„На изток спи един гигант, не го будете!“
Георги Константинов
Преди 72 години, когато току що бях навършил 17 години, избухна Корейската война на 25 юли 1950 г. Тя ме завари на панагюрските „Колонии“. Посрещнах новината с неистова радост и слезнах моментално при приятелите си в Панагюрище.
Тогава обстановката беше такава, че съзрявахме бързо и рано. Готвехме се за партизанска война в условията на обещаната от Чърчил III-та световна война срещу “13-те диктатори в Кремъл” и когато тя не настъпи, започнахме градска гериля, която завърши с „половин успех“ и ние се озовахме в затвора.
От тогава интересът ми към „Китайския въпрос“ не ме е напускал!
Това ми „увлечение“ се усили още повече по време на престоя ми в затвора (1953 – 1962 г.), където минавах за експерт по Китай. През 1957 г., когато бяхме изолирани, за да не влияем на останалите затворници, в един спор с покойния Илия Минев, който твърдеше, че е изтърван момента за съкрушаване на „комунизма“, а аз поддържах тезата, че рано или късно двете империалистически сили в държавно-капиталистическия лагер – СССР и Китай – ще се сблъскат в смъртоносна хватка. Социал-демократът Петър Брадков – депутат и член на ЦК на БРСДП – казваше, че към подобно мнение се е придържал и Клемент Атли: през 1951 год. той предупредил Хари Труман да уволни генерал Макартър, победителят на Япония във Втората световна война и командващ обединените въоръжени сили на ООН в Корея, който поискал да се използва атомното оръжие срещу Китай. Аргументацията на английския лейбърист и премиер на Великобритания била, че според него конфликтът между Сталин и Мао е неизбежен за водачеството на международното „ком“-движение, всъщност заради бъдещото империалистическо господство над света, в което вярваха и двамата. Този ми интерес продължи и вън от затвора, когато Русия и Китай се сблъскаха неколкокртно военно и през 1969 г. над света надвисна опасността от ядрена война, която беше избегната само поради позицията на САЩ, които заявиха, че няма да останат като наблюдатели. Следствие от това беше совалката на Кисинджър, последвана от срещата Мао-Никсън и сключването на договор през 1972 г., станал една от причините за кризата на СССР през 80-те години на миналия век, довела до разпад на „империята на злото“ вътре и вън от границите ѝ. Вниманието ми беше привлечено силно от последвалия обратен преход на Китай от държавния към частния капитализъм и ускореното му развитие, което го изведе на второ място по икономическа и военна мощ в света. Резултатът е втората Студена война между САЩ и Китай, която заплашва да се превърне в III-та световна.
На това развитие е посветена настоящата ми книга от три части:
I-ва обхваща периодът до 2012 година – времето за двата 10-годишни мандата на Цзян Цзъмин и Ху Цзинтау. Тя е писана през 2014 годиа; II-ра е за периода от 2012 до 2017 г., когато започна първият мандат на Си Цзинпин; III-та е от 2017 до 2022 г. или за времето на втория мандат на Си Цзинпин.…
СОФИЯ, 17.12.2022 г.
