Погрешното отъждествяване на борбата и прякото действие с улични сблъсъци
Бележка по статията на Северино „Реформиране на Черния блок: тактика и идеология“.
Джеймс Херъд, 25 март 2002 г.
https://jamesherod.info/index.php?sec=blog&id=4
Според моето разбиране в цялата тази кратка статия се съдържа предположението, че борбата и прякото действие означават улични сблъсъци. Северино пише: „… бихме искали Черният блок да служи като връзка между общностите и бойните, ориентирани към пряко действие анархисти…“ Тук се подразбира, че общностите не са бойни и не практикуват пряко действие. Когато той казва, че „борбите, които избират морала пред тактиката и не се изправят лице в лице пред врага, са обречени на провал“, аз разбирам, че под „изправяне лице в лице пред врага“ той има предвид улични сблъсъци – битки с полицията и може би чупене на прозорци на банки. Извинявам се, ако съм разбрал погрешно, но изглежда, че уличните сблъсъци се приемат за даденост. Той пише, че „преките действия на масово ниво често изискват прецизност и планиране“ и че „черният блок не може да бъде тълпа от хора, тичащи в произволна посока – или далеч от полицията, или там, където викат най-силно“. Той иска „бойните тактики да станат по-често използвано средство в борбите на обикновените хора“ и смята, че това е „въпрос на нанасяне на пряк удар върху онези, които са врагове в конкретната борба“. Но тъй като не споменава нищо друго, а от самото начало говори за „уличния аспект на нашата борба“, предполагам, че отново има предвид улични сблъсъци.
Със сигурност е погрешно да се приравняват борбата и прякото действие с улични сражения. Завземането на фабрика, жилищен блок или университет са примери за преки действия, а тези действия със сигурност изискват войнственост. Нахлуването в служба за набор на войници и унищожаването на досиетата е бойно пряко действие. Свикването на съвет на работното място, за да се справим с потисничеството там – също. Има стотици бойни преки действия, които нямат нищо общо с демонстраците по улиците или сблъсъците с полицията там.
Има много места, където бихме могли да „се изправим лице в лице с врага“. Възниква въпросът дали улиците са подходящото място за това. Дали улиците са наистина подходящо бойно поле за нашата борба? Аз вярвам, че не са. Не вярвам, че капитализмът може да бъде унищожен по улиците, нито че анархизмът може да бъде изграден там. Затова за мен споровете дали да провеждаме мирни, ненасилствени демонстрации или бойни такива, които „поразяват нашите врагове” (да се бием с полицията? да палим коли? да чупим прозорци?) пропускат същността на въпроса. Защо изобщо да има демонстрации? Защо да не изберем други бойни полета, където да унищожим капитализма и да създадем социалния свят, който искаме? Идеята, че единственият, основният или най-добрият начин да се изправим срещу нашите управници е да „излезем по улиците”, е доста погрешна, както и твърдението, че хората, които излизат на улицата и се бият с полицията, са „борци”, а другите не са. Излизането по улиците не е стратегия, а лош навик.
