Палестина: бездържавното решение

Превод на статия на Джеймс Херъд от 2009 г.

Бел.ред. на panarchy.org: Авторът посочва истинското практическо решение на ситуацията в Палестина, а именно решението без държави. Това означава край на държавния териториализъм („монополистичния териториален суверенитет на една държава“) и раждането на свободни автономни общности, които живеят една до друга. Веднъж приложена в Палестина, тази форма на социална организация би могла да се превърне в модел, който да бъде изпробван и приложен в много части на света.

* * *

Нито решението за двете държави, нито това за една държава ще реши проблема в Палестина. Само решението без държави ще го направи¹. Бездържавното решение призовава за събаряне на израелската държава и изоставяне на всякакви опити за създаване на палестинска държава. Вместо това народите, живеещи на територията на историческа Палестина, ще преминат към напредналата децентрализирана социална форма на сдружение на автономни самоуправляващи се общности, основани на пряка демокрация. Представителното управление ще бъде премахнато. Този исторически скок напред трябва незабавно да обхване и Ливан и Йордания – две изкуствени държави, създадени от западните империалисти след разпадането на Османската империя.

Това прекрасно анархистко предложение – едно очевидно разрешение на проблема – за съжаление дори не е било на дневен ред в продължение на цялото стогодишно нападение на ционистите върху палестинците. Защо? От една страна, историческата победа на марксизма над анархизма през XIX в. означава, че анархистите са били маргинализирани и изолирани от политическата арена в продължение на повече от сто години. От друга страна, системата на националната държава, контролирана от капитализма, е толкова силна и закостеняла, че е трудно да се мисли извън тази рамка, а и почти никой не го е правил. Сега обаче се чуват някои напредничави гласове в полза на тази идея, например тези на Бил Темплер² или Ури Гордън³.

Проблемът с двудържавното решение е, че то дава легитимност на ционистката държава Израел и по този начин признава правото ѝ на съществуване. Но Израел няма никакво право на съществуване. Тя е основана чрез насилствено прогонване на коренните жители (и законни притежатели) на Палестина (приблизително 750 000 от тях). Терористичната кампания на ционистите за етническо прочистване, продължаваща вече близо век, е възможна само защото западните империалистически сили, особено Съединените щати, я подкрепят с огромни количества военна, финансова и политическа помощ. За да се поправи тази огромна историческа несправедливост, е необходимо да се разруши милитаристката и расистка държава Израел и да се осигури възможност за завръщането на палестинските бежанци, които понастоящем наброяват близо пет милиона души.

И това винаги е било намерението на палестинските освободителни движения, макар и не винаги на техните лидери или на някои западни интелектуалци. Що се отнася до лидерите, и Организацията за освобождение на Палестина, и Хамас в крайна сметка приеха решението с две държави. По отношение на интелектуалците, Ноам Чомски винаги е подкрепял (и неотдавна, миналия месец) решението за двете държави. (Между другото, как става така, че Чомски, който твърди, че е анархист, никога не предлага анархистко решение на нито един актуален въпрос?) Защо тогава не са създадени две държави? Защото ционистки Израел не иска палестинска държава. Неговата цел от самото начало винаги е била да открадне цялата земя на Палестина – и още повече земя от Ливан, Сирия, Йордания и Египет – за Велик Израел и прочистване на земята от всички нееврейски жители.

Освен това ционисткият грабеж на палестинска земя продължава с пълна сила до такава степен, че вече почти не е останала земя, върху която да се основе палестинска държава. Палестинците са заточени и затворени в Газа и в множество малки изолирани анклави на Западния бряг, подобни на Бантустан. Те не контролират нищо. Израел на практика е изключил от дневния ред решението за две държави.

Нещо повече, след ужасяващите и чудовищни кланета, бомбардировки и нашествия на Израел през последните години в Дженин, Ливан, а сега и в Газа, и след десетилетията брутални нападения над палестинците – целенасочените убийства на техни лидери, разрушаването на домовете им, блокадите, стената на Западния бряг, произволните убийства, унищожаването на овощни градини и маслинови гори, кражбата на вода, икономическото задушаване, затворът без съд и присъда, мъченията, гладът, кражбата на пари, ограничаването на придвижването, унищожаването на гражданското общество, разрушаването на инфраструктурата и т.н. до безкрай – кой със здрав разум би могъл все още да се замисля по отношение на по-нататъшното съществуване на Израел в Близкия изток. Тези престъпления са дотолкова отвъд границите на допустимото, че напълно унищожават завинаги всяка претенция на някои хора относно легитимността на Израел или възможността за мирен живот с наличието на израелската държава.

И така стигаме до решението за една държава, което сега се споменава все по-често, а понякога и сериозно се аргументира⁴. Неговите привърженици си представят една светска държава за историческа Палестина, в която ще бъдат гарантирани гражданските права на всички граждани и в която хората от различните религии и етноси ще могат да живеят заедно в условия на равенство, свобода и мир. Такава държава очевидно би означавала край на ционисткия проект и затова е яростно отхвърляна от израелските ционисти.

Всъщност тази светска държава не бива да се подкрепя от никого. Предполагаемите ползи от нея до голяма степен са мираж. Едва ли някъде има национална държава, която да не практикува сериозна дискриминация спрямо вътрешните расови или етнически малцинства, да не говорим за привидно нестихващото потисничество на женската половина от човешкия род или за решителната и всеобща експлоатация на работническата класа. С редки изключения националните държави по света се контролират от капиталистите. Малкото от тях, които попадат в ръцете на социалистите, в крайна сметка така или иначе се сговарят с капиталистите. В продължение на десетилетия марксистите пишат подробни критики на „буржоазната демокрация“, както я наричат, разобличавайки я като измама. Същото правят и анархистите. Преди 124 години, през 1885 г., Кропоткин публикува безпощадна атака срещу представителното управление⁵. Сякаш той я е написал миналата година специално за нас. Ерата на представителното управление е към своя край. Необходимо е да се погрижим тя наистина да приключи⁶.

Ето защо е толкова важно да настояваме за бездържавно решение в Палестина. Фактът, че в момента това изглежда невъзможно, е още по-голямо основание да се постараем да прокараме идеята и да поставим предложението на масата. Това е първата стъпка. Само по този начин ще започнем да виждаме как то може да бъде осъществено. В края на краищата един децентрализиран свят, без капитализъм и държави, навсякъде изглежда невъзможен. Но може и да не е така. Трябва да започнем да се борим за това, което искаме, и за това, което е справедливо, а не за това, което смятаме, че можем да получим. Социалната организация на света трябва да бъде променена по фундаментален начин, ако ние, хората, искаме да имаме някаква надежда да оцелеем безпрецедентните кризи, пред които сме изправени сега, и да създадем едно жизнено и устойчиво общество.

* * *

Полезни книги:

Edward Said — The Question of Palestine: <https://ia902600.us.archive.org/35/items/the-ted-k-archive-texts-backup-april-2023/e/es/edward-said-the-question-of-palestine.pdf>.

Edward Said — The End of the Peace Process (обновено издание от 2002 г.): <https://archive.org/details/endofpeaceproc00said/mode/2up>.

Norman Finkelstein — Image and Reality of the Israel Palestine Conflict: <https://web.archive.org/web/20051029183123/http://normanfinkelstein.com/content.php?pg=4>.

James Petras — The Power of Israel in the United States: <https://archive.org/details/powerofisraelinu0000petr>.

Бележки:

1. William Bowles — The Final Solution is a No-State Solution, онлайн: <https://williambowles.wordpress.com/2009/01/27/the-destruction-of-the-gaza-strip-leaves-only-the-west-bank-as-the-palestinian-state/>. Тази кратка статия, която се появи в няколко уебсайта в интернет на 28-29 януари 2009 г., не е за анархистката идея за решение без държави, както се казва в това есе, а за ционистката идеологическа връзка с нацизма и с една доктрина, тази на ционизма, която цели изкореняването на „нечистите“ хора от населението или територията. „Липсата на държава“, споменавана от Боулс по отношение на политиката на ционистките управници, означава, че палестинците няма да получат нито решението за две държави, нито решението за една държава. Те няма да получат нищо, никаква държава. Те ще бъдат елиминирани или прогонени, а „Израел“ ще бъде етнически прочистен. ↩︎
2. Bill Templer — Reclaiming the Commons in Palestine/Israel: Ya Basta! / Khalas!, онлайн: <https://mronline.org/2008/07/23/reclaiming-the-commons-in-palestineisrael-ya-bastakhalas/>. ↩︎
3. Uri Gordon — Homeland: Anarchy and Joint Struggle in Palestine/Israel, глава 6 в Anarchy Alive!: <http://victoriaanarchistreadingcircle.ca/wp-content/uploads/2024/01/Uri_Gordon_Chapt6-Homeland-Anarchy_Alive.pdf>. ↩︎
4. Ali Abunimah — One Country: A Bold Proposal to End the Israeli-Palestinian Impasse; и Joel Kovel —Overcoming Zionism: Creating a Single Democratic State in Israel/Palestine. ↩︎
5. Peter Kropotkin — Representative Government, гл. 13 в Words of a Rebel: <https://theanarchistlibrary.org/library/petr-kropotkin-words-of-a-rebel-1#toc25>. ↩︎
6. Библиография на литературата, дискредитираща представителното управление, може да бъде намерена на адрес: <http://www.neanarchist.net/antielect08/bib>, озаглавена Resource List for the Anti-Elections / Pro-Anarchy Campaign. ↩︎