Муджавара: създаване на революционен квартал отвъд границите

Можем да започнем отново със списък. Списък със заплахи, войни, смачкани бунтове, незавършени революции. Списък на всички тези смърти, на всички наши мъртви …

Но защо да напомняме на всички отново това, което всички знаят , четат, виждат, чувстват: Светът отново е опустошен от жаждата за власт и алчността на силните.

И така, как да продължим напред? За нас, които познавахме ликуващите тълпи, разграбените дворци и силата на нашата нежност. Как да продължим напред пред лицето на ужаса и безсилието? Как да продължим напред като революционери?

Има циници, „реалисти“, които, заслепени от мъката на собствената си слабост, ни казват, че трябва да избираме. Да избираме между тези, които избиват собствения си народ, и тези, които си мислят, че могат да забавят собственото си падение, като обявят война на света.

Има хора, които се отказват или губят надежда. Изтощени , примирени . Но които един ден биха могли да се окажат отново до нас.

И тогава сме ние.

Ние, които плачем, ние, които се чувстваме слаби, ние, които понякога се съмняваме. Но и ние не сме се отказали. Нито от компаса си, нито от пламъка си. Нито от надеждата да отмъстим за любимите си, нито от надеждата един ден да видим края на нощта.

Ние, вместо да останем в капана на шока на настоящето и неговите бомби, търсим навсякъде онези, които продължават да се съпротивляват. Защото помним, че от нашите бунтове се е пробудила сила. И че докато умовете са склонни да забравят, телата помнят.

Ние, които виждаме, че тази сила продължава да живее посред бял ден, че се носи от пиратско поколение, което крещи в лицето на света, че игрите не са свършили.

Именно тази сила нашите другари в Непал отново извадиха наяве, като изгориха събранието си до основи. Именно тази сила беше зърната в пленумите на Сърбия, тези гигантски събрания, които организираха бунта на обикновените хора в продължение на месеци. Тя е въплътена и в жителите на ливанските села, които остават на земите си въпреки поредната заповед за евакуация от Армията на отбраната на Израел, точно както и в земеделските производители в Палестина, които отново и отново засаждат реколтата си след бомбите. Именно тази сила се усеща в суданските аварийни камери, родени от войната, за да поемат контрола, както на място, така и в изгнание, от мощните съпротивителни комитети на революцията.

Именно тази сила крепи нашите другари в джунглите на Мианмар или Чиапас, в украинските окопи или в планините Рожхелат. Именно тази сила виждаме да се носи по корабите, отплаващи да се противопоставят на геноцидния Израел. Именно тази сила, в крайна сметка, кара тълпите в Иран, Минеаполис, Перу, Индонезия, Филипините, Мароко и Мадагаскар да се изправят срещу смъртта, обещана отново и отново от всички режими, които мразят народа им.

Да, нашата сила е реална. Фрагментирана, непълна, фрагментирана, но реална. Противно на това, в което контрареволюционерите както отдясно, така и отляво се опитват да ни внушат. И никоя партия или върховен спасител не може да я обедини за нас.

Така че задачата се пада на нас: да се търсим, да се разпознаваме и да направим видима за света и за себе си силата, която би могла да произлезе от нашата среща.

Това наричаме Муджавара. Обединяването на нашите усилия и ресурси чрез преплитането на достатъчно обширни и силни въжета, за да ни позволят да се изправим заедно пред предизвикателствата на нашето време. Революционно съседство, което вече сме започнали да изграждаме от всички тези територии, пространства и народни сили, родени от нашите борби. Тази Муджавара няма да бъде направена от празна реторика или грандиозни изявления за всеки катаклизъм, който светът ни преживява. Тя се изгражда и ще продължи да се изгражда под радара, в тунелите на идните революции.

За да го открием и да започнем да изграждаме този квартал, който пресича границите, ще организираме, на пет континента и през месец юни, интернационалистични актове, на всички тези места, родени преди или след нашите бунтове и поддържани през всичките тези години въпреки трудностите: квартални съвети, автономни пространства, социални центрове, убежища, колективни ферми, самоуправляващи се книжарници, кооперативи.

Всичко, което ще ни позволи материално и символично да осъществим този квартал, от който се нуждаем: Срещи, акции, банкети, големи партита, набиране на средства, шествия, ритуали в памет на падналите.

От тази глобална взаимопомощ, която ще разгърнем през юни, ще се появят нови места, ще бъдат построени по-безопасни пътища, ще бъдат ремонтирани стени, ще бъдат изковани нови съюзи и от всичко това, може би, раните ще бъдат излекувани и ще започнат да поникват нови надежди.

Този момент е само една стъпка – но решителна: тази на бавното, но решително изграждане на закотвена материална сила, свързваща фрагментите от нашата зараждаща се сила с четирите краища на планетата.

От географските области, които сме свикнали да назоваваме:
Тайпе, Мексико Сити, Нанси, долината Бекаа, Берлин, Сантяго, хълмовете Галоуей, Париж, Монтрьой, Дамаск, Прованс, планините Лимузен