Съпротива срещу корпоративната власт

Корпорациите завладяват света!

Корпоративната власт или новата карта на света

Г-8: глобализационната осморка

Глобалното затопляне: промишлеността и преговорите за климата

Корпорацията Европейски съюз

ЕИБ и ЕБВР: финансиране на разрухата

Транспортната търговия. Как корпорациите прокарват идеята
за развитие на транспорта


МВФ и Световната банка: фабрика за глобализационни замърсявания

Нещо от космоса: МВФ и финансовата криза в Азия

СТО: Световната тъпчеща организация

Призовка за корпорацията Карджил: Асоциацията на фермерите
от щата Карнатака (АФЩК)


Глобализацията и търговията с жени

Правата на собственост върху живота: интелектуалната собственост,
ТАИС и Директивата на ЕС за патентоването на живота


МИС: най-новото нашествие

НАФТА: тиранията на корпорациите в Северна Америка

Шел: проливайки кръв за петрол

Движението Чикоко: съпротива срещу корпоративната власт

Убийството е бизнес, а бизнесът е нещо хубаво. Световната
търговия с оръжие


Световният Икономически форум. Съчетавайки полезното с приятното

"Действия на хората по света" срещу "свободната" търговия
и Световната търговска организация


И така, какво реши ТИ?

Информация в Интернет

Списък на съкращенията

Как да организираме съпротивата?

Какво е A SEED?


 

Корпорациите завладяват света!


В последните няколко години станахме свидетели на ускореното развитие
на транснационалните корпорации (ТНК) и засилването на тяхното господство
в глобалната политика и икономика. Расте контрола на корпорациите над правителствата
и тяхното влияние върху вземането на решенията, определящи нашето бъдеще
– бъдещето на човечеството и на цялата планета. Неотдавнашните свободни гигантски
сливания и обединения на компании още повече засилват този контрол.

И ние трябва да си зададем следния въпрос: искаме ли корпорациите да определят
нашето бъдеще? Могат ли ръководителите на ТНК, получаващи заплати от по
няколко милиона долара, да разберат нуждите на милиарди души, които всеки
ден едва свързват двата края? Можем ли да поверим на корпорациите защитата
на природата, както те предлагат? Все повече хора от цял свят отговарят
на тези въпроси с твърдо "НЕ!"

Много местни активисти, народни движения, студенти, профсъюзи, граждански
и потребителски групи и много други се вдигнаха на борба срещу това, което
в тази книга наричаме "корпоративна власт". За всички е ясно, че трябва
да се обединяваме против угрозата на глобализацията. Тази пролет (1998г.,
б. пр.) основните фигури на различните организации продължиха да прокарват
в живота ни дневния ред на ТНК и процеса на глобализация. Целта на приключилите
преговори беше закрепването на властта на корпорациите и тяхното влияние
върху нашия живот. Такива сили на глобализацията, като Световната търговска
организация (СТО), Голямата осмица (Г-8, осемте най-развити страни) и Европейския
съюз (ЕС) проведоха решаващи срещи. На тях се подписаха политически решения
и съглашения, застрашаващи да разрушат нашата икономика, да унищожат природата
и съществено да понижат стандарта на живот.

В отговор на програма на корпорациите се роди кампанията за противодействие
"Гореща пролет ’98". Замислена от група активисти, събрали се за да разработят
стратегия за провеждане на кампании срещу корпоративното управление, Гореща
пролет ’98 си поставя за своя цел да обучава, мобилизира и вдъхновява хора
от целия свят за активни действия срещу пагубните ефекти от разрастващия
се процес на корпоративна глобализация.

Тази брошура има за цел да стане пособие, както за тези, които са съвършено
незапознати с дадената тема, така и за тези, които вече имат някакъв опит,
но искат да знаят повече. Обаче, целта на брошурата и на кампанията Гореща
пролет ’98 като цяло е не просто да изложи сведения, но също, да стимулира
и подържа ДЕЙСТВИЯ! Крайната необходимост ни заставя да действаме, за да
спрем машината на корпоративната глобализация и да спасим света от разрушение.

Брошурата е написана от хора, активно участващи в кампаниите по дадените
теми. Ние решихме, че освен информацията за някои специфични организации
и съглашения е много важно да покажем, как хората от цял свят отправят предизвикателство
към корпоративната власт. Освен това, в брошурата ние поместихме информация
за контакти с различните групи, участващи в кампанията Гореща пролет ’98
и библиография по дадената тема.


Корпоративната власт или новата карта на света


Представете си карта на света от 1570 година. Картографите са оставили
огромни бели петна и са я населили с ужасни фантастични твари. Само някъде
в Европа и Средиземноморието са очертани линии, определящи постоянно менящите
се граници на кралствата и империите. Всичко останало е обозначено като
"земя на тези и тези…". Известно е само, че там живеят хора, но никакви
държави не съществуват. На тях тепърва им е предстояло да се формират. Светът
в голямата си част все още е принадлежал на хората.

Сега си представете същия този свят, но на карта от 1970 г. Вече не са
останали бели петна, целият свят е акуратно поделен между страните, някои
от които са само на по няколко години. Някои области все още са колонии.
Почти всеки квадратен метър от планетата се намира под държавен контрол,
поне номинално. Сега държавите управляват света.

Доколко тази карта ще съответства на действителното положение на нещата,
да кажем, след 40 години? Дали различните цветове, в които са оцветени страните,
действително ще показват кой управлява там?

Не, ако сегашната тенденция се запази. Тогава може би имената на държавите
ще бъдат заменени с търговските марки на големите транснационални корпорации
(ТНК). Това ще бъде свят, в който Шел, Мицубиши, Дженерал Мотърс, Макдоналдс,
Филипс, Карджил и Монсанто ще образуват нови империи.

Преувеличение ли е това? Съществуващата вече около сто години държавна
система все по-малко отразява действителното положение, и не обяснява къде
именно се намира истинската власт. Действително, болшинството страни държат
огромни армии, за да налагат волята си на другите, но тези армии все по-малко
се използват за защита на страните.

Как да се защитим от нашествието на спекулантите, които могат за няколко
дни да обезценят дадена държавна валута и да доведат икономиката й до крах?
Как да се попречи на чуждестранните ТНК да завземат всички сектори на икономиката,
даже и тези, които определят суверенитета на страната, ако такива организации,
като Световната банка и МВФ поставят приватизацията и либерализацията в
тези сектори като условие за получаването на нови кредити, необходими за
спасяването на същата тази икономика? Какво да се прави, ако Кока-кола е
приела "незначителното" решение да замени натуралната захар в своите безалкохолни
напитки с изкуствена? Това решение през 70-те години лиши от работа и хвърли
в отчаяние стотици хиляди работници във Филипините, много от които сега
са готови да се присъединят към партизанските движения, борещи се срещу
държавата. Ако нещо има значение в наши дни, това е икономическата власт.

Именно корпорациите държат сега кормилото. Много от тях притежават по-голяма
политическа и икономическа власт, отколкото държавите, в които те осъществяват
своите операции. Колко огромно е тяхното могъщество може да се разбере,
ако се сравни съвместния оборот на някои ТНК с брутния вътрешен продукт
( БВП – грубо казано, общата сума на "икономическата дейност" на страните).
Оказва се, че оборотът на Компаниите Форд и Дженерал Мотърс е по-голям,
от съвместния БВП на всички африкански страни на юг от Сахара. А сумарният
оборот на шестте водещи търговски компании в Япония ( Мицубиши, Мицуи, Сумимото
и т.н.) е почти еквивалентен на БВП на цяла Южна Америка. В световен мащаб
51 от 100-те най–големи икономики са транснационални корпорации.

СТО, Световната банка и МВФ вкарват всички в заблуждение, като в своите
статистически отчети изобразяват световната търговия, като нещо, ставащо между
държавите. 70% от световната търговия се намира в ръцете на 40 000 ТНК и
250 000 техни международни филиала. Повече от 30% от тази търговия се явява
"вътрешна", с други думи, между различните части на едни и същи корпорации
– т.е. Мицубиши в Перу изсича горите и продава дървесина на Мицубиши в Япония.
Да се представя това като търговия между страните е изкривяване на това,
което става в действителност.

Ролята на вътрешният сектор – не ТНК, а държавната промишленост – в икономиката
става все по-малка. ТНК добиват, преработват, разпределят и потребяват огромна
част от световните енергийни ресурси. Те добиват голяма част от полезните
изкопаеми в света. Именно те строят болшинството електростанции. Те произвеждат
голяма част от автомобилите, самолетите, спътниците, битовите електроуреди,
химикалите, медицинските препарати и биотехнологичната продукция. Те изсичат
голяма част от горите в света и произвеждат почти всичката хартия, отглеждат
огромна част от техническите култури, произвеждат и продават голяма част
от хранителните продукти в света.

Макар и като цяло държавите да са губещи в световната борба за власт, не
всички страни се намират в еднакво положение. Почти 90% от щаб-квартирите
на ТНК са разположени в промишлено-развития Север: в САЩ, Европа и Япония,
като повече от половината от тях – само в пет страни (Франция, Германия,САЩ,
Япония и Холандия). Отношенията между тези страни и "техните" ТНК значително
се отличават от, да кажем, отношенията между Кока-кола и Филипините.

Интересите на най-силните страни в света често са тясно свързани с интересите
на разположените на тяхна територия ТНК, и това се отразява на тяхната международна
политика. В същото време, ТНК винаги са готови да обърнат гръб на същите
тези държави, ако това отговаря по-добре на техните собствени интереси. Много
малко правителства се осмеляват де се намесват в политиката на ТНК относно
наемането на работна сила и, както обикновените безнадеждно изостанали развиващи
се страни, прибягват до приличащото на подкуп стимулиране на инвестициите,
за да запазят работните места в страната. Понякога ТНК се кооперират с някоя
част от държавата, например, за да се сдобият с подписването на Многостранно
инвестиционно съглашение (МИС), но застават срещу други негови части (такива,
като екологичните организации, искащи да се намалят емисиите от парникови
газове).

Както и да е, ТНК побеждават. По различни причини държавите все по-охотно
оставят тези сфери, в които винаги са играли регулираща роля, казвайки че
"за тях ще се погрижи пазара". Понякога те са принудени да правят това,
защото не им е по силите да се противопоставят на МВФ с неговите кредити,
но често това става в резултат на предаване на регулиращата роля на такива
наддържавни организации, като ЕС и Световната търговска организация, и подписването
на международни договори от рода на МИС. Ако те победят, това ще бъде не
общество от свободни хора, без всякаква държавна власт – идеала
на анархистите, а свят в който управляват корпорациите, без да се съобразяват
с никого.

* Използвани са материали от книгата на Джошуа Карлайн "Корпоративната
планета".


Г-8: глобализационната осморка


Г-8 (голямата осмица) по-рано се наричаше Г-7 – групата от седемте най-развити
страни. Сега към Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания
и САЩ трябваше да се присъедини и Русия. Ръководителите на страните от Г-8
се срещат на ежегодната конференция на най-високо ниво, където се обсъждат
теми, представляващи взаимен интерес. Обаче, дискусиите не се ограничават
само с отношенията между страните от Г-8, доколкото властта, която притежават
тези страни и базираните на тяхна територия транснационални корпорации,
обхващат целия свят. Например, една от главните теми на миналогодишната
конференция беше Африка.

Сливайки своите гласове в един, страните от Г-8 стават притежатели на огромна
власт, и могат да влияят на процеса на международното развитие. Тази власт
се употребява за поддръжка на глобализацията на капитализма и корпоративното
управление. Всъщност, техните срещи, още от първата през 1975 година във
Версай до срещата през 1996 г. в Лион, винаги са се наричали Икономически
конференции на най-високо ниво, което показа, че основно внимание се отделя
на икономиката. Сега, когато такива теми, като тероризма, се обсъждат заедно
с валутната политика, епитета "икономически", струва ни се, може и да се
пропусне. Обаче, усилията на икономистите на "свободния" пазар съвсем не
са отишли напразно. Техните идеали за "свободна" търговия сега са възприети
от ръководствата на всички страни от Г-8.

За разлика от ЕС или ООН, Г-8 не притежава законодателна власт. Тя не може
сама да издава директиви, на които останалият свят или дори държавите членки
на групата са длъжни да се подчиняват. Тази функция изпълняват организации
от типа на Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и Световната
търговска организация (СТО), наравно с Европейския съюз (ЕС) и Организацията
на обединените нации (ООН). Всички тези организации не могат да игнорират
колективното влияние на Г-8. Показателно е, че тази година 50-та годишнина
на СТО се отбелязва в Женева на следващия ден след закриването на конференцията
на Г-8. Сега се разработват множество международни договори по най-различни
теми, от изменението на климата до разработката на земните недра, и ако
страните от Г-8 постигнат съгласие помежду си, те ще успеят да определят
успеха или провала на тези договори. Макар и Г-8 да не притежава законодателна
власт, това е много повече от среща на високо равнище.

Групи министри от всички страни членки на Г-8 провеждат срещи преди самата
конференция, например, министрите на финансите се срещнаха през февруари
1998 г. в Лондон. На тези срещи се разработват много от детайлите на конференциите,
така че когато ръководители накрая се срещнат, много вече е обсъдено. На
една от предишните конференции, на Франсоа Митеран, бившия премиер-министър
на Франция, всичко така му било дотегнало, че по време на една от сесиите
той просто надписвал картички за вкъщи. Но на правителствените делегации
им предстои да посетят множество обществени и културни събития. Повечето
от тези събития се спонсорират от крупните търговски фирми, особено от тези,
които имат представителства в градовете, където се провеждат събитията.

Международна среща на хората: действия за устойчиво бъдеще


За щастие, правителствата още не са успели да задушат всичко. Международната
среща на хората (известна още като Алтернативна икономическа среща на върха)
протича паралелно с официалната среща, понякога привличайки към себе си
основното внимание, и даже влияе на избора на място за провеждане на бъдещата
среща. В 1998 г., в допълнение към публичните протести, демонстрации и привличането
на общественото внимание, се планира представянето на действащ модел на
местна алтернатива на глобализираната, разрушаваща природата икономика.


Интригуващ е факта, че Министерството на външните работи на Великобритания
се е заинтересувало от предстоящите събития и е изразило надежда, че то
може да бъде свързано по някакъв начин с официалната среща. Даже някои големи
търговски фирми пожелаха да участват в Народната конференция, вместо да устройват
вечеринки за делегатите на официалната среща. Интересно е да се види какво
ще излезе от това.

Глобалното затопляне: промишлеността и преговорите за климата


"Преговорите по глобалното изменение на климата – това
е просто една от многото сфери, окупирани и контролирани от корпоративния
сектор"


През 1995 г. събрание на 2500 учени от цял свят констатира, че изменението
на климата, очевидно, е предизвикано от човешката активност. Това откритие
е било прието от всички страни участващи в преговорите за климата. Предполагало
се е, че в резултат на преговорите през декември 1997 година ще бъде приет
протокол, притежаващ законна сила и задължаващ да се намали количеството
на газовете, предизвикващи парниковия ефект.

Доколкото такъв протокол би навредил на интересите на енергийната промишленост,
въобще не е чудно, че тази промишленост с всички сили се старае да предотврати
прилагането на съглашението на дело. Промишлеността изкусно използва своите
тесни взаимоотношения с Европейската комисия, за да попречи на приемането
на каквото и да е законодателство, което би изисквало от нея намаляване
на отделяните парникови газове. Техен любим припев са "доброволните съглашения",
означаващи на практика възможност промишлениците да диктуват, каквото и
когато те искат.

Някои корпорации все още отричат, че съществува каквато и да е взаимовръзка
между нашето постоянно потребление на огромно количество енергия и изменението
на климата. Нефтената компания AMOCO открито заявява, че не вярва в това,
че изменението на климата е причинено от човека. CEFIC, химическата промишлена
федерация, е успяла в лобирането в Европейския Съюз за изключване от правилата
за регулиране на един от известните парникови газове. Много транснационални
корпорации също играят доста съмнителна роля. Например, компанията Шел,
която, от една страна, се явява член на най-вредното промишлено обединение
в САЩ, а от друга страна, активно "зеленее", ратувайки за възобновими видове
енергия и е член на Европейската асоциация за вятърна енергия. Подобно на
това, атомната промишленост използва изменението на климата за подобряване
на собствения си имидж и, продавайки атомна енергия, твърди, че това е устойчивия
път за намаляване на изхвърлянето на парникови газове.


Корпорацията "Европейски съюз"


След Втората световна война бяха образувани няколко европейски организации
за икономическа кооперация, като Европейската общност за въгледобив и стоманодобив
(ЕОВС, 1951 г.) и Европейската икономическа общност (ЕИО, 1957 г.). По-късно
тези организации се сливат в това, което сега се нарича Европейски съюз.
Важен мотив за тази кооперация е повишаването на политическата стабилност,
но с течение на времето ударението преминава върху икономическите и валутните
аспекти. Това ясно се вижда от неотдавнашните проекти на Европейския съюз,
като например, Вътрешния или Единен пазар, Трансевропейската транспортна
мрежа и Европейския валутен съюз (ЕВС). Тези проекти, родени в мислителните
центрове на корпорациите, са насочени основно към поддръжка на интересите
на европейския корпоративен сектор.

Други форми на коопериране се проявяват основно в сферата на полицията
и юриспруденцията, като например, Шенгенското съглашение и договора Европол.
Социалните теми, като нищетата и безработицата (в ЕС има повече от 20 милиона
безработни), и екологическата тема заемат малко място в дневния ред на ЕС.
Европейския съюз не може да се нарече демократичен. Членовете на управляващите
организации на съюза, например Европейската комисия или Съвета на министрите,
се назначават, независимо от мнението на хората и тяхната дейност трудно
се поддава на контрол. Влиянието на Европейския парламент е много ограничено.
Властта, преминала от държавните организации към Европейския съюз, изчезва
в тази "демократическа дупка".

Много хора вярват в приказките, че ЕС постепенно ще стане демократичен
и че в края на краищата неговата екологична и социална политика ще се подобри.
Обаче, при съществуващата организация на ЕС, това е много малко вероятно.
Също както и другите притежаващи власт регионални обединения в света, ЕС
фанатично прокарва идеите за "свободна" търговия и глобализация. Тази Европейска
корпорация на шефовете и банкерите трябва да се унищожи и да се замени с
Европейска кооперация, основана на истинска демокрация и поставяща хората
и природата над всичко останало.

През януари тази година (1998-а, б. пр.) президентството на Европейския
съюз премина във ръцете на Великобритания. Премиер-министърът Тони Блеър обеща,
че британското президентство ще преобразува ЕС в "Европа на хората". Само
че плановете на ЕС по време на пролет ’98, както обикновено, са чисто делови.
Вероятно понятието "Европа на хората" ще означава пробутването с всички възможни
средства на ставащия все по-непопулярен ЕВС, проекта за единна валута, който
отхвърлиха повече от 50% от гласуващите в ЕС.

Не са много признаците на "Европа на хората" и в преговорите за разширение
на ЕС – "Дневен ред 2000" с Естония, Полша, Чешката република, Унгария,
Словения и Кипър, които започнаха на 31 март 1998 г. За да заслужи названието
"Европа на хората", процесът трябва да се основава на уважението и равенството
и да се стреми да намери решение на проблемите, общи за всички народи в Европа.

Още една амбиция на британското президентство се заключава в стремежа да
се постигне прогрес в борбата за безусловното премахване на последните прегради
на пътя на Европейския единен пазар. Това, като цяло, означава отмяна на
държавния контрол и приватизация на това, което още не е подчинено напълно
на "свободния пазар" на ЕС. Работните места и околната среда отново са принесени
в жертва на "Европа на хората"! Поразителна разлика между думи и действителност.


ЕИБ и ЕБВР: финансиране на разрухата


Световната икономика се оказва във все по-голяма зависимост от шепа международни
банки, служещи на корпоративни и политически интереси, различни от интересите
на обществото. Неотдавнашната вълна на сливане и обединение само още повече
затвърди контрола на капитала. Много хора са вкарани в заблуждение от банките,
които заявяват, че способстват процеса на развитие на различните страни.
Те казват, че се стремят да понижат равнището на бедността. Такива са на
думи целите на международните банки за развитие. Техните действия, обаче,
говорят за съвсем друго. В тази статия се разказва за две от тях – Европейската
инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие
(ЕБВР).

В процеса на политическа и икономическа реконструкция на Европа, който
все повече се ориентира към господството на финансовите интереси в ущърб
на интересите на обикновените хора, финансовите организации, като Европейската
инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за реконструкция и развитие
(ЕБВР) играят основна роля. ЕС и страните, участващи в него, са с вързани
ръце и крака от строгата финансова политика, така че правото за взимане на
ключовите решения, касаещи икономическото, социалното и екологическото развитие
се оказва в ръцете на международните финансови организации, недостъпни за
обикновените хора.

Европейската инвестиционна банка: строеж на магистрала към ада


ЕИБ е основана през 1958 година като финансова организация на Европейската
общност. Първоначалното й предназначение бе да подпомага икономическото
развитие на държавите-членки на ЕС, но влиянието на ЕИБ бързо се разпространи
върху голяма част от света, и сега тя се явява един от най-крупните световни
кредитори. Болшинството от нейните кредити отиват за финансиране на гигантски
инфраструктурни проекти, като автомагистрали и язовири. Това се нарича "екологично
кредитиране".

Банката финансира хиляди спорни проекти по цял свят, пряко влияещи на околната
среда и на живота на милиони хора. Независимо от това, ЕИБ не предоставя
информация на гражданите, опитващи се да разберат нещо за тези разрушителни
проекти. Няма даже ясни екологични правила и нормативи за тези проекти. Заявявайки,
че се бори с нищетата и, че защитава околната среда, банката на практика
финансира европейските корпорации. По определението на ЕИБ, нейната главна
цел е "да съдейства за конкурентноспособността на европейската промишленост
и бързото развитие на търговията, както вътре, така и извън съюза". 43% от
всички кредити на ЕИБ отиват за строителството на пътища в Централна и Източна
Европа (ЦИЕ), но само 1% от тях се заделят за обществен транспорт. Банката
има възможност да финансира множество такива проекти, за които не се захващат
другите банки, по-открити към обществения и политически натиск. Потайността
на ЕИБ й дава по-широки възможности.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)


Друг силен играч в глобализационния отбор е Европейската банка за реконструкция
и развитие (ЕБВР). Тя е основана след края на "студената война" като едно
от проявленията на политическата и икономическата реакция на страните от
Запада на измененията в Централна и Източна Европа. Банката трябваше да послужи
като средство за налагане на западния модел на икономическо развитие на разрушените
икономически и политически системи на бившите соцстрани. Нейният устав беше
приет през 1990 година от четиридесет страни, Европейската икономическа
общност и Европейската инвестиционна банка. Доколкото, голяма част (51%)
от капиталите на банката се контролират от страните-членки на ЕС, в действителност
Европейският съюз определя нейната политика. ЕБВР предоставя финансова,
техническа и консултативна помощ както на държавния, така и на частния сектор
на страните от Централна и Източна Европа. Първоначално банката се занимаваше
с приватизацията на цели сектори от държавните икономически системи. Най-много
кредити ЕБВР отпуска във финансовия, промишления, транспортния и енергетичния
сектор.

Значителна част от дейността на банката заема кредитирането на транспортни
проекти. Огромните кредити на ЕБВР за производство на машини и строителство
на пътища не оставя големи надежди за развитието на устойчива и здрава,
в обществен план, транспортна политика в страните от Централна и Източна
Европа. Банката е известна със своята поддръжка на такива западни автомобилни
транснационални корпорации, като Дженеръл мотърс, Фолксваген и други, стремящи
се да внедрят автомобилното си производство в страните от Централна и Източна
Европа, с тяхната евтина работна ръка и ниски социални и екологични стандарти.

В същото време в което активистите и широката общественост отделят огромно
внимание на Световната банка и Международния валутен фонд, небиещите на
очи международни банки за развитие ЕИБ и ЕБВР остават в относителна неизвестност,
макар че те финансират широкомащабни, обществено и екологично опасни проекти.
Настъпи времето да се извадят на бял свят тези организации, провеждащи разрушителна
политика, и да им се наложи обществен и демократичен контрол.

ЕБВР: финансиране на ядрената енергетика


От самото начало на своето съществуване ЕБВР стана достатъчно широко известна
със своята готовност да финансира проекти за развитие на атомната енергетика.
Причината е в това, че западните корпорации са заинтересувани от получаването
на контракти за строителство на електростанции. Сименс, ЕдФ, Уестингхаус,
Дженеръл Илектрик и други компании поддържат тесни взаимоотношения с икономистите
на ЕБВР, оказващи влияние на политиката на правителствата.

Особено бурни страсти се разгоряха около предложението на ЕБВР за финансиране
на АЕЦ в Моховце, Словакия. Срещу предложения заем от 500 милиона долара
активно протестираха еколозите и населението на Словакия. Австрийското правителство
също поддържаше протеста. В края на краищата правителството на Словакия
отложи преговорите с банката. След неуспеха в Моховце ЕБВР започна друг
съмнителен проект – финансиране на завършването на строителството на блоковете
на АЕЦ Ровно-4 и Хмелницки-2 в Украйна. Осъществяването на проекта се отлага
вече доста дълго и съпротивата както в страната, така и на международно
равнище, постоянно расте. Макар че официалната цел на ЕБВР е закриване на
опасните реактори, построени още в съветско време, до днес банката не е
прилагала никакви усилия за достигането на тази цел. Вместо това тя помага
на западната ядрена промишленост да получи нови контракти в Централна и Източна
Европа и да удължи сроковете на експлоатация на намиращите се в критично
състояние блокове на АЕЦ в региона.

Транспортната търговия: как корпорациите прокарват идеята за развитие
на транспорта

Няколко световни статистически данни: въздушният транспорт се увеличава
със 7% на година, а товарният въздушен транспорт даже с 10%. От 1970 до
1994 година обема на товарните превози по автомобилните пътища на Европа
е нараснал със 146,2%, а по железопътния е намалял с 22,3%. Изхвърляне на
въглероден двуокис, смог, шум, влошаване на здравето, унищожаване на природата,
разпадане на местните общности, стрес. Всяка година при пътно-транспортни
произшествия загиват 300 000 души и 1,2 милиарда
животни1
. Едно можем до кажем с увереност, че транспортът и неговата инфраструктура
влияят страшно негативно на Земята и нейните обитатели. Важно е да се разбере,
че транспортът и инфраструктурата не се развиват сами по себе си. Те щателно
се планират, строят, изплащат, рекламират и използват.

ЕКМП: прокарване на пътища


Европейската кръгла маса на промишлеността (ЕКМП) е основан през 1983
година с единствената цел да защитава интересите на своите членове, 45-те
най-големи европейски транснационални корпорации (Нестле, Филипс, Бритиш
Петролиум, Сименс, Оливети, Рено и т.н.). Тези компании прекрасно разбират,
че Европейският единен пазар (западно-европейската зона за "свободна" търговия,
започнала да действа през 1992 г.), е тяхното основно средство за контролиране
на търговията.


ЕКМП, имаща тесни връзки с вземащите решения организации в Европейския
съюз (Съвета на министрите и Европейската комисия), уверено насочва Европа
в нужното й направление – в направлението на "свободната" търговия без всякакви
препятствия от типа на екологични и социални ограничения. Нийл Кинък, член
на транспортния отдел на Европейската комисия (не явяваща се член на ЕКМП),
каза: "Съвършено ясно е, че Транс-европейската пътна мрежа (ТЕПМ), наред
с Единния пазар, се явява надеждна гаранция за конкурентноспособността и
ръста на производството, а заедно с това и за увеличаването на броя работни
места."2
През 1997 г. Доходите на най-големите европейски компании отново нараснаха,
а нивото на безработица в ЕС се повиши.

ТЕПМ: грабителски план


През 1984 г. ЕКМП предложи план, способстващ ръста и процъфтяването на
своите компании. На тях основно им беше нужна инфраструктура, позволяваща
лесно да се преместват хора и товари. Затова предложението се заключаваше
в строителство и разширяване на пътища, високоскоростни железопътни магистрали
и летища по цяла Европа, особено в "периферните" държави (Гърция, Ирландия,
Португалия и Испания).


Само за няколко години този план беше приет на 95% от Европейската комисия,
която го нарече ТЕПМ – Транс-европейска пътна мрежа. Прогнозите са, че вследствие
на ТЕПМ, включващ в себе си 140 различни проекта, движението на транспорта
в ЕС през 2015 г. Ще нарасне с 40%. За инфраструктурата се планира да се
вложат огромно количество пари. Необходимата сума е толкова голяма, че ЕС
може да отдели само 10% (и още известна сума свръх това за "периферните"
страни). Това съставлява 800 милиарда германски марки за 15
години3. Останалото
трябва да постъпи от правителствата и частните
инвеститори4
.

Европейският съвет на министрите на транспорта два пъти отклоняваше забележките
на Европейския парламент в екологичен и демократичен план. През 1996 г.
те все пак постигнаха съгласие помежду си. "Компромисът" се основаваше на
решението на министрите, че пътищата имат "доминиращо значение" – доминиращо
над природата и хората. Това предизвика безпрецедентно по мащаб търсене
на обществени и частни финансови средства от всички страни-членки на ЕС.
Обаче, болшинството проекти са толкова огромни (гигантски автотранспортни
мостове, високоскоростни железопътни магистрали, разширяване на летища),
че много частни инвеститори не бързат да вземат участие в тях.

Най-новото средство на Европейската комисия за преодоляване на финансовите
трудности е Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Сега на нея й е разрешено
да дава на проекти от ТЕПМ 90% "меки заеми" (заеми под ниските проценти),
вместо предишните 50%. Това ще позволи да се финансират много повече инфраструктурни
проекти.

Съединителните коридори: накъдето се протягат пипалата…


Ако си мислите, че няма да посмеят да изсекат вашата любима гора и да
прокарат на нейно място път, защото живеете в страна, (все още) не членуваща
в ЕС, се лъжете! През 1994 година ЕКМТ (Пан-европейската конференция на
министрите на транспорта, в която доминират най-вече Холандия, Великобритания,
Германия и Италия) прие решение за девет, така наречени, "съединителни коридори".
Това са гигантски инфраструктурни проекти в ЦИЕ – Централна и Източна Европа,
основно пътища, които се простират от Санкт-Петербург до София и от Прага
до Москва. Болшинството от тях свързват Изтока и Запада, облекчавайки западните
компании в покоряването на незащитените и оглупели от рекламата източни пазари.

Въпреки протестите на населенията си, всички страни от ЦИЕ сега орязват
бюджета си за обществен транспорт, повишават цените на билетите за пътуване
и отменят автобусни и железопътни маршрути, за да отделят пари за пътно строителство.

Даже страна със силна икономика, не членуваща в ЕС, не може да ви защити.
Неотдавна правителството на Швейцария отстъпи пред силния натиск на транспортното
лоби на ЕС, и позволи на тежките 40 тонни ТИР-ове да преминават през швейцарските
Алпи. Споровете за тарифите и движението нощно време все още продължават.
Съгласно референдума от 1994 г., всички товари през Швейцария трябва да
се превозват по железопътния транспорт. Сега швейцарското правителство се
сблъсква със сериозен проблем. ЕС го шантажира, например, заплашвайки го
да не приема неговия въздушен транспорт, заставяйки го да разреши превоза
на товари по автомобилните трасета.

МВФ и Световната банка: фабрика за глобализационни замърсявания


Макар че за последните няколко години икономическата либерализация в целия
свят значително се ускори, явлението съвсем не е ново. Още от времето на
втората световна война се наблюдава някакво движение към предоставяне на
по-широки възможности на транснационалните корпорации да се разпростират
по света и да правят каквото си поискат.


Основна задача на конференцията в Бретън
Уудс5
, състояла се през 1944 г., е основаването на такава структура на организация,
която, по думите на Айзенхауер, би повела света към "частна собственост,
свободно предприемачество", отворени пазари и свободна търговия – идеалния
плацдарм за ТНК. Световната банка привлича съсредоточеното внимание на екологическите
активисти, основно със своето финансиране на огромно количество разрушителни
"развиващи се" проекти (гигантски язовири, пътни мрежи през девствените тропически
гори, разработката на рудници, проекти за въвеждане на интензивно селско стопанство
с помощта на енергетиката и химията и т.н.).


Финансирането на материалната инфраструктура, необходима за привличане
на чуждестранни инвестиции, е била първоначалната мисия на банката. Предполагало
се е, че това ще инициира "процес на развитие" в страните от третия свят,
какъвто и да е той. В първите три десетилетия от своето съществуване МВФ
остава достатъчно незначителна организация. Неговата първоначална цел е била
да помага на правителствата в решаването на проблема за Платежния баланс
(ПБ) и да установи система на конвертируеми
валути6
. Такова разделение на задачите между тези две организации е съществувало
до началото на 80-те, после различията започват забележимо да изчезват. Отначало
Мексико, а скоро след него и множество други развиващи се страни, са застрашени
от невъзможността да изплащат своите огромни чуждестранни дългове, натрупани
през предишните години. Тази заплаха от разрушаването на цялата финансова
система принуждава МВФ и Световната банка да раздадат солидни заеми, за да
задържат на повърхността страните длъжници.

Новото поробване на Юга


За разлика от "проектните заеми", предназначени за осъществяване на специфични
проекти, новите "програмни заеми", се съпровождат с определени условия –
така наречените Програми за структурна реформа (ПСР). МВФ и Световната банка
формулират, всяка своята част от тези условия. Основната идея на всички ПСР
е " да се харчи по-малко, да се печели повече, и да се изплащат всички дългове
навреме".

За новите кредити държавите са длъжни да се отплащат с приемане на политика
на намаляване на държавните разходи (прекратяване на изплащането на субсидии,
орязване на разходите за социални нужди, замразяване на работните заплати,
закриване на "непроизводителните" държавни учреждения, приватизация на държавните
предприятия), увеличаване притока на чуждестранна валута (девалвиране на
собствената, привличане на чуждестранни инвестиции посредством отмяна на
държавния контрол върху бизнеса, намаляване на правата на работниците), изпълнявайки
в същото време всички свои задължения по отношение на чуждестранните заемодатели.

От 1980 г. през тези ПСР преминаха почти стотина задлъжнели развиващи се
страни. Падането на Берлинската стена и възникналата вследствие на това
в бившите социалистически страни нужда от чуждестранни кредити предостави
на МВФ и Световната банка още една възможност да наложат своя икономически
модел. Получава се така, че всичко се обръща с главата надолу: въпреки,
че първоначалната цел на Програмите за структурно регулиране е била обезпечаване
на изплащането на дълговете към западните кредитори, по-късните дългове
(или нуждата от нови кредити) се превръща в удобен лост, с помощта на който
МВФ и Световната банка "отварят" икономиката на тези страни. Те просто нямат
друг изход, освен да приемат всички предписания и да отворят своята икономика
за чуждестранната продукция и инвестиции. Държавите губят възможността да
защитават вътрешния си сектор от чуждестранните конкуренти.

В резултат на това в много страни целия икономически сектор се оказва в
ръцете на могъщите западни ТНК. Тази зима станахме свидетели на исторически
прецедент: за пръв път МВФ подложи напреднала индустриална държава на същото
икономическо лечение, което обикновено се прилага на страните от Третия свят
и Източна Европа.


В Южна Корея, член на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество
и развитие) и заемаща единадесето място в света по икономически параметри,
възникнаха сериозни проблеми с дълговете, свързани с масовата спекула с южно-корейска
валута (което само по себе си се явяваше резултат от провежданата с бесни
темпове икономическа либерализация). В края на краищата западните кредитори,
възглавявани от МВФ, й помогнаха да се спаси от бедата, отпускайки й предназначения
за извънредни ситуации кредит от 55 милиарда долара. Това е най-големия
от отпусканите когато и да било
кредити7
.


Нещо от космоса: МВФ и Финансовата криза в Азия


 

"Мисля, че вече не може да се намери човек, който да
отрече, че нещата са изключително зле. Това прилича на филма на ужасите
"Нещо от космоса". Това "Нещо" се разпространява и поглъща всичко по своя
път."

Франк Ши, главен съветник на банка Данамън в Джакарта.


През септември, когато Тайланд беше принуден да девалвира своята валута
(бант), което затрудни тайландските компании и правителството да погасяват
своите заеми към чуждестранните инвеститори, ние станахме свидетели на финансова
криза, поразила много от "азиатските тигри". Настъпилата в резултат на девалвацията
нестабилност в деловия свят скоро се разпространи и в другите страни от
региона, особено силно се прояви в Южна Корея и в Индонезия. Чуждестранните
инвеститори се паникьосаха и изтеглиха своите инвестиции, което още повече
влоши положението на тези страни. Кризата засегна милиони хора.


Девалвацията на валутата въздейства много силно на икономиката на страната,
особено ако тази икономика зависи от големия приток на чуждестранни
инвестиции8
. Именно това стана в много страни, преживяващи сега финансова криза. Например,
в Индонезия поради девалвацията на валутата 15% от двата милиона работници
в текстилните фабрики ще загубят работата си, тъй като производителите на
дрехи в момента не са в състояние да купуват толкова памучни тъкани, като
преди. Прогнозите са, че, понеже южнокорейските компании не могат да запазят
работните места, равнището на безработица в страната ще нарасне с 9%. Много
имигранти, дошли да търсят работа, биват връщани, защото да се намери работа
става все по-трудно. На тези, които са успели да запазят работните си места,
намаляват заплатата.

Празник на Уол стрийт


В същото време в което съществуванието и бъдещето на милиони хора е принесено
в жертва на "макроикономическата реформа", на Уол стрийт цари празнично
настроение. "Това е триумф за Уол стрийт", казва Джефри Гартън, декан на
Йейлската школа по мениджмънт. Те се радват на огромните доходи, получавани
от валутните пазари в Азия. Доходите се получават без да се гледа това, че
милиони хора страдат от тази криза. Предвид на това, че именно валутните
спекулации (подкопаващи стабилността на националната валута на международния
пазар) и другите форми на инвестиционен тероризъм станаха причина за кризата,
кредитите на МВФ за "спасяване" на икономиките на тези страни e като сол
в рана.

МВФ: на тигрите им се подрязват ноктите


Въпреки че милиони хора в югоизточна Азия, станали "излишна работна сила",
ще загубят работата си, същите тези чуждестранни инвестиции, които са сринали
тяхната икономика и са ги лишили от препитание, сега се нуждаят от тях.
Управляващият директор на МВФ Мишел Камдесю поддържа плановете за "привличане
на паричните средства на хората в системата за застраховане на влоговете,
за да й се помогне да преодолее разоряването на банките и да се даде възможност
да се защитят интересите на вложителите." Екстрената помощ на МВФ е предназначена
не за помощ на бедните, а по-скоро за "защита на интересите на вложителите".
Помощта беше предоставена по искане на организации и индивидуални вложители,
не желаещи да претърпят загуби. Много организации вложители са банки от
САЩ, като Ситикорп, Чейз Манхатън и Джи Пи Морган – едни от най-богатите
банки в света. По време на кризата акциите на тези банки рязко паднаха,
но след известието за екстрените кредити на МВФ се вдигнаха отново.

Доходите на банките от САЩ


Парите, отпуснати от МВФ, ще се задържат само за кратко време в разбитите
икономики на страните от Азия. Те ще бъдат използвани за изплащане на краткосрочните
дългове на инвеститорите. Парите на данъкоплатците ще се използват за покриване
на загубите на частните компании, които отново ще уволнят десетки работници
и още повече ще забогатеят за тяхна сметка. След получаването на екстрените
кредити от Мексико и Азия, бизнесмените се надяват, че ако глобализацията
удари и по тях, правителствата ще им се притекат на помощ. Екстрените кредити
причиниха много болки и страдания на милиони хора, затова пък американските
банки въобще не пострадаха.

Както каза Сорен Амброз от движението "50 години стигат", "за да спаси
продажните длъжностни лица и излагащите се на риск инвеститори, ВМФ настоява
целият риск и всички тежести да се прехвърлят на плещите на обикновените
хора в Южна Корея, Индонезия и Тайланд – хора, които не могат да избегнат
това, продавайки своите акции, изнасяйки инвестициите си или обявявайки се
в банкрут. Хората винаги ще бъдат под ръка, за да носят на своите плещи тежестта
на дълга, така както и МВФ, ако му се позволи, винаги ще надзирава за изплащането
на този дълг и ще усилва диктаторското си влияние върху страните-длъжници."

Лешоядите долитат…


Веднага след преговорите с официалните лица, Южна Корея обяви, че ще опрости
правилата за фондово инвестиране, вдигайки пределната граница на чуждестранните
инвестиции в отделна компания от 26% до 55%, и позволявайки на същите тези
чуждестранни компании да поглъщат корейските предприятия. Индонезия и Тайланд
също заявиха, че ще се придържат към подобна стратегия на либерализация.
Както каза един писател, това е като да се лекува алкохолик с водка.

Използвайки беззащитното положение на азиатската икономика, ТНК купуват
местните компании по борсови цени. Част от кредитите на МВФ съдържат изискване
за либерализация на автомобилната промишленост в Индонезия. Веднага след като
Индонезия изпълни това условие, компанията Дженеръл Мотърс изкупи местната
автомобилна промишленост, след което 35 000 работници бяха уволнени от автомобилните
заводи. Тези които запазиха своите места, ще получават 30% по-малка заплата,
и работното им време ще се увеличи. 260 от 282 компании, включени в списъците
на фондовата борса в Индонезия, практически банкрутираха.

Неотдавна Камдесю каза пред група църковни водачи от САЩ, че за осъществяването
на изгоден макроикономически модел МВФ може да поиска "да се пожертва поколението".
Настоящата криза служи за нагледен урок, позволяващ да се види истинската
природа на глобализацията, когато болшинството от световното население трябва
да се принесе в "жертва" на богатия елит. Когато "Нещото" на свободния пазар
разрушава всичко по пътя си в търсене на изгоди. И както в същия този филм,
това "Нещо" трябва да бъде спряно от обикновени хора, имащи идеали и достатъчно
храброст, хора, които са готови да действат.


СТО: световна тъпчеща организация


Като важен аспект на глобализацията търговията, заедно с инвестирането,
се явява един от основните дейности на ТНК. Ние, разбира се, можем да си
представяме търговията, като еквивалентен обмен на стоки между двама души
или народи, но в действителност международната търговия е далеч не така
проста. Например, увеличава се натиска върху много държави, с цел да се
заставят да купуват всевъзможни стоки и услуги от други страни, въпреки че
те не искат това. Някоя страна може да отказва да внася плодове, обработвани
с опасни пестициди, забранени в тази страна преди много години, обаче, под
натиска на международната система й се налага да го прави. Световната търговска
организация (СТО) се явява основната сила управляваща тази система.

ОСТТ – източник на злото

СТО – това е превъплътеното Общо съглашение по тарифите и търговията,
което понякога наричат "третият стълб" на организацията от Бретън Уудс.
ОСТТ се появи през 1947 година и в първите няколко десетилетия му беше отредена
доста скромна роля в програмата на глобализацията. Обаче, след Уругвайския
рунд през 1994 година току що създадената СТО взе върху себе си дирижирането
на оркестъра на глобализацията. СТО получи правото да регулира международната
търговия в такива нови области, като селското стопанство и правата върху
интелектуалната
собственост9
, и стана главен арбитър в споровете между страните. Важно е да се разбере
също, че законите на страните се заменят със законите на СТО. Това значи,
че ако във вашата страна съществуват закони, които не се съгласуват с 24000-те
страници от устава на СТО, вашата страна ще трябва измени своите закони.

Бретън Уудската фамилия

СТО тясно сътрудничи със Световната банка и МВФ, "стараейки се да достигне
по-голяма съгласуваност в определянето на глобалната икономическа
политика"10
. Последствията от тройната атака на тези организации, особено в южните
страни, могат да бъдат наистина опустошаващи. Неотдавна министрите в СТО
сключиха съглашение за либерализацията на финансовите служби, разширяващо
влиянието на СТО върху икономиката на различните страни. Разширяването на
определението за търговия, включвайки в него и инвестирането, допълва провеждащите
се в Париж преговори по Многостранното инвестиционно споразумение (МИС).
И колкото повече скорост набира глобализацията, взаимодействието между всички
тези организации расте.

Спирала водеща към дъното


Най-"деловата" част на СТО това е Съвета за разрешаване на спорове, постоянно
зает с разглеждането на конфликтите между страните-членки на организацията.
В тези спорове обикновено едната страна се опитва да отмени съществуващите
закони в другата. Решенията на Съвета се приемат на закрити срещи от трима
неизбираеми бюрократи, и не подлежат на обжалване.


Това се използва от различните държави за проникване в пазарите на други
страни, и за премахването на такива прегради, като екологичните стандарти
и трудовите норми. Например, след жалба от страна на Венецуела и Бразилия
срещу съществуващите в Съединените Щати високи екологични стандарти за бензина,
последните бяха принудени да понижат своите изисквания, така че Венецуела
да може да продава там нискокачествен бензин. Всякакви екологични изисквания
могат да бъдат обявени за препятствия на пътя на
търговията11
.


Призовка за корпорацията Карджил. Асоциацията на фермерите от щата Карнатака
(АФЩК)


"Природата може да нахрани всички ни, но не може да удовлетвори жаждата
на неколцина."

М. К. Ганди


АФЩК е най-многобройното движение на индийските фермери, наброяващо повече
от 10 милиона членове. От началото на 90-те години стотици хиляди индийски
фермери взеха участие в протестите срещу ОСТТ (Общо споразумение за тарифите
и търговията), СТО и транснационалните корпорации и особено срещу Карджил.
Базираната в САЩ корпорация Карджил е най-големия в света продавач на семена.
Борбата на Асоциацията е насочена към защита на правата на фермерите да
засаждат, отглеждат и обменят селскостопански култури без осъществяване
на контрол от страна на транснационалните корпорации.

Карджил полага огромни усилия, за да завземе контрола над пазара за семена.
Представителите на корпорациите отиват при фермерите с гланцови проспекти,
показват видео и широкоекранни филми, убеждавайки ги да купуват хибридните
семена. Тези семена се представят като плодове на научната революция, като
някакво чудодейно средство. Фермерите са уверявани, че ще се избавят от
вредителите, че растенията няма да боледуват, че ще се повиши урожая. Те
казват, че сами ще се погрижат за всичко, а фермерите само ще забогатяват.
Всъщност, това е обикновено промиване на мозъците, с цел да подчинят фермерите
на своето влияние.

Семената продавани от Карджил са хибридни и стерилни. Те не могат да регенерират
като натуралните семена, от тях просто израстват растения, които не дават
семена. Карджил се опитва да основе в Индия устойчив пазар за пласиране,
където фермерите всяка година ще купуват семена от компанията. Доказано е,
че данните, които Карджил използва за доказване на качеството на своите семена
са изцяло лъжливи. Потребителите на тези семена заявяват, че продуктивността
и урожая се е понижил, а вредителите са станали даже повече, от преди. Карджил
се старае да застави фермерите да се откажат от своите собствени семена,
и да ги постави в пълна зависимост от търговците на семена.

Активно участие в съпротивата вземат жените. При болшинството от традиционните
култури именно жените се явяват пазителки на семената. Традиционното общество
е доста автономно, и се налага да разчиташ само на себе си. Така че борбата
за семената става в някакъв смисъл борба на жените от Юга срещу транснационалните
корпорации с тяхната патриархална логика. Фермерите твърдят, че биологическото
изобилие и знания е колективна собственост, а обществените ресурси – "човешко
достояние на цялата планета". Всеки, който се опита да обяви знанията или
селскостопанските култури за своя собственост, просто ги краде от другите.

Индийските фермери възраждат формите на борба и протеста на Индийското
движение за независимост, използвайки ненасилствени акции на пряко действие.
Отново и отново те разрушават фабриките за семена и завземат офисите на
Карджил, изхвърлят документите, семената и всичко останало, и запалват огромен
огън. Когато търговските представители на САЩ заявиха, че ще използват "тактиката
на лоста", а да отворят пътя на индийския пазар, фермерите отговориха: "Ние
ще използваме "тактиката на чупенето", и разрушиха тухла по тухла зданието
на Карджил.

Индийските фермери твърдят, че чрез своите ненасилствени акции в духа на
Ганди и неговите концепции Сатиаграхи – борба за истината, те не нападат
никого и никому не причиняват вреда. Те просто унищожават това, което заплашва
тяхното съществуване, и те не смятат да отстъпят. Те заявяват, че няма да
прекратят своите действия дотогава, докато Карджил не се махне от Индия.


Глобализацията и търговията с жени


Ръстът на нищетата в много страни по света заставя жените и момичетата
да търсят работа далеч от дома. Често от тях зависи съществуването на цялото
семейство, затова жените с всички сили се стараят да намерят работа, което
е доста трудно при високото ниво на безработица. Това е добре дошло за тези,
които с измама отвличат жени, а после ги заставят да се занимават с тежък
физически труд или проституция. Разговаряйки с жените, те се преструват
на доброжелателни и загрижени. Те предлагат добре платени места за сервитьорки,
гувернантки или домашни прислужнички в Западна Европа. Много хора на Юг
мечтаят за такава работа, която да ги избави от нищетата и да им позволи
да издържат своите семейства вкъщи. Жените се хващат за този шанс да попаднат
в богатия Запад, но по пътя натам прекрасната мечта се превръща в кошмар.
Взимат им паспортите, а съпровождащите ги мъже стават техни надзиратели.
Трафикантите на жени ги заплашват, бият ги и ги изнасилват. В Западна Европа
тези жени често са заставени да се занимават с проституция.

Капитализмът все повече се превръща в организирана престъпност. Все по-малко
реална власт остава в ръцете на държавата и обикновените хора. Съвременните
роботърговци получават ежедневни приходи, ръстът на нищетата им дава повече
възможности да експлоатират жените и да ги превръщат в стока. Съгласно данните
на ООН, жертви на тази търговия са станали вече четири милиона жени. Ако
по-рано тях са ги доставяли от Югоизточна Азия, Африка и Латинска Америка,
то след края на студената война през 1989 година започнаха да се появяват
все повече жени от Източна Европа. Изчислено е, че всяка година в Западна
Европа контрабандно се докарват половин милион жени.

Тези жени се страхуват да отидат в полицията, тъй като се намират в държави,
където са ги довели, незаконно. Поради увеличаващите се правителствени репресии
срещу мигрантите и бежанците на тях им е все по-трудно да се спасят от агресията
на търговците на жива стока. Европейските власти ги подлагат на преследване,
затварят ги в затвори и ги депортират. Групите за солидарност с жертвите
на търговията с жени открито заявяват, че само като се защитят правата на
жените и като им се предостави законен статус, а също така и равномерно да
се разпределят властта и богатствата по целия свят, може да се сложи край
на това ужасно проявление на глобализацията.


Правата на собственост върху живота: интелектуалната собственост, ТАИС
и Директивата на ЕС за патентоването на живота


"КАКВО??!! Компанията Смитклайн Бичъм "притежава" стотици хиляди човешки
гени? Американската компания е ПАТЕНТОВАЛА човешки клетки? Съществува патент
върху клонирането на хора? Компаниите притежават генетическите кодове на
коренните народи? Аз вече отчасти съм патентован?!" Отговорът на всички тези
въпроси е ДА.

Транснационалните корпорации (ТНК) и тясно свързаните с тях държавни изследователски
институти бързо приватизират гени, части от човешкото тяло, животни и растения.
С все по-широкото въвеждане в законодателствата на така наречените "права
върху интелектуалната собственост" върху живот, контролът на ТНК над света
се засилва заплашително.

Правото на интелектуална собственост върху живота – нова форма на собственост
и господство


Няма нищо ново в разпореждането с нечий живот – различните форми на робство,
експлоатация на животни, притежание на растения се появяват отново и отново.
Много от тях се отхвърлят единодушно от социално-политическото болшинство,
само за да възникват отново, в нови (понякога по-неявни) модификации. Одобреното
от системата право върху живота традиционно е процъфтявало там, където са
съществували разнообразни форми на колониално пиратство и всевъзможни видове
господство (патриархат, йерархия, расизъм, империализъм).

Най-новите проекти относно правото на собственост и патентоване на живота
се отличават от предишните видове собственост или управление на живи същества
по това, че претендират за владение и разпореждане със самата идея и формула
на живите форми или техни части. Болшинството хора споделят сантименталната
илюзия че живота и която и да е негова форма не могат да бъдат предмет на
владение. Всички форми на живот на земята са тясно свързани помежду си,
така че животът принадлежи на всички заедно и на никой в частност. Патентоването
на живота е посегателство върху тази всеобща собственост.

Що е патент?


Първоначално системата за патентоване е била предназначена за поощряване
на изобретателите (в областта на машиностроенето и промишлеността), предоставяйки
им изключителното право на собственост върху техните изобретения. Това е
било признание за техния принос в развитието на обществото и материално възнаграждение.
При това ставало въпрос не за монополно право на собственост върху живи
същества или техни части. Разпространението на системата на патентоване
на форми на живот е неразривно свързано с настъплението на новата технологична
революция – с така наречените съвременни биотехнологии.

Всепоглъщащата система на технологично преобразуване на живота, все повече
попадаща под влиянието на ТНК и предназначена преди всичко за получаване
на изгоди от тях, се съпровожда с изискването на същите тези промишлени корпорации
да им се предоставят правата на интелектуална собственост върху формите
на живот. Патентоването на живота може да се стори нещо абстрактно и непонятно
на някои хора. Това, че фармацевтичната ТНК Смитклайн Бичъм владее хиляди
човешки гени, все още не значи, че тя ще завладее вашите мисли и ще започне
да определя вашите действия, но не се самоуспокоявайте. Вероятните последствия
от прилагането на патентите върху живота са напълно конкретни:

  • Екзистенциални – заедно с генетичното манипулиране на живота и живите
    форми те се явяват основната част от системата, преобразуваща нашите взаимоотношения
    с природата – с растенията, животните и човешките същества;

  • Социално-политически – свързани с генетическия подбор, програмиране
    и клониране (а също и другите приложения на генетиката), те ще способстват
    за формирането и консолидацията на нов елитаризъм, нови форми на социална
    дискриминация и колониализъм на основата на етническа принадлежност, умствени
    и физически способности;

  • Екологични – при новия корпоративен фундаментализъм, хранителните продукти
    в целия свят, както за тези, които са сити, така и за тези, които гладуват,
    ще се разпределят на заседанията на ТНК. Патентите върху създадените с помощта
    на генното инженерство растения, и особено върху гените на вече съществуващите
    растения, означава, че след няколко десетки години ние ще бъдем принудени
    да се храним с генетично създадени продукти (случаите на доказани генетични
    заразявания, предизвикани от неустойчивостта на транс-генетичните растения,
    ясно показва, че надеждна алтернатива във вид на органична храна просто
    не съществува). А при повсевместното монокултурно земеделие прилагането
    на генното инженерство в селското стопанство представлява страшна опасност
    за биоразнообразието.


Болшинството патенти върху живота ще се окажат, или вече са се оказали,
в ръцете на транснационалните корпорации, приватизирали огромна част от
това, което създава живота – земята, водите, полезните изкопаеми, животните
и растенията – по целия свят. По такъв начин, патентите върху живота – това
е още един начин за разпространяване на корпоративното управление върху
цялата планета, върху хората и върху всички останали форми на живот, които
я населяват.

Нова книга на Битието: патентите върху живота се разпространяват по цялата
планетата?


Процесът на усилено разпространяване на правата на интелектуална собственост
е включен в списъка със задачи на Общото съглашение за тарифите и търговията
(ОСТТ), а впоследствие и на Световната търговска организации (СТО), по инициатива
на корпоративните лобита на САЩ, Европейския съюз и Япония (т.е. северните
страни). Появилото се в резултат съглашение известно като Търговски аспекти
на интелектуалната собственост (ТАИС). До Уругвайския рунд ОСТТ (завършил
през 1994 г.) правата върху интелектуалната собственост не бяха включени
в него. Вместо това всяка страна имаше собствени закони за интелектуалната
собственост, понякога даже напълно съответстващи на нейните етични и социално-икономически
условия.

Съглашението ТАИС може да се оцени като опит на северните ТНК да получат
достъп до богатото генетично разнообразие на Юга. По-просто казано, Северът
притежава технологиите и финансовия капитал, а Юга – природните ресурси.

По условията на ТАИС всички подписали го страни са длъжни да приведат законодателството
си в съответствие със законите за интелектуалната собственост в промишлено
развитите страни. Участниците в съглашението са длъжни да въведат патентоването
на микроорганизмите, а също и някои форми на интелектуална собственост върху
растенията. Доколкото полемиката около ТАИС все още продължава, съглашението
позволява различни форми на защита на правата върху интелектуалната собственост.
Засега това все още е възможно, страните от Юга са длъжни да приемат не
самата система на патентите, а алтернативни форми на интелектуална собственост.
Обаче и това не е така просто. Например, правителството на САЩ постоянно
притиска Индия за да я застави да приеме системата на патентоване. Съглашението
ТАИС ще бъде преразгледано през 1999 г.

Директива на Европейския съюз за патентоването на живота


През 1988 г., когато в САЩ беше издаден първият патент за живи форми,
а международната коалиция за бизнес включи в ОСТТ правото на интелектуална
собственост, Европейската комисия представи на политиците на Европейския
съюз предложение за патентоване на живота.

Разбираемо е, че Европейската комисия е тясно свързана с промишлеността.
Откакто интелектуалната собственост върху живите форми стана един от аспектите
на търговията (Търговски аспекти на правата върху интелектуалната собственост),
всички дебати около приемането на патентите върху живота в Европейския съюз
протичат в контекста на търговските интереси. По такъв начин, директивата
стана главна тема за Европейския общ пазар. Отново и отново, като заклинание,
се повтарят доводите за нейната рационалност, за създаването на нови работни
места и за развитието на европейската биотехнологична промишленост.

Пренебрегвайки отчаяните усилия, прилагани от Комисията, през 1995 г. членовете
на Европарламента отказаха да приемат Директивата, понеже имаха твърде много
съмнения относно прилагането на патентоването на живота. Решително настроена,
година по-късно Евопейската комисия внесе в Парламента подобно предложение
за патентите на живи форми.

За да предотвратят включването на световен режим за патентоване на живи
форми в съглашението ТАИС, прието от Световната търговска организация е необходимо
преди всичко да се провали Директивата на ЕС за патентите на живи форми.
Европейският съюз е един от водещите играчи в отбора на СТО. В ЕС и САЩ е
базирана основната маса северни ТНК. По-рано ЕС в определен смисъл защитаваше
южните страни от усилията на САЩ да разпространят своята система на патентоване
на живота в целия свят. Ако ЕС приеме тази система, притежаващите богато
биоразнообразие, но слаби политически страни от Юга ще се окажат под съвместното
давление на ЕС и САЩ, стремящи се да подчинят техните обширни традиционни
знания и биоразнообразие на транснационалния и правителствен контрол.

Народната съпротива


Доколкото, все повече хора научават истината за Директивата, съпротивата
расте. Само два месеца лобиране успяха да се породят такива съмнения в италианското
и белгийското правителство, че те се въздържаха от гласуване, а холандците
напълно отхвърлиха Директивата.

Сега от Европейският парламент зависи окончателното приемане на Директивата,
а следователно и победата на циничната и разрушителна американска система
за патентоване на живота. Много парламентаристи не осъзнават възможните
последствия от това решение, и нашата задача е да доведем това до тяхното
съзнание, и да предотвратим узаконяването на широкомащабното корпоративно
безчинство.


МИС: най-новото нашествие


 

"МИС е голяма заплаха за икономическото развитие и
суверенитета на страните от Юга."

Чандра Музафар, директор на обединението "Справедлив свят"

Многостранното инвестиционно споразумение (МИС), обсъждано от Организацията
за икономическо сътрудничество и развитие
(ОИСР)12
, трябва да стане международно съглашение, разширяващо правата на
инвеститорите13
и засилващо тяхната позиция във всички страни. Както се изрази Генералният
директор на Световната търговска организация Ренато Ругеро, "ние пишем конституцията
на единната глобална икономика". Възниква закономерният въпрос: кои са тези
"ние", които пишат тази конституция, и за кого я пишат?

Харта за правата на инвеститорите


МИС основно ще се занимава с установяването и защитата на широк спектър
то права за инвеститорите. То се старае да ограничи възможността на правителствата
да контролират инвестирането в своите страни, например, с помощта на предявяване
на изисквания към инвеститорите за съблюдаване на определени екологични
и трудови норми. Също така, МИС ще позволи на инвеститорите да дават под
съд правителствата, ако последните се опитат да ограничат някоя инвестиция.
В действителност, това издига корпорациите до нивото на правителства.

Преговорите в ОИСР започнаха през 1995 г., черновата на проекта за съглашението
беше готов през април тази година, а окончателното подписване е насрочено
за ноември. От самото начало беше ясно, че корпорациите участват в прокарването
и разработката на това съглашение. Южните страни, не участвали в този процес,
ще бъдат поканени да подпишат по принцип "съгласи се или се махай ". Още
щом подпишат споразумението, държавите ще бъдат принудени да изпълнят всички
правила на МИС, даже и ако цялото им население се изкаже против.

Някои предполагаеми основни правила на МИС:

  • На държавите ще бъде забранено да обявяват бойкот на която и да е държава,
    като, например, успешния бойкот срещу бившия южноафрикански режим на апартейд;

  • Ще бъде гарантирана възможността за свободното движение на финансовия
    капитал, на правителствата ще бъде забранено да поставят каквито и да е
    условия за международните инвестиции;

  • На държавите ще бъде забранено да установяват каквито и да е ограничения
    или изисквания от типа на екологични и трудови стандарти;

  • От правителствата ще се изисква, законите и субсидиите да са еднакви
    за всички компании;

  • МИС може да обяви за незаконна всяка нова политика на правителствата,
    насочена към защита на околната среда, природните ресурси, условията на
    труд или здравеопазването;

На пръв поглед е съвършено непонятно, защо правителствата трябва да подписват
договор, който съзнателно намалява тяхната власт. Обаче това ясно показва
тесните взаимоотношения между света на бизнеса и правителствата, които поставят
деловите интереси по-високо от интересите на хората и на околната среда.
Ето как Corporate Watch (Великобритания) описва бъдещето под властта на МИС:
"когато ТНК, контролиращи международната търговия и инвестирането, станат
фактически правителства на целия свят, безразлични към условията на труд,
околната среда и социалните проблеми, на нас ще ни се наложи да се сблъскаме
с реалностите на новия световен ред, при който власт имащите ще бъдат съвършено
недостижими за масите, принудени да търпят тяхната
тирания."14

Масовите акции и противопоставянето на МИС


Съпротивата срещу МИС расте с всеки изминал ден, тъй като все повече се
разпространява истината за този опит да се подкопае демократичния контрол
върху дейността на транснационалните корпорации. В Канада, САЩ и другите
страни протестите на хората срещу МИС извикват сериозни опасения в правителствата,
тъй като политическият елит предпочита да не се провеждат никакви обществени
дебати по повод на този договор. Расте осведомеността на широката публика
за тези важни събития, и все повече организации се включват в борбата.


НАФТА: тиранията на корпорациите в Северна Америка


Ако на корпорациите се предостави пълна свобода на действие, те ще устроят
света по своите правила. В този свят хората ще бъдат принудени да работят
до пълно изтощение, погубвайки здравето си за жълти стотинки, корпорации
няма да се грижат за бъдещото добиване и изразходване на природните ресурси,
а околната среда ще стане място за изхвърляне на произвежданите от тях отровни
отпадъци. Обикновените хора ще са тези, които ще заплатят за грешките на
корпорациите, получаващи "рекордни доходи" и твърдящи, че това е от полза
за всички хора. Звучи твърде драматично? Но именно това се случва днес. Без
преувеличение. Именно в това направление ще ни поведат корпорациите, ако
ние им позволим такава свобода на действие. Пример за това е НАФТА.

Североамериканското съглашение за свободна търговия (НАФТА) е съглашение
между Съединените Щати, Канада и Мексико, създаващо успешно единна североамериканска
икономика. Въздействието на НАФТА върху социално-икономическата система
и екологията на всички страни, участващи в съглашението, е наистина опустошаващо.
НАФТА това е не просто съглашение за свободна търговия със стоки и услуги
между страните. Неговите правомощия са много по-широки. То дава на компаниите,
опериращи под юрисдикцията на НАФТА, определени привилегии и изцяло способства
за изпълнението на много от изискванията на МИС, такива, като премахването
на държавния контрол върху чуждестранните инвестиции. Договорът съвсем явно
отдава предпочитание на корпорациите в ущърб на интересите на работниците
и околната среда.

Кошмарът става действителност

В пограничните мексикански градчета животът се е превърнал в кошмар. Отровни
замърсявания се изливат от фабриките, построени неотдавна, след подписването
на НАФТА. Фабриките на такива корпорации, като Дженеръл Мотърс, Степан Химикал
и AT&T изригват всякакви токсични отпадъци – цветна, оранжева и зелена
слуз просмукваща се навсякъде. Всичко това попада в реките, от които хората
вземат вода за пиене, където играят децата, където птиците почиват по време
на сезонните си прелети. Работниците в тези фабрики са подложени на въздействието
на отровни химикали, понякога 50 000 пъти превишаващи допустимите норми
в САЩ15
!

Причината е в това, че в Мексико има много малко закони контролиращи корпорациите.
Това се нарича "саморегулиране", като се счита, че бизнесът сам се регулира
по-добре, отколкото чрез правителствата. Корпорациите заявяват, че колкото
по-малко са ограничени в действията си, толкова е по-добре за работниците
и за околната среда. От примера на НАФТА става ясно, че това е абсолютна
лъжа. Както жизнените условия, така и състоянието на околната среда в Мексико
са се влошили опасно.

Макилядорите: зони на свободното робство

Болшинството от корпорациите са заинтересовани от това, да правят своя
бизнес в Мексико именно в зоните за свободна търговия, или макилядорите.
В съществуващите сега в Мексико 2100 от тези макилядори работят около половин
милион души16
. В тези зони са създадени особени закони, които са много изгодни за корпорациите,
установяващи там своето производство. Там обикновено има съвсем малко (или
съвсем няма) екологични ограничения, много ниските норми на охрана на труда
и ниските данъци върху бизнеса са идеалния климат за корпорациите. Болшинството
работещи в тези зони са жени, получаващи средно по-малко от долар на ден.
По многобройни свидетелства, работниците са принудени да се трудят в екстремални
условия. Те имат много малко права, на тях им е забранено да създават организации
или открито да изказват своето недоволство. Въздействието на токсичните химикали
и тежките условия на труд са довели до тревожен ръст на такива заболявания,
като полиомиелит, дизентерия, тиф и енцефалит (бебета, които се раждат с недоразвит
мозък)17
.

Въстанието на Запатистите: съпротива срещу корпоративната власт


Привържениците на НАФТА твърдяха, че съглашението трябва да бъде прието
за да се укрепи демокрацията и да се повиши политическата и икономическата
стабилност в Мексико, но се получи точно обратното. Знаейки, че последствията
от НАФТА ще се проявят преди всичко върху хората в Мексико, запатистите
започнаха въстанието в Чиапас на 1 януари 1994 г., в деня на въвеждането
на съглашението в действие. Доведените до нищета местни селяни, индианци
от племето Мая, твърдяха, че НАФТА това е тяхната "смъртна присъда". След
като мексиканските военни убиха и подложиха на мъчения много запатисти и
техните привърженици, без да щадят даже и децата, по целия свят премина вълна
от масови протести.

От това, че запатистите започнаха въстанието си в деня, когато съглашението
НАФТА встъпи в сила, става ясно, че те прекрасно разбират причините за своята
нищета и угнетеност и съзнават, какви ще са последствията, които съглашението
може да има за техния народ. Действията на запатистите вдъхновиха за борба
угнетените от корпорациите хора от цял свят. Борбата продължава…

"Позволете да ви се представим. Ние сме национално-освободителната армия
на запатистите. Десет години ние живяхме в тези гори, готвейки се за война.
В тези гори ние създадохме своята армия. Ние не можехме да живеем долу,
в градовете и плантациите. Нашият живот беше оценяван по-евтино, от машините
или животните. Ние бяхме като камъни, като бурен на пътя. Нас ни заставяха
да мълчим. Ние нямахме лица. Ние нямахме имена. Нямахме бъдеще. Ние не съществувахме
за тази сила, която се нарича "неолиберализация". Ние нищо не струвахме,
не произвеждахме, не купувахме, не продавахме. Ние бяхме нула в сметките
на големия капитал."

Не само Мексико


Не само на Мексико беше нанесен сериозен удар. Съединените Щати и Канада
също пострадаха чувствително. В Канада практически беше отменен целият контрол
върху чуждестранните инвестиции, което позволи на американските, а и на
други ТНК да вземат канадския бизнес в свои ръце. Уволнени са хиляди работници.
А ТНК се разпростират все повече, оставяйки след себе си хаос и разрушение.
Горите в Канада изчезват с ужасяваща бързина, а културата на страната стремително
се уподобява на насажданата от корпорациите потребителска култура в САЩ.

Много корпорации от САЩ също пренесоха своите действия на Юг, в нерегулираните
то правителството погранични мексикански градчета, от което хиляди хора
останаха без работа. След приемането на НАФТА условията на живот и в трите
страни явно се влошиха. Корпорациите заставят работниците или да се примирят
с понижаването на работната заплата, или да бъдат уволнени съвсем. Фактът,
че корпорациите, преди това базирани в САЩ, се преместиха в Мексико и други
страни, показа, че тях въобще не ги вълнува бъдещето даже на своята собствена
страна, да не говорим за останалото човечество.

Корпорациите искат правото да замърсяват


Много от клаузите в НАФТА съответстват на положението в обсъжданото понастоящем
Многостранно съглашение за инвестиране (МИС). Него даже често го наричат
проектен вариант на МИС. Едно от тези съответствия е положението, позволяващо
на корпорациите да дават под съд правителствата, поставящи препятствия пред
инвестициите.

В съответствие с НАФТА, американската компания Етил даде под съд канадското
правителство за причинени парични и морални щети, защото то забранило използването
на токсичните бензинови добавки, произвеждани от тази компания. Компанията
инвеститор се старае да отмени закон, създаден за да защити канадците от
химикали, токсичността на които е доказана, и на основание на който, тя не
може повече да произвежда този химикал и да го продава на канадския пазар.
Ако Етил спечели процеса, това може да стане пример и за другите компании.

"Чудото" НАФТА


Съглашението НАФТА действа вече четири години. Политици и бизнесмени усилено
го рекламираха, уверявайки, че то ще сътвори чудеса с икономиката на Северна
Америка. В определен смисъл това е вярно. Например, не е ли чудо това, че
много реки в Мексико се самозапалват поради изхвърлените в тях токсични
отпадъци? Само всемогъщите корпорации можеха да сътворят такова чудо!

Борбата срещу НАФТА – това е борба против предоставянето на корпорациите
на още по-голяма свобода на действие. Нещо повече, необходимо е те да бъдат
поставени под по-строг контрол, ако не и да се ликвидират съвсем. САЩ предлагат
планове за разширяване на договора и включване в него на страни от Южна
Америка, като например, Чили и Аржентина. Президентът Клинтън се опита да
проведе преговори за това разширение "по бързия начин", без да дочака одобрение
от Конгреса. Но благодарение на неуморните усилия на различни групи и отделни
активисти от Северна Америка този опит се провали. Победа! Ние сме длъжни
да продължим борбата и да засилим протестите срещу корпоративното управление,
в каквито и форми да се проявява то.


Шел: проливайки кръв за петрол


 

"Всички наши реки, ручеи и заливи са покрити с нефт.
Ние дишаме не кислород, а ужасни смъртоносни газове. Нашата вода не става
вече за пиене, освен ако не искате да изпробвате въздействието на суровия
нефт върху човешкия организъм. Ние вече не ядем плодове – те са замърсени."

Младежка асоциация Дере, 1970


Една от най-печално известните ТНК в света, това е Кралската холандска
корпорация Шел. Дейността й в такива места, като Нигерия, ясно демонстрира,
как предпочитат да действат ТНК. Вече няколко десетилетия Шел добива нефт
в района на делтата на Нигер в Нигерия, но хората, най-много пострадали
от нефтодобива, не са видели и цент от парите, които е получила компанията
за всичкото това време. Нефтените разливи, газовите факли, изчезването на
горите и другите резултати от активността на Шел напълно са унищожили природата
в делтата и са осакатили живота на стотици хиляди души в региона.

В началото на 70-те се появиха първите мирни прояви на протест в местните
общества против разрушенията причинени от на околната среда компанията Шел
и лишаването им от средства за съществуване. Тези протести бяха посрещнати
с войска, увеличен натиск и грубо насилие. Нигерийските военни нападаха
протестиращите, измъкваха ги от домовете им и ги убиваха на място. Безсрочните
тъмнични арести, мъченията, изнасилванията и другите нарушения на човешките
права станаха нещо обикновено за тези, които се противопоставят на Шел в
Нигерия. Шел плаща на военните за да защитават интересите на компанията,
и даже ги снабдява с боеприпаси и автомати Берета, които те използват срещу
протестиращите.

Шел даже специално е обсъждала с диктаторският режим в Нигерия, как по-добре
да се контролират народните въстания и протести в региона. Военното правителство,
на което компанията плаща добре за правото да добива нефт, предприе сурови
мерки, за да изкорени всяка мисъл за въстание. Най-ужасната от тези мерки
беше обесването на деветте Огони, един от които беше Кен Саро-Вива. Тази
група активисти от Огониленд призоваваше местните жители на борба срещу дейността
на Шел и военния режим в Нигерия. Шел не направи никакво заявление, осъждащо
факта на обесването, и въобще не протестира по никакъв начин. Шел никога
не е критикувала военното правителство на Нигерия. Тя запазва самодоволно
мълчание.

Както каза нигерийският активист Исак Осоука на срещата на A SEED "Електролукс":
"Шел – това е правителството на Нигерия. Те са неотделими един от друг…
Ако се борите срещу едното, вие се борите и срещу другото."


Движението Чикоко: съпротива срещу корпоративната власт



"Настъпи времето да вземем съдбата на нашата страна
в свои ръце. Ние сме длъжни да защитим екосистемата от по-нататъшно опустошение
и разграбване."

Чикоко


Движението Чикоко, основано през август 1997, обединява коренните народи
(като Огони) от делтата на Нигер в тяхната борба за оцеляване. Движението
Чикоко се бори за самоопределение на народите в региона на делтата на Нигер
и против действията на Шел и натиска на военното правителство на Нигерия.
Както казват самите те: "Движението Чикоко е представителна масова организация,
защитаваща правата на етническите малцинства в богатия на нефт район на
делтата на Нигер, призоваваща тези народи да се обединят в борбата срещу
техните общи потисници. Потисници се явяват държавния апарат на Нигерия и
нейният елит както от север така и от юг, заедно със своите транснационални
нефтени съратници… Движението Чикоко това е възраждане на историческата
борба на народите от делтата на Нигер за социална справедливост, обща социална
отговорност, контрол над експлоатацията на околната среда и ресурси и самоопределение."

"Чикоко" това е название на често срещана в района на делтата на Нигер
органична почва. Мангровите гори, растящи върху нея, препятстват ерозията
и разрушаването на бреговата линия. Тя изхранва също и разнообразни животински
и растителни организми. Хората я използват за строеж на жилища и възстановяване
на изтощени земи. Чикоко е източник на живот за хората от делтата. Районът
на делтата на Нигер е гъсто населена област. Там живеят повече от 6 милиона
души, напълно зависещи от селското стопанство, риболова и търговията. Земята
винаги е била плодородна, а делтата на реката – пълна с риба. Те винаги
са били много близки до природата. Туземните общества са отделяли голямо
внимание на грижите за природата, разбирайки, че това е източник на живот,
и почитайки я като място на обитание на своите предци.

Първите големи нефтени находища са открити през 1958 г., скоро след това
Шел започна тяхната разработка. Намирайки се под британско колониално управление,
народите от Делтата не можеха да се изкажат в защита на своята земя. След
обявяването на независимостта на Нигерия положение въобще не се е променило,
тъй като тя се оказа във властта на военната диктатура. Нефтодобива оказа
огромно влияние върху живота в делтата. Къщите и фермите бяха сринати с
булдозери, за да се разчисти място за тръбопроводите, които често минават
направо през селата и земите на фермерите. Нефтът добиван от Шел, замърсява
земята и реката в делтата на Нигер, нарушава производството на хранителни
продукти и унищожава водните ресурси в областта. Газовите факли, горящи
денонощно, често около селата, ужасно замърсяват въздуха и предизвикват
киселинни дъждове.

От 1978 до 1991 г. в делтата на Нигер са регистрирани почти 3000 различни
случая на разлив на петрол, средно по повече от 100 тона всеки. Мерките
по очистване се заключават в подпалването на разлетия нефт, след което остава
полутвърда кора с 5 метрова дебелина. Тази земя е загубена завинаги, поне
за хиляда години на нея нищо няма да расте. Рекичките са абсолютно унищожени.
Шел не е заплатила за това никаква повече или по-малко адекватна компенсация.

Вече 30 години народите от делтата търпят замърсяването на околната среда
и страдат от гнета на военния режим. Дойде време това да се промени. През
януари 1993 г. (обявена от ООН за година на коренните народи), повече от
300 000 представители на народа Огони устроиха масови протести срещу компанията
Шел, унищожаваща природата на земята Огони. Главна роля в организацията
на масовите протести играха жените. Това беше началото на масово народно
движение, вдигнало се срещу разрушаването на тяхната жизнена среда.

Женската организация открито заявява: "Ние решително осъждаме позицията
на Шел и нейното безразличие към чувствата и страданията на народа Огони,…
ние казваме "НЕ" на Шел, която се явява персона нон грата в Огони."

"Ако днес те убият 10 души, утре на тяхно място ще дойдат
20. Ние или ще победим в тази война за спасяване на своята земя, или ще бъдем
изтребени, защото ние няма къде да бягаме."

Кен Саро-Вива

Убийството е бизнес, а бизнесът е нещо хубаво: Световната търговия с оръжие


Една от най-гнусните прояви на корпоративното управление това е световната
търговия с оръжие. Корпорациите, произвеждащи и продаващи армейско въоръжение,
отказват да поемат каквато и да е отговорност за своята продукция, носеща
смърт, разрушение и насилие. Както и всяка друга продукция, оръжието се
продава и купува на търговските панаири, където който иска: от терориста-фанатик
до официалния представител на правителството (всъщност, има ли разлика между
тях?), може да го купи.

Една такава възможност е панаира на оръжие Евросатори. На панаира, както
обикновено, стоката е подредена в редици – лъскави танкове и ракети. Купувачите
са най-различни, от мултимилионери, имащи частни армии, до официални правителствени
представители. Продавачът на оръжие може да продаде 15 танка на делегацията
на Шри Ланка, а на следващия ден да сключи тлъста сделка за доставка на
противотанкови ракети с Тамилските тигри. Да се убиваме един друг е много
полезно за икономиката!

Съпротива* От 2-ри до 6-ти юни 1998 г. в Париж ще се проведе гигантската
"търговия със смъртта" – оръжейния панаир Евросатори. Европейската мрежа
за взаимодействие срещу търговията с оръжие ENAAT организира координирана
съпротива срещу този антихуманен начин за правене на пари. Тяхната цел е
да съберат колкото се може повече хора в Париж от 1 до 3 юни, за да устройват
акции или просто да ги подпомагат.


Световният икономически форум: Съчетавайки полезното с приятното


Един от най-влиятелните участници в процеса на глобализацията това е световният
икономически форум. Той не крие своята роля и цели. СИФ е частен клуб, обединяващ
1000-та най-големи транснационални корпорации в света и според техните собствени
думи, "изиграл водещата роля в процеса на икономическа глобализация". Неговата
задача е "да строи мостове на висше равнище между деловата общност и правителствата,
въвличайки в общо сътрудничество ръководителите на бизнеса, правителствата,
науката и средствата за масова информация по пътя към създаване на уникална
клубна атмосфера".

Освен президентите на повече то 1000 ТНК, Форумът се посещава от най-ярките
политически фигури в света, министрите на търговията и икономиката и водещите
представители на средствата за масова информация. Срещите се провеждат ежегодно
в Давос, Швейцария. В началото на 80-те Форумът изигра основна роля в започването
на Уругвайския рунд на търговските преговори, кулминацията на който стана
учредяването на Световната търговска организация (СТО). Пипалата на ТНК
стиснаха света още по-силно.

Много от нас си представят глобализацията като някакво абстрактно понятие,
като нещо, което става само по себе си. Всъщност съществуват реални хора,
активно управляващи хода глобализацията. Всички тези "капитани на индустрията"
могат да се видят на Форума.

Движението "Действия на хората по света" е обнародвало изобличително заявление,
адресирано до Форума и неговите членове. Заявлението е подписано от организации,
представляващи 20 милиона души по целия свят. 20 милиона, и още милиарди,
чийто глас няма да бъде чут на тези срещи.


"Действия на хората по света" срещу "свободната" търговия и Световната
търговска организация


Действия на хората по света (PGA – People’s Global Action) е нов съюз на
народните движения от всички страни на света. PGA е замислена като средство
за глобална комуникация, координация и взаимна поддръжка

PGA открито отхвърля световния пазар, контролиран от транснационалните
корпорации, и всякакви непонятни организации от типа на Световната търговска
организация, Европейския съюз, и т.н. Новият съюз ще заеме конфронтационна
позиция. Вместо лобирането с такива недемократични организации, той призовава
към преки демократични действия, разрушаващи несправедливата система. Съгласно
стратегията на PGA, тези действия трябва да се съчетават със създаването
на местни алтернативи, например с развитие на кооперативите и укрепване
на връзките между производители и потребители. Философията на PGA е основана
на децентрализацията и автономията.

Действия на хората по света е международна конференция, с която започва
световната координация на съпротивата срещу "свободната" търговия. Срещата
беше свикана от комитет, сформиран от някои то най-представителните народни
движения от всички страни по света. В комитета влизат селски движения (като,
например, бразилското движение Sern Terra, индийското АФЩК и Селското движение
на Филипините), движения на коренните народи (като мексиканските Запатисти,
нигерийското Движение за оцеляване на народа Огони, Мрежата за взаимодействие
на жените на коренните народи на северна Америка и Тихия океан и FIA, организацията
на народа Маори от Аотеароа, Нова Зеландия), съюзите (Централен Сандинистки
съюз на работниците от Никарагуа) и женските организации (такива като Мама
86, организация на украинските жени, пострадали от чернобилската катастрофа,
и по горе споменатата Мрежа за взаимодействие на жените на коренните народи).

Конференцията, дала началото на PGA , се проведе от 23 до 25 февруари в
Женева (Швейцария). 600 представители на народните движения се събраха, за
да изложат в манифест основните принципи на съюза. Преди и след конференцията
се състояха кръгли маси и семинари по различни теми.


И така, какво реши ТИ?


Разбира се, понякога е много трудно да се повярва в това, но всичко, написано
в тази брошура е ИСТИНА. Ние искахме да намерим начин да те увлечем, читателю,
да те стреснем и да ти помогнем да осъзнаеш бъдещите последствия от глобализацията.
Сега това касае не другите хора, това касае ТЕБ! След няколко години ти
и всички, които познаваш, твоите приятели и твоето семейство няма да имате
избор. Децата в училище няма да имат нито време нито възможност истински
да се учат и да се радват на живота. Всяка работа ще бъде тъпо и скучно изкарване
на пари. Безработните ще бъдат приемани в болница много трудно, защото те
ще се оценяват по-евтино, от имащите работа. Хората просто ще се опитват
да оцеляват (което вече става в много части на света).

Но не е ли твърде късно да се прави каквото и да било? НЕ!!! НИКОГА не
е твърде късно да се присъединиш към нас! Погледни как живееш. Как мислиш,
достойно ли? Действително ли правиш това, което считаш за важно и което би
искал да правиш? Или не? Защо да не се присъединиш и да изпиташ ЧУВСТВОТО
ЗА ГЛОБАЛНО ДЕЙСТВИЕ? Всеки може да бъде активен. Има толкова много неща,
които можеш да се заемеш. Да рисуваш лозунги, да печаташ листовки, да събираш
информация, да правиш акции. Всички групи и движения, споменати в тази брошура,
имат постоянна нужна от поддръжка, както финансова, така и практическа. Избери
група, която ти се струва най-подходяща или те е заинтересувала повече от
другите. Просто вземи телефона и позвъни СЕГА!

Мислиш, че нашите действия нищо не променят? Виж:


На 2-ри февруари тази година в Индия хиляди протестиращи за няколко седмици
окупираха мястото, на което трябваше да се построи язовир. Хората не си отидоха,
докато правителството не капитулира и не заяви, че се отказва от проекта и
приема исканията на протестиращите. Предполагаше се, че проекта ще бъде строен
и финансиран от Сименс, ABB и Bayerische Vereinbank.

През декември 1997 г. Президента на САЩ Бил Клинтън беше принуден да признае
поражението на стремежа си да проведе преговори за свободна търговия и разширение
на НАФТА. Активистите от различните групи с всички сили убеждаваха Конгреса,
че предложението на президента да "ускори процеса" ще доведе само до по-бързото
унищожаване на националния, икономически и политически суверенитет на всички
участващи страни.

През януари тази година правителствата на канадските провинции Британска
колумбия и Остров принц Едуард, обявили неотдавна своите провинции за "зона,
свободна от МИС", осъдиха участието на канадското правителство в преговорите
за МИС в ОИСР. Като тласък в тази посока послужиха старанията на канадските
активисти и организации, разкриващи на местните политици и на населението
истинската същност на МИС.

Местните хора и съвместно с екологичните групи в Чехия, борещи се от пет
години срещу международното обединение Хайделбергер цимент, използвайки
преки акции, разпространявайки листовки, провеждайки информационни кампании
и водейки съдебни процеси, неотдавна пожънаха плодовете на своя труд. Под
въздействието на активистите чешкия съд застави Хайделбергер да се откаже
от своите планове да основе производство в близост до екологически чувствителна
охранявана природна територия.

"Разликата между това, което правим и това, което можем
да направим, би била достатъчна, за да решим голяма част от световните проблеми."

Мохандас К. Ганди


Информация в Интернет:


Кампания Гореща пролет A SEED Europe
http://www.antenna.nl/aseed/


Антиглобализационна мрежа за взаимодействие
http://www.envirolink.org/orgs/hotspring/


Патентоване на живота, биотехнологии и т.н. Rural Advancement Foundation
International (RAFI) http://www.rafi.ca

Institute for Agriculture and Trade Policy (IATP)
http://www.igc.apc.org/~iatp


Greenpeace International http://www.greenpeace.org

Корпоративно управление Corporate Watch (UK)
http://www.oneworld.org/cw/


Corporate Watch (US) http://www.corpwatch.org/

Corporate Europe Observatory (CEO)
http://www.xs4all.nl/~ceo/


Multinational Monitor http://www.essential.org/monitor/

McSpotlight http://www.mcspotlight.org/

Голямата осмица T.O.E.S. The Other Economic Summit
http://www.pender.ee.upenn.edu/~rabii/toes


МИС The Island Centre for Community Initiatives and the National Centre
for Sustainability in Canada.
http://www.islandnet.com/~ncfs/maisite/


The Polaris Institute http://www.nassist.com/mai/

MAI-Not! Discussion Group http://mai.flora.org/mai-info/

СТО, НАФТА и Свободната търговия Public Citizen's Global Trade Watch
http://www.citizen.org/pctrade/tradehome.html


Peoples' Global Action http://www.agp.org

Third World Network http://www.twnside.org.sg

Климат Climate Action Network Newsletter
http://www.igc.org/climate/Eco.html


ЕС Dutch Coalition Towards a Different Europe
http://www.snore.org/archive/1997/different-europe


The European Anti-Maastricht Alliance:
http://www.team-alliance.org


Транспорт Reclaim the Streets
http://www.hrc.wmin.ac.uk/campaigns/RTS


Aedenat (Spanish)
http://nodo50.ix.apc.org/aedenat/TENS.html


Списък на съкращенията


АФЩК – Асоциация на фермерите от щата Карнатака
СБ – Световна банка
СТО – Световна търговска организация
Г-8 – Голямата осмица (Италия, САЩ, Канада, Германия, Франция, Великобритания,
Япония и Русия)
ОСТТ – Общо споразумение за тарифите и търговията
ЕБВР – Европейска банка за възстановяване и развитие
ЕВС – Европейски валутен съюз
ЕИБ – Европейска инвестиционна банка
ЕКМТ – Пан-европейска конференция на министрите на транспорта
ЕКМП – Европейска кръгла маса на промишлениците
ЕП – Европейски парламент
ЕС – Европейски съюз
ЕИО – Европейска икономическа общност
МИС – Многостранно инвестиционно споразумение
МВФ – Международен валутен фонд
МИФ – Международен икономически форум
НАФТА – Северо-американско съглашение за свободна търговия
ОИСР – Организация за икономическо сътрудничество и развитие
ТАИС – Търговски аспекти на интелектуалната собственост
ТЕН – Трансевропейска пътна мрежа
ТНК – Транснационална корпорация
ЦИЕ – Централна и Източна Европа


Призив за действие



През първите шест месеца на 1998 г. процеса на концентрация
на икономическата и политическа власт в ръцете на шепа транснационални корпорации
се засили. Вследствие на това обедняването на народите както на север така
и на юг и унищожаването на природата се ускоряват в геометрична прогресия.
Ние ви призоваваме да се присъедините към кампанията Гореща пролет’98. Тази
инициатива се роди на срещата на A SEED Електролукс в Люксембург миналия
декември. Гореща пролет обединява действията на различни хора срещу корпоративната
власт и нейното влияние на всички нива на политическия и социален живот.
Кампанията отправя предизвикателство към властта на от никого не избраното
малцинство: транснационални корпорации и управляваните от тях правителства.
Гореща пролет се противопоставя на политическите и икономически процеси,
отнемащи на хората политическата, икономическата и културната власт, обединява
тези, които се борят за социална и екологична справедливост.

Как да организираме съпротивата?


Вредната природа на организациите и съглашенията, описани в тази брошура,
оказва своето негативно влияние по целия свят. Затова е необходимо, съпротивата
на техните планове също да бъде световна. За да се сложи край на корпоративното
управление и на глобализацията, ние трябва да въвлечем и мобилизираме колкото
може повече местни групи и да сформираме мощно движение за съпротива. В
Европа постоянно се провеждат срещи на организации от типа на СТО и ОИСР,
на които се изработват планове за по-нататъшни действия. Това ни дава много
възможности да организираме съпротивата на местните европейски групи, организации
и отделни личности. Протестите могат да допълват вече съществуващата дейност.
Много въпроси, над които работят групите, могат лесно да бъдат свързани
с корпоративното управление, тъй като корпорациите играят основна роля в
болшинството от днешните проблеми.

За да стимулираме малко вашата творческа активност, ние привеждаме тук
някои идеи. Вие можете:

  • да напечатате да и разпространявате листовки;

  • да организирате улично допитване до общественото мнение по повод на
    подписваните договори;

  • да устроите обществен съд, за да изобличите организациите, виновни
    за глобализацията;

  • да създадете местна свободна от МИС или от глобализация зона;

  • да организирате акции срещу лобиращите групи и преговарящите страни;

  • да устроите театрално представление в двора или в градината на министъра
    на икономиката, без да се съобразявате със местните закони;

  • да проведете информационно турне по своята страна на своя роден език;

  • да разпространявате информация и материали за кампаниите там, където
    живеете;

  • да превеждате информация на други езици;

  • да се присъедините към организации, провеждащи кампании срещу корпоративното
    управление, или да основете своя;

  • да използвате своята дарба в актьорското изкуство, видеото, създаването
    на интернет страници, писането на текстове, публични изявления, за да просвещавате
    и информирате хората за корпоративното управление;

  • да пишете писма на издателите, поддържащи глобализацията и корпоративното
    управление;

  • да измислите множество други неща, които можете да направите, за да
    развенчаете корпоративното управление, и да ги осъществите


Какво е A SEED?


A SEED Europe ( Действия за солидарност, равенство, природа и развитие)
е европейски център, обединяващ млади активисти от цял свят, работещи на
местно, национално и международно равнище и стремящи се да спрат разрушаването
на природата, неправилното развитие на обществото и нарушаването на основните
човешки права. Една от основните причини за тези проблеми е процеса на културна
глобализация и икономическа либерализация, прокарван от алианса на транснационалните
корпорации, антидемократичните международни организации и богатите промишлено
развити страни. A SEED счита за своя главна цел организирането на съпротивата
срещу подобен път на развитие.

A SEED е основана в 1991 г. като световна младежка кампания, във връзка
с конференцията на ООН по околната среда и развитието в Бразилия през юни
1992 г. От тогава A SEED е организирал множество акции и кампании по такива
теми, като корпоративното управление, европейския процес на унификация, транспорта
и строителството на пътища, международните банки за развитие, безвредността
на храна, биотехнологиите, изменението на климата, защитата на горите и
т.н. Основно внимание се отделя на съдействието на местните организации,
образуването и въвличането на хората в ненасилствени преки акции. A SEED
Europe издава списанието SEEDlinks и ежемесечния бюлетин за активистите
ROOTS.

A SEED се стреми към сътрудничество, в което постоянно се вливат все нови
и нови хора и организации. За да се присъедините към това сътрудничество
е нужно просто да участвате в дейностите на A SEED или по-добре, да направите
своята работа част от работата на A SEED.

Кампания Гореща пролет ’98
The Hot Spring '98 Campaign
A SEED Europe
PO Box 92066
1090 AB Amsterdam NL
Tel +31 20 668 2236
Fax +31 20 665 0166
Email: <aseedeur@antenna.nl


 

1. Тези данни са взети от различни източници, като "вестника" на Европарламента
(януари 1998), SEEDlinks N22 (август 1996) и информационните материали Milieudefensie
(FoE-NL) (1997). [назад]


2. Общата сума е приблизително сравнима с бюджета на цяла Европа за здравеопазване
или образование. [назад]


3. Lost in Concrete. A SEED Europe (май 1996).
[назад]


4. Прес-служба на Европейската комисия, 7-ми септември 1997 г.
[назад]


5. Конференцията в Бретън Уудс – среща на най-известните икономисти и политици
в света, състояла се в Бретън Уудс, Ню Хемпшир в САЩ. На нея бяха учредени
Световната банка и МВФ, с цел да се помогне на Европа в следвоенния процес
на реконструкция. Това послужи и като прецедент за създаването в 1947 г.
на Общото споразумение за тарифите и търговията (ОСТТ/GATT), сега известно
като Световна търговска организация (СТО).
[назад]


6. Страни с дефицит в Платежния баланс (ПБ) (грубо казано, тези, които повече
внасят, отколкото изнасят) са склонни да създават препятствия на пътя на
търговията, което, разбира се, трябва да се избегне на всяка цена. Системата
от конвертируеми валути също се явява необходимо условие за успешна търговия,
тъй като компаниите трябва да имат възможност да преместват своите доходи.
[назад]


7. Под Програмни заеми се подразбират тези заеми, които се предполага че
се използват за изменение на структурата на икономиката на страната. Основно
програмните заеми се използват за наемане на икономисти и юридически експерти,
съдействащи за приватизацията на държавните компании в страната, увеличаването
на зависимостта й от експорта, и за това, да се помогне на страната да измени
законите си като ги направи "по-благоприятстващи пазара".
[назад]


8. Провежданата от ТНК и техните политически слуги стратегия е насочена към
увеличаване на зависимостта на икономическите системи в света от чуждестранните
преки инвестиции. Когато икономиката на една страна се опира на масовото
нахлуване на капитали от чуждестранни инвеститори, на нея, също както при
наркотична зависимост, ще и бъде много трудно да спре. В отправеното към
СТО съвместно заявление от членовете на Международната търговска палата (МТП)
се призовава да се опростят правилата за инвестиране, за да могат икономическите
системи да получат "не просто еднократна инжекция, а продължително стимулиране
на световната икономика". Инвестирането – това е новият наркотик.
[назад]


9. За организациите от Бретън Уудс виж също и главата: МВФ и Световната банка:
фабрика за глобализационни замърсявания.
[назад]


10. Vander Stichele, Myriam. Globalisation, Marginalisation and the WTO. Transnational
Institute, September 1997, Amsterdam, Page 3.
[назад]


11. Corporate Europe Observatory (CEO). Europe Inc. – Dangerous Liasons Between
EU Institutions and Industry. CEO, May,1997. Amsterdam. Page 17.
[назад]


12. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е междуправителствена
организация, в която влизат 29 страни. Основно това са най-богатите страни
на света. ОИСР се счита за "едно цяло", всички членове на която изповядват
повече или по-малко една и съща икономическа и политическа идеология. В
организацията влизат всички страни-членки на ЕС, а също и Швейцария, Норвегия,
Чешката република, Австралия, САЩ, Канада, Япония, Южна Корея, Исландия,
Унгария, Мексико, Полша, Турция и Нова Зеландия.
[назад]


13. "Инвеститор" може да бъде всеки, който влага пари в бизнеса или в някаква
друга носеща доход дейност. Тук се има предвид транснационалните корпорации,
"инвестиращи" в специфични проекти или сектори на икономиката с цел да получат
печалба от това. Много от корпорациите, споменати в тази книга, "инвестират"
в проекти, влияещи отрицателно на хората и околната среда. МИС е предназначено
да "защити" инвеститорите от отговорностите за причинените от тях вреди,
а също и за да попречат на правителствата да регулират инвестирането в своите
страни, позволявайки по такъв начин на корпорациите да правят това, което
пожелаят. [назад]


14. Corporate Watch. MAI-DAY! Jan. 1998.
[назад]


15. Kelly, Mary E., NAFTA and the Environment: Free Trade and the Politics
of Toxic Waste. Multinational Monitor, 1993. "…екологическите изследвания
откриха съдържание на ксилол, 50 000 пъти превишаващо нормите на САЩ за питейната
вода." [назад]


16. Goldsmith, Alexander. Seeds of Exploitation: Free Trade Zones in the Global
Economy. As appeared in The Case Against the Global Economy edited by Jerry
Mander and Edward Goldsmith. Sierra Club Books, San Francisco, 1996. Page
269. [назад]


17. Kelly, Mary E., NAFTA and the Environment: Free Trade and the Politics
of Toxic Waste. Multinational Monitor, 1993.


print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *