Украйна – Войната, която никой не води. Част III: Отговорът
В три последователни записа представяме позицията на анархистите спрямо войната. Дотук представихме:
Но защо днес анархистите забравят за революцията и следват дневния ред на властта? Не твърдим, че този въпрос не би имал никакви основания преди, да кажем, 100 години. Но днес говорим за Явление. И за нас достатъчно основание е факта, че това е Въпросът, който с горчивина зададе на нас самите един истински Анархист по мисъл, деяние и живот.
Днес хората не се замислят, че светът, в който живеят, не е естествен и единствен. Те вярват, че „Светът просто е такъв, какъвто е“. Не се питат дали им харесва, искат ли да е различен, да го променят.
Заедно със света на нацията, гасне и възгледа за революцията като база на анархизма. Днес анархистите се ангажират с войната дотолкова, доколкото нациите или вече цивилизациите все още съществуват под някаква форма. Например в Украйна реално противопоставянето в умовете на хората е между две цивилизации.
Такъв е духът на времето. Но идва ново време и носи нови идеи. Може би съзнанието за един общ свят ще донесе и стремежа към революция!
Следвайте нашия канал във Федилената. Ако все пак държите да ни гледате в корпоративните социални мрежи, заповядайте:
проблемите на днешните общества са изцяло морални такива.Те се базират върху начина по който хората взаимодействат и въздействат едни на други!Трябва дечурлигата да минават през морално обучение което е напълно необходимо за да не подражават на предтечите си като пораснат.Проблема на социално равнище е че възрастните не са морални и е срамно да учат децата на морал особено когато те са естествено по-морални от тях, навярно много от родителите и учителите го осъзнават.
Аз съм на противоположно мнение. Този митичен „морал“ много често е използван да се прокарват социално-консервативни настроения. Като анархисти, мисля че трябва да изоставим морала и да го заменим с етиката. Осъждай само действията, които наистина нараняват хората по някакъв начин, а не действията, които смяташ за „отвратителни“ и „неморални“ или хората, които смяташ за „изроди“, „странни“ и тем подобни.
„Моралът“, доколкото е продукт на доминиращото общество, по същността си е социално-консервативно понятие – той крепи статуквото, което одобрява мнозинството…
Като се замисля, обаче, в революционна ситуация, в която мнозинството не одобрява статуквото, моралът на мнозинстовото може да бъде революционен фактор. Революционен може да бъде и моралът на някакво малцинство, например пънк-субкултурата :)) За съжаление… такива случаи май трудно се намират 🙁
Предполагам, че моралът може да се използва като инструмент за революция, да.
Не знам дали не правя връзки там, където ги няма, но използването на морала като инструмент за подкрепа на прогресивни послания или революция ми напомня за авторитарните комунисти, които твърдят, че използват държавата като инструмент, за да осигурят по-добър живот на хората. Сърцето им е на правилното място, но мисленето им просто завършва с тирания в 99% от случаите. Както винаги, бих предпочел самоосвобождаването на хората, а не морала като наше ръководство…
Но да, съгласен съм, че като цяло моралът на нишовите субкултури обикновено е революционен, и това също така важи и за субкултурите, които не са пънк. Вероятно защото хората с нишови интереси са склонни да бъдат третирани като „странни“ от така наречените нормални хора.
Защото приемаш за морал само моралът, който е широко-разпространен днес. Моралът може да бъде твърде различен – в различните общества (е) има(ло) различни доминиращи морали. Примери колкото искаш: например има такива без понятие за собственост и такива, за които кражбата е повод за гордост… Просто днес моралът е унифициран по цялата планета и ни изглежда до голяма степен общ и вездесъщ… но не е задължително да е така :). Ако се оформят малцинства под различна форма, например, те може да имат свой морал. И той да е твърде различен от онова, което днес масата хора наричат Морал.
Всъщност онова, което е универсално, стои под морала и Кропоткин го определя като етика. Например категоричният императив на Кант „не прави на другите онова, което не искаш да правят на теб“ е етичен, а не морален закон – той би трябвало да е част от всеки морал. Докато въпросът за собствеността е морален въпрос – ако не признаваш чуждата собственост, трябва да се отречеш и от своята. Поне така го разбирам аз.
Нашата анархистка история е най свободолюбивата богата с принципи, с малки изключения реализирани в Испанската революция. Общо явление от там после, АНАРХИСТИТЕ се самокритикуват за реализираните практикувани революциони грешки направени тогава, и преди това през времето на БАКУНИН и КРОПОТКИН. Нашите теоритици философи изпълниха тяхната морална хуманитарна революционна отговорност за принципно СВОБОДНО ОБЩЕСТВОАнархиските ГРУПИ, ОРГАНИЗАЦИИ и ФЕДЕРАЦИИ остава да се солидализират с всички революционни прогресивни такива в идущите революционни НАЦИОНАЛНИ революционни протести, – борби за общото благо на народа Украинската освободителна национална борба, „ВОЙНА“ за благото – свободата на народа, е общо дело на съвместна братска борба, за бъдещето на своите бъдещи рожби Анархистите според мене както част от У. народ ще бъде оправдано да се борят организирано за общата национална свобода, дори да бъде властнически мотивейтед за сега. Zlatko Zlatkoff – 10-1-2023. New Zealand.
Няма такова нещо като „обща национална свобода“…
Не случайно в този запис говорихме за революцията. Практически изглежда, че участието във „войната срещу агресора“ всякога се приема от „анархистите“, за които всъщност революцията не е на дневен ред. Колкото до останалите… явно сме малцинство дори сред „анархистите“.
Златко, нашата социална революция няма да започне изведнъж, и само с нас, ще бъде общ народен бунт първо против властта „НАЦИОНАЛНИЯ АГРЕСОР- ПОТИСНИК или?“ ЕСТЕСТВЕНО ще бъде, обща – взаимна борьба, с останалите прогресивни движения. С една дума какъвто и да е вид борба който и да я води, наш дълг ще бъде да се включим в първите редици. Отстрани не се води борба и C. революция. Нашия път е един, ЗАЕДНО С НАРОДА ЗА НАРОДА. Нова Зеландия – Златко
Не е точно „какъвто и вид борба и който и да я води“. Като минимум трябва да е борба на народа срещу властта.
Обаче аз хич не съм убеден, че е такъв случаят в Украйна – от едната страна стои мракобесна държава, която води война с подкрепата на 80% от населението си. От другата – на практика същото. Чия точно страна трябва да заемем?
Наистина, украинският народ се навдигна в подкрепа на държавата си срещу агресора, но, ако гледаме къде е народът, то и руският си подкрепя държавата си и, на всичко отгоре, се бори с нацизма. Ако се абстрахираме малко от пропагандата за нещастните бабички с национални знамена, тази война не изглежда по-различно от останалите – война на империалистически армии срещу народите. И да, това важи и за украинската армия –заедно с народа си тя защитава и интересите на империалистическия „западен“ блок, без значение дали си дава сметка за това или не. Всъщност, както казва Константинов, по-слабият в тази война е Русия, просто жертвата е украинския народ. Но докато този народ подкрепя собствената си националистическа власт, ние нямаме работа да му помагаме.
Златко, аз съм напълно съгласен с твоето обяснение и по специално с това на ТРИБУНА на световния АНАРХИЗЪМ Г КОНСТАНТИНОВ. Понеже същите са и мойте такива. Не говора да застанем и се борим с държавните армии а да се борим организирано по различните места – държави УКРАЙНА РУСИЯ и всички др. нашата единствена цел с време да превърнем властническата борба в СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ Н З Златко