Досие на обект №1218, Александър Наков
Издава ИК „Шрапнел”, 88 страници.
Малцина са оцелелите. А сред тях Александър Наков е като че ли
най-типичният, най-завършеният представител на това невероятно, непоколебимо,
силно поколение български безвластници. И съвсем естествено точно той е станал
мостът между тях и младите. Чета спомените на Александър Наков. Записал ги е
след много увещания на приятелите. Написаното е като самия него: сдържано,
немногословно. Съобщава само фактите, без следа от героизиране, от обяснения,
от описания на ада, през който е преминал – например в Белене, „където е имал
много лошо държание, за което е наказван
не еднократно“ (цитатът в кавичките е взет дословно, включително
и правописните грешки, от архивите на Държавна сигурност). Всъщност от
досиетата на тази институция можем да научим много повече за характера на
Александър Наков, отколкото той самият е склонен да ни каже. В спомените си той
се старае да избягва – до пълно премълчаване, където е възможно – да говори за
своята роля, за своята личност…
Екатерина Йосифова
Защо станах анархист, безвластник?
Повтарям нарочно думата в точния ґ български превод, защото за
промитото съзнание на мнозина „анархия” означава „безредие”, хаос, разрушение.
В действителност смисълът й е „не-власт”: не на властта – не на властта като
инструмент за потисничество; не на експлоатацията; не на безотговорното
управляване на безропотни човешки маси… Не на всеки вид власт, упражнявана от
човек над човек.
Защо останах убеден анархист в продължение на седемдесет години?
Да, станаха вече седемдесет: пътят ми в анархизма започна още преди да навърша
седемнадесет, през онази далечна 1936-та година, годината на Испанската
революция, чиято душа бяха анархистите… За мен, както и за мнозина от
връстниците ми, всичко отначало беше свързано с младежките възторзи, с
революционната романтика, с поривите за подкрепа и солидарност. После продължи
все по-осмислено. Четях много, интересувах се какво предлагат другите
политически учения по социалния въпрос. Следях ненаситно събитията, у нас и по
света. И колкото повече четях и наблюдавах, толкова повече се убеждавах в
правотата на анархистическата идея. Никоя политическа доктрина,никоя партия не
предлагаше
истинска свобода и социална справедливост. А хитлеризмът и
болшевизмът, които първоначално прокламираха защитата на трудовите маси, се
оказаха най-големите тирани, издевателствали над трудещите и изобщо над
свободния човешки дух.
Това е основата, върху която изградих убежденията си и живота
си. •
Александър Наков
