Досие на обект номер 1218

Малцина са оцелелите. А сред тях Александър Наков е като че ли най-типичният, най-завършеният представител на това невероятно, непоколебимо, силно поколение български безвластници. И съвсем естествено точно той е станал мостът между тях и младите. Чета спомените на Александър Наков. Записал ги е след много увещания на приятелите. Написаното е като самия него: сдържано, не многословно. Съобщава само фактите, без следа от героизиране, от обяснения, от описания на ада, през който е преминал – например в Белене, „където е имал много лошо държание, за което е наказван не
еднократно“ (цитатът в кавичките е взет дословно, включително и правописните грешки, от архивите на Държавна сигурност). Всъщност от досиетата на тази институция можем да научим много повече за характера на Александър Наков, отколкото той самият е склонен да ни каже. В спомените си той се старае да избягва – до пълно премълчаване, където е възможно – да говори за своята роля, за своята личност…

Компилация от различни телевизионни записи с Александър Наков

Интервю с Александър Наков, което направихме през лятото на 2017 година