Лев, евро или нещо друго

Днес управляващите насочват цялото внимание на обществото към следния „избор“, сякаш участието ни в него е на живот и смърт: да приеме ли държавата България за валута имперската европейска банкнота, или да остане с оригиналната си парична единица. Те изтъкват предполагаеми ползи от двата изхода – че сме щели да бъдем по-„богати“ или по-„независими“, по-„приобщени“ или по-„свободни“. Но истината е, че промяната на цвета и облика на хартията, носителка на стойност, е само и единствено козметична – това действие няма да събори икономическите и политически действителности на положението, в което се намираме: световен капиталистически режим на производство, пазарни отношения, такива на парична търговия, на йерархия и наемно робство, система на националните държави, управлявани от буржоазната класа. Докато това състояние съществува, ние ще сме вечно безимотни, поробени, безгласни и потиснати, защото не участваме пряко в управлението на обществото си, а нашите управници и началници диктуват съдбата ни.

Нещо повече, това събитие вече е предрешено и нашият дял в него е илюзорен. Представителната (буржоазната) демокрация създава лъжата за гражданите като част от взимането на решения в страната, като организира например избори и референдуми, които подменят на външен вид някое лице или някой елемент от системата, но никога нейната същност, като насажда това схващане чрез своите средства за пропаганда, като създава политически театри и отваря общонационални дискусии по разни подобни на този въпроси, чието значение е никакво, но поставени като център на вниманието, те създават образ, че нещо важно се случва и ние сме включени в него. Единствената, която може да извлече изгода от замяната на валутата, е властта – едни политици ще се укрепят и наложат, други ще създадат трайна опозиция, вдъхвайки нови сили на политическия кръговрат на системата; едни ще обслужат интересите на един външен играч, получавайки съответната награда, други – на друг; ще се интегрираме в една империя за сметка на друга...

Въпросът „евро или лев“, както беше и този за Шенген, е толкова нелеп и има толкова малко влияние върху подобряването на нашия живот, че дори държавните пропагандни медии го свеждат до цялостната идеология на коментатора (проевропейски или антизападен, като валутата е само символ на едното или на другото) или до разни тривиални детайли (с едното нямало да се налага ние и чужденците да обменяме пари, а левът бил част от свещената българска национална естетика, за Шенген – нямало да се налага да чакаме, когато излизаме от страната на почивка, което се случва най-много два пъти в годината), а не до факти, понеже тези последните са незначителни за нас, те имат отношение изцяло към взаимните борби на управляващите шайки. Това е начин да се раздели обществото, да се отклони то от това да вижда истинската ситуация, в която е въвлечено, и да се впрегне в услуга на буржоазните фракции.

Истински важният въпрос е друг: какво всъщност е значението на парите и пазарите изобщо, каква е функцията им в капитализма, идеален начин ли са те за разпределение на благата в обществото или трябва да се стремим към нещо по-съвършено, по-справедливо. Ние, анархистите-комунисти, вярваме, че парите трябва да бъдат напълно премахнати, че стоките и благата трябва да се обменят според принципа на необходимостта, на непаричната размяна с цел удовлетворяване на човешките нужди. Това ще става децентрализирано, чрез местни логистични органи, управлявани чрез прякодемократичен съвет и работни групи и обслужващи даден квартал, дадена комуна, община, федерация, дадено работническо или производствено обединение. Нужното ще се изчислява в натура и ще бъде доставяно, както и произведеното, ако има такова. Обществото ще предоставя на всеки своите блага, а той в замяна ще допринася така, както може.

И докато това може да ви звучи като утопия, докато може да си помислите, че когато трудът е доброволен, а не наложителен за изкарването на пари и съответно за оцеляването, никой няма да иска да работи, представете си само, че управлението на обществото наистина зависеше от вас, че подобряването на живота ви беше чисто ваше дело, че имахте възможността да промените това, което считате за вредно, и да въведете нещо ново. В днешното ни положение безучастността в обществения живот може да се обясни с това, че нашата роля в него е незначителна, понеже съществува управляваща класа; но ако нещата бяха иначе, ако ние бяхме творци на собствената си съдба, нима още щяхме да стоим настрана, нима нямаше да искаме да облекчим съществуването си и да дадем всичко от себе си за да постигнем това, нима нямаше да се трудим за собственото си благо?

В тази връзка привеждаме тук откъс от книгата на българския анархо-комунист Георги Хаджиев „Основи на безвластието“ (1958). Там той добре представя нашите идеи за замяната на парите с комунистическо разпределение на благата, като критикува концепцията за първите и описва как би функционирало второто. Цялата книга е достъпна тук.

РАЗМЯНА И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Въпросът за организацията и функционирането на производството, обществените служби и услуги, който бегло разгледахме, не може да се счита приключен, без да се разгледат въпросите за възнаграждението на труда, за това, което днес се нарича инвестиции, капиталовложения, обуславящи икономическото развитие на една страна. С това се постави и въпросът за употребата на парите. А всичко това е свързано с размяната и разпределението.

Ако за производството може да се каже без голямо преувеличение, че нужният апарат е изграден още в рамките на днешното общество – работническите синдикални съюзи и конфедерации, не може да се каже, че имаме още днес напълно изградена подобна организация, която да обхване от първия ден на революцията цялата размяна и разпределението на всички обществени блага, за да се задоволяват редовно нуждите на всички хора. За работническите синдикални организации може да се каже, че в много случаи те имат дори структурата, която ще е нужна за градивната работа утре – организация по производство, по индустрии. Ядката на социалната организация на размяната иразпределението е кооперацията, която е достигнала мощно развитие. Но все пак, предимствена роля в размяната и разпределението днес се пада на частния търговски капитал. Затова и разпределението ще срещне много по-големи мъчнотии, отколкото общественото производство. А тази задача е не по-маловажна от производствената. В известен смисъл тя е дори много по-важна, защото спечелването за социалното преустройство на колебаещите се и укрепването на вярата у народните маси зависят главно от успешното и справедливо задоволяване непосредствените нужди на хората. От друга страна, огромна е масата на дребните търговци, чиито интереси ще сезасегнат от това преустройство на размяната и разпределението и тяхното недоволство представлява един сериозен риск да повлияе на по-широк кръг от хора и да увлече и колебаещите се елементи. Но главното затруднение ще се яви от липсата на достатъчен опит в провеждането на тази важна обществена функция от онези, които ще се натоварят с отговорностите на революцията.

Но преди да говорим за организацията и функционирането на размяната и разпределението в едно общество, което е в процес на пълно преустройство, нужно е, макар и много бегло, да разгледаме поставените в началото въпроси за възнаграждението на труда, за инвестициите и за парите.

Добре позната е истински комунистическата формула: „От всеки, според силите му и всекиму – според нуждите“. За нас е ясно – и ние не искаме никого да заблуждаваме, – че пълнотореализиране на този принцип не може да стане в два дни и че дълго време той ще си остане един идеал, който обществото ще се стреми да реализира прогресивно. Едно обаче е извън съмнение: първата част от тази формула ще се приложи още от първия ден, а що се касае до втората част, тя ще бъде приложена за всички продукти, които са в достатъчно количество и упорито ще се върви напред в това направление. Трудът е и право, и дълг. За да може всеки да получава от обществото, трябва да постави на негово разположение своите сили – трябва да влага своятруд, ако е здрав и на възраст, позволяваща трудова дейност.

По отношение нуждата от пари в бъдещото общество между теоретиците на анархизма и между анархистите изобщо има известно раздвоение. Някои считат, че известен паричен знак ще бъде винаги необходим. Същите се наричат колективисти, мутуалисти и индивидуалисти, а не комунисти. Други, макар и да се считат и да са действително комунисти, като Малатеста например, са на мнение, че парите ще трябва да се запазят за известно време, без да прецизират до кога, до кой момент. Въпросът е сериозен и не достатъчно проучен, предвид на това, че не се е поставил като крайно належащ и актуален. И все пак, голямото мнозинство от теоретиците и привържениците на анархизма категорично са се изказали за премахването на всякаква парична система в едно общество, което ще претендира, че е комунистическо и ще се стреми да стане такова. Разбира се, това премахване не може да стане в един ден, а ще изисква известно време, докато се преустрои производствената и разменно-разпределителната организация на новото общество, а най-вече масовата психологическа нагласа. Колкото до нас, ние сме категорични. Някои изхождат от практически съображения, като приемат, макар и временно, употребата на пари. Ние, ползвайки се от опита на болшевиките, който е много богат и поучителен в това отношение, заявяваме, че изхождайки от практически съображения, а не само по принципни мотиви, сме решителни противници на запазването и употребата на парични знаци под каквато и да е форма. Въпросът е огромен и ние няма да го разглеждаме подробно тук. Ще кажем само, че парите имат свой собствен механизъм и никакъв контрол не може да ги подчини на една воля, колкото и добронамерена да е тя. Парите са носители на стойност. Общата им стойност отговаря на количеството труд, употребен в производството (поне теоретически) и изразен в стойността на цялата маса от произведения, духовни блага и услуги, поставени на разположение на обществото. Ако някои от тези блага се окажат недостатъчни или нуждите от тях нараснат, а това е нормално, търсенето им ще наруши равновесието, установено с предварително фиксираните цени и надници. Явява се нуждата от нова намеса, за да се установи ново равновесие чрез ново фиксиране на цени и заплати. Всичко това предполага власт, диктатура, която въпреки всичко остава безпомощна. Паричното обращение изисква също церберски контрол, който не ще има място в едно свободно общество.

При това положение не може да се говори и за инвестиции в днешния смисъл на този термин. Днес в буржоазните страни инвестират капиталите си частните капиталисти, които не пропускат случая да експлоатират данъкоплатеца чрез субсидиите и кредитите, които получават от държавата. Последната също инвестира в някои случаи и в размери, които все повече нарастват с увеличаването на държавната намеса в стопанския живот. Източниците на тези инвестиции са главно данъците.

Но всяко общество се развива. Средствата за производство се изхабяват и остаряват. Те трябва да се подновяват и модернизират. Производственият капацитет на обществото непрестанно расте и ще нараства. Това е нормално и важи за всяко общество, в това число и за безвластническото.

Следователно, една част от влагания човешки труд не ще дава блага, подлежащи на непосредствена консумация. Този именно труд може да се счита като инвестиции. В това отношение в бъдещето общество ще има нова политика. Не е на никого работа, нито е по силите му да я определя още отсега. Базирайки се на опита и наблюденията ни, можем само да изкажем пожеланието да не се товарят едни поколения прекалено много с тежести за сметка на едно далечно бъдеще, а умерено да се върви напред, защото човешкият живот не може да премине само в жертви, а трябва да се живее, за да дава желание и вкус за работа и творчество. От това, което току-що казахме, е ясно, че ние отхвърляме всякаква нужда от данъци. Възможно ли е това?

За размяна в днешния смисъл на думата не може да се говори в едно общество, което изгражда комунизма. Ще става по-скоро въпрос за едно постоянно движение и обращение на произведения и услуги от производител към потребител, едно обращение на плодове на умствен ифизически труд. В много случаи ще бъде мъчно да се разграничи точно производство от разпределение. И това е причината, поради която някои синдикалисти включват разпределението и размяната в задълженията на синдикатите в процеса на общественото преустройство. Ако елементът труд се вземе като белег за класификация, едно подобно смесване е логично. Понеже и в размяната и в разпределението се влага труд, ангажираните в тази функция могат да бъдат разглеждани като тези във всички обслужващи функции: съобщения, транспорт и пр. И следователно, няма защо да се говори за специална и напълно самостоятелна организация.

Днес ще видим, че функцията размяна и разпределение е нещо повече от едно обикновено обслужване и имаме всички сериозни основания да я поставяме отделно. Практически в много случаи това, което е чисто разпределение, ще бъде включвано в производството. Ние споменахме вече за това. До голяма степен снабдяването на предприятията с материали и машини ще се извършва пряко от самата производствена организация. Същото може да се каже и за пласмента на едро. В други случаи това, което по естеството си е чисто разпределителна функция, като общественото хранене например (ресторантите), ще бъде третирано като производство и включено в съответния производствен клон (хранителното производство). Значи тук става дума за текущата масова консумация. Нейното организиране е предмет и задача на разменно-разпределителната организация. За структурата на тази организация трябва да се ползва опитът на днешните потребителни кооперации. Разменно-разпределителната организация обхваща цялото население по селища (когато същите са малки) и по квартали (за по-големите селища). За целия по-голям населен пункт тази организация представлява един местен разменно-разпределителен съюз с много квартални магазини (общи и специални) и складове. Този местен съюз е представен в местния общостопански съвет. Следват по-нататък околийските, областни и национален съюзи със съответно представяне в околийските, областни и национален общостопански съвети. Цялата тази мрежа от разменно-разпределителни организации приема производството от различните производствени браншове и го разпределя с изключение на онези произведения, снабдяването с които става пряко между самите клонове, и когато при самите предприятия има снабдителни пунктове за обща консумация на работещия в тези предприятия персонал, снабдяване, което периодично ще се отчита статистически чрез специалната организация на обществото за размяна и разпределение.

Като става още веднъж дума за статистика, нека изчерпим въпроса. Казахме, че елементи на статистика ще има във всяко предприятие, дори най-незначителното. Но целесъобразно и практично ще бъде статистиката като функция и служба да се учреди към разменно-разпределителната организация, където ще става и отчитането на нуждите, за да бъдат представени в съответните общостопански съвети и оттам в националния общостопански съвет и в съответните клонови съюзи, за да се имат предвид при планирането на производството. Само в национален мащаб ще бъде целесъобразно статистиката да се обособи в специален самостоятелен институт, където с най-модерни средства и методи ще се сумират и обработват статистичните данни за цялата страна. Периодични публикации по места, околии, области и в национален мащаб ще правят широко достояние сведенията, които интересуват цялото общество.

Потреблението е едно право на всички хора – право на живот. Но за онези, които са трудоспособни, това право е свързано със задължението да се влага общественополезен труд. Всеки трудоспособен гражданин ще трябва да си намери място като творец на блага в обществото; всеки, по силата на това елементарно задължение, е член на една трудова организация. Контролирането за редовното влагане на труд не е никак мъчна задача. Ако се яви необходимост, ще се въведат трудови книжки за всички пълнолетни и трудоспособни граждани.

Снабдяването на гражданите с текущи консумативни блага ще става чрез кварталните магазини и чрез снабдителните пунктове при големите предприятия и по множество други начини, които опитът най-добре ще определи. Благата, които са в достатъчно количество, ще се ползват неограничено. Във всеки случай, за да не става разхищение и евентуална злоупотреба, ще се наложи някакъв начин на отчитане и контрол. Можем още от сега да посочим пример. Може да се въведат индивидуални или семейни консумативни карти, за да се контролира ползването от известни блага чрез съответно отбелязване. Някои нужди могат да се задоволяват напълно безконтролно и неограничено, като градския транспорт например. За снабдяването с блага, които са в ограничено количество и докогато са недостатъчни за пълно задоволяване на дадените нужди, няма друг начин освен дажбената система колкото и да е неблагоприятно настроението ни към всяка дажбена система, поради лошите спомени от войните. Иначе, ще трябва да се приеме разпределението посредством цените, което също не е свързано с по-добри спомени от днешното общество за онези, които познават образа на мизерията и беднотата. Тази дажбена система естествено следва да бъде и може да бъде опростена, за да не тежи толкова на хората. Това е въпрос на техника, а не на бюрокрация. Нуждите от жп транспорт, колкото на първо време и да изискват известно ограничение и контрол, не след много години могат да бъдат почти напълно задоволявани без никакво ограничение. Но това, което подлежи на пълно и неограничено задоволяване, то е хлябът за всички, грижите, обучението за децата и лекуването на болните.

Ние знаем, че много и много деликатни и мъчни за разрешение въпроси могат да ни се поставят, за да ни се покаже колко тежък е този проблем. Не е нужно – ние сами го знаем и не си правим илюзии. Но все пак на всичко се намира разрешение. И това разрешение в никой случай не може да бъде по-лошо от днешната система или от болшевишката система на несправедливост и на привилегии. Един голям въпрос, който не искаме да отминем с мълчание, е този за жилищата. Населението се увеличава поради естествения прираст и поради намаляване на смъртността. Този процес сигурно ще продължава и в свободното безвластническо общество и едва ли ще бъде нужно да се правят апели за разумно ограничаване на раждаемостта. Съвременната демографска наука и изучаването психологията на семействата установяват, че наличността на 2 или 3 деца в семейство е идеалната норма за психологическо и демографско равновесие. При тази норма подновяването на поколенията се явява в подходяща пропорция, за да се избегне остаряването на населението в неговата цялост, както и прекомерната тежест на неактивното население (стари, млади, инвалиди и болни) върху масата от активно население. Културните хора са налучкали този оптимум и сигурно той бързо ще стане правило за всички семейства. Паралелно с нарастването на населението върви и остаряването на жилищата, и по тази причина ще трябва да се строи не само за нуждите на нарастващата част, но и за подновяване на остарелите сгради. Следователно трябва да се предвиди, че нуждите от жилища ще представляват една сериозна грижа за обществото. То трябва да „инвестира“ определена част труд за жилищно строителство. И тази задача не трябва да се отлага. Най-радостното впечатление, което чужденците добиваха от Барселона през годините на революцията и войната, бе това от многобройните строежи, които не спираха своя бърз ритъм. Но паралелно със строежа на нови сгради и дори преди него трябва да се пристъпи към по-справедливо разпределение на жилищата. Днес навсякъде има жилищна криза, но тя значително би се облекчила, ако работническите организации или нарочно създадени за целта квартални жилищни комисии са натоварени да посетят и преброят жилищата, за да се приведат в известност празните и недостатъчно заети помещения и се разпределят те справедливо между нуждаещите се. Тази задача периода на социалното преустройство се пада на кварталните разменно-разпределителни организации, които ще излъчат из своите среди необходимите жилищни комисии.

Очевидно е, че и в областта на разпределението анархистите имат ясна, сериозна и отговорна градивна програма.