Емигрантски спомени том IV
Георги Константинов
Тази книга не е самостоятелно произведение. Тя описва последните пет от двадесетте години живот в емиграция на своя автор.
Много от значимите герои ще останат непознати на читателя, незапознат с предишните томове. Много от идеите, вероятно, ще останат неразбрани. Много от текстовете ще звучат чуждо.
Но в книгата можем да намерим нещо ценно, което много трудно се намира другаде. А именно, един страничен и, вероятно, много по-обективен поглед върху началото на „прехода“, чийто край все още не сме дочакали. Птичият поглед върху положението в страната, в целият Източен блок, и в света, заедно с близките срещи, достигащи до интимност, с героите на старото „ново“ време, дава обяснение на въпроса защо „преходът“ бе случен точно така, както се случи, и защо не би могъл да се случи иначе, тъй като нямаше кой да го случи иначе.
При все това, в погледа на „непоправимия романтик“, остава надеждата за един по-различен преход в бъдеще, който да донесе освобождение не само в границите на България, но и на цялото човечество.
Г. Константинов, стр. 183: „Преди пет години, поредна жертва на нейната национална политика, (след македонци, евреи, цигани, арменци и помаци), станаха турските работници и селяни най онеправданите сред пролетариите в България хора, които вършат най черната, „египетска” работа в „развитото соц общество”.“
…………………………………………………………………………………..
Какво общо имат македонците с националистическата политика на БКП? Та БКП в ранния период на соца насилва българите в Пиринския край да се пишат „македонци“, допуска македонистки учители от Югославия.
Отосно македонците… да не би да има предвид, че някакви хора, които са придобили македонско самосъзнание после са насилвани да са българи? Пак споменатата страница: „Ордите на живковата диктатура са по мръсни от башибозушките. Някога тия налитаха на въстаналите с оръжие в ръка средногорци срещу тиранията на султана. Днешните главорези избиват мирно турско население, което защитава независимостта на своя дух и човешката си същност с най кроткото и безропотно средство гладната стачка.“
………………………………………………………………………………..
На Г. К. историята не му е силна страна. Основната част от избитите по време на Априлското въстание са цивилни. Въстават около 10 000 души, от които някаква част се спасяват. Но общият брой на убитите е 30 000 (три пъти повече от броя на вдигналите се на въстание). Или дори повече, но поне 30 000 човека.
А относно избиването на турското население при Живков – не е имало никакво масово избиване, а тук-там някой инцидент. Не знам дали и 10 човека общо са убити. Че е имало тормоз и потъпкване на достойнството на хората и т.н…., това е безспорен факт. Но е редно нещата да се представят адекватно. Ясно че всеки живот е ценен, но не е редно да се създава впечатление за масово изтребление. Омразата явно му е/била е силен фактор при оценяването и представянето на дадени събития.