Френската левица за ученическите протести
Наш другар преведе за нас статия от френското ляворадикално списание lundimatin, от която можем да придобием представа за отношението на тамошното социалистическо движение към продължаващите масови протести, целящи реформи в образователната система. Уточняваме, че нашата организация не застава зад тази позиция.
Заглавие: „Уроци от бунтовни гимназисти“
Автор: Алесандро Стела
Публикувано в lundimatin#536 , 6 октомври 2026 г.
Изненадващ урок. Това беше изненадата от началото на учебната година, такава, която никой не очакваше, камо ли да предвиди. Докато всички изглеждаха примирени да чакат следващите президентски избори, за да се надяват на промяна, ученици от гимназията нахлуха на сцената и разтърсиха всички политически програми. Започвайки в няколко гимназии в парижките предградия, бунтът бързо се разпространи из цяла Франция. Без водеща организация, без партия или синдикат, дърпащи конците. Само групи от гимназисти, които се самоорганизираха, блокираха входовете на училищата си и разпространяваха информацията помежду си и в социалните медии. Знак, че под пепелта започват да се разпалват отново жарава, само чакащи искра, която да запали пламъка.
Спонтанен, непредсказуем и внезапен бунт, като всички бунтове. Точно като появата на движението „Жълти жилетки“ през есента на 2018 г. и толкова много други социални бунтове преди него. През есента на 2026 г. цялото политическо внимание сякаш неизбежно се фокусира върху предстоящите президентски избори, като за пореден път стремежите за промяна се сведоха до мрачния избор на урната, до делегиране на властта над собствената съдба на другите.
Противопоставяйки се на всички прогнози и пренебрегвайки изборния календар, учениците от гимназията искаха преди всичко да кажат, че съществуват, че настоящият и бъдещият им живот има стойност. Въпреки че, като непълнолетни, нямаха право да гласуват и никаква добавена стойност за политическите партии.
Те имаха много причини за бунт. Тези, които бяха предложени, подкрепени от студентските съюзи, осъждаха пренаселените класни стаи, фрагментираните и ограничителни графици, незаетите учителски позиции и порутените и нехигиенични училищни сгради. Те също така осъдиха унижението и абсурдността на забраната за мобилни телефони в училищата, като се има предвид, че техните учители, подобно на членовете на парламента, които бяха гласували за нея, бяха постоянно залепени за телефоните си. С тях се отнасяха като с деца, които трябва да бъдат наказани и дисциплинирани, въпреки че бяха млади хора, които отказаха да се примирят с мрачно и нежелано бъдеще.
Очевидно е, че зад структурните причини за липсата на ресурси и държавните инвестиции в националното образование се крият по-дълбоки критики. В основата си това е осъждане на училищната система на така наречената република, която под прикритието на формално равенство просто възпроизвежда и увековечава класовите и расови привилегии и дискриминация.
Урок по социология . Това, което изглежда съвсем ново в историята на студентските бунтове от 1968 г. до наши дни, е, че движението от есента на 2026 г. не се води от студенти от центъра на града, от потомци на буржоазията, отклоняващи се (временно) от своята социална класа, а от гимназисти от работническите квартали. Нещо повече, най-мобилизираните в борбата изглежда са ученици от професионални гимназии, вече насочени към работа и предварително изключени от висше образование. Освен това, изображенията от блокадите показват, че много от бунтовните гимназисти имат черна или кафява кожа. Младите французи, разбира се, представляват тази нова Франция, която, не успявайки да бъде призната и оценена от белите расисти (с изключение, маргинално, на представянето на играчите на ПСЖ и националния футболен отбор), въплъщава нейната история и нейното бъдеще.
Много е вероятно това да е причината държавата и нейното правителство, още от първите блокади, да не се вслушват в гласовете, оплакванията и исканията на стачкуващите гимназисти, а да ги репресират незабавно и брутално. Това се пази в тайна, скрито е, със сигурност не се показва открито, но как може човек да не подозира, че зад (напълно ненужното) решение незабавно да се прибегне до сила в отговор на исканията на учениците се крие дълбоко вкоренен расизъм, въплътен в министър-префекта на полицията и толкова много служители под негово командване? Че подобно на Ерик Земур и много други потомци на заселници от Оран, Лоран Нунес е обзет от негодувание и интуитивна омраза към арабите и мюсюлманите? Че полицията, свикнала да преследва млади араби и чернокожи в жилищните комплекси под претекст за борба с наркотиците, не се чувства оправдана да бие гимназисти, които отговарят на същия физически профил?
Урок по граматика . За да разгърнат пълната сила на репресиите, министри, полицаи и съучастнически журналисти създадоха машината за дисквалификация. Признавайки, че учениците от гимназията може да имат основателни причини да се оплакват от условията си на обучение, правителствени служители и съучастнически медии приписаха бунта на „LFI и нейните крайнолеви пълномощници“. Към вечното отричане на автономията на социалните движения, към ритуалното конспиративно внушаване на deus ex maquina, използващ бедни, наивни хора за своите коварни цели, говорителите на системата, преоблечени като независими журналисти, добавиха етикета „крайнолеви пълномощници“. Умишлен избор на терминология: досега този термин се отнасяше до Хамас, Хизбула, хусите и други политико-военни групировки, борещи се срещу Израел и американския империализъм, уж манипулирани от ирански дяволи. Допълнителен слой боя, предназначен да дисквалифицира бунтовниците.
Изправени пред неизбежната реакция на протестиращите гимназисти – бити, употребяващи сълзотворен газ, повалени на земята, с белезници и задържани в полицейските участъци – изтърканият стар троп за „бунтовници“ беше използван отново: маскирани революционни бойци уж са се инфилтрирали в движението. Още от първите училищни блокади, това, на което станахме свидетели, не бяха демонстрации на бунтовни ученици, а по-скоро „бунтове“, „градско насилие“ и „изблик на омраза срещу полицията“, която уж е била там само за да защитава населението и особено „нашите деца“ от злите бунтовници. Така, изправени пред тежко въоръжени полицаи и жандарми, защитени от глава до пети с бронежилетки, протестиращите уж използваха страховити оръжия като „минохвъргачки“, без да споменават, че това са фойерверки, далеч по-малко опасни от който и да е от снарядите, използвани от полицията.
Урок по семантика . Разграничаването между добри, добре възпитани гимназисти, загрижени за ученето си, и „отделни лица, групи извън училищата, които се стремят само да сеят хаос и да атакуват правоприлагащите органи“, има за цел да оправдае полицейските репресии. Ожесточени и масови репресии: за една седмица имаше 5000 ареста, стотици хора ранени и малтретирани, двама гимназисти ослепени с едното око, а другият остана беззъб. Безмилостни и непропорционални репресии, които се стовариха върху момичета и момчета, повечето от които бяха непълнолетни. Но перверзността на Министерството на вътрешните работи, отеква от масовите медии, безмилостно се фокусира върху ежедневното преброяване на горящи кофи за боклук и ранени полицаи (къде, как и от кого никога не се уточнява) в ръцете на „злодейски маскирани бунтовници“.
Кулминацията на това обръщане на отговорността за насилие срещу отделни лица беше достигната в Белфорт, където префектът на полицията и прокурорът започнаха разследване срещу протестиращи, обвинени в „опит за убийство на лице, упражняващо публична власт“. Това лице, което е било удряно с юмруци и ритници, всъщност е бил високопоставен местен полицай, без униформа, дори без лента за ръка, маскиран и преоблечен като член на черния блок, за да се инфилтрира сред протестиращите. Преди да бъде идентифициран и пребит, той е нападнал ученик от гимназията, като е държал главата му под вода в поток за продължителен период от време. Впоследствие обвинението е намалено до „умишлено насилие“, двама непълнолетни ученици от гимназията са лишени от свобода, полицаят е получил осем дни болничен и поздравления от началниците си.
Урок по философия . Какво искат тези бунтовни гимназисти? Техните оплаквания, искания и цели са ясно написани на банерите и табелите, поставени пред училищата им. Оплакванията за условията им на обучение, критиките за несправедливото отношение между гимназиите в центъра на града и крайградските гимназии, протестите срещу процеса на подбор на Parcoursup (френската платформа за прием в университети) и липсата на ресурси и учители са съпоставени с лозунги като „Свободна Палестина“, „ACAB“ и „Спрете полицейското насилие“. Списъкът с цели продължава с борбата срещу патриархата, насилието, основано на пола, колониализма, расизма и всички форми на дискриминация и несправедливост. Цяла програма, написана от гимназисти, млади хора, непълнолетни, които не са взети предвид от всички власти, уж решаващи съдбата им.
Антиавторитаризмът, отличителен белег на поколението от 1968 г., се завръща. Трябва ли да се възмущаваме, ако директорите са били освирквани, а понякога дори малтретирани, от ученици? Трябва ли да се съгласим със самодоволните морализатори, че палежът на портата на „държавно“ училище е неприемлив и трябва да бъде строго наказан? Или трябва да се опитаме да разберем причините за тези действия? Можем ли да си представим негодуванието, горчивината, натрупаната омраза на един гимназист, който през цялото си обучение мълчаливо е търпял тормоз, унижение и презрение от страна на възрастните, които е трябвало да го образоват, а не да го оформят в подчинение на властта?
Бунтът на френските гимназисти тази есен на 2026 г. не може да се ограничи само до училищната среда. Той прелива навсякъде. Това ново поколение бунтари сякаш концентрира и усилва наследството на много борби, както стари, така и нови. От антикапитализъм до антирасизъм, от антисексизъм до антиавторитаризъм, от принципите на солидарност с всички потиснати по целия свят. То се проявява като социално движение на свободни хора, без наложени или изградени клетки, без лидери, без нужда от представители. Превръщайки борбите, изграждането на анализи, дискурси и колективни действия в средства за предвиждане на желано бъдеще.
Това зараждащо се движение сякаш носи белезите на движенията, които са го предшествали, черпейки вдъхновение от и обновявайки тяхната реторика, методи и практики. То е смесица от въстанията в работническите квартали, особено след убийството на Нахел, и движението на „жълтите жилетки“. Има и ярък микс от цветове, усмихнати лица и групи, обединени в солидарност. Тези млади хора демонстрират, ден след ден, смелост и решителност пред лицето на полицейските репресии, които само убеждението им в справедливостта на борбата им може да поддържа.
Дали тези „млади, решителни и революционни“ хора, както скандират в един глас на барикадите, откриват нови пътища за разрушаване на този свят, управляван от консорциум от могъщи мъже – икономически, политически, военни и медийни? Ще привлекат ли те студенти, учители, чистачи, безработни, работници с несигурна заетост, квалифицирани работници, занаятчии и пенсионери? Могат ли „младите“ да дадат урок на „старите“?
