История на теорията на анархизма в световен план

Уилям Годуин (1756-1836г.)

Един от представителите от епохата в края на Просвещението е Уилям Годуин. Той е първият мислител, който обосновава анархисткия светоглед, като разгъната система от идеи и ценности. Силно влияние върху възгледите на Годуин оказват Русо, Холбах, Прийстли.

От 1783 г. когато се установява в Лондон Годуин започва своята публицистика насочена срещу английското образование, като предлага своята алтернативна либертарианска педагогика.

През 1793 г. Годуин пише своето най-известно произведение „Изследване на политическата справедливост”, която разширавя въпросът за избирателното право в Англия. В книгата Годуин е първият който показва, че интересите на държавата и обществото са противоположни и подлага на критичен анализ всички видове политически системи, чрез задълбочен анализ, разглежда властта и собствеността като две страни на едно явление, развива идеята за необходимостта от децентрализация и разширяване на личната свобода и очертаващ принципа на федерализма.

Поставен е въпросът за собствеността, като се стига до идеята, че когато има собственост, то това неминуемо води до йерархия и неравенство. Неравенството е разгледано в два аспекта физическо и морално. Според Годуин физическото и моралното неравенство не дава основание за налагане на власт на едни индивиди, спрямо други.

Уилям Годуин е непознат за следващите поколения теоритици на анархизма и е преоткрит случайно от анахистта историк Макс Нетлау.

Пиер-Жозеф Прудон (1809-1865)

Пиер-Жозеф Прудон е първият който пръв изрично се обявява за анархист. Спонсориран от бирен предрпиемач отива да учи в колеж, където е най-беден от всички учащи още там стига до извода, „че бедността не е порок, а нещо много по-лошо от порока”. Оттам насетне Прудон става защитник на най-ниските класи на социалното неравенство. Той достига до извода, че неравенството се дължи на собствеността и разглежда задълбочено характера за собствеността в неговото първо голямо съчинение – „Какво е собствеността?”(1840), като основната му теза е, че „собствеността е кражба”. За него тя е невъзможна за дълго съществувание, защото „изисква от нищо да се получи нещо, цената на производството е по-висока от реалната, майка е на тиранията, обръща се срещу самото производство, натрупва се неограничено, а се проявява само върху ограничени количества.” Пътят към егалитарното общество Прудон вижда чрез разтварянето на централизираното държавно управление в комунално-федеративно, само-управляващо се безвластно общество. През 1847 г. се мести в Париж, където се запознават с Маркс, където водят спорове относно социално-икономическия конфликт. До съгласие не само, че не се стига, но и двамата стават остри критици един спрямо друг по всички методологични, икономически и политически въпроси. След революцията от 1848 г. Прудон е един от най-известните хора и води люта битка с бъдещия император Наполеон III.

Въпреки, своето утопично разглеждане на проблемите, Прудон има огромна заслслуга за очертаването на анархистката концепция и не случайно е нарична „баща на анархизма”. Освен това с реалистичната си критика срещу промишлената централизация, държавната бюрокрация и партийният авторитет, Прудон е първият който предвижда най-големите проблеми на 20 век – появата на монополистичният капитализъм и превръщането идеята на Маркс от комунизъм и социализъм в държавен капитализъм стигащ до тоталитаризъм.

Михаил Бакунин (1814-1876г.)

Роден в руско княжеско семейство, Бакунин учи в Германия, където влиза в групата на младохегелианците. Радикализирал философията си и проявил се като водач на въстанието в Прага(1848) и организатор на Дрезденското въстание(1849), Бакунин получава две смъртни присъди. След този му период се активизира като теоритик. Всеизветни са споровете му с Маркс, които прерастват в неразривен конфликт, довел до изключването му от Първия интернационал.

Бакунин пръв дава революционния светоглед на анархизма, както и неговата атеистично философско начало. Антропологичният подход към разглеждането на проблемите за свободата и неравенството са съчетани с исторически и социално-икономически методи. Според Бакунин благодарение на бунта и стремежът за свобода йерархията и неравенството не могат да се задържат в обществото. И именно този бунт кара човек да надмогне над животинската си природа. Ако държавата, властта и неравенството са олицетворение на старото и властнически инстикти, то точно бунта ще ги срине като носител на новото. Колкото повече става гъста мрежата от взаимовръзки в обществото, толкова по-голяма ще става нуждата не само от лична, но и от колективна свобода. Докато обществото е възникнало по естествен път, то държавата е не е. Тук се вижда продължителността на тезата на Прудон, че държава и общество са противоположности. Държавата е анти-хуманна и главна пречка за егалитаризирането на обществото. За да отмине държавата Бакунин вижда два фактора, които трябва да се задействат. Единият е премахване влиянието на църквата, а другият напредък на научно-техническата революция. С засилването на атеизма и науката, държавната власт ще има все по-малко влияние, а социалната стратификация ще почне да се размива.

Макар и догматик на анархизма и все още утопичното мислене, Бакунин стига до изводи на които социологическата наука е свидетел 1 век по-късно.

Петър Кропоткин (1842-1921)

Роден е в Москва. Следва военна служба в императорския корпус в Петербург. Успоредно с това го влече и науката и докато е на военни мисии се изучава геофрафия и биология. Напуска армията и е избран за секретар на географското дружество. Именно тези му познания по естествени и обществени науки го правят първия анархист-теоретик, който излиза от утопичното гледище и вкарва анархизма в рамките на научната теория. Участник в Първия интернационал, ревностен противник на марксизма през 1917 година се връща в Русия, за да се опита да възпре израждането на революцията. Организира съпротива на съветите срещу партийните комитети, разгрома на кооперативното движение, ликвидирането на свободния печат. За да използват влиянието му върху народа болшевиките кръщават на него улици, квартали и град, но забраняват литературата му. Имената на тези обекти не са променени и до днес.

Оборването на неравенството и социалната стратификация Кропоткин започва още с теорията на социал-дарвинистите. В знаменития си труд „Взаимопомощта – фактор на еволюцията”, Кропоткин на базата на биологически, антропологични, исторически и социологически факти доказва, че за осъществяването на еволюцията не е конкурентността между индивидите, а тяхната взаимопомощ и солидарност, започвайки от безгръбначните, минавайки през птици, бозайници, човекоподобни маймуни, диваци, варвари и стигайки до днешното общество. Той извежда т.нар. био-социален закон за взаимопомощта, който е изграден върху основа на антропо и социогенезата. На база на този закон, Кропоткин доразвива тезата на анархистите, че неравенството не е присъщо за обществата.

В трудовете си „Хляб и свобода”, „Полета фабрики и работилници” Кропоткин разглежда проблемите на тогавашните общества и посочва връзката между проблемите на обществото и решението им в анархистическата мисъл.

В последният си труд, „Етика”, Кропоткин разглежда демолизиращият ефект на държавата и застъпва тезата, че моралът не зависи от външни сакнции, защото той е изразител на свободата.

Следват редица по-скорошни теоретици на анархизма, които се откъсват окончателно от утопичния мироглед за бъдещо анархистко общество. Такива са Емма Голдман основоположник на феминизма и разглеждането проблемите на жената, социологът Хектор Цоколи, лингвистът Ноам Чомски и др.