ЩЕ РАЗОБЛИЧАВАМЕ И СМЪКВАМЕ МАСКАТА ОТ ТЕЗИ ЛЪЖЕРЕВОЛЮЦИОНЕРИ, ПОКАЗВАЙКИ ГИ НА НАРОДА В ТЯХНАТА ИСТИНСКА СВЕТЛИНА. Ние ще ги покрием с позор, от който те никога не ще се очистят. Наш брат може да ни бъде само този, който е ПОДХВЪРЛЕН НА ПРЕСЛЕДВАНИЯ И ГНЕТ, КОЙТО Е СТАНАЛ БЕЗДОМЕН И БЕЗПРИЮТЕН, КАКТО СМЕ САМИТЕ НИЕ!

Истинската, единствено легитимна революция е не тази, която води до политическия триумф на тази или онази партия и личност, а тая, чиято цел е ПЪЛНОТО СОЦИАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ НА МАСИТЕ. Такава е нашата единствена цел, И ВСЯКА ДРУГА РЕВОЛЮЦИЯ, РЕФОРМА И ТРАНСФОРМАЦИЯ СА Ѝ АБСОЛЮТНО ВРАЖДЕБНИ, тъй като те могат само да забавят или отклонят нашата революция. ЗАТОВА, ВСЕКИ МЕЖДУ НАС, КОЙТО ЩЕ ПОДАДЕ РЪКА НА ЕДНА ДРУГА РЕВОЛЮЦИЯ, ЩЕ БЪДЕ СЧИТАН ЗА ПРЕДАТЕЛ СПРЯМО СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ. Ако сме осъдени да чакаме, нека имаме честността и куража да чакаме, работейки за великия ден на гнева…”

Както ще видим от интервюто с украинския, белоруския и руския “анархисти”, в него дори не става дума за буржоазна или каквато и да е друга, различна от нашата революция, а за класово сътрудничество в полза на украинските олигарси и властници, (всеки опит да се отрече това ще бъде лъжа и опит да се измамят, търсещите ориентир във войната маси), което Е АРХИПРЕДАТЕЛСТВО СПРЯМО СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ!

Анархистическата позиция и стратегия спрямо войната и революцията, Бакунин е изразил в много статии, брошури, като “Писма до един Французин” и книгата “Милитаристична диктатура или Социална революция” и я е провел на практика по време на Френско-Пруската война и Парижката Комуна през 1870-1871 г. Желаещите да се запознаят с тези въпроси могат да прочетат горните заглавия. СЪЩНОСТТА НА АНАРХИСТИЧЕСКАТА СТРАТЕГИЯ СПРЯМО ВОЙНАТА Е В ПРЕВРЪЩАНЕТО Ѝ В ГРАЖДАНСКА ВОЙНА, А НА НЕЯ – В СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ.

1) Разкажете ни за живота си преди войната. В кои анархистки колективи сте участвали, с какво са се занимавали?

Купър: Преди войната участвах активно в леви социални дейности. Бях член на “Автономната съпротива” и директно на “Черно знаме”.

Беларус: Анархист съм от около 13 години, така че съм правил много неща – от рисуване на графити до организиране на големи протестни акции. Имаше и много групи. Най-известната е “Прамен”.

Преди войната живях в Полша. Тъй като бях принуден да избягам от репресиите, след като бях обвинен за няколко преки акции, бях принуден да напусна страната през есента на 2020 г. Преди да се преместя в Полша, успях да живея известно време в Украйна.

Алексей: Когато живеех в Русия, бях член на дорасколното “Автономно действие”. След разделянето бях в “Народна самозащита”. С началото на пълномащабните репресии срещу нас бях принуден да избягам в Украйна, защото алтернативата беше затвор.

2) Как се почувствахте, когато Русия нападна Украйна и защо решихте да вземете оръжие? Имаше ли някакви съмнения, както по отношение на страха от война, така и по отношение на идеите. За някои анархисти може да изглежда странно, че анархистите в Украйна защитават държавата с оръжие в ръка. Как бихте обяснили мотивацията си и защо сте взели оръжие?

Купър: Бях малко уплашен, до края не вярвах, че е възможно пълномащабно нахлуване. Не, нямаше никакво съмнение в това. Смятам, че ако трябва да обяснявам на човек защо съм взел оръжие срещу онези, които убиват цивилни, деца, жени, бомбардират градове, тогава не искам да вървя с такъв човек, независимо за кого се представя.

Социално-икономическата система в Украйна, която защитаваш с оръжие в ръка, ражда войни и това е така откакто съществуват класите и държавите. От 6200 години 14500 войни убиват и разрушават хора и сгради и това ще продължи, докато класите и държавите съществуват. Затова целта на анархистите е унищожението им. Дотогава, “Купъре”, щом не искаш да чуеш що е анархизъм, не го цапай и върви по дяволите или с тях!

Беларус: От момента, в който западните държави започнаха да местят посолствата си, разбрах, че войната е неизбежна, макар че ми се искаше да вярвам, че Путин не е толкова луд.

Научих за избухването на войната от съседите си, когато се събудих в 8 часа сутринта в апартамента си. Приех го много спокойно, просто писах на украинските си другари и ги питах какви са плановете им и как мога да участвам във войната. Защо реших да участвам във войната? Защото руският свят, който Путин се опитва да наложи на Украйна, ще донесе само болка и страдание. Той ще унищожи всички права и свободи, за които се бори народът на Украйна. Руският свят ще унищожи всички местни организации, независими синдикати, правозащитни и други проекти. Победата на Русия над Украйна ще означава, че надеждите за сваляне на диктаторския режим в Беларус ще бъдат изгубени за много години напред. Смятам, че разгромът на руската армия може да отслаби режима на Путин и да се превърне в катализатор за положителна промяна в самата Русия.

И може би най-важното е, че тук и сега, за първи път от много години насам, анархистите формират бойна сила и кой знае, може би именно тази сила ще бъде основата за формирането на някакъв нов либертариански проект в духа на Махновщина в бъдеще. Аз не се боря за украинската държава, макар че съм принуден да се бия на нейна страна. Аз се боря срещу руския империализъм и концентрационния лагер, в който Путин иска да превърне целия регион.

Страхът със сигурност е бил налице и все още е налице. Мисля, че в такива условия само психопатите не се страхуват. Но ясното разбиране за какво се боря и срещу какво се боря ми помага да се справя със страха.

Путин не е луд, той е православен КГБ-ист, руски шовинист и империалист, и трябва да бъде обезвреден, а системата – заменена от социалната революция с Руската Федерация на Комуните. Това може да се случи, когато условията, създадени от една тежка и продължителна война позволят щурма на Кремъл и превръщането ѝ в гражданска война, а на последната – в социална революция. Задачата на украинските анархисти е да подготвят същата развръзка в “отечеството си” със “своите” властници и олигарси, зад които стоят западните им колеги. Победата на “собствените им” милиардери и властодръжци, която подпомагате, няма да остави място за никакъв “нов “либертариански” проект в духа на Махновщината в бъдеще”, а ще ги улесни в смазването на всички действителни анархисти, особено ако те се превърнат в сила, която ги заплашва!

Алексей: Въпреки съобщенията в много западни медии за бъдещо нахлуване, такъв сценарий ми се струваше малко вероятен, тъй като такива съобщения се появиха в украинските медии още преди една година, а от време на време се появяваха и по-рано. Особено след като този път датата на предполагаемото нахлуване постоянно се променяше. Затова нападението беше доста изненадващо за мен. Въпреки това не мислех много за него. Веднага разбрах какво трябва да направя и още в първия ден на войната се присъединих към анархистко подразделение като част от Териториалната отбрана, заедно с моите другари. Мисля, че по един или друг начин всеки изпитва страх, когато отива на война. Някои повече, други по-малко. Аз не правя изключение тук. Но страхът е само един от многото фактори. Той е превъзхождан без никакъв шанс от други. Вече повече от дванадесет години съм анархист. През цялото това време се борих срещу режима на Путин и платих цената за това. Много от моите приятели са в затвора, а аз вече няколко години съм лишен от дома си и от възможността да виждам роднините и близките си. Избягах в Украйна от руските власти. И сега изведнъж имам възможност не да избягам, а да им дам отпор. Каква друга мотивация и причини са ми необходими? На първо място не “защитавам държавата”, а се боря срещу диктатурата, срещу която се борих през всичките тези години. Смятам, че това е последователно.

Ние не правим избор между чумата (диктатурата) и холерата (демокрацията) и не търсим “по-малкото зло”. Като “екстремисти” казваме КОЛКОТО ПО-ЗЛЕ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ! Защото злото, стигайки до своята критична точка, става едно от необходимите условия за създаването на РЕВОЛЮЦИОННА СИТУАЦИЯ и тогава пред всеки човек застава въпросът КОЙ – КОГО? Алексей, ако си анархист на дело, както си се борил срещу диктатурата, така трябва да продължиш да се бориш и срещу демокрацията, където и да се намираш, а не да влизаш в нейните военни подразделения! Във време на война, това се наказва от военните съдилища със смърт, но щом си преодолял страха от смъртта на “полето на честта” и си готов да умреш за “родината”, защо да не сториш това за еманципацията на наемните роби, ако това е твоята цел и смисълът на живота ти, като революционер-анархист?

Защо не продължи борбата си вътре в Русия? Или мислиш, че това е невъзможно в условията на диктатура? Конспирацията, нелегалността, саботажите и бомбите са нашите оръжия срещу подобни режими. От страни с авторитарна и тоталитарна власт се бяга само когато тяхната полиция ни е разкрила. Иначе, “гласувайки с краката си” даваме лош пример на младото поколение. И още, ако не сме готови на саможертва, защо сме приели нашето верую?

3) Разкажете ни за вашия отряд. Какво прави, какви са задачите му? Как се формира? Има ли много хора в него? Доколко международен е той, има ли жени, които се бият с вас?

Купър: За съжаление не мога да ви отговоря на този въпрос, защото в него има стратегическа информация.

Във военните отряди на украинската армия, украинските анархисти трябва да агитират Бакуниновото революционно пораженство, “мирът между колибите и войната срещу палатите” и обръщането на оръжията срещу вътрешния враг – репресивните сили на държавата и грабителите – експлоататори. РУСКИТЕ ИМ БРАТЯ СЛЕДВА ДА ВЪРШАТ СЪЩОТО В РУСКАТА АРМИЯ СРЕЩУ “СВОИТЕ” ПУТИНОВЦИ И НЕГОВИТЕ СВРЪХ-БОГАТАШИ! ТОВА Е ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗМЪТ В ДЕЙСТВИЕ, ДРУГОТО Е ИЗМЯНА НА НАШАТА РЕВОЛЮЦИЯ!

Беларус: Ние сме част от териториалната отбрана на Киевския регион.

Обучаваме персонал и изпълняваме задачи по охрана и конвоиране. В момента в отделението има 50 души. Около 20 от тях са чужденци от Беларус, Русия и няколко други европейски държави.

Вместо да обучавате пушечното месо на Зеленски и компания, не можете ли да подготвяте и организирате революционни ядра в армията за “последния и решителен бой”, както се пее в “Интернационала”?

Алексей: Нашето подразделение е съставено предимно от анархисти и антифашисти. То е създадено от няколко анархистки и антифашистки организации, групи и “кръжоци”. Струва си да се отбележи, че в мирно време всички тези хора не биха взаимодействали помежду си, но с оглед на войната е решено всички конфликти да бъдат замразени. Не съм сигурен, че е необходимо да се посочва точен брой хора, особено след като все още пристигат нови бойци. Нека кажем, че имаме повече от достатъчно за взвод, а в близко бъдеще ще говорим за рота. Тук присъстват и жени.

Ако перифразираме Отто Рюле, борбата срещу контрареволюцията започва с борба срещу антифашизма, тази амалгама от слуги на класовия враг, която винаги е била в услуга на властта – демократична или диктаторска. Както казва Бакунин, ние трябва “НАВСЯКЪДЕ И ВИНАГИ ДА ГИ РАЗОБЛИЧАВАМЕ И СМЪКВАМЕ МАСКАТА ОТ ТЕЗИ ЛЪЖЕРЕВОЛЮЦИОНЕРИ, ПОКАЗВАЙКИ ГИ НА НАРОДА В ТЯХНАТА ИСТИНСКА СВЕТЛИНА”, А НЕ ДА СТЕ “В ЕДНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ” С ТЯХ, ЗАЩОТО ТЕ ЩЕ ВИ ПРЕДАДАТ ПРЕДИ ДА СА ПРОПЯЛИ ПЕТЛИТЕ, НЕ ЛИ Е ДОСТАТЪЧЕН ИСПАНСКИЯ ОПИТ?

Каква е връзката ви с държавата? До каква степен сте подчинени на командването на армията и каква автономия имат подразделенията на Териториалната отбрана и членовете на техните милиции? Държавата ли ви снабдява или се самоиздържате?

Купър: Отношенията ни с държавата не са се променили по никакъв начин. Въпреки това ние използваме всяка възможност да защитим украинския народ. Работим в координация с всички структури на украинските въоръжени сили (ВСУ). Що се отнася до доставките: получаваме нещо от държавата, другото си осигуряваме сами.

УКРАИНСКИЯТ НАРОД УМИРА НА ФРОНТА И ПОД БОМБИТЕ И РАКЕТИТЕ НА ПУТИН, А ВИЕ ЗАЩИТАВАТЕ “СОБСТВЕНИТЕ” СИ ПОТИСНИЦИ И ГРАБИТЕЛИ. ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВАТЕ МАЛКОТО СИ (ЗА СЕГА!) СИЛИ, ЗАЕДНО С РУСКИТЕ СИ ДРУГАРИ ЗА РЕВОЛЮЦИОННОТО РАЗЛОЖЕНИЕ НА ДВЕТЕ АРМИИ: НА АГРЕСОРА И НА ЗЕЛЕНСКИ, ЗА ДА ГИ НАСОЧИТЕ СРЕЩУ ГОСПОДСТВАЩИТЕ КЛАСИ НА РУСИЯ И УКРАЙНА, И ДА СЛОЖИТЕ ВЕДНЪЖ ЗА ВИНАГИ КРАЙ НА ДЪРЖАВАТА И НА КАПИТАЛА, КОГАТО РЕВОЛЮЦИОННАТА СИТУАЦИЯ ДОСТИГНЕ СВОЯ ВРЪХ! А НЕ ДА БРЪЩОЛЕВИТЕ ЗА ТОВА, ЧЕ ОТНОШЕНИЯТА ВИ С “ВАШАТА” ДЪРЖАВА НЕ СА СЕ ПРОМЕНИЛИ ПО НИКАКЪВ НАЧИН, СЛЕД КАТО СЛУГУВАТЕ И УМИРАТЕ В НЕЙНАТА АРМИЯ.

Беларус: Държавата ни осигурява оръжия, боеприпаси и униформи. Почти всичко останало имаме благодарение на работата на нашите другари от Операция Солидарност в Украйна и Европа и други доброволчески инициативи.

Имам впечатлението, че ръководството на Териториалната отбрана не насочва вниманието си към нашата единица. Така че контролът от страна на централата не е много строг и дава известна свобода на действие.

За какво използвате тази свобода на действие? Вътрешният враг ще ви осигурява оръжия, боеприпаси и УНИФОРМИ, докато му служите, като пушечно месо. По-добре помислете какво ще ви “осигури” той след края на войната, особено, ако излезе от нея победител заедно със западните си доставчици и “съюзници”.

Алексей: В структурно отношение сме част от Териториалната отбрана, която от своя страна е част от ВСУ. Командната структура е почти същата като в редовните сили. Що се отнася до автономността, периодично сменяме местоположението си и това зависи много от това къде се намираме в момента. Ако става дума за обект, в който има и други подразделения заедно със служители, тогава автономността е малко по-малка. Има и ситуации, в които целият обект е зает от нашия отряд. В този случай можем да говорим за доста голяма автономия. Но като цяло, тъй като структурно сме част от въоръжените сили, периодично получаваме заповеди от висшестоящите органи. Най-малкото ние не избираме коя сграда да обитаваме. Що се отнася до доставките, държавата ни снабдява с оръжие, боеприпаси и минимално оборудване. Бронежилетките, подложките, комбинезоните, чантите, раниците и друго оборудване са изцяло заслуга на хората, които ни изпращат пари, и на доброволците, които купуват и ни доставят тези неща. Що се отнася до храната, тя се осигурява основно от местни доброволци. Бих искал да се възползвам от тази възможност, за да изкажа огромни благодарности на всички тези хора. Без тях съществуването на нашия отряд в сегашния му вид просто не би било възможно.

Как и за какво се възползвате от “малката автономия”, след като сте част от Териториалната отбрана, която от своя страна е част от ВСУ? Нелегалната революционна дейност в такава обстановка е опасна и ако бъдете разкрити и не използвате оръжието си срещу началствата, съдбата ви ще бъде решена от военни трибунали.

Ако трябва да се умира, не е ли по-достойно и смислено за анархиста да мре за революцията, отколкото за тези, които преди войната и след нея ще ви екстрадират и затварят, а когато станете сила (нали това е, което искате да постигнете с дейността си) ще ви разстрелват или ще “изчезвате безследно”, когато се развихри контрареволюцията и в действие влязат нейните отговорни и “безотговорни” фактори?

4) Какво е отношението на украинската държава към анархистките милиции като цяло? Съществува ли опасност, че когато ситуацията се стабилизира, тя няма да иска да търпи съществуването ви? Колко репресивна е украинската държава като цяло спрямо анархистите?

Купър: В момента държавата не проявява никакво отношение. Що се отнася до всичко останало: ще видим след войната.

НЯМА КАКВО ДА ВИЖДАШ! За нищо ли не те е научила цялата история на световното анархистическо движение? Не ти ли е ясно какво ще бъде отношението на държавата към теб, ако не станеш нейн чиновник, добропорядъчен гражданин и любящ семянин?

Беларус: Преди анархистите, особено тези с беларуски паспорт, не бяха особено предпочитани в Украйна. Случаите с депортирането на Францкевич и опита за депортиране на Боленков все още не са забравени. Но засега всичко е спокойно, а аз съм свикнал да правя само песимистични прогнози за бъдещето.

Прогнозите за “утре” са оптимистични, ако се мине само с депортирания.

Алексей: Има много отряди на Териториалната отбрана и украинската държава почти не знае за нашето съществуване. Във всеки случай преди войната тя, както и всяка друга държава, имаше отрицателно отношение към анархистите. Не виждам причина, поради която тя да промени отношението си след войната. Това не е човек, който може да ни каже: “Благодаря ви, че се борихте с моя враг, сега разбрах, че вие сте добрите”. Тя е институция и действа по своя собствена, институционална логика. И според нея е малко вероятно да станем приятели изведнъж. Така че сценарият, в който тя има въпроси към нас след войната, ни се струва доста вероятен.

Ако говорим за нивото на репресиите като цяло, преди войната то не е било толкова силно, колкото в Русия или Беларус, например. Въпреки това репресиите продължават, както подобава на всяка държава. На много анархисти, които бягаха от диктаторските режими в Русия или Беларус, им беше отказано разрешение за пребиваване или, както в случая с Александър Францкевич, бяха отвлечени и депортирани до границата с Беларус, където в паспортите им беше поставена забрана за влизане в Украйна; с други думи, те бяха екстрадирани в Беларус. Бих искал да ви напомня, че след този инцидент той се намира в беларуски затвор.

Все пак сте имали “късмет” – когато се подписа пакта “МОЛОТОВ-РИБЕНТРОП” Сталин предаде своите “партай геносе” на Хитлер, а последният ги изпрати в “отвъдното”.

5) Руската пропаганда използва образа на украинските неонацисти, за да оправдае нахлуването в Украйна. Това от своя страна предизвиква много въпроси от страна на хората, които не са запознати със ситуацията. Можете ли да ни разкажете как се справяте с неонацистите в Украйна, колко влиятелни и многобройни са те в обществото и в държавата?

Купър: Нека не крием: в Украйна наистина има проблем с неонацистките формирования. Този проблем обаче е напълно решим без външна намеса, така че тяхното съществуване по никакъв начин не оправдава нахлуването на Русия в Украйна.

Поводи за война се намират винаги, когато политическата, икономическа и социална криза е стиснала за гушата частно или държавно-капиталистическите страни. За Първата световна война стигна един ерцхерцог, сега на Путин му е необходимо плашилото на нацизма!

Беларус: Тъй като не съм следил много ситуацията в Украйна, ми е трудно да отговоря на този въпрос. От това, което виждам, в Украйна преди войната е имало много различни неонацистки групи, предимно малки по численост. Много от тях отиват на война.

Неонацисти от Беларус също се сражават в Украйна, но те са малко.

Алексей: Бих казал, че неонацистите в Украйна са доста маргинални и са били такива през цялото време. Ултрадясното като цяло е друг въпрос. След Майдана популярността им се увеличи за известно време. Между другото, това до голяма степен се дължеше на факта, че левицата в голямата си част отказа да участва в Майдана, оплаквайки се, че това е някаква неправилна революция и че, видите ли, в нея участва десницата. В крайна сметка десницата нямаше противовес на Майдана и работеше успешно с масите.

Сега те губят популярност за поредна година. Някои от тях преминаха от улицата в политиката и, както често се случва с користните хора, те започнаха да се ориентират повече към центризма, като се впуснаха в популизъм.

Що се отнася до въздействието им върху обществото, всички техни партии заедно не получават и пет процента от гласовете на избори.

Тези 5 % днес, са напълно достатъчни, за да се превърнат утре в 50 % с помощта на днешните олигарси и политици, ако вие не успеете по време на и след войната да овладеете народното недоволство и да го насочите срещу системата, която ражда и ще продължи да ражда всякакви чудовища, докато съществува.

6) Дали войната между Русия и Украйна е просто война между две държави, които представляват едно и също зло? Каква е съществената разлика между руския и украинския режим и техните цели в тази война? Какво ще се случи с Украйна, ако Русия победи?

Купър: Злините са обективно различни. Украйна не атакува никого и не бомбардира ничии цивилни градове. По същия начин Украйна не е имперска формация и не е поробила нито един народ в историята си. Разликата е в това, че целта на Русия е да завземе чужда територия, а целта на Украйна е да защити собствената си, просто е. В случай на победа на Русия мисля, че няма да съществуваме.

Социал-икономически двата режима са идентични, политическата разлика се дължи на различната тежест на предвоенната криза, така че “обективните злини” лесно могат да променят местата си. След като кризата обхване украинския режим, нямайки силата и апетитите на северния си имперски съсед, най-вероятно е той да разреши кризата със средствата и прийомите на диктатурата, както това ставаше доскоро в днешните демокрации или в много от азиатските, африкански и латино-американски страни и както ще става в бъдеще, когато кризите и земетръсите разтърсят коя и да е държава – “напреднала” или “развиваща се”!

Беларус: Не съм бил в Русия от 5 години, не знам със сигурност какво се случва там в момента. От това, което прочетох в медиите, и от това, което чух от моите другари, мога да кажа, че режимът на Путин става все по-репресивен. Несъгласието на практика се потиска, алтернативното мнение се потиска. В противовес на това Украйна изглежда като остров на свободата, където има независими медии, държавата не унищожава инакомислието и т.н. Разбира се, в Украйна има много проблеми, но в Русия те са много повече. А в Украйна е много по-лесно да ги решим.

Всичко това означава само, че кризата в Русия е много по-тежка, превръщаща я в “слабото звено” на днешния свят, което открива блестящи перспективи пред руската Социална революция!

Алексей: Украинският режим е много по-снизходителен от руския. Неговата цел е да запази статуквото си. Докато руският режим е диктаторски и ако спечели, ще въведе диктатура и в Украйна.

И вашата цел ли е да запазите статуквото? По-горе обясних накратко каква е динамиката на смяната на политическите режими. Никакви проблеми на народа не ще решите докато не сложите край на държавата и капитала!

7) В момента се обсъжда колективната вина на руснаците за случващото се в Украйна. Смятате ли, че всички руснаци са виновни или само режимът на Путин? Смятате ли, че сте във война с руснаците като националност, като народ или че сте във война с режима на Путин. И ако вината е на руснаците – могат ли те да я откупят? Ако да, как? Как може човек, който се намира в Русия или Беларус, да ви подкрепи?

Купър: Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Смятам, че онези руснаци, които не оказват и най-малката съпротива на режима на Путин, са отговорни по един или друг начин. Аз не воювам с нацията или народа, нито по принцип със случайни хора, моят враг е ясен: фашисткият режим на Путин. Руснаците и беларусите могат да помогнат: на първо място, да се противопоставят на режимите в своите страни, могат да помогнат финансово, както и с доброволна помощ.

За да стане това, вие трябва съшо да се противопоставите на “собствения” си режим и да работите за революционното му пораженство, а не да воювате в негова защита до “победен край”. Това изисква революционният интернационализъм, а не патриотарската ви стратегия и тактика! Подобно на френската революция, украинската може да превърне украинските въоръжени колони в непобедима сила.

Освен това, от изискванията ви, разбирам, че вие намирате борбата на анархистите в Русия с фашисткия режим на Путин за възможна и във военно време. Същевременно не водите борба срещу демократичния режим на Зеленски – значи сте скъсали с анархизма.

Беларус: Не само руснаците, но и белорусите са обвинявани колективно. Обвиняват ни, че не сме успели да победим режима на Лукашенко и ни обвиняват, че неговият режим помага на Москва във войната с Украйна.

Лично аз смятам, че колективната отговорност е глупост и че всички тези нападения срещу руснаци и беларуси са опит да се обвини жертвата. Като човек, който е живял в Беларус в продължение на 28 години, знам много добре, че в Беларус и Русия решенията се вземат отгоре, а не от нас отдолу. Да, много хора в Русия са заблудени от пропагандата на Путин, но аз вярвам, че и те са жертви.

Могат ли да откупят вината по някакъв начин? Мисля, че е така. Белорусите я изкупуват, като се борят и помагат на бежанците. Народът на Русия би могъл да саботира изпращането на войски и да протестира, което доста хора правят в момента. И също така просто казвайте истината и не се страхувайте да наричате войната война.

Още много разнообразни преки акции можете да извършите от двете страни на фронтовата линия, ако сте се подготвили за това психологически и физически, и ако имате “дързост, още веднъж дързост и винаги дързост!”, както е казал Дантон, за да организирате дезорганизацията на режимите.

Алексей: Не мисля, че всички руснаци са виновни. Както вече казах, аз се боря срещу режима на Путин и гледам на тази война за себе си в тази плоскост. Що се отнася до подкрепата, можете да ни подкрепите, като организирате диверсии в Русия и Беларус (която Русия използва като един от плацдармите за подготовка на нападение), като разрушавате маршрутите за доставки на оръжие и като разпространявате пропаганда и информация за нашата борба. Възможно е също така да превеждате пари за нуждите на нашето звено. Последните две точки се отнасят и за европейците.

От гледна точка на анархистическия интернационализъм това, което изисквате от руските си и беларуски другари, трябва да се върши едновременно и в Украйна!

8) Как хората в Европа могат да ви подкрепят сега?

Купър: По аналогичен начин: финансова подкрепа, доброволческа помощ.

Беларус: Мисля, че минималното, с което хората могат да ни помогнат, е да разпространят информацията за нашия отряд и да дарят средства за доброволчески инициативи, които помагат на анархистическите отряди. По-високото ниво на подкрепа е да дойдете и да се включите пряко в живота на нашия отряд.

Виж предишната бележка!

9) Как оценявате хода на войната? Какви според вас са причините за неуспехите на руската армия?

Купър: Като цяло: печелим. Причината за неуспехите е очевидна: нито един руски войник, няма нито една обективна причина да пресече украинската граница с оръжие в ръка. Това означава, че те имат малка група психопати, които са напълно луди и обичат да убиват невинни хора, а останалите са докарани тук с щикове, докато при нас всеки, който е взел оръжие, е мотивиран, ние се бием на наша земя и за нашата земя.

“Вашата земя” принадлежи на властниците на Украйна и на украинските земевладелци. Анархистите нямат друго отечество или както казва Бакунин “нашето отечество” е световната Социална революция.

Беларус: Не съм военен експерт, но ми се струва, че армията на Путин е в застой и не може да сломи съпротивата на украинската армия. Мисля, че руското правителство подцени какво може да се случи в Украйна. Изглежда, те наистина вярваха, че украинците чакат “освободители” от Русия. Но вместо с цветя, те са посрещнати с коктейли Молотов.

В началото почти на всяка война, отиващите на заколение под влиянието на оглупяващата пропаганда на медиите, на училищата и на поповете тръгват с цветя и песни. Въпросът е как ще се върнат, ако тя продължи няколко години, както предсказват някои западни стратези и… самият Путин?

Алексей: Трудно ми е да добия цялостна представа за хода на войната заради пропагандата и от двете страни. Това, което мога да кажа със сигурност, е, че очевидно Руската федерация е очаквала да завърши успешно операцията за няколко дни, претърпяла е тежки загуби и има призиви към Путин официално да обяви война, за да може да се мобилизира и попълни армията “със свежа кръв,, което вече води до засилване на недоволството в страната. Причината за неуспеха им като цяло виждам в деградиралата и дори прогнила система, която е резултат от дългогодишното еднолично управление на Путин. Той я е структурирал по такъв начин, че ключовите позиции се заемат от приближени, а не от компетентни хора. Когато това се случва в продължение на години, кариерният път в такава система не е път на компетентност, а на подмазвачество и шуробаджанащина. Става по-изгодно да казвате това, което висшето ръководство иска да чуе, а не това, което се случва в действителност. Оттук идва и неадекватната оценка на реалността от страна на ръководството, като например погрешната представа, че населението ще посрещне руските войски с отворени обятия. Другата страна на тази система е лошото качество на персонала, дължащо се на ширещата се корупция.

Наистина ли предпочитате да ви изпратят “компетентно” в масовите гробове? На неуспехите на руската армия трябва да се радваме, защото колкото по-големи са те, толкова по-близо ще бъде руската революция. Колкото и големи да са “успехите” на украинската армия, според достигащите до нас оскъдни информации, положението в Украйна не е по-розово от руското, така че, Алексей, след още няколко години на война, смърт и разрушения, най вероятно е Социалната революция да потропа и на вашите врати.

10) Защо е важно хората в Европа и Русия да подкрепят Украйна? Какво ще означава за тях победата или загубата на Русия?

Купър: Защото ако Украйна загуби, губи цялата планета, включително и хората в Русия. Ако Украйна победи, светът ще бъде същия, какъвто беше преди войната. Тя няма да бъде лишена от проблеми, но ще може да се справи с тях. Ако Русия спечели, Путин няма да спре, а ще продължи напред.

Беларус: Победата на Русия ще означава пълно прочистване на цялото политическо поле, включително левите и анархистическите инициативи, независимите профсъюзи и всички граждански организации. Победата на Русия ще означава дълготрайна диктатура в региона, постоянни репресии, изтезания в мазетата на ФСБ и много други престъпления.

За тебе явно, оставането на света такъв какъвто беше преди войната е висша цел. Само не е ясно защо си закачил анархистическият етикет? Както изглежда, на където и да тръгне Путин по време на касапницата, благодарение на доставките на военно оборудване от страните на НАТО, войната ще продължи достатъчно дълго, за което трябва да им се благодари, тъй като това ще предопредели съдбата на малкия кагебист. Навярно, подобно на Мусолини и Клара Петачи и той ще увисне с главата надолу.

Алексей: В случая с Европа, победата на Русия за Европа ще означава, че диктаторският режим се е доближил до нейните граници, с всичко, което произтича от това. За руския народ това би означавало по-нататъшно укрепване на диктатурата, унищожаване на остатъците от права и свободи и намаляване на жизнения стандарт в резултат на санкциите.

ПОБЕДАТА НА РУСИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗКЛЮЧИ НАПЪЛНО. ЗАТОВА ЩЕ СЕ ПОГРИЖИ ЧРЕЗ НАТО ДОМИНИРАЩИЯТ СВЕТОВЕН КАПИТАЛ, КОЙТО ИМА КРЕЩЯЩА НУЖДА ОТ РУСКИТЕ СУРОВИННИ ПАЗАРИ. ДОБЛИЖАВАНЕТО НА СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ГРАНИЦИ, ОСОБЕНО, АКО КРИЗАТА СТИГНЕ СВОЯ МАКСИМУМ И В СТРАНИТЕ НА ЕВРОПА, МОЖЕ ДА ПРЕХВЪРЛИ ИСКРИТЕ НА ПОЖАРА ПРЕЗ ГРАНИЦИТЕ И ДА ОТКРИЕ НОВА ЕРА В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ!