Пролетарии революционери, за революционно пораженчество и пролетарски интернационализъм в настоящата война между Русия, Украйна и НАТО
Долният текст е лично мнение на нашия другар Георги Константинов, предложен за позиция от името на ФАКБ
Въведение
За начало и за да изясним терена, на който се развиват събитията, с тази статия, трябва да си отговорим на следния въпрос: защо Русия нахлу в Украйна?
За да завладее нейното „Жизнено пространство“, нейните природни ресурси, нейната промишлена и търговска инфраструктура, нейната колективна работна сила и нейното геополитическо стратегическо положение… Да разшири своя пазар и мощ, като залязваща империалистическа свръх-сила в глобалния капитализъм, със САЩ/НАТО, като неин основен противник и Китай като основен съюзник. (Русия е капиталистическа и империалистическа… от времето на СССР до днес). За да съживи икономиката си в криза и да компенсира спада в нормата на печалба, чрез военната индустрия, чрез експлоатация на работниците и чрез извличане на принадена стойност от тях на производствения фронт и чрез убийствено изхвърляне на излишните пролетарии на военния фронт.
Разпределението на света по време на империалистическата война е всъщност разпределение на глобалната принадена стойност между националните и регионални буржоазии – в този случай между евразийската и западната буржоазии, чрез експлоатацията и избиването на глобалната работническа класа. (Макар че, от друга страна, всяка война е много скъпа и не може да се поддържа много дълго.) И преди всичко да се предотвратят бунтовете и въстанията на експлоатираните и потиснатите в териториите, които Русия доминира с военно-полицейската и бюрократична администрация на репресивната държава в криза. Тази война е в центъра на продължаващата превантивна контрареволюция особено след тежката финансова криза през 2008 г. и глобалния бунт от 2019 г. Няма капитализъм без империализъм, без кризи и без войни; и всяка империалистическа война е винаги война срещу пролетариата.
Като се има предвид това, можем наистина да потвърдим силата на цитата от Карл Либкнехт:
Врагът е вътре в собствената ни страна!
В настоящата световна ситуация това означава, че най-мощният и ефикасен начин за борба и за поражението на империалистическата война между Русия и Украйна/НАТО е борбата „отдолу“, борбата на пролетариите от руския и украинския региони срещу тяхните „собствени“ руска и украинска буржоазии. Както казва един другар от Иберийкия регион:
Пролетариите маршируват толкова срещу Киев, колкото и срещу Москва.
Това означава пролетариите в униформи или войниците на двете враждуващи страний на фронта да спрат да стрелят и убиват своите класови братя „от другата страна“ на националната граница, наложена от капиталистическите класи; да престанат да се подчиняват на заповедите на своите офицери и генерали и вместо това да обърнат оръжията си срещу последните, за да защитят собствения си живот. Ако казваме това, то е защото вече се е случвало в подобни исторически моменти (като световните и гражданските войни).
Ако отидем по-далече, това означава, че униформените пролетарии от двете страни са започнали да се побратимяват и обединяват, да напускат военните окопи, да раздават оръжие на неуниформените пролетарии по улиците и площадите, и да участват заедно във вълната от протести и общи стачки, самоорганизирайки се чрез общи събрания и работнически съвети, с които атакуват, парализират и подкопават държавите и капиталистическите социални отношения по всички фронтове (от производствения до военния фронт); тоест, да проведат въстание, което допринася за анархизирането и комунизирането на живота в двете територии.
Като се имат предвид последните бунтове, стачки и протести в този регион на планетата (например в Украйна през 2014 г., в Беларус през 2020 г., в Донбас през 2021 г., в Казахстан през 2022 година и т.н.), това е, от което буржоазните лидери на Русия и Украйна се страхуват дълбоко в себе си и затова водят война.
С проточването на кланетата, ще започнат масови демонстрации срещу войната и вербуването за нея, като тези, които вече се провеждат и са потушени и в двете страни. Срещу тази война се появиха и демонстрации на класова солидарност на пролетариите интернационалисти.
Всичко това се нарича революционно пораженство на практика и е историческа и неизменна позиция на анархо-комунистите спрямо империалистическата война. То е продукт на суровия опит на милиони пролетарии във френско-пруската от 1870/71 г. и двете световни войни през ХХ-ти век.
Теория и практика на революционното пораженство срещу и вън от всеки национализъм и милитаризъм
Защо пораженство? Защото то подкрепя поражението на двете враждуващи национални държави. Защо революционно? Защото е за интернационалната пролетарска революция.
И така, нито Русия, нито Украйна/НАТО, а революционно пораженство!
Ето какво означава лозунга „Нито война между народите, нито мир между класите!” Макар че реализацията му в настоящия мижддународен контекст е по-сложно, отколкото в историческия контекст, в който е бил формулиран, това означава още „превръщане на империалистическата война в класова война“ за премахване на социалните класи. Това означава, че чрез неизбежното революционно насилие срещу капиталистическото насилие и неговия съучастник – гражданският пацифизъм, може да се постигне истински мир между човешките същества, след като държавите, капитала и класовото общество бъдат премахнати, за да бъде установена истинска човешка общност по целия свят. Това е мирът, за който ние, революционните анархо-комунисти, се борим.
Изглежда противоречиво? Да, защото реалността на капитализма и на класовата борба са противоречиви. Това са противоречия, които трябва да се приемат, за да бъдат разрешени или преодоляни по революционен начин, защото класовата борба и съвременното развитие на капитализма произвеждат елементите и тенденциите за премахването на класовото общество и зараждането на истинска човешка общност. Елементи и тенденции, които остават латентни през цялата история, но които стават видими в изключителните, но решителни революционни ситуации.
Но, трябва незабавно да признаем слабата позиция, в която се намира нашата пролетарска класа като автономно и антагонистично движение срещу държавите в целия свят и, следователно, в руските и украински региони. Тази слабост води неизбежно униформените пролетарии в тези региони да се избиват едни други, а неуниформените пролетарии все още не притежават реалната социална сила, за да победят войната „отвътре“. Под въздействието на наркотика на национализма или патриотизма и най-вече поради сегашната си слабост, като автономна и антагонистична класа, те подкрепят собствените национални буржоазии, тоест своите експлоататори и класови врагове.
Но това не значи да се предадем, поради тази неблагоприятна временна ситуация и още по-малко да изменим на нашите основни позиции, като революционното пораженство и пролетарския интернационализъм, с които се противопоставяме срещу империалистическата война – позиции, които са продукт на опита от историческите и международни борби на нашата пролетарска класа – в полза на фалшиви конкретизации и „тактически“ огъвания в извънредните ситуации, което облагодетелства само нашия класов враг – международната буржоазия, дори когато тя се маскира като „съюзник срещу фашизма и империализма“.
Така, поне две неща трябва да станат ясни. Първо, в такава неблагоприятна ситуация нашите революционни позиции придобиват отбранителен характер срещу непосредствените условия на живот, наложен на пролетариите, тоест на живота им срещу машината на смъртта, каквато е войната. И второ, историята показа, че атаките и войните на капиталистическата класа могат да доведат до неочаквани или изненадващи контраатаки от страна на пролетарската класа, които могат да се превърнат в бунт или в революция. В двата случая стотици хиляди пролетарии защитават и трансформират материално живота си – пряко, без посредници или агенти от какъвто и да е вид.
Следователно, колкото и отбранителни да са, в неблагоприятните обстоятелства, пролетарският интернационализъм и революционното пораженство, ако не водят до автономни класови действия, способни да променят реалния баланс на силите, тогава те не са нищо повече от абстрактни и дори измамни лозунги (като тези на определени персонажи от западно-европейската левица, виждащи „пролетарски бунтове“ навсякъде и постоянно публикуващи „революционни инструкции“).
Революционната ситуация, обаче, не зависи от волята и дори от дейността на революционните организации и дейци, а от материалните условия на разделение, дезорганизация, експлоатация, репресии и капиталистическо отчуждение, в които се намираме ние, пролетариите, като класа в целия свят. Следователно, само разгръщането на продължаващата капиталистическа катастрофа и истинската класова борба могат да променят настоящия баланс на силите и да създадат обективните и субективни условия на революционната ситуация… или не.
Но, победата на революцията зависи от революционните малцинства на пролетариата, които поддържат и разпространяват основните ни позиции срещу течението, навсякъде и по всички възможни начини, създавайки революционно съзнание за нашите непосредствени нужди, като експлоатирани и потиснати, съзнание, фундаментално неотделимо от нуждата от социална революция, като човешки вид, не само, за да живеем живот, достоен за това име – за разлика от ежедневната война и живата смърт, които познаваме при капитализма – но и за да спасим кожата си или да спрем да умираме по начина, по който умираме тези дни. Да, защото животът на нашия вид и на нашата планета са заложени на карта. И това се отнася, както за настоящите въоръжени конфликти, така и за предстоящите.
Следователно, революционните интернационалистки и пораженски призиви срещу войната са смислени, необходими и полезни. Но преките действия срещу империалистическата война в руските и украинските региони са още по-значими и полезни. Следователно, трябва да бъдем внимателни спрямо действия от този характер и тяхното развитие от страна на пролетариите, живеещи в двете страни. Действия, които вече се провеждат (протести срещу войната) и които предстои да се случат (дезертьорство от редовете на армията, побратимяване и обща борба на пролетариите с или без униформа и др.), извършвани не само заради агитацията на активните анархо-комунистически малцинства срещу войната на империалистичестите, но водени преди всичко от мотива да спасят живота си и този на своите, тоест от непосредствените си нужди, тъй като във всеки изминал ден войната ги избива безмилостно (новините и изображенията по тази тема са кървави… със смразяващ ужас).
Подобно на революционерите в други страни, ние трябва да бъдем бдителни и да подкрепяме подобни действия, когато се случват, не само като ги превеждаме, разпространяваме и правим видими, но и като се борим срещу буржоазията на „нашите“ страни; тоест чрез интернационализиране на пролетарската борба срещу империалистическата война, тъй като изолацията на тези действия неизбежно ще доведе до тяхното поражение, а буржоазията от всички страни винаги застава на страната на единия или другия империалистически блок във война, не само чрез публични декларации, но и чрез изпращане на войници от техните страни в тези големи кланици, както това се случи през този век в Югославия, Ирак, Сирия, Хаити и т.н. В този случай трябва да се борим и срещу подкрепата, която оказват „нашите“ държави за тази война, като я заклеймяваме, бойкотираме и саботираме колкото повече това е възможно. Това е, което пролетарският интернационализъм и революционното пораженство, от страна на антикапиталистите в други страни, означават на практика в настоящата световна ситуация.
Ако не поради тази причина, то ще бъде поради някаква друга, като глобалната инфлация или нарастващите цени на стоките, причинени от войната, което пряко и незабавно ще засегне джобовете и стомасите на пролетариите по целия свят. Затова, „ако те глобализират бедността, ние трябва да глобализираме съпротивата“: ако те глобализират глада, ние ще глобализираме протеста. Само борбата на международния пролетариат може да победи империалистически геноцид.
Накратко: това е борба на световни класи, а не борба на нации; следователно, от антикапиталистическа и интернационалистическа гледна точка, срещу варварството на войните на капитализма, ключът е практикуването на класовата солидарност навсякъде и на всички фронтове или, с други думи, трябва да се самоконституираме в пролетарски общности за борба в разгара на действията срещу всички държави, пазари, родини и други фалшиви общности на глобалния капитал, като национални, етнически, културни, идентичностни, политически, религиозни и т.н. не поради тази или онази идеология на левите или ултралевите, чиято позиция се определя в зависимост от разположението на задниците им върху седалките в парламента, а от конкретната жизнена необходимост .
Теория и практика на пролетарският интернационализъм срещу и отвъд фалшивите антагонизми на антифашизма и антиимпериализма
Демокрацията и фашизмът не се противопоставят един на друг, а се допълват, последователно или в унисон. […]
Става въпрос за изправяне на пролетариата пред алтернативата: фашизъм или антифашизъм, възпрепятствайки всеки по този начин революционния и анти-капиталистически път. […]
Функцията на социалдемокрацията […] е да отклони борбите на пролетариата от тяхната революционна и антикапиталистическа цел, за да ги пренасочи към защитата на буржоазната демокрация. Необходимо й е да се подготви олтарът на свещения [национален] антифашистки съюз, за да се дадат всички “необходими” жертви […]
Антифашизмът е най-тежката последица от фашизма. Той заменя революционната АЛТЕРНАТИВА КАПИТАЛИЗЪМ/АНАРХО-КОМУНИЗЪМ с буржоазния вариант ДЕМОКРАЦИЯ/ФАШИЗЪМ. […]
Социалдемократи, реформисти, популисти, националисти от всички страни и етатисти от всякакъв вид ще дойдат, за да ни умоляват да се откажем от нашите борби, да изоставим нашите принципи, да забравим нашите искания и да приемем нашето поражение преди битката да е започнала.
Те ще опитат да се поставят начело на всяко движение, което може да възникне, за да го отклонят, денатурализират и победят. […]
Алтернативата не е фашизмът или антифашизмът, защото и двете защитават капиталистическата система, като ни мамят с фалшива конфронтация.
Agustín Guillamón (декември 2018 г.). Фашизъм и антифашизъм
Борбата срещу фашизма започва с борба против болшевизма.
Ото Руле, 1939 г.
Също си струва да се спомене, че фашизмът съществува само като специфичен политически режим, финансиран от индустриалния и банков капитал в първата половина на 20 век в Европа; като се има предвид, че днес, въпреки че той оцелява в международен план като крайнодясно течение на Капитала, терминът се използва лекомислено и дори като политически фетиш от левичарите по света, особено от антифашистите. Което го омаловажава, но далеч не е невинно: левицата на Капитала се противопоставя на фашизма, а не на демокрацията, защото защитава последната, тя е демократична или още по-добре, защото е социалдемократична или реформистка, дори и да нарича себе си „марксистка“ (като различните ленинисти и троцкисти) или „анархистка“ (като либералните псевдо-анархисти).
Напротив, ние, революционните комунисти и анархисти, винаги сме осъждали и сме се борили с диктатурата на буржоазията, наречена демокрация (да бъдеш антикапиталист следователно означава да си антидемократичен), както и другото ѝ лице, което е фашизмът. Трябва да е ясно, че врагът е капитализмът във всичките му форми или вариации, а не фашизмът. Ние се борим с фашисти и демократи без компромис, защото и едните, и другите са обслужващ персонал на капитализма. Ето защо социалдемократите от всякакъв вид крещят, обвинявайки ни, че „си играем с фашизма“ или открито ни клеветят, като ни наричат „фашисти“. Точно поради тази причина те са фалшиви критици на капитализма, които също трябва да бъдат заклеймявани и да се борим с тях, като с такива.
Същото важи и за антиимпериализма, противопоставящ се само на американския империализъм – неговия политически фетиш – но не и на империализма на други сили, като Русия или Китай, на които той се подчинява под предлог, че са „социалистически“, което е абсолютно невярно защото те бяха и са капиталисти. Това е още един фалшив антагонизъм. Факт е, че антиимпериализмът като такъв се бори само срещу американския империализъм, за „национално освобождение“ и „самоопределение на потиснатите народи“ от „третия свят“, което означава, че се бори за нова капиталистическа национална държава със „социалистическа“ маска, за да експлоатира и доминира пролетариата „при по-добри условия“ (у дома) и да се конкурира „при по-добри условия“ с други също толкова капиталистически нации-държави. Поради тази причина националлиберализма и антиимпериализма са не само реформистки, но и контра-революционни.
Напротив, ние, революционните анархокомунисти сме наясно, че империализмът не е „най-висшия стадии на капитализма“, а е една от неговите присъщи и постоянни характеристики, като световна историческа система; че всяка национална държава е империалистическа, но че има йерархии или различни нива на империалистическата власт сред държавите; че империалистическата война е военно състезание между капиталистически държави с по-високи нива на империалистическа власт и преди всичко война на международната буржоазия срещу международния пролетариат; че врагът не е империализмът, а глобалният капитализъм; и че позицията на революционните анархо-комунсти спрямо всяка империалистическа война не е антиимпериализъм и „национално освобождение“, а революционното пораженство, пролетарския интернационализъм и световната социална революция.
Следователно, борбата „срещу фашизма“ и „за демокрация“ на една или друга от империалистическите сили или блокове влезли във военно съперничество, както и борбата за „национално освобождение“ и „самоопределение на потиснатите народи“, е не само борба за „по-малкото зло“, но е борба за материални интереси на една национална или регионална буржоазия срещу друга (за завладяване на повече територия, природни ресурси и работници за експлоатация, за да се натрупа повече капитал и глобална власт ) и преди всичко, това е борба срещу пролетариата, който няма родина. Да, защото ние, пролетариите, нямаме родина, ние сме безотечественици, защото родината е конфискувана от капиталистите: каквато и национална държава да спечели тази война, независимо дали с военни или дипломатически средства, пролетариите от двете страни са губещите, те ще продължат да бъдат потискани и експлоатирани, ако не извършат международната социална революция.
Накратко: войната на „демокрация срещу фашизма“ е – и винаги е била – център на империалистическата война и следователно е междубуржоазна война, която използва борбените пролетарии като пушечно месо, за да запази и развие по цял свят капиталистическите социални отношения, дори под некапиталистически или „социалистически“ етикет. Това се случи по време на „гражданската война в Испания“ и това се случва сега във войната между Русия и Украйна: за пореден път в историята антифашизмът демонстрира своята социалдемократическа, националистическа, милитаристична и контрареволюционна природа.
Докато в дългосрочен план и в крайна сметка пролетарският интернационализъм означава борба за световната анархо-комунистическа революция, то при неблагоприятни обстоятелства, пролетарският интернационализъм означава автономна или директна борба, тоест без посредници или представители, за защита на материалните интереси на нашата класа (спасяване на живота, храна, жилище или поне подслон, физическо и психическо здраве, образование, мир и свобода) срещу и отвъд всякакви национално-държавни интереси, колкото и демократични и антифашистки да претендират, че са, каквито в този конкретен случай са двете „народни републики“ Луганск и Донецк.
„Народни републики“, които в действителност са спонсорирани и анексирани от руския капитализъм-империализъм чрез въоръжени сепаратистки банди, в които ултрадесни или нацистки, евразийски и национал-болшевишки групи участват като другари по оръжие, рамо до рамо (и това е жалко) с пролетарски борци, изповядващи антифашистка идеология. Жалко, защото тези класови братя дори да вярват и да говорят обратното, в действителност се оказват пушечно месо в тази междубуржоазна и междуимпериалистическа война. (Същият филм с други актьори се развива в Кюрдистан, защото и това е част от империалистическата паяжина на днешния световно-исторически капитализъм, под мистификацията на демократичния и антиимпериалистически антифашизъм)
Това е „хибридна война“, тоест война, която използва редовни държавни армии и нередовни частни армии – като тези поликласови и популистки милиции, в които участват антифашисти – тя е и война с други средства, като икономически натиск (санкции, финансови спекулации и др.), психологически, компютърни, медийни и други атаки не само срещу другата държава, но и срещу невъоръженото цивилно население.
Върхът на тази милитаристично-патриотична мизерия е да казват, че убийството на невъоръжени цивилни е „съпътстваща щета“ или „необходима жертва“ за „войната на народа срещу фашизма и империализма“. Това се говори не само от войниците от двете армии, но и от някои антифашистки милиционери, и то не само в момента, но още от времето на СССР и Втората световна война. Такава е константата на капиталистическия национализъм и милитаризъм, независимо дали е десен или ляв.
Като заключение: някои революционни уточнения срещу и отвъд лявата конфузия пред лицето на войната
Затова си струва отново да припомним защо Русия нахлу в Украйна?
За да завладее нейното геополитическо стратегическо положение, нейните природни ресурси, нейната промишлена и търговска инфраструктура и нейната колективна работна сила. Да завладее „жизненото пространство“, за да разшири своя пазар и мощ, като декадентска империалистическа сила в глобалния капитализъм, със САЩ/НАТО като неин основен противник и Китай като неин основен съюзник. (Никакви илюзии не са позволени: Русия е капиталистическа и империалистическа от времето на СССР и преди до днес) За да съживи икономиката си в криза или да компенсира спада в нормата на печалба чрез жестока експлоатация на повече работници, чрез извличане на принадена стойност от тях на производствения фронт, чрез военната индустрия и чрез убийствено изхвърляне на излишните пролетарии на военния фронт. Всъщност разпределението на света по време на империалистическата война, основно е разпределение на глобалната принадена стойност между националните и регионалните, в този случай между евразийската и западната буржоазии, чрез експлоатацията и избиването на глобалната работническа класа. (Въпреки че всяка война е много скъпа и не може да се поддържа дълго, те воюват защото нямат друг изход от кризата.) И преди всичко да предотвратят нови бунтове и въстания на експлоатираните и потиснатите в териториите, в които Русия доминира с военнополицейската и бюрократична администрация на репресивната държава, която се намира в тежка криза. Тази война е в центъра на продължаващата превантивна контрареволюция, особено след световната финансова криза през 2008 г. и глобалния бунт от 2019 г.
Накратко: няма капитализъм без империализъм, без кризи и без войни; а всяка империалистическа война винаги е война срещу пролетариата.
От своя страна украинската държава не е „по-добра“, „по-малко лоша“, повече или по-малко „фашистка“ или демократична от руската държава, тъй като тя не се различава качествено, а само количествено от последната, понеже е по-малка и с по-малка империалистическа власт, но е също толкова буржоазна и анти-пролетарска. „Нацистко-фашистките“ наемници, финансирани и въоръжени от режима на Путин, както и от НАТО, са от двете страни на руско-украинската граница. Същото важи и за „народните републики“ или възникващите буржоазни мини-държавици Донецк и Луганск.
Руската и украинската буржоазни държави експлоатират и брутално избиват пролетариите от двете територии под тяхно господство, сякаш са добитък, който сега водят в кланицата на войната, за да наложат „мира на гробищата“.
Следователно, защитата на едната или другата държава във военно състезание, дори и под знамената на антиимпериализма и антифашизма, е равносилна на защитата на нашите класови врагове. Във войната пролетарите няма какво да спечелят: напротив, те ще умират със стотици хиляди и кръвта им само ще храни вампира на световния капитал. „Основният враг е в нашата собствена страна“, това е класовия враг и тази реалност е обща за всички нации на планетата, защото капитализмът е глобална система и безлична социална връзка, която, ден след ден отчуждава, експлоатира, потиска и убива пролетариите навсякъде.
И така, още веднъж: нито Русия, нито Украйна/НАТО: срещу тях пролетарски интернационализъм и революционен пораженство срещу империалистическата война. Нито фашизъм, нито демокрация: пролетарска автономия и федерация на комуните, срещу всякакъв вид капиталистически държави, включая “народните” или “пролетарските”. За да се сложи край на войната, не „антифашистка и антиимпериалистическа война“, а е необходимо да се сложи край на държавите, на капитализма и на класовото общество, извършвайки световната анархо-комунистическа революция срещу всички фалшиви общности на глобалния капитал. Нека развиваме общности за борба, за взаимна подкрепа и за класова солидарност навсякъде.
Макар и да изглеждат абстрактни и далечни, поради всички гореизброени причини, тези протрамни искания са конкретни и непосредствено революционни, внасящи яснота в настоящата глобална конюнктура, защото войните опростяват и изясняват реалните социални антагонизми.
„Интернационалистическа, пролетарска революционна социална война срещу международното империалистическо клане, такава е повелята на времето!”
Конфузията, която цари в момента отляво по отношение на войната в Украйна, е следствие, наред с други причини, от липсата на яснота, не само поради липса на обучение по революционна теория и практика или като следствие от идеологическота дезориентиране на левицата (ленински, антифашистки, анархо-либерални и/или постмодерни), но преди всичко, поради липсата на опит от борба в ситуации на война и революция. И това се дължи на факта, че материалните условия на капиталистическото развитие и класовата борба все още не са позволили на тези леви организации и индивиди да се окажат в реална ситуация, богата на уроци. Накратко, лявата конфузия спрямо тази война е следствие и симптом на настоящия контрареволюционен исторически период.
Факт е, че именно в такива конюнктури или гранична ситуация, абстрактното става отново конкретно и класовите позиции се изясняват във фактите; в това капиталистическо общество има и може да има само две класови позиции: на международната буржоазия или на международния пролетариат, на страната на капитализма или на страната на комунизма и анархията, на страната на контра-революцията или на страната на революцията. В това отношение няма и не може да има никакви колебания, полумерки и релативизъм. Следователно, точно както буржоазния пацифизъм в крайна сметка е съучастник в капиталистическото войнолюбие, така постмодерният отказ от класова борба се оказва съучастник в господството на буржоазната класа и, в същия момент, в империалистическата война. Същото важи и за антиимпериализма (руски или американски) и антифашизма (украински или руски).
Проблемът е, че в рамките на тази лява конфузия фалшивият антагонизъм „демокрация срещу фашизма“, който е част от фалшивия антагонизъм „анти-фашистка Русия срещу американския империализъм“, ефективно функционира като идеологическо-политическо и емоционално изнудване („ако подкрепяте Украйна, вие сте фашист”, „ако подкрепяте Русия, също сте фашист”, „ако сте против и двете, сте интелектуален пурист…” и т.н.) За много пролетарии по цялия свят, които се противопоставят на военния империализъм, поради здрав разум или класов инстинкт, но без ясните и твърди революционни позиции на пролетарския интернационализъм и революционно пораженство. Тези класови братя и сестри в крайна сметка повтарят безкритично какво казва така нар. обществено мнение или, в най-лошия случай, служат като пушечно месо на бойните полета. Това е другото следствие и симптом на сегашния контра-революционен исторически период.
Накрая, войната между Русия, Украйна и НАТО не е Трета световна война, но можем да кажем, че тя е прелюдия към нея или, както казва германската буржоазна преса, „начало на нова и опасна ера в световната политика“, в която „европейците трябва да отвърнат на удара, ако искат да оцелеят“. Нека не забравяме, между другото, че Германия, Франция и Италия купуват гориво от Русия и това гориво е жизнената сила на техните икономики. От своя страна двете световни суперсили – Съединените щати и Китай – наблюдават и изразяват мнението си, като упражняват натиск от балкона, поради което, когато дойде техният ред, опитвайки се да се измъкнат от „Тукидитовия капан“, те ще бъдат главните герои на една нова много по-важна военна конфронтация.
Освен това, този регион не е единственият на планетата, който е във война: същото важи за Сирия, Йемен, Палестина, Мозамбик, Камерун и особенно последната “военна операция” между Хамас и Изряел, която може да запали пожара не само в близко-източния регион. Държави, в които САЩ и НАТО са известни с намесата си, но общественото мнение говори малко или почти нищо за това. И преди всичко да не забравяме, че Съединените щати са изправени пред силна вътрешна политическа криза, борба или социална война у дома от няколко години. Точно като Китайската икономика стагнира. В перспектива, двете свръх-сили мотат да изнесат кризите си на бойното поле…
Факт е, че няма капитализъм без война, още повече по време на криза, което още веднъж подчертава жестокия и катастрофален характер на тази система. И че в контекста на настоящата световна капиталистическа криза е възможна трета световна война. Която, между другото, не би била класически тип война, а нов тип: „хибридна война“, парцелирана, шахматна и най-лошото – опустошителна, ядрена. Към това се добавя и настоящата глобална екологична криза, което поставя нашия вид пред сериозна опасност от изчезване.
Поради толкова много убедителни и разнокалибрени причини, инструкциите за трансформиране на империалистическата война в класова война и като финал анархокомунизъм или изчезването ни, вече не са абстрактни, а конкретни и спешни за защита и регенериране на живота на пролетаризираното човечество, населяващо планетата Земя. Те са повече от навременни..
Нека също кажем, че поради неблагоприятния баланс на силите за нашата класа в този момент или поради нейното поражение след глобалния бунт от 2019 г. до днес, позициите на пролетарския интернационализъм и революционното пораженство още не могат в момента да завладеят масите, тоест не са способни да бъдат представени като реална алтернатива и да извършат световната пролетарска революция, но те могат да бъдат отбранителни. В защита на какво? Няма абстрактни принципи, а животът от плът и кръв на стотици хиляди пролетарии в тези разкъсвани от войни региони може да угасне. Животът трябва да бъде защитаван от същите тези пролетарии, без посредници и представители от какъвто и да било вид.
Съвременната история на класовата борба показва, че империалистическата война може да бъде тласъка за световната пролетарска революция и че това е единствената сила, способна да победи войната. Камшиците на контра-революцията могат да подтикнат конете на революцията да се изправят и да продължат напред…
Капитализмът произвежда своя собствен гробокопач, защото повечето хора не искат да умрат като добитък в кланицата на войната и защото рано или късно там, където има експлоатация, има конфликт, а където има конфликт, там и навсякъде има бедност, има бунт…
Това очевидно е процес, а не събитие. Неравномерен, противоречив и несигурен процес на развитие на капитализма и спътстващата го непреодолима криза. Само бъдещето на истинската класова борба, в резултат на която „нещата се случват“ по целия свят ще има последната дума. Самото естество на войната прави невъзможно тя да продължи дълго преди социалното недоволство и бунт да започнат да кипят в страните в конфликт. А глобализацията на инфлацията и глада, породени от войната, ще глобализира и социалния протест срещу нея.
Каквото и да се случи, ние трябва да бъдем бдителни и подготвени, като революционни пролетарии от всички страни, да се изправим пред този контекст на обща катастрофа и ускорено разлагане на капитализма, което преживяваме през 21 век. По същия начин класовата борба е и ще бъде отговорна за постигането на тази революционна подготовка, където най-добрите ни оръжия, както винаги, са и ще бъдат взаимната подкрепа и класовата солидарност, с една дума, ще създадем истинска общност. Въпреки че, реалистично, предстоят още войни, бедствия, бунтове и въстания.
Имайки винаги предвид, че в ситуация на война, като тази, която преживяваме в момента, истинската борба е борба на класи, а не на нации. Следователно става дума за автономна борба, за защита на нашите материални и духовни класови интереси срещу и отвъд всякакви национални интереси. Както за офанзивата, така и за пролетарската съпротива, ключът е да се самоконституираме в общности за борба в разгара на революционните акции срещу всички държави, пазари, родини и други фалшиви общности на глобалния капитал. В крайна сметка, за да сложим край на войната, трябва да сложим край на държавите, на капитализма и на класовото общество чрез глобална социална анархо-комунистическа революция, а не чрез „народна война срещу фашизма и империализма, за национално освобождение и самоопределение на народите“, тъй като това е още една междубуржоазна и междуимпериалистическа война. Социалната революция не се състои в „вземане на оръжие и избиване на всички буржоа, жандарми и фашисти“, а е процес на анархизиране и комунизиране на живота, което значи унищожаване и преодоляване на държавността и капиталистическите социални отношения (властта на човек над човека, частната и държавна собственост, стоките, стойностите, наемния труд, разделението на труда, социалните класи, държавите, пазарите, нациите, „расите“ и т.н.), напълно и до основата, заменяйки ги с една планетарна Федерация на Комуните, с комунистическа икономика на свободния и доброволен труд и с разпределение на благата и услугите според принцип на Анри граф дьо Сен-Симон: “От всеки според възможностите, всекиму според нуждите!”, с истински отношения на солидарност и свобода между индивидите и народите навсякъде по света… да, навсякъде по света, защото комунистическата и анархистическа революция или ще бъде глобална, или няма да бъде.
Предложено за обсъждане във ФАК(б) от Георги Константинов, София, 16 април 2024 г.
