Някои проблеми при съвременните анархисти
Преведохме този коментар на анонимен потребител в онлайн форум, като публикуващите сметнахме, че сравнително точно изброява някои от недостатъците на анархисткото движение днес. Източник
Някои от проблемите на съвременните анархисти са следните:
- Те подкрепят националноосвободителните движения и/или някои държави.
- Избират „по-малкото зло” сред капиталистическите реакционни позиции.
- Не се интересуват от материалния или класовия анализ, а само от политиката на идентичността (културен анализ на различни лични признаци).
- Занимават се с опазване на културата (прикрит консерватизъм) за сметка на общественото развитие.
- Приемат или симпатизират на най-реакционните идеологии (например примитивизма), като ги представят като легитимни форми на анархизма.
- Не виждат проблем в участието в пазарната икономика (наемане на работна ръка, реализиране на печалби, управление на бизнес и т.н.) и отричат необходимостта от планова икономика.
- Не виждат противоречията между философския идеализъм и науката или умишлено ги игнорират и избягват да критикуват определени религии (като исляма), като същевременно създават противоречиви модернизации.
- Не прилагат и не познават иманентната критика.
- Не виждат проблем в участието в народни фронтове, изградени върху междукласови съюзи в борбата срещу „по-голямото зло“, като фашизма/„антифашизма“, в защита на либералната буржоазна демокрация, която го е породила.
- Игнорират противоречията между различните позиции и/или се поддават на фалшивата и саморазрушителна противоречива идея за „обединение на левите“ (съюзи с марксисти, ленинисти, сталинисти, маоисти, троцкисти и лявото крило на капитала).
- Автономисти са, а не интернационалисти, и не признават необходимостта от световна революция, а вместо това се фокусират върху регионализма, заради което биват смазвани или окупирани.
- Склонни са към самоубийство, вярвайки в авантюризма или подкрепяйки го и насърчавайки безсмислени и безполезни жертви.
- Не виждат проблемите на активизма, особено противоречието в това да отхвърляш държавата, докато протестираш за реформи за „по-добри условия” (по-мека буржоазна власт, за да се умилостивят работниците: държавният социализъм е бил набор от социални програми, приложени в Германската империя, които са инициирани от Ото фон Бисмарк през 1883 г. като коригиращи мерки за умилостивяване на работническата класа и отнемане на подкрепата за социализма [sic]).
- Отричат, противопоставят се на или очернят анархисткия комунизъм.
- Отхвърлят материализма и възхваляват утопизма, тъй като тяхната представа за анархизъм е чисто естетическа.
- Нямат фундаментални познания и анализ на капиталистическия начин на производство.
- Отхвърлят нуждата от единство и програма и/или са просто участници в субкултура с фалшиво самовнушение, че мислят антисистемно.
- Сляпо почитат провалилите се исторически проекти, вместо да се учат от техните грешки.
ТЕ МОЖЕ ДА СА СЪВРЕМЕННИ, НО НЕ СА АНАРХИСТИ. АКО ВСЕ ОЩЕ ИМА АНАРХИСТИ, ТЕ ТРЯБВА НАЙ-НАПРЕД ДА СИ РАЗЧИСТЯТ СМЕТКИТЕ СЪС „СЪВРЕМЕННИТЕ“! – Георги Константинов
Все още е много трудно да има консенсус между анархистите защото когато се артикулира едно нещо , представите за него варират в широк спектър. Ето да вземем религията , под религия някои разбират фиксирана система от вярвания , други могат да сметнат че православието също е религия , а то може да се разглежда и като учение за живот , което впрочем е много близко до анархизма , както Христос има много анархистки виждания и ако се следва православието в дълбочина получаваш анархизъм , защото всички закони , държави и фиксирани начини на общуване и взаимодействие се неглижират в името на любовта към човека и Бога. Даже сред православните християни се намират едни от най-възприемчивите антикапиталисти. Ако пък се реши от група хора че ще се следва една анархистична доктрина , пак в голяма степен се изменя на анархизма , например въстаническия анархизъм , еми ти може да живееш в пълно неподчинение на властта , ама това не изглежда да вдъхновява други също да го правят , тъй като колкото и робски да е консумеризма ,той дава един „комфорт на безчувственост“ и рутина която роба да следва и чрез която вършейки неща по навик не си забелязва положението и се примирява с него. Та за разбиране на анархизма в основи и изчистване на неразбирателствата и противоречията е важно да се създаде анархистична общност в България , а анархистите до ден днешен го играят шушу-мушу и са в някаква остатъчна , но доловима параноя че някои е доносник или пък ще бъдат тормозени от други затова че са анархисти. Не трябва и да се смята че анархизма е открил живата вода , да той е най-разумния начин на живот в социален план и има дълга и добра традиция на критика към властта , но няма реално духовно облагодетелстване над човека , а само го изправя пред несправедливостта и нечовечността на властта която го заобикаля. Или по просто го изправя на нож срещу света , което прави средата враждебна , а живота труден. Нищо чудно че колкото и умни и разумни да са някой анархистичните теории и предложенията за промяна да изглеждат много ползотворни , малцина са тези които изявяват желание да ги осъществяват.
Моите наблюдения върху провославието са много далеч от „много близко до анархизма“. Къде го намери това безвластническо православие?
Ако следваш в дълбочина православната вяра стигаш до отъждествяване с всички и презрение над всякакви норми и закони , например както става при Свети Йоан Златоуст.Това се среща и при Толстой. Ако православния идеал се изпълни ти препознаваш Бог във всекиго и нямаш никаква нужда от сметки и пазарлъци , а се отнасяш с него по човешки и желаеш неговото добро(сиреч анархизъм). Това че днешния клир се сближава все повече с държавата е нещо за което ми се струва ще си платят в бъдеще , властта даром никой нищичко не дава…
Аз бих се съгласил, но… Тогава каква е разликата между православната и (примерно) протестантската вяра? Формално православието се отличава с цезаропапизъм, иконопочитание и други практики, които… не са особено анархистки. Т.е. кое прави точно православието близко до анархизма, в сравнение с останалите форми на християнството? Определено православните църкви… не са примери за подражание.
Вярата прави православието близко до анархизма , православната вяра е вяра на любовта , метафизиката на християнството е метафизика е на любовта , западното християнство католицизъм ,протестанство всъщност са виновни за създаването на капитализма в днешния му вид там материалното и властта се ценят много. Но ако проследиш историята на католицизма ,католицизма директно развива капиталистическите практики чрез папи ордени и т.н. Сегашния папа също каза че вярата и учението на Христос се запазила в православието , а там изфирясала , както и каза че дявола вече е в църквата.
Днес анархистите , ако да има такива щото всички бачкат за капитализма учат из университетите му и т.н . Трябва да търсят допирните точки с други близки учения които имат желание да трансформират обществата обаче без да отстъпват от разумните виждания и принципи на анархизма. Ако академичните люде и капиталите на които угаждат бъдат оставени да се произнасят за бъдещето на човечеството напредък няма да има.