Маските паднаха, или крахът на мита за „антиавторитарната съпротива“

Качваме превод на няколко публикации на руския антивоенен анархистки канал „Гласа на анархистите“ или „Голос анархистов“, представляващи критика на някои украински и руски анархистки организации, които са заели страната на украинската държава във войната.

. . .

Сега, когато най-накрая сложихме точката на „i“-то по въпроса с неонацизма на бригадата „Азов“, нека преминем към нашите провоенни анархисти.

Преди около 3 месеца проукраинските анархистки канали започнаха да разпространяват информация за анархист, загинал на фронта… който се сражавал в „Азов“! Те казаха също, че той е бил член на т.нар. „антиавторитарен взвод“, но след като „антиавторитарният взвод“ се провалил, решил да се присъедини към неонацистката бригада.

Информация за него беше разпространявана и от такава провоенна анархистка група като „Екологическа платформа“ (укр. Екологічна Платформа – воюващи за Украйна еко-анархисти — бел.прев.).

И знаете ли кое е най-забележително?

Още през 2018 г. азовците нападат и пребиват активисти на „Екологическа платформа“.

Но сега е 2024 г., а „Екологическа платформа“ вече почитат боец, загинал в редиците на „Азов“!

Между другото, в „Азов“ загина и друг самоопределящ се като „анархист“ – Руслан Терешченко, който още през 2014 г. помогна на украинското правителство да потуши сепаратисткото въстание. Но проукраинските анархисти вече са решили да не разказват за членството му в Азов. Съдейки по съобщенията на тези същите провоенни анархисти, това може би се дължи на риска да загубят подкрепата на „западните другари“.

Е, като се има предвид, че самите провоенни анархисти със съжаление са принудени да признаят, че тяхната авантюра в подкрепа на така нареченото „националноосвободително“ движение губи все повече подкрепа сред анархистката общност, където интернационалистическите настроения набират сила, това е много разумно съображение!

Но това в никакъв случай не са единствените примери за сътрудничество между провоенните анархисти и крайната десница.

Дупката, както се казва, се оказва още по-дълбока…

. . .

Глупостта не престава да бъде глупост само защото някой е умрял за нея.

— Николас Гомес Давила

И така, нека да започнем изследването на връзките на анархомилитаристите с крайната десница направо от БОАК:

Както знаем, след смъртта на основателя на БОАК Дмитрий Петров и неговите „бойни другари“ Финбар и Купър край Бахмут през 2023 г. се оказа, че всички те са си сътрудничили с крайно десния батальон „Братство“ на Корчински (в който служат и хора като неонацистката Вита Завиеруха[1]) и според самия Корчински всички те са се присъединили към неговото подразделение.

Самата БОАК обаче отрича тази информация, като пише следното[2]:

Дмитрий, Финбар и Купър, които загинаха в битка край Бахмут на 19 април, наистина са били там заедно с членове на „Братството“. Неоспорим факт обаче е – потвърден от думите на самите момчета, на техните приятели и на нашия другар, който е бил заедно с момчетата в същото подразделение – че те никога не са влизали в редиците на тази организация. Съвместното участие в бойни действия, както и подготовката за тях, е било временно решение, наложено им от командването на армията.

Тези воини са се били събрали именно с цел да създадат анархическа единица, но са били принудени да използват твърде ограничените възможности за това. Пристигайки за обучение със своята група, те биват поставени пред факта, че ще се обучават заедно с членовете на „Братството“, а по-късно, че ще отидат заедно с тях на следващата си мисия. В името на целта си анархистите били готови на всякакви изпитания, така че не били възпрени от неприятната необходимост на такова временно съседство. В крайна сметка личният комфорт е нищо в сравнение с позива и възможността за постигане на идеалите на анархисткото движение

Подчинение на „наложени от командването на армията“ решения за сътрудничество с крайнодесни в името на „постигане на идеалите на анархизма“!

Чудя се дали и на самите БОАК-овци не им е било смешно, когато са писали тези глупости!

А какво да кажем за „решенията, наложени от командването на армията“? Че самите вие непрекъснато демагогствахте, че „се борите не на страната на държавата, а на страната на народа“. Ами значи този „народ, който ви е давал заповеди“, ви е наложил това „неприятно решение“! Защо се възмущавате от него!

БОАК завършва това послание с призиви за отмъщение, след което, между другото, изданието, което „се осмели“ да разкаже за връзките на БОАК с „Братството“, е започнало да получава заплахи[3].

Въпреки това, въпреки всички отричания от страна на БОАК, по-късно се потвърди информацията, че по време на смъртта на Петров и неговите „бойни другари“, те са били членове на „Братството“ – и за това свидетелства доброволецът Данил Югославски[4].

Оказва се, че официалното изявление на Корчински отговаря на независими доказателства, докато от страна на БОАК се правят само необосновани твърдения!

Какво може да се каже тук: докато „проклетите догматици страхливо си търкат панталоните в своите прашни кабинети“, нашите провоенни анархисти вече „строят нова Махновщина“ под командването на Зеленски, Корчински и Прокопенко!

Друг самоназован анархист – Алексей Макаров, който сега активно се пропагандира от „нашите“ поддръжници на войната, също сътрудничи на „Братството“[5][6].

Самият Макаров се присъединява към „Сибирския батальон“ (укр. Сибірський батальйон – подразделение на доброволци от Русия, които се сражават на страната на Украйна в Руско-украинската война; сформиран е през 2023 г.; подчинен е на Министерството на отбраната на Украйна и е част от Чуждестранния легион — бел.прев.), където неговите „бойни другари“, съдейки по кадрите от интервюто с „Медиазона“, носят нашивки със знамената на „Тотенкопф“ и Украинската въстаническа армия (същата тази организация, която участва в Холокоста, Волинското клане, а също така убива роми, руснаци и чехи)[7][8].

Украинският „антифашист“ Юрий Самойленко, който също е героизиран от провоенните анархистки информационни ресурси и който умира през септември 2022 г., също се присъединява към подразделение на „Десен сектор“ преди смъртта си (укр. Правий сектор – първоначално неформално сдружение на активисти от редица украински националистически („национално ориентирани“) крайнодесни организации, създадено по време на протестите в Киев (декември 2013 – февруари 2014 г.) — бел.прев.)[9][10].

Друг загинал боец – Сергей Петровичев, който нарича себе си „анархист“ и „антифашист“ и който също става официален „мъченик“, можем да видим на същата снимка с Корчински[11], както и на събитие на неонацистката организация White Rex. Също така на различни снимки можем да видим редовните му срещи с лидера на крайнодясната организация „Доброволчески батальон ОУН“ Николай Кохановски (с когото буквално се прегръща пред камерата) и с известния неонацист Тесак. И накрая, снимка, на която е облечен с тениска с фашистко графично изображение[12].

Трябва да споменем и „Колективите на солидарността“ (доброволческа мрежа, специализирана в оказване на помощ на левите военнослужещи в украинските въоръжени сили, както и в хуманитарна помощ за хора и животни в прифронтовите територии — бел.прев.), чиито членове бяха интервюирани от френски анархисти през 2023 г. и които бяха активно популяризирани от провоенното анархистко издание „Эгалитэ“[13].

В интервюто си те заявяват, че „по принцип не помагат на крайно десни групи като Азов“, но помагат на „Калиновския полк“ (доброволчески полк (бивш батальон), сформиран през февруари 2022 г. с цел защита на Украйна от руската инвазия, по-специално на град Киев — бел.прев.). Същият този „Калиновски полк“, който е основан и оглавяван от… бивш член на „Азов“, който се сражава в редиците му от 2014 г. и дори се издига до чин инструктор там[14].

В Полка под командването на нацист също се сражават такива белоруски национал-анархисти като Евгений Журавски[15] и Емил Яновски, който носи нашивка с фашисткия символ на ОУН[16][17].

Как да не си спомним за стария Михаил Магид тук:

„Смешно е да се четат статии на украински „анархисти и леви„, които подкрепят украинската държавна армия, АТО („Антитерористичната операция“ – официалното в Украйна име на войната в Донбас от 07.04.2014-2018 г. (след 2018 г. – „Операция на обединените сили“) — бел.прев.) и „борбата срещу сепаратистите„. На практика цялата разлика между украинската левица и украинската десница се свежда само до отношението към проблемите на гейовете и лесбийките. Левите са в тяхна подкрепа, докато условните „дясносекторци“ са за консервативните ценности.

Впечатлението ми е, че всички тези хора, украински леви и десни, са от двете страни на барикадите само по време на гей парадите, за да се обединят приятелски след това в държавно-патриотичния порив на единството“.

Трябва да се отбележи също така, че провоенните анархисти постоянно се покриват с името на Станислав Маркелов (руски адвокат и общественик; става известен с участието си в множество съдебни процеси, свързани с нарушаването на човешките права, особено в Чечения; застрелян на улицата в Москва на 19 януари 2009 година — бел.прев.), изписвайки го на своите снаряди[18].

Същият Маркелов, който е посветил целия си живот на борбата с нацистите и националистите, като се обявява срещу чеченските бойци, срещу руските империалисти, срещу украинските бандеровци, срещу беларуските националдемократи[19].

А името му се използва от провоенни анархисти, които, напомням ви, също се бият в неонацисткия „Азов“, които разпръскват митинги, посветени на паметта му[20], и които сътрудничат на бойците от БОРН (Бойната организация на руските националисти – група от десни радикални руски националисти, наричана и неонацистка; членовете на групата са признати за виновни от съда за серия от убийства и опити за убийство — бел.прев.), от чиято ръка Маркелов е цинично и подло убит[21][22][23].

Това поражда у мен един риторичен въпрос:

Не е ли всичко това обида за светлата му памет?

***

И накрая:

Как обаче все пак стигнахме дотам, че хора, които поне на ниво декларация са „анархисти“, отиват да служат в бригада на нацисти и военнопрестъпници?

Имам едно предположение по този въпрос. Проследявайки ресурсите на провоенните анархисти (като трябва да подчертая, че ще имам предвид най-опитните и авторитетни в медийно отношение хора от провоенния лагер, които са интервюирани и от чуждестранни анархисти), установих две намерения, присъщи им по един или друг начин:

Първо, пълната безпринципност по отношение на средствата.

Така например печално известният Анатолий Дубовик не само се занимава с грубости и най-нагли мръсни клевети по адрес на анархистите интернационалисти[24][25], но и заедно със Сергей Шевченко и Александър Колченко се занимава с доксинг – публикува домашните адреси на антивоенни анархисти с директен призив за тяхното убийство[26][27].

(И, да, това е същият Колченко, който беше арестуван в анексирания Крим заради хвърляне на коктейл „Молотов“ по офиса на „Единна Русия“, който се оказа, че се намира в жилищна сграда, а след освобождаването си, на въпроса на журналист „дали е мислил, че случайни хора могат да пострадат?“ не можа да даде смислен отговор[28]).

Заслужава да се отбележи също така, че и други последователи на Дубовик също изказват призиви за „смазване“ на антивоенните анархисти със силата на държавата[29].

Всички тези подлости срещу интернационалистите обаче не попречиха на платформи като чешкото издание Kontradikce, уебсайта Anarchist Federation и „Прамень“ да дадат трибуна за разпространение на клеветите на Дубовик и дори да поканят самия него и Шевченко на интервю!

Нещо повече, дори и след като редакцията на същото това издание „Прамень“ с доказателства опроверга лъжите на Дубовик, те… не, не се извиниха на интернационалистите за разпространението на клеветите, и не, не се извиниха на читателите си за това, че са ги подвели – изтриха публикацията с подробния отговор на интернационалистите на същите тези клевети[30]!

Нещо повече, същите хора, които страхливо забраняваха и изтриваха съобщения с точно този отговор в различни чатове, бяха същите, които преди това съвсем сериозно се оплакваха от интернационалистите, затова, че… банвали своите критици[31]!

Също така провоенните анархисти в Европа редовно се опитват да провалят антивоенните анархистки събития, като разпространяват същите гнусни клевети срещу интернационалистите – предполагаемата им подкрепа за Путин и други нелепи глупости[32].

Второ, шовинизъм.

Вижте сами:

Дубовик, пожелаващ смърт и страдания на обикновените руснаци, които не са военни, докато оправдава военните престъпления на Украйна[33].

Шевченко, наричащ палестинците „добитък“[34].

Колченко, прославящ шовинистите и погромаджиите от УПА[35], също както и така наречените „леви“ националисти от „Автономно съпротивление“[36] (малки и слабо свързани помежду си ляворадикални националистически групи в Украйна — бел.прев.), които също не се поколебаха да носят портрета на Махно и някои от които дори се наричаха „анархисти“[37], но всъщност бяха само „НБПари в бродирани ризи“.

Медийният провоенен „анархистки“ блогър Игал Левин (известен с това, че постоянно лъже и си измисля за предполагаемия си боен опит в израелската армия, докато се представя за „военен експерт“[38]), който след началото на войната активно пропагандираше нашите „окопни анархисти“[39]. Освен това той открито заявяваше, че „русофобията е въпрос на хигиена и оцеляване“[40], открито оправдаваше израелските военни престъпления в Газа[41] и наричаше нарушаването на примирието от страна на Азербайджан, бомбардирането на цивилни квартали в Карабах[42] и прогонването на 120 000 карабахски арменци[43] „пример за това как конфликтите могат и трябва да бъдат доведени до своя логичен завършек“[44].

Или провоенната група „Нихилист“, която след войната започна да пише не само милитаристични, но и открито русофобски текстове[45].

Пълна безпринципност + шовинизъм: ето че стигнахме до това, как провоенно настроените самоназвани анархисти „дружно се събраха в един патриотичен порив“ с неонацисти, военнопрестъпници и други канибали.

Би било странно, ако не го бяха направили!

В същото време, за съжаление, такива национал-анархисти все още имат мрежа за подкрепа в Европа[46].

Затова призоваваме всички анархисти, които не разбират ситуацията и подкрепят тази националистическа авантюра:

Вразумете се!

. . .

Макс Нетлау, „Какво трябва да правят анархистите в случай на война“, 1931 г.:

Анархистите не могат да участват във войната като анархисти при никакви условия. Ако личните чувства или обстоятелствата ги подтикват или принуждават да участват във войната, в последния случай, отстъпвайки пред принудителната сила, те все пак могат, чрез мълчаливо възпрепятстване и други подобни видове съпротива, да действат като противници на войната, каквито остават по душа. В първия случай обаче, ако някакво националистическо или патриотично чувство завладее анархистите или ако някакви интереси ги накарат да желаят един или друг изход от войната, тогава техен пряк дълг е незабавно да напуснат мълчаливо редиците на анархистите и да не проявяват повече никакви признаци на живот сред другарите си.

Анархисти са тези, при които анархистките възгледи определят поведението и влияят на душевните настроения. Ако в даден случай преобладаят други чувства – национализъм, патриотизъм, предразсъдъци – тогава тези анархисти са националисти, патриоти и заинтересовани шовинисти за съответния момент, а техният анархизъм отстъпва на заден план. Ако те не осъзнаят това и се опитват с помощта на резоньорство и силогизми да докажат на себе си и на другарите си, че двете им убеждения са съвместими, че си остават както добри анархисти, така и добри патриоти, те се превръщат в преки врагове на нашето дело, защото фалшифицират и разлагат идеите ни и ги превръщат в нещо напълно противоположно. Всеки е свободен да действа според чувствата, които преобладават в него в даден момент, но ако започне да теоретизира за личните си колебания и ако, чувствайки се принуден да го направи, принуждава другарите си чрез убедителни аргументи или страстни речи да го последват, тогава той действа като враг на нашето дело.

Не може да има никакво теоретическо оправдание на участието на анархистите във войната. Слабите, несъвършени, много диференцирани човешки същества, обхванати от неанархически чувства, действат по различен начин поради своята слабост и в такъв случай вратата е широко отворена пред тях; ако те уважават анархизма, който може би им остава скъп, като идеал, който са безсилни да осъществят в неговата цялост, те ще си тръгнат, без да кажат и дума. Действайки другояче, те нанасят огромна вреда на каузата и това трябва открито да им бъде обяснено.