Превъзбуда и заблуди: Походът за мир няма да започне и след триумфа на Тръмп отвъд Океана

Енергичният милиардер е поредният инструмент в ръцете на кукловодите, дърпащи конците на Wall Street

Доналд Джон Тръмп (DJT) е най-споменаваното име в света в последните дни. Логично и в голяма степен предвидимо с оглед на убедителната му победа в президентските избори в Съединените щати.

Всъщност този изразителен успех е изненада предимно за все по-стерилните западноевропейски общества, ежедневно облъчвани от безвкусна демагогия, одобрявана от нефелни политически лидери.

Предизборни вибрации и облъчване

В навечерието на вота бяха публикувани данни, отчитащи очакванията в отделните държави, а те показаха удивителна разлика в прогнозите между живеещите на изток и онези, населяващи Запада на Стария континент.

В Русия, например, 78% от хората предричаха победа на Тръмп. След това в своеобразната класация се нареждат Сърбия (67%), Грузия (66%), Унгария (62%), България (58%), а Молдова, Словакия, Словения, Чехия, Хърватия, Гърция, Румъния и Косово допълват челната половина.

На дъното е Дания, като само 4% от населяващите страната на Ханс Кристиан Андерсен очакваха завръщането на 78-годишния милиардер в Овалния кабинет. 

В останалите западноевропейски общества картината не беше особено различна – Финландия (8%), Швеция (10%), Норвегия (12%), Нидерландия (13%), Германия (15%), а близо до тях са Ирландия, Франция, Литва, Австрия.

Всичко това, разбира се, задава с още по-голяма сила някои въпроси – особено на фона на почти единодушното очакване за равностоен дуел, представено от родните медийни глашатаи и анализатори с написани на челото (контролирани) пристрастия.

Бленуваният световен мир остава мираж, фокусът от една гореща точка се премества в друга

Но големият въпрос след еуфорията, съпътствала много места в света в поседните седмици, е какво може да очакваме след смяната в Белия дом?

А болезненият отговор е, че в количествено отношение горещите точки по света няма да намалеят. 

Почти сигурно е, че предстои пренасочване на огъня, но така или иначе, мотото на външната политика на доминиращия играч в порочния икономически и политически модел ще бъде запазено.

Сигналите за още по-сериозно отслабване на Европа са силни, ала, знае се, водещата роля на американския долар не се влияе от емоционални вопли.

Отнемането на мощ от Стария континент всъщност също е контролирано (разбирай – скоро предстои „съживяване“ на тръбата от Северен поток и други подобни проекти). И също толкова контролирано след някоя и друга година ще започне неговият пореден възход…  

Make America Great Again е възможна кауза само ако Н. В. Доларът продължи да създава правилата на играта, а те могат да се спазват само ако общностите около фамилиите Родшилд, Рокфелер и сие поддържат стоманения ботуш, който стъпква всеки опит за неподчинение. 

Федералният резерв ще продължи да печата защеметяващ брой $банкноти, а 47-ият президент DJT ще продължи да следва заръките на комбинаторите, направляващи случващото се на Wall Street (малката уличка в долен Манхатън, на която е разположена най-голямата фондова борса в света). 

Уви, ходовете на Доналд, които ще окажат реално влияние върху геополитическия ландшафт (и върху баланса на прочутия военно-промишлен комплекс, разбира се), по традиция ще бъдат маскирани като стъпки за потушаване на напрежение, опити за възстановяване на демокрацията или висш пилотаж във външнополитическата дипломация. 

И съответно пропуснати от мнозина за сметка на пошли дебати с високи децибели, наподобяващи: „I am much better looking than Kamala Harris“ (б. а. – Аз изглеждам доста по-добре от Камала Харис“)……

DJT или Камала – това вълнува по-скоро по-малките играчи, хищните риби имат сценарий за всеки победител

Йерархичният капиталистически модел ще продължи да функционира по твърде сходен начин по време на управлението на DJT. Но той щеше да е такъв и при евентуална победа на Камала Харис.

Независимо от яростните боричкания между отделни корпоративни кръгове, които чрез своите медийни бухалки, накараха мнозина да повярват, че е от огромно значение кой ще поведе Съединените щати в този пореден „исторически момент“.

Повтаряни бяха и немалко алабализмите за ценностите на консерватизма и либерализма, гарнирани със сладникаво изброяване на „прогресивни идеи“, в които т. нар. прогрес е силно зависим от смущаващо непрогресивни практики.

За кукловодите отделната личност има пренебрежимо малко значение. Името на отделната държава също, стига глобалният баланс да не напуска границите, поддържащи дългогодишното статукво.

Войната в Украйна е просто нюанс за студенокръвните диригенти. Един от многото временни нюанси в картините им. А нейният край също е тясно обвързан с приоритетите на гореспоменатите господари на света. 

Колелото на историята продължава да се върти, но е грандиозна заблуда, че съществува равен шанс – на базата на достойна надпревара, за всички, дръзнали да поискат да седнат върху седалката му.

Инструктажът е преминат („Рапорт даден!“)

Има, разбира се, и по-смели и по-неотстъпчиви майстори на въртенето на педали, но дори на тях им се налага да осъзнаят, че рано или късно трябва да преминат през опростен инструктаж. 

Без който е очевадно, че неминуемо се стига до нежелан пътен инцидент или просто пукане на предната гума. Естествено, огнените точки също са вариант…

И с днешна дата правителствата по света са просто щрих в картината, рисувана от капиталистическите художници. Същите онези безчувствени творци, които могат да отстояват лидерската си позиция само ако на планетата съществува дисхармония.

И все така ще продължават да я подхранват. Чрез военни конфликти, най-често на етническа или религиозна основа, планирани икономически и финансови кризи или мирни „преходи“, целящи да поставят на власт възможни най-удобните.

Илюзиите все така процъфтяват. Партии – леви, десни или центристки, не спират да предлагат „решения“, които не решават и „политики“, в които реален диалог липсва. Но и не бива да се забравя, че тези формации са просто симптом на болестта, разяждаща безнравственото ни общество.

Осезаема промяна в света на капитализма е невъзможна. Просто защото суровите правила, бранещи йерархичната структура, не го позволяват…

Ангел Красимиров