На 06.04.1885 г. в Испания излиза първият нелегален вестник „Социална революция“
През 1880-те години испанският анархизъм е сходен с френската не само благодарение на терора. Тях ги сближава с общото увлечение на интелигенцията от анархизма. На печатните страници сътрудничат преподаватели от университетите, инженери, литератори и дори пенсионирани офицери.
От останалите европейски анархисти испанците се отличават не само по количество, но и по същност.
Испания по-това време вече не е империя. Почти всички колонии в Америка са претърпели своите революции и са се освободили. След боричканията за короната на трона се е възкачила Изабела ІІ. вестниците се оказват доброто публично средство за привличане в подкрепа на нейната личност, още повече, че в поведението си тя застава на страната на прогресивните сили в Испания. По време на правителството на Мартинес де ла Роса са възстановени някои от старите всекидневници, както и са създадени нови, които имат ясна политическа линия. В медийното пространство се налагат заглавията на прогресивните вестници „Ел Еко де комерсио” („El Eco de comercio”, „Търговско ехо”) и „Ла Абеха” („La Abeja”, „Пчела”).
Войната се включва с победата на новата кралица Изабела ІІ, но прогресивните идеи постепенно отстъпват място на умереното буржоазно управление. А то, от своята страна, избягва провеждането на значими социални и политически реформи, като например освобождаването на селските маси, които представляват повече от половината от населението и които живеят в крайна бедност и изостаналост, както и възстановява привилегиите на аристокрацията и църквата с цел да се противопостави на социалистическите, анархистичните, републиканските и прогресивно либералните кръгове.
Макар че първоначално правителството формално зачита свободата на печата, в действително то всячески се опитва на наложи контрол върху него – като например забранява разпространението по пощата на всякакви неправителствени вестници. Критично настроената преса обаче продължава да владее общественото мнение и даже е създадена първата журналистическа коалиция, която по своя прогресивен характер изпреварва коалицията на либералните партии в страната. Повяват се и се публично се налагат вестници като републиканските „Ла Револусион” („La Revolución”, „Революция”) и „Ел Уракан” („El Huracan”, „Ураган”).
Започват да излизат и социалистически вестници като „Ел Еко де ла Класе Обрера” („El Eco de la Clase Obrera”, „Ехо от работническата класа”) или появилия се по-късно „Ла Емансипасион” („La Emancipación”, „Еманципация”), за когото Енгелс казва, че е най-добрият вестник на Комунистическия Интернационал.
Въпреки определения спад на революционното движение, още през 1954 г. става очевидно раздразнението и недоволството на градските и селските работници. През 1855 г. последва всеобща стачка в Барселона и други градове в Каталуния, през 1861 г. ратаите в Андалусия подемат няколко въстания, през 1866 г. в Мадрид избухва бунт, а през 1867 г. – една година преди появяването на бакунистите Каталуния, Арагон и Валенсия са обхванати от селско въстание.
По време на избухналата септемврийска революция през 1868 г. лозунгите „Долу Бурбоните! Долу йезуитите! Да живее пълновластието на народа!” принуждават кралица Исабела ІІ да избяга във Франция. Приетата нова конституция обявява Испания за либерална монархия, а за крал е обявен Амадей І (1845-1880), син на италианския крал Виктор Емануил. Последвалите работнически стачки и засилените социални вълнение водят до обявяването през 1873 г. на Първата република. За президент е избран Франсиско Пи-и-Маргал. Тя просъществува едва няколко месеца, защото след намесата на войската, монархията е възстановена и властта е поета от сина на Исабела Алфонсо ХІІ (1857-1885).През първите месеци на неговото управление ИФИ(Испанската федерация на Първия Интернационал) не само расте числено, но и организира няколко успешни стачки в Барселона. Успехът предизвиква репресии, полицията започва арести на лидерите на федерацията, а нейният Регионален съвет бяга в Лисабон. Тук е основана секция, превръщаща се в ядро на анархисткото движение в Португалия.
Появяват се вестници – „Федерация“ в Барселона и „Солидарност“ в Мадрид.
През 1896 г. е създадено едно от най-важните анархистки списания „Ревиста Бланка“.
За повече за анархията в Испания вижте следната статия:
