„Свобода или смърт“: Интервю за преживяванията на дезертьор от руската армия
Материал на чешката анархистка мрежа „Антимилитаристична инициатива“. Източник
През май 2026 г. зададохме няколко въпроса на човек, дезертирал от руската армия през декември 2024 г. Публикуваме отговорите му в рамките на поредица от интервюта с дезертьори и хора, които се укриват от мобилизация във военно време или от военна служба. Трябва да се отбележи, че нашата цел не е просто да споделим лични истории, а преди всичко чрез тези интервюта да изясним как можем да допринесем за това дезертьорството да се превърне в широко разпространена и колективно организирана форма на съпротива срещу войната.
1) По какви причини дезертирахте и на какъв етап от войната се случи това?
За да разберете защо дезертирах, трябва да разберете как се озовах в армията. Ако трябва да обясня същността на нещата накратко – в Русия в момента много хора са под прицела на Министерството на отбраната, сега тече мобилизация на наличните резерви в руската армия. Официална военна мобилизация няма или е крайно ограничена, но съответната заповед на Путин продължава да действа и никой не възнамерява да я отмени. Това отваря възможности за „вербовчиците“. Например обичайна практика стана принудителната мобилизация за временна служба. Срочните войници, какъвто трябваше да бъда и аз, не трябва да бъдат изпращани на фронта съгласно закона, но ги мобилизират с изчислението, че част от тях ще могат да бъдат принудени да подпишат договор. Така се случи и с мен. Преди да попадна в армията, в политическите си убеждения се придържах към строго марксистки позиции. Войната предизвикваше отхвърляне у мен поради моите хуманистични съображения, но също така ясно разбирах, че войната е акт на империалистическа агресия от страна на Руската федерация. Целта на войната не са празни думи за защитата на хората в Донбас и Луганск от предполагаемия геноцид в Украйна, нито спасяването на държавните граници от наближаването на блока на НАТО. Ясно осъзнавах, че войната носи пряка политическа и икономическа изгода на тесен кръг от управляващите руски елити, формирани около Путин. Разбира се, не възнамерявах да участвам в това варварство. Въпреки че на определени етапи от службата ми започваше да ми се струва, че съпротивата е безсмислена, че си струва просто да се подчиня и да изпълнявам заповедите, всеки път намирах сили в себе си да се реша на саботаж на личното си участие в тази война. Общо взето, дезертирах 3 пъти. Всеки път това се случваше при опит да ме изпратят на фронта. Между тези актове на дезертьорство претърпявах изтезания, подигравки и различни видове унижения. Последният ми опит за бягство беше през декември 2024 г., той беше най-безумният – скочих през прозореца на гара Ярославски в Москва, а преди това отнех документите си от военния полицай. Накратко, беше забавно.
2) Дезертирали ли сте от центъра за набор, от учебния център или директно от фронта?
И трите пъти дезертирах, преди да стигна до фронта – два пъти от учебния център, а последния път – направо от гарата.
3) Трудно ли беше да дезертирате? Кои рискове ви тревожеха най-много?
Не беше лесно да се преодолее вътрешния страх, който ни внушаваха командирите. Всички бяхме видели до какво води дезертирането. Хората ги хвърляха в ями, замеряха ги с камъни или ги разстрелваха. Офицерите ни показваха клипове с онези, които са се опитали да избягат, но са били хванати. Само малка част от тези клипове се появиха в интернет. Уверявам ви, че гладиаторската битка между двама дезертьори, която разбуни медиите сравнително наскоро, е само върхът на айсберга.
Първия път се страхувах много, но след като ме хванаха, се отървах само с няколко удара по ръката, когато ме принудиха да се откажа от показанията, които бях дал пред военната прокуратура. Вторият път действах по-решително – разбирах, че с мен не могат да се разправят толкова жестоко, както се разправяха с хората в онези видеоклипове, защото все още се намирах на територията на Русия. Третият път вече не се страхувах от нищо, бях изпаднал във фатализъм. Свобода или смърт.
4) Трябваше ли да се подготвяте дълго за бягството, или това беше по-скоро спонтанен акт без ясен план?
За последното си бягство се подготвях много методично. Приблизително месец преди да побягна. Вероятно затова то беше успешно. Предварително планирах маршрута и се подготвях за дълго бягане, далеч от колегите ми. Но имаше и изненади – командирът на военната полиция ми взе документите. Едва успях да ги отнема, а после бях адски горд от себе си, че не се уплаших да вляза в малка конфронтация с този човек и излязох победител. Тъй като първоначалният път от гарата вече беше отрязан, аз се втурнах към тоалетната, качих се на перваза и скочих надолу. Изкълчих си крака, но успях да бягам, доста бързо пресякох моста над река Москва и се скрих в тълпата. Когато се качвах на моста, към мен тичаха полицаи, аз забавих крачка и се престорих, че просто вървя, те не забелязаха, че аз съм точно този, когото търсят. В някакъв смисъл това беше голям късмет. В този момент усещах сила и готовност да стигна до края.
5) Дезертирането в руската армия широко разпространено явление ли е или се касае за единични случаи? Има ли тук колективна съгласуваност или дезертирането е предимно индивидуален акт?
Винаги се случва по различен начин. Спомням си, че когато ме возеха към Борзя за подготовка, един от войниците, вече опитен ветеран, каза: „Майната им на всички“ – след това той скочи от КАМАЗ-а в движение и изчезна в гората. Офицерът тогава заплаши, че ще стреля по онези, които повторят постъпката му. Също така познавах един офицер, който просто изчезна преди изпращането си. Отдавна беше крайно антивоенен и се опитваше с всички сили да остане при военната част, но когато името му се оказа в списъка – той просто изчезна. Никой така и не го намери, най-вероятно е планирал бягството си от много по-рано. Дезертирането е доста масово явление. Когато набирате алкохолици, карате хора да подписват договори на временно служещи, предлагате специални договори на затворници – друго не може да се очаква. По същество реална кадрови армия в Русия отдавна няма, сега това са просто групи наемници с минимален офицерски състав. Когато бях в РВСП, в Чита, само в една ракетна бригада (номерът на бригадата няма да споменавам) в списъка на самоволно напусналите частта фигурираха около 100 души. Това число можеше да варира от месец на месец, защото ту хващаха някого, ту някой пак бягаше. Но средно около 100 души. Ако предположим, че в останалите части ситуацията е приблизително същата, тогава броят на дезертьорите е много солиден. В Руската федерация има приблизително от 2000 до 3000 военни части.
6) Възможно ли е да се прецени колко души са дезертирали в Русия? Наблюдава ли се тенденция към нарастване или броят на дезертьорите намалява?
Смятам, че тази цифра нараства. Както вече казах, ако въз основа на моя опит приемем, че във всяка част са дезертирали около 100 души, то при минималния предполагаем брой военни части (2000) това прави около 200 000 души. Цифрата е много приблизителна, но мисля, че е близка до реалността.
7) Как реагира руското правителство на дезертьорството? Прилагат ли се някакви репресивни мерки за предотвратяване или спиране на дезертирането?
Руското висше ръководство не реагира публично. Но за отношението им може да се съди по разказите на оцелелите дезертьори – изтезания, подигравки, разстрели, изтънчени екзекуции (да накарат двама дезертьори да се бият с голи ръце за правото да оцелеят, да ги вържат за дърво и да ги бият, да ги затворят в яма/барел без храна и вода). Смятам, че такъв подход е одобрен отгоре.
8) Какво означава дезертьорството от юридическа гледна точка? Какво наказание грози дезертьорите? Какви наказания се налагат в действителност на дезертьорите в случай на задържане и осъждане?
От юридическа гледна точка ги заплашва до 15 години затвор. Войниците много биха искали да бъдат вкарани в затвора, но на практика Министерството на отбраната не отправя никакви искания към военната прокуратура и военните съдилища. Войникът се връща в частта, бива пребит, след което го изпращат на фронта, където го представят на командира за екзекуция. След като войникът, опитал се да дезертира, попадне в ръцете на командира – нищо вече не може да го спаси.
9) С какви конкретни трудности се сблъсквате като дезертьор и бежанец? Има ли мрежа за подкрепа сред бежанците на мястото, където се намирате в момента?
В Армения съществува мрежа за подкрепа на бежанците. Тя обаче е предназначена по-скоро за политически и граждански бежанци. Ние се опитваме да създадем нещо подобно, но нашите ресурси са силно ограничени. Най-остър е проблемът с легализацията. Дезертьорите се намират в състояние на несигурност – не могат да получат статут на бежанци, не могат да получат гражданство, за тях е по-трудно да си намерят работа или да получат медицинска помощ, а по тези въпроси няма еднозначно правно решение. Освен това тук, в Армения, се намира най-голямата руска военна база извън територията на Руската федерация. Няколко пъти Путин се опита да изпрати от Гюмри свои специални екипи, за да хванат и върнат дезертьорите, но Армения отказа да издаде дезертьорите на Русия, полицията отказва помощ на руските военни и не им позволява да се занимават с издирване на хора. Това вече е огромна услуга от страна на правителството на Армения. Благодарим им за това.
10) Смятате ли, че някога ще се върнете в Русия? При какви условия бихте могли да се върнете в Русия?
Готов съм да се върна в Русия, при условие че в страната започнат революционни процеси и че ще мога да участвам в свалянето на сегашния режим.
11) Путинската пропаганда твърди, че всички войници, участващи във войната в Украйна, са наемници, които воюват по собствено желание. Какво е вашето мнение? Има ли случаи на принуда или заплахи, или всички войници на фронта наистина са лоялни към режима на Путин?
Както вече споменах – армията се попълва с криминални елементи, чрез измама и натиск върху войниците на временна служба, чрез набиране на хора с асоциален начин на живот или хора с големи кредитни задължения. Въпреки че в руската армия има не малко доброволци, не мога да кажа, че това е техен идеологически избор. По-скоро по този начин те се опитват да избягат от бедността, а идеологическото им убеждение може да бъде всякакво – от имперско до либерално, а в някои случаи то се комбинира дори с леворадикални идеи като комунизъм, анархизъм и други подобни. Изглежда забавно, ако не си представяме, че цялата тази пъстра публика скоро ще получи оръжие и ще убива хора.
12) Има ли някакви общи препоръки за другите войници, които в бъдеще може да пожелаят да дезертират? Какво трябва да правят? През кои страни трябва да преминават? Как да избегнат контакти с властите и полицията?
Хората, които искат да дезертират, трябва да се обръщат към проектите за дезертьори. Нашият проект „ЗКР“, проектът на нашите другари „Твердый Знак“, проектът „Идите Лесом“ и други подобни. Не искам да разкривам конкретни маршрути в интервюто, за да не ги блокират. В крайна сметка, след като сте дезертирали, имате около 3 дни, за да напуснете Русия. Подгответе предварително пари за билет. При сблъсък с полицията се старайте да се държите естествено, не се паникьосвайте. Ако се интересуват от вас през първите 3 дни от бягството ви, то с по-голяма вероятност това не е свързано с дезертирането. Но не е нужно умишлено да влизате в контакт с тях, има и досадни полицаи. Ако са се заели сериозно с вас, ако още през първите дни от бягството ви полицията е обърнала с главата надолу всичките ви места на пребиваване и е сплашила всички роднини – тогава трябва да се държите далеч от големите градове, да се придвижвате с BlaBlaCar и да напуснете Русия възможно най-скоро. Ситуациите са различни, понякога са много специфични.
13) Как жителите на страните от Европейския съюз могат на практика да помогнат на дезертьорите?
Знаете ли, мога да кажа от свое име, че напълно разбирам, че: първо, жителите на страните от Европейския съюз не ми дължат нищо, и второ, те не са богове и не могат да изпълняват желания. Убеден съм, че вече нямам мирно бъдеще. Няма да имам нито съпруга, нито деца, нито собствен дом, нито постоянна работа. На практика аз съм мъртъв. Бих искал жителите на ЕС да видят трагедиите, до които водят империализмът, фашизмът и милитаризмът. Като човек с леви възгледи бих искал да виждам, между нас казано, по-малко въображаеми линии, прокарани по етнически или национални признаци. Бих искал заедно да можем да се застъпим в подкрепа на потиснатите народи, станали жертви на империалистическа агресивна война. Да можем заедно да се противопоставим на войната и да се застъпим за поражението на всички агресивни империалистически правителства. Би било добре да се създаде фонд за помощ на дезертьорите или да имаме редица временни убежища-хостели за дезертьори, но засега това е само в плановете.
