Военните „анархисти“
Публикуваме превод на статия, в която се критикуват псевдоанархистите, призоваващи да се подкрепи участието във войната на страната на украинската държава. Статията е публикувана в немския анархистки антимилитаристки вестник Graswurzelrevolution. — Бел. КРАС (https://aitrus.info/node/6362)
Доброволно на война за нацията и демокрацията? Разколът сред анархистите по въпроса за войната се задълбочава.
Текстът, който циркулира в интернет от ноември,1 ясно показва колко дълбока е станала пропастта между хората, организациите и медиите, които се наричат „анархисти“. „Относно потискането на източноевропейските гласове по време на анархистките мероприятия в ЕС“ – гласи заглавието на жалбата, съставена от „Колективите на солидарността“ и подписана от много групи, колективи и отделни лица. Списъкът с подписи под англоезичната версия е по-дълъг и включва, наред с други, FAU Франкфурт, френската CNTF и такива известни автори като Питър Гелдерлус и Филип Келерман.
В текста се изразява недоволство от факта, че анархистката среда обвинява онези, които доброволно се сражават във войната с оръжие в ръце, в „подкрепа на войната“. От това се правят следните изводи: „През последните години в анархистките среди се появиха много организации и групи, които активно изключват „Колективите на солидарността“, АЧК Беларус и много други анархистки и антиавторитарни организации от публични прояви или блокират участието им. Освен това бяха публикувани множество различни „изявления“, в които се осъжда дейността на тези групи и подкрепата за украинската съпротива срещу руската инвазия. В основата на такова поведение често лежи изопачаване на позициите по отношение на войната на активистите от Източна Европа. Анархистите се обвиняват, че са се превърнали в милитаристи, че подкрепят войната или не са достатъчно критични към украинската държава.“
Най-голямо внимание привлича именно учудването от факта, че някой може да се противопостави на подкрепата за украинския национализъм срещу руския национализъм. Очевидно в съвременния анархизъм не е имало и няма консенсус относно това какво представляват държавите и нациите. В текста не само се говори евфемистично за „украинската съпротива срещу руската инвазия“ (а какво е войната? Една държава атакува, другата се противопоставя на това със своята военна сила), но и се премълчава фактът, че не по-късно от август 2025 г. „Колективите на солидарността“ се опитаха да попречат на провеждането на мероприятие на колектива „Асамблея“ от Харков. В изявлението, направено във връзка с това, „Колективите на солидарността“ и техните поддръжници бяха убедително описани като това, което са – „анархо-милитаристи“ (https://communaut.org/de/von-winnyzja-bis-berlin).
Дали дезертьорите и противниците на военната служба (от всички воюващи страни), както и всички онези, които не искат да умират и да убиват за никоя от страните в тази война, не са „източноевропейски гласове“? Или картата на идентичността (sic) се разгръща само когато става дума за позиции, които се вписват в собствената им картина на света? Или паметта им е толкова къса, че вече никой не може да си спомни колко не особено учтиво се отнасяха към последователните противници на войната в Сен Имие? (https://www.graswurzel.net/gwr/2023/09/ueber-militarisierung-ukrainesolidaritaet-und-luegengebaeude/)
„Ние не виждаме в работата на „Колективите на солидарността“ и АЧК-Беларус никаква подкрепа за войната или държавния милитаризъм под каквато и да е форма“, се казва по-нататък в текста. „Освен това категорично осъждаме всякакви опити за изолиране на анархистките колективи от Източна Европа по въпроса за съпротивата срещу военната експанзия на руския режим.“
От една страна, това не е вярно, а от друга – противоречи на това, което се твърди веднага след това. Всеки, който е присъствал на „Маршовете на [руската] опозиция“ в Берлин през ноември 2024 г. (https://knack.news/11396) и през декември 2025 г., е могъл да види „анархисткия блок“, който изискваше доставки на оръжие за Украйна (https://www.woz.ch/2447/russische-opposition/fuer-ein-ende-des-imperiums/!9X2WQR4WY911). Ясно е, че за военна победа над Русия се изисква все повече производство на оръжие, доставки на оръжие и употреба на оръжие. И преди всичко се изискват все повече хора, които ще се пожертват безсмислено в борбата между различните капиталистически държави. С анархистки, феминистки, социалистически, религиозни, либерални, консервативни или фашистки обосновки. В крайна сметка това е без значение – важното е, че те са въоръжени, обучени и на разположение за бой.
Този, който се стреми към военна победа над Путин, не трябва да има интерес от това в битката да бъдат убити неговите другари от десните доброволчески формирования: това намалява собствената огнева мощ. За този, който от руската страна смята, че се бори „срещу фашизма“, също е немислимо да мисли за неутрализиране на „частните военни компании“ или групата „Русич“. Там, където става дума за национален суверенитет, политическите лагери моментално се обединяват. Войната е национално дело и гражданите на държавата не смеят да поставят своите лични интереси или партийни предпочитания над нея. И вие участвате в това.
Може би „анархистите“, които отиват на война като част от украинската армия, се самоубеждават, че се сражават и убиват не за държавата, а за народа. Но това не прави нещата по-добри. „Народът“ е насилствено създадена общност. Украинският народ съществува, защото има украинска държава, а не обратното. Същото важи и за руския, беларуския и всеки друг „народ“, каквито и критерии да използваме за неговото определяне – произход, език, култура или гражданство.
Докато капитализмът съществува като световна система, ще има и страни като Судан и Сирия, Украйна и Армения, Гърция и Боливия. Не може навсякъде да се подхожда към света както в богатите държави. Начинът, по който Европейският съюз и НАТО, Русия и Китай се отнасят към държави като Украйна, е еднозначен: местното население, земята и всичко, което расте върху нея или което може да се извлече от нея, трябва да служат за умножаване на богатството на капитала. Кой точно капитал – руски или немски, американски или китайски – ще прояви интерес към това или ще прецени, че в друга суверенна държава всичко това може да се получи по-евтино, не е ясно. Ясно е, че за държавите със силна икономика за собствения им икономически растеж все по-интересни стават областите извън собствените им граници. Целият свят на суверенните държави трябва да предостави на разположение на техния капитал пазари, производствени места и сфери за инвестиции. Това е точката, в която интересите на държавите съвпадат. Капиталистическият растеж е немислим без насилие между държавите. Ако не постигнем теоретично съгласие по този въпрос, съвместната практика е невъзможна и безсмислена. Който се възмущава от това, че Путин прилага насилие спрямо Украйна, но не забелязва, че диктатът на строгата икономия също е насилие, той не е разбрал нищо от капиталистическото господство. Който смята, че имперските стремежи на Русия трябва да бъдат спрени, но едновременно с това приема подчиняването на света на интересите на демократично управляваните капиталистически държави като норма, не е с нищо по-добър от този, който приписва на империализма на Русия или Китай нещо „антиимпериалистично“. Тези, които са готови да „разберат Путин“, и тези, които се застъпват за доставките на оръжие, са две страни на една и съща монета. Да се прави разграничение между тях не е догматизъм. Напълно очевидно е, че тук се преследват напълно различни цели.
Организации като АЧК Беларус заемат напълно ясна позиция. Въоръжената борба за „по-малкото зло“ се възприема като източник на опит, възхвалява се по всякакъв начин и се превръща в основната разлика спрямо онези, които „на практика не правят нищо“. Докато държавата провежда акции срещу млади мъже, които искат да се укрият от военна служба, ние трябвало да съсредоточим вниманието си върху „геройствата“ на малка група анархисти, а не да подкрепяме дезертьорите и укриващите се от военна служба от всички воюващи страни. Те самите много добре знаят, че сами не са в състояние да се противопоставят на нахлуващата армия.
При това АЧК Дрезден не пести средства за пропаганда: „Можеш да бъдеш Сара Вагенкнехт, която е против войната и за руската империя. Можеш да си руски войник, който с оръжие в ръце се бори срещу войната в Украйна, извършва геноцид и убива стотици невинни хора, защото вярва, че мирът може да бъде постигнат само чрез пълното унищожение на украинския народ. Можеш да си западен ляв интелектуалец, който е против войната, защото така е написано в книгите, но всъщност социалната революция и войната за него са просто думи, лишени от всякакво значение“ (https://abcdd.org/2023/10/24/keine-verwendung-fur-solche-leute-weder-in-den-schutzengraben-noch-im-kampf-fur-eine-andere-welt/) (Ние обаче през последните години научихме, че тези прости думи могат да се тълкуват по различен начин, в зависимост от това от коя част на света или от кой политически лагер са хората.)
Но защо изведнъж националната държава е по-добра от империята? Откъде знаете, че Русия се стреми към „пълното унищожение на украинския народ“? Да воюваш и убиваш по заповед на украинската държава, която трябва да бъде реформирана, за да се приспособи към световния пазар – какво общо има това със социалната революция?
Да, Александър Колченко, който също е подписал това обръщение, е бил в руски затвор. Никой не може да го критикува за това, че е против господството на Путин. Но вече е време сериозно да поговорим за това, че по време на съдебния процес той изпя националния химн на Украйна и извика „Слава на Украйна!“. „Национал-анархизмът“ под украинското или което и да е друго национално знаме е нещо различно от солидарността с хората, които страдат заради политиката на Русия. Ако смятате, че националната държава е добър отговор на дискриминацията, би трябвало да се споразумеем помежду си какво точно означава „господство“.
В публичното пространство също не липсват източноевропейски гласове, призоваващи за продължаване на войната на всяка цена. Включително и „анархистки“. Максим Буткевич, който като анархист стана офицер в украинската армия, обикаля Европа и води кампания за доставки на оръжие (https://www.woz.ch/2506/maxim-butkewitsch/dann-macht-man-sich-mitschuldig/!66MN2JPV7AB2). Политикът от „зелените“ Марина Вайсбанд се смята за „анархистка в дълбините на сърцето си“, но за нея това означава конкретно да настоява за война до победен край (https://www.youtube.com/watch?v=lpg0KUmgRo).
Достатъчно. Моля, не ни разказвайте за „привилегии“ и „уестсплейнинг“, докато в Украйна на границата убиват дезертьори (https://www.welt.de/politik/ausland/article252528332/Ukrainischer-Deserteur-15-Kilometer-vor-Grenze-erschossen.html).
Александър Аметистов
Graswurzelrevolution. 2026. № 506. Февруари. С. 21.
