Начини да започнем рушенето на капитализма. Част 2

Продължаваме публикуването на текста на Джеймс Херъд, превеждан от наш сътрудник

Първата част можете да намерите тук

11

Преминете към слънчева или вятърна енергия. Това ще е по-лесно при тези, които живеят на село или в по-малките градове. Вече съществуват слънчеви и вятърни системи, способни да обезпечат всичкия ток на една малка общност от хора. По-трудно ще бъде при живеещите в гъстонаселени градски или крайградски райони. Енергията от възобновяеми източници става все по-евтина. Тя е почти готова за масова употреба, но огромните слънчеви и вятърни инсталации, както и електроснабдителната мрежа, за която произвеждат ток, са под контрола на корпорациите. Домакинствата трябва използват тези нови технологии за да достигнат определено ниво на самодостатъчност и автономност и да се освободят от управляваната от корпорациите мрежа. Може би ще настъпи време, когато това ще стане въпрос на живот и смърт. Обаче в момента е важна стъпка към това да се отнеме властта от капиталистите и да се върне тя на тези, на които принадлежи по начало.

12

Започнете собствено хранително производство. Разбира се това ще е смислено само като част от борбата за унищожаване на централизираната власт и капитализма. Целта е да се възстанови до някаква степен отделеността ни от пазарната система, която следователно да разрушим. В противен случай ние само ѝ служим. На капиталистите вече не са им нужни милиони хора. Не им е важно дали из нашите зеленчукови градини, гаражни работилници или складове се опитваме да си изработим сами най-необходимото за живота. Докато владеят правителствата, пазарите и технологиите, което е достатъчно за непрекъснато натрупване на капитал, те властват над света. Те дори биха били щастливи да ни гледат как умираме. Всъщност постоянно говорят за това и с нетърпение го очакват.

Нашият начин на действие изхожда не от някакви си романтически заблуди относно природата или собственоръчния труд, а от нуждата да сме независими, за да оцелеем. Днешното градско население е невероятно уязвимо към прекъсване доставките на храна. И не си мислете, че правителствата и корпорациите ще се поколебаят да го направят, ако се наложи да защитят себе си и своя строй. Всъщност целенасочено предизвиканият глад е истинска напаст на съвременния свят. Така че самостойното производство на храна е приложимо не само към страните от т.нар. Първи свят, но още повече към по-бедните страни, принуждавани да внасят отвън основни хранителни изделия, докато на собствените им земи се отглеждат само видове за износ (например на кафе, захар, банани или говеждо).

Не са ни необходими ферми, за да почнем да отглеждаме сами храната си. Можем да го направим и в задните си дворове или даже в градинки на покривите. Можем да си изградим парници на слънчеви батерии или пък да се занимаем с аквакултура (отглеждане на риба, водни растения и др. – бел. прев.) или хидропоника (технология за отглеждане на растения в изкуствена среда без почва; подхранването на растенията се извършва от хранителен разтвор, който съдържа всички необходими за растежа елементи и в който се намира кореновата система на растението – бел. прев.). Има много начини да се освободим от агробизнеса.

13

Със съседите си създайте общ склад, за да поощрите взаимопомощта. Първоначално той ще е просто място, където хората могат да оставят вещи, които не им трябват, и да взимат такива, които ще са им потребни. Това примерно може да включва хранителните продукти, които всички ще почнат да отглеждат. Човекът или семейството, произвели повече храна от нужното, ще я оставят в склада, откъдето ще могат да си вземат нуждаещите се. Така ще се улесни взаимната подкрепа и обменът на информация. Друг пример са дрехите, особено детските. Когато станат малки, могат да се оставят (или върнат) в хранилището, където да ползват някого, комуто още му стават. Детски играчки, книги, домакински съдове, мебели, битова техника, декоративни растения, изделия от дърво, инструменти – с всичко това може да се постъпва по същия начин. Колкото по се освобождава районът от пазара, толкова повече различни предмети, включително от първа необходимост, ще минават през склада. В крайна сметка цялото промишлено и селскостопанско производство ще се насочва към него. След като се задоволят нуждите на района, излишъкът ще се предаде на други райони. За някои продукти могат да съществуват и регионални складове. Благодарение именно на такова устройство в края на краищата ще отхвърлим парите. То може да се започне когато и където и да е. В някои общини вече съществува подобна организация под формата на различни благотворителни магазини като например “Армията на спасението” или “Добра воля” (предполагам съответно The Salvation Army и Goodwill Industries – бел. прев.). В тези магазини всички стоки са дарени, но въпреки това се продават за пари. Обаче в едно организирано и управлявано на доброволни начала хранилище парите могат да отпаднат съвсем.

14

Подкрепяйте ортомолекулярната медицина (лечение чрез правилно хранене – бел. прев.) и движението за профилактично здравеопазване (предотвратяване на заболяванията – бел. прев.). Медицината във вида, в който се практикува сега, е властова институция, стремяща се да ни контролира, както го правят и училищата, корпорациите и правителствата. Това учреждение освен това иска да ни продава наркотици, да ни реже срещу огромно заплащане и да ни кара да се връщаме при него отново и отново. Трябва да почнем да се освобождаваме от него, намалявайки влиянието му над живота ни и лишавайки го от сили. Най-добрия начин да го направим е като не се разболяваме. Трябва да се отнесем отговорно към здравето си и да се научим да се грижим за себе си. Стъпка към това е да преминем на страната на ортомолекулярната медицина. Това е нова философия за здравето и болестите, основана през 70-те години от Лайнъс Полинг и сътрудниците му. Всъщност тя е била просто кристализация на отдавнашни алтернативни медицински практики, обаче с нов подход и с по-здрава научна основа.

Редно е да се обръщаме към лекари и болници само в краен случай, а когато все пак го направим, трябва да подлагаме под съмнения всичко, което ни вършат. Никога не трябва да им позволяваме да се отнасят с нас като с парчета месо. Никога не трябва да ги оставяме да ни предпишат някакво лечение, без да дадат за него обяснение, а след това сами да решим дали го искаме.

Може също така да се опитаме да създадем местни медицински клиники. Това ще е по-трудно, понеже медицината се контролира строго от държавата, фармацевтичните и застрахователните компании, както и от самите лекари и техните професионални организации. Все пак можем да постигнем някакъв успех при изграждането на управляеми от народа клиники, дори и дейността им като за начало да е само просветителна, разпространявайки идеите за профилактично лечение. След време тези клиники ще станат средство за възвръщане контрола ни над здравеопазването в нашите демократични и автономни райони. Хората, които в настояще време работят в болници, трябва да създават асоциации на сътрудниците с цел да се завземе управлението на болницата. Но това ще се осъществи само след като стане възможно завладяването на фабриките, фермите, офисите и магазините. През това време следва да се освободим от традиционната медицина чрез практикуването на профилактични лечения и създаването на независими клиники.

15

Не се престаравайте, когато отидете на работа. Може би не правете нещо очебийно като например видимо да се бавите (въпреки че и преднамерените забавяния имат свое място). По-скоро, когато започнете нова работа, е добре да работите на ниво, много по-ниско от вашите способности. Никога не давайте на шефа си да разбере, че можете и повече. Правете само минимума да не ви уволнят – това все още може да е сравнително високо ниво на производителност на конкурентния пазар на труда, където милиони усърдни работници се опитват да впечатлят началството си и да получат повишение, или пък просто да запазят работата си. Но ако все повече и повече служители почнат да се отнасят пренебрежително към работата си, на работодателите ще им става все по-трудно да определят какви са истинските им възможности. Дълговековната борба между капиталисти и работещи се свежда именно до нуждата на капиталистите да извличат от непосредствените участници в производството повече богатства, отколкото им изплащат чрез заплати и данъчни облекчения. В хода на тази битка се оспорват продължителността на работния ден, размера на заплатите, давността на отпуските и почивките, напрегнатостта на работата, правото за отпуск по болест, извънредния труд, пенсионната възраст, големината на здравните и пенсионните обезщетения, и т.н. Всичко, което принуждава капиталистите да плащат повече, а да взимат по-малко, възпира тяхното настъпление и укрепва нашето.

Но ако се отнасяме пренебрежително към работата си, можем да надскочим тези други видове борба. Нито един бизнес не би оцелял дори година без ентусиазма, енергията и самоотвержеността на работниците. Това важи за където и да е – за всяка строителна площадка, завод или офис. Винаги има известен брой лица, които поддържат бизнеса чрез непрекъснатия си труд. Капитализмът би рухнал без тази творческа сила, без този способ за преодоляване на изпитанията, без свободно размишляващия разум, приложим към всякакви обстоятелства. Само вижте какво се случва, когато няколко работника се опитат да следват правилата – всичко започва да се обърква. Капиталистите все още проповядват, че трябва просто да вършим това, което ни кажат, и да не го мислим много много (Просто го направете!). В същото време, когато нещо се усложни, обикновено обвиняват служителите, че не са забелязали и отстранили навреме грешката. Принципът да не вземаме присърце работата си, означава, да не отговаряме за успеха на бизнеса, да не му носим ентусиазъм, ако нещо се обърка да не го поправяме, да не решаваме производствените проблеми вместо началството и да не му предоставяме никаква информация, да не изобретяваме нови технологии за да улесним процесите. Редно е да правим колкото се може по-малко. Така ще попречим на капиталистите да извличат печалба за сметка на труда ни. Без натрупване на капитал системата ще се разруши. Винаги е имало хора, които се скатават по време на работа. Това обикновено създава напрежение, понеже работата им се прехвърля на другите. Но какво ще стане, ако всички или мнозинството от нас започнат да се държат така? Това вече ще е стратегия. Всички да се преструваме, че работим – на пръв поглед това може да противоречи на здравия разум. Все пак много от нас се стремят да преуспеят, да изградят работни навици, да могат да се гордеят със своята работа. Но трябва да разберем, че нашите експлоататори обръщат тези ни амбиции срещу нас. Добрите ни намерения се използват за да унищожат нас, обществото ни и изобщо цялата планета.

Степента, до която някой може да си позволи да безделничи, зависи от неговото положение. Ако той има връзка с много други семейства, колеги и приятели, които да му помагат, той може да се подложи на риск от уволнение. Но ако човекът е крайно изолиран, тогава не може. Освен това някои хора, подложени на по-голям натиск от началството и от връстниците си, се боят повече, в сравнение с другите. Само смелите и уверени в себе си хора могат да се опълчат както срещу началството, така и срещу колегите си. Ако зад себе си имахме съседски, работнически и жилищни асоциации, то повече от нас биха набрали смелост да се отнесат пренебрежително към наемната работа. По такъв начин ще спестим сили за други, по-важни практики и задачи, които вече няма да се използват от капиталистите за контрол над света, като така ще ги подкопаем. Тази тактика ще порази капитализма в самата му същност. Тя, като нещо, което е по силите на всеки работещ, може би ще стане основа част от опозиционната култура. “Просто не го прави. Все едно е. Не се насилвай.” Естествено има и предпазни мерки, които не може да не се спазват. Управляващите кран, пилотите, шофьорите на автобус, хирурзите, и други отговорни длъжности трябва да са достатъчно квалифицирани, че да не пострада някой. Въпреки че и при тях има доста възможности за отказ от действие. Но повечето работни места въобще не са от съществено значение. Редно е обаче почивката по време на работа да се съпровожда от решителни усилия за създаването на нещо хубаво на други места. В противен случай се стига до отшелничество, което става начин на живот, представляващ просто отдаване на леността и на апатията.

16

Организирайте се на местно равнище, за да спрете завземането на обществото от управляващата класа. За това вече има множество примери. Градовете се мобилизираха, за да попречат на “Уолмарт” да се наложи и да унищожи всички малки предприятия. Общините събраха сили да почистят депата за токсични отпадъци. Съседи се обединяваха, за да отменят строежа на високоскоростни автомагистрали, минаващи посред домовете им. До някаква степен, колкото и малка да е тя, се блокира разрастването на предградията (квартали, малки градове или други селища, разположени в покрайнините на по-голям град – бел. прев.). Беше спряно строителството на язовири. Спасени бяха гори, влажни зони (езера, блата, тресавища – бел. прев.) и морски брегове. И не само. Нашата сила е да спрем капиталистите на местно ниво.

Дори стотици хиляди души периодично да се събират в градове и столици по целия свят, за да протестират пред срещите на върха, които си устройва управляващата класа, това е нищо в сравнение с десетките или стотици милиони, които биха могли да участват в борбата на местно ниво. Повечето хора не могат да отидат на регионални, национални или континентални демонстрации. Те трябва да работят и не могат да напуснат работата си, или пък имат задължения към семейството си. Освен това пътуването е скъпо и на много не им е по средствата. Следователно протести на национално или световно равнище могат да си позволят само по-заможните студенти или други известни личности, представители на обществените движения. Малка част от по-зле обезпечения народ все пак успявя да посети тези мероприятия, вземайки си отпуск, похарчвайки спестяванията си, или нещо подобно, но това е само малцинство. Освен това, за да победим наистина капиталистите на световно ниво, ще трябва да получим контрол над националните правителства, а това просто не е възможно. Така че, колкото и полезни да са националните и глобалните протести за подчертаване на проблемите, формулиране на искания и оказване на натиск върху нашите потисници, истинските битки трябва да се водят на местно ниво.

17

Почнете да прилагате наказателните закони към капиталистите и държавните служители. Това вече започна да се прави. Доста изненадващо е, че всъщност се случи съвсем наскоро. Не много отдавна няколко корпоративни ръководители бяха осъдени за убийство, защото умишлено допуснаха смъртоносното отравяне на служител на работното място. Това беше първият случай от такова естество в САЩ. Аугусто Пиночет (глава на военното правителство, управлявало Чили между 1973 и 1990 г. – бел. прев.) е арестуван и може да бъде изправен пред съда. Хенри Кисинджър (1969-1975 съветник на президента на САЩ по националната сигурност, 1973-1977 държавен секретар – бел. прев.) може да бъде осъден като военен престъпник. Това е благоприятен развой. Ако можехме само да приложим наказателните закони към самите капиталисти и техните служители в правителството, това само по себе си би било почти достатъчно, за да унищожи капитализма, защото капитализмът не може да съществува (т.е. капиталистите като световна класа не могат да трупат печалби) без насилие, жестокости, потисничество, кражби, лъжи и убийства. Всичко това е необходимо, за да се поддържа жива системата. Ако можехме да ги накараме да спазват същите закони, на които трябва да се подчиняват и всички останали, престъпленията им щяха да бъдат разкрити и системата щеше да се разпадне.

18

Устройвайте доброволните обединения по демократичен образец. Под демокрация имам предвид пряка демокрация, при която асоциациите се управляват самостоятелно чрез събрания на членовете. За съжаление тази практика е почти изчезнала от нашата културата. Вместо това първото, което правим, когато учредяваме сдружение, е да избираме длъжностни лица и да им предоставяме пълномощия, по такъв начин премахвайки събранията и лишавайки се от право на самоуправление. Тоест ние установяваме йерархия, дори и това да се счита за демократично заради периодичния избор на лидери чрез гласуване. Но можем да спрем това и да се върнем към пряката демокрация. Нищо не ни пречи да го направим точно сега във всички многобройни и разнообразни сдружения, които създаваме, независимо дали са шахматни клубове, асоциации на родители и учители, професионални организации, оркестри, хранителни кооперации или каквото и да е. Това може да се направи във всички организации, които не са регистрирани в държавата. Така наречените организации с нестопанска цел, които са регистрирани там (т.е. са част от държавата), обикновено са задължени по закон да имат съвет на директорите и длъжностните лица. Въпреки това, в много случаи е възможно да се изготвят документи в съответствие с официалните изисквания (изискващи установяването на йерархия, т.е. авторитарна структура в предприятието), но да се започне неофициален прякодемократичен проект в рамките на компанията. За съжаление в днешно време нестопанските организации и НПО-тата са почти винаги авторитарни. Но това е нещо, което бихме могли да променим и без да завземаме контрола над корпорациите. Опита, който бихме могли да придобием сега чрез пряка демокрация в нашите доброволни асоциации, организации с нестопанска цел или НПО-та, ще ни е от полза по-късно при събранията на нашите работни места, квартали и домакинства.

19

Отречете се от главните раздели на обществознанието. Преди около сто години, най-вече в отговор на мощното работническо движение и бурната антикапиталистическа култура, консерваторите в Европа започват да разделят обществените науки на области и дисциплини, които бързо се установяват като факултети в университетите, а по-късно и като професии на пазара на труда. Основните раздели са икономиката, политическите науки и социологията, но историята и философията също биват отчуждени като по-специализирани и ограничени дисциплини. Психологията е била вече отделена, а към нея се присъединява и антропологията. За всичко това няма и най-малко оправдание. Например не съществува такова нещо “икономика”. Но на съвременния човек такива твърдения му звучат глупаво. Това, което консерваторите успяха, е да ни откажат от всякакъв поглед върху човешкия живот, който не използва категориите им, явявайки се критика на капиталистическата цивилизация. В момента тези фалшиви дисциплини са една от най-големите пречки за разбирането на света, в който живеем.

20

Не гледайте телевизия и не слушайте радио. Разбира се имам предвид само корпоративните средства за масова информация. За повечето хора вероятно е най-добре дори да нямат телевизор или радиоприемник. Всеки час, загубен с корпоративните програми, е час по малко прекаран в общуване с приятели или съседи, в построяване на независим живот, в създаване на автономническа култура и обществени механизми, които да заменят капитализма. Основните телевизии и радиостанции са невъобразимо зло с безкрайните си часове реклами и превзети новинарски емисии, заради унищожаването на живото общуване и премълчаването на всичко важно, заради тривиализацията на знанието, изкривяването на историята и поощряването на алчността, вулгарността и жестокостта. Телевизията създава в съзнанието ни лъжлив и посредствен свят, отразен през призмата на капиталистическите ценности. Започваме да се държим и да говорим така, сякаш единственото нещо, което ни обединява, е това, което сме видели във филми, по телевизията, или сме го чули по радиото. Това са ограничените общи теми, които ни свързва заедно. Вече нямаме преки културни връзки, произтичащи от нашите лични взаимодействия лице в лице, а само тези посредствени, едностранчиви, изкуствени и изкривени връзки.

Познавам само неколцина, които могат да гледат телевизия, без да си навредят. Това са хора, които са вече дълбоко потопени в алтернативната култура. Те не толкова гледат телевизията, колкото я изучават, сякаш изследват вид насекомо, което никога преди не са срещали. Те изследват телевизията с критичен поглед, използвайки за целта вече установени автономнически знания и ценности, с чиято помощ да отсъдят правилно. Разглеждат това, което виждат, като данни, които трябва да бъдат анализирани, за да разберем какво върши управляващата класа и какво е значението, което придава на текущите събития. Те четат между редовете, за да преценят какво се случва в света. Въпреки че това е много важно, не е за всеки.

Създават се затруднения. Всички трябва да сме наясно какво се случва в света. Може да четем вестници, но към основните от тях трябва да се подхожда със същото четене между редовете и критичния поглед, необходим и за телевизията и радиото. Понастоящем най-добрият ни ресурс са независимите медии, с които можем да се консултираме редовно, за да бъдат те по-информирани и с по-малко корпоративни новини и анализи. Да се надяваме, че нарастващата опозиционна култура ще продължи да измисля начини за заобикаляне на корпоративните и правителствени медии. Имаше един репортаж за нещо, случило се в едно отдалечено село в Северна Индия, когато там се появило първото транзисторно радио. След кратко време селяните вече не танцували около огньовете си, пеейки песни. Вместо това те седели и слушали еднообразна музика от Ню Делхи.