Някои проблеми при съвременните анархисти

Преведохме този коментар на анонимен потребител в онлайн форум, като публикуващите сметнахме, че сравнително точно изброява някои от недостатъците на анархисткото движение днес. Източник

Някои от проблемите на съвременните анархисти са следните:

• Те подкрепят националноосвободителните движения и/или някои държави.

• Избират „по-малкото зло” сред капиталистическите реакционни позиции.

• Не се интересуват от материалния или класовия анализ, а само от политиката на идентичността (културен анализ на различни лични признаци).

• Занимават се с опазване на културата (прикрит консерватизъм) за сметка на общественото развитие.

• Приемат или симпатизират на най-реакционните идеологии (например примитивизма), като ги представят като легитимни форми на анархизма.

• Не виждат проблем в участието в пазарната икономика (наемане на работна ръка, реализиране на печалби, управление на бизнес и т.н.) и отричат необходимостта от планова икономика.

• Не виждат противоречията между философския идеализъм и науката или умишлено ги игнорират и избягват да критикуват определени религии (като исляма), като същевременно създават противоречиви модернизации.

• Не прилагат и не познават иманентната критика.

• Не виждат проблем в участието в народни фронтове, изградени върху междукласови съюзи в борбата срещу „по-голямото зло“, като фашизма/„антифашизма“, в защита на либералната буржоазна демокрация, която го е породила.

• Игнорират противоречията между различните позиции и/или се поддават на фалшивата и саморазрушителна противоречива идея за „обединение на левите“ (съюзи с марксисти, ленинисти, сталинисти, маоисти, троцкисти и лявото крило на капитала).

• Автономисти са, а не интернационалисти, и не признават необходимостта от световна революция, а вместо това се фокусират върху регионализма, заради което биват смазвани или окупирани.

• Склонни са към самоубийство, вярвайки в авантюризма или подкрепяйки го и насърчавайки безсмислени и безполезни жертви.

• Не виждат проблемите на активизма, особено противоречието в това да отхвърляш държавата, докато протестираш за реформи за „по-добри условия” (по-мека буржоазна власт, за да се умилостивят работниците: държавният социализъм е бил набор от социални програми, приложени в Германската империя, които са инициирани от Ото фон Бисмарк през 1883 г. като коригиращи мерки за умилостивяване на работническата класа и отнемане на подкрепата за социализма [sic]).

• Отричат, противопоставят се на или очернят анархисткия комунизъм.

• Отхвърлят материализма и възхваляват утопизма, тъй като тяхната представа за анархизъм е чисто естетическа.

• Нямат фундаментални познания и анализ на капиталистическия начин на производство.

• Отхвърлят нуждата от единство и програма и/или са просто участници в субкултура с фалшиво самовнушение, че мислят антисистемно.

• Сляпо почитат провалилите се исторически проекти, вместо да се учат от техните грешки.