На 09.8.1965 в гр. Дупница умира анархистът Христо Манолов Кацаров (Заяка)
Христо Манолов – Заяка, един от стълбовете на движението в Дупница и покрайнината. Лежал е в лагера Богданов дол, както и в Централния софийски затвор.
Христо Манолов принадлежи към онази категория интелектуалци, които, „отивайки сред народа“, забравят за дипломите си, за да се лишат от всякакви привилегии и да живеят пълноценно трудовия живот на народа. В младостта си участва в македонското освободително движение.
Той през земеделското време бил нелегален с Васил Икономов. Тих терорист“, както го нарича един негов приятел, член на групата нелегални около Васил Икономов.
Христо Манолов е радетел за създаването на голяма организация на революционерите. След въоръжен сблъсък с полицията той е задържан, но успява да скочи от прозорец в сградата на Държавна сигурност. В черните дни на полицейския терор, когато хората „изчезват”, след преврата от 9 юни 1923 г. и септември Манолов емигрира в Югославия. Там се присъединява към голяма група емигранти, които участват във въстанието в Голям Бекерек.
През 1926 г. е изпратен от организацията в България, за да помага на другари в нелегално положение, да оказва помощ на болни другари, както и да подпомага финансово седмичника „Свободен работник“, издаван от софийската организация. Участва в нелегална конференция в Казанлък, свикана през август. След приключване на мисията си Манолов отново се завръща в Югославия.
След 1927-1928 г. емигрантите заминават на Запад, той, заедно със Сапунджиев, е последният, който напуска Югославия в посока Франция. Там е организирал на кооперативни начала да се изработват плетени обувки от емигрантите. Споменават се две успешни предприятия на принципа на кооперациите(Беси и Кан). Но поради избухването на гражданската война в Испания през 1936 г. предприятието Bessi прекратява дейността си и разпуска членовете на кооперацията. Канската кооперация по поръчка на ФАКБ създава канал за миграция на доброволци за войната от България в Испания. През 1937 г. след донос полицията разкрива фалшиви документи на името на Манолов и го експулсира от страната. Поради това той беше принуден да напусне Франция.
Христо Манолов се завръща в България и се установява в малката си родина – в Дупница. Тук той има голямо влияние върху възхода и развитието на анархисткото движение. Христо Манолов не е бил нито оратор, нито писател, нито учен. Въпреки това, в дебати със своите съмишленици, той удивително винаги отгатваше правилната посока на дейност. При комунистите „наградата” за дълголетния стар революционер е поставянето му в концлагер, където работи като тежък труд до смъртта си. Въпреки това той винаги остава непреклонен и умира достойно – без да изневери на идеите и движението си.
За неговата активна дейност в Дупница има следният запис в архивите на ФАКБ:
Центърът на болшевишката милиция преценява, че от четирите съюза на Федерацията на българските анархокомунисти (ФАКБ): Югозападен със седалище Дупница, Южен със седалище Ямбол, Северозападен със седалище Плевен и Североизточен със седалище Русе, най-успешно развита дейност проявяват Югозападният и Южният. Ведно с практиката на чука и тоягата, болшевишката диктатура прибавя клеветата, лъжата и подлостта, за да унищожи анархистическото движение, взело широки размери в страната. По нареждане на партията директорът на читалище „Напредък“ в Дупница Гешев, богослов в близкото минало, размахвал попската кадилница при религиозни тържества, сега комунист болшевик, член на местната БКП, довежда в читалището за сказчик Рубен 153 Леви. Кой е Рубен Леви? Покорен слуга на БКП. Говори се, че е взел участие в Гражданската война в Испания (1936-1939). БКП го ползва като „интелектуално“ оръжие в борбата против анархизма. И ето, партията, пресмятайки, че Югозападният съюз на анархистите със секретар Тренчо (Трендафил) и седалище в град Дупница е най-активният, изпраща Рубен Леви да клевети и хвърля лъжливи мръсотии върху анархизма на местна и международна почва. Средата на месец септември 1945 г. Рубен Леви е на естрадата в салона на дупнишкото читалище. Салонът е препълнен с любопитни граждани. Темата на сказката е: „Контрареволюционната дейност на дребнобуржоазните анархисти през Гражданската война в Испания“.
Първите редове на читалищния салон са заети от елита на местната партия. Анархистите идват предварително организирани. Те сядат на различни места. Намерението е да искат думата след завършване на сказката и да кажат кой е дребен буржоа и кой е истинският съюзник на реакцията не само в Испания, но и по света. Рубен Леви изсипва непоносими клевети и необосновани мерзки лъжи срещу анархистите. Христо Манолов (Заяка), анархист, дълги години политически затворник във Франция, подскача нервно и вика: „Искам думата, сказчикът е лъжец! Аз съм свидетел на събитията!“. Една милиционерска десница сваля брутално на стола противника. От другата страна спокойно се повдига учителят по история и география, анархистът Димитър Петров, родом от Големо село, съседно на Дупница. В ръката си държи тетрадка с подготвени въпроси, вдигнал ръка, иска думата. Милиционерът го слага на мястото. Разгневен, анархистът Букурещлиев, приятелят на поета анархист и революционер Георги Шейтанов, без да става, вика: „От 1923 г. в бой до ден днешен съм с анархистите в социалните борби, лъжете господин Леви!“. Тренчо (Трендафил) протестира с думите: „Сталинистите бяха в мирен договор с Хитлер от 1939 до 1941 г.“ На анархистите не се дава думата. Гражданите се разотиват. Болшевиките се вземат за победители. Измама!
Югозападният съюз, който не е намалил своята обществена дейност и който е с най-упорита работа, даже според доносите на шпионите на болшевишката милиция, свиква на 28 август 1948 нелегална конференция.
Два основни въпроса разглежда конференцията – тежките нелегални условия, в които е принудено да работи движението, и начин за възобновяване връзките между организациите и методи на борбата. Най-много време присъстващите са отделили на втория въпрос. По препоръката на Трухчо и Тренчо, поддържана от Петканов, е решено да се излъчи присъстващ на конференцията, който да започне пътуване из цялата страна, за да поднови и направи по-здрави връзките между отделните организации и определи тяхната всеобща солидарна дейност върху цялата територия на страната. По общо взаимно съгласие е представен за такъв енергичният анархистически деятел Христо Манолов-Заяка, член на дупнишката организация. Христо Манолов поема тая отговорност и на следващия ден е в пътуване из страната.
