На 12.06.1856 г. в гр. Лерин (Македония) е роден анархистът Спиридон (Спиро) Константинов Гулапчев, идеолог на „Сиромахомилството” в България
Спиридон (Спиро) Константинов Гулабчев е български общественик от края на XIX – началото на XX век, „колоритен политически деец, публицист и издател“, радетел за нов, фонетичен правопис на българския книжовен език, основател на сиромахомилството и един от първите идеолози на анархизма в България.
Гулабчев още от студентските си години е повлиян от идеите на руските революционери демократи, на федералиста народник Михайло Драгоманов, както и от анархистките идеи на Михаил Бакунин и други. Гулабчев се опитва да приспособи смесицата от революционно-демократически, анархистки и народнически идеи към условията в България по това време. Сиромахомилството е пропагандирано сред интелигенцията, защитавайки сиромасите и техните интереси. То се стреми към създаването на ново общество, в което основни цели са децентрализацията, равноправието и пълната свобода. Гулабчев обявява възгледите си за ново учение и го нарича сиромахомилство, чиято пропаганда той провежда тайно сред българската интелигенция и младеж. Спиро Гулабчев развива значителна просветна, печатна и устна пропаганда.
Гулабчев е роден в град Лерин (днес Флорина, Гърция) на 12 юни 1856 година в семейството на Екатерина и свещеник Константин Гулабчев, председател на българската община в Лерин. Брат е на просветните дейци Илия Гулабчев и Димитър Гулабчев. Учи в българското училище в Цариград и Одрин заедно с Димитър Благоев, където учител им е Петко Славейков. След това Гулабчев продължава обучението си в Пловдив.
В 1870 година Спиро Гулабчев става учител в леринското село Горно Неволяни, като в училището въвежда взаимоучителния метод и преподава и на гръцки и на български.
През есента на 1871 година след обявяването на схизмата върху Българската екзархия и съответно върху баща му поп Константин, Спиро Гулабчев е принуден да напусне Неволяни и заминава за Пловдив при своя роднина владиката Панарет.
В 1877 година заминава за Русия, където две години учи в Духовната академия в Москва, след това право в Московския университет, а от 1881 година филология в Историко-филологическия факултет на Киевския университет – първоначално като стипендиант на Източна Румелия, а след Съединението – на Княжество България.
В Русия Гулабчев попада под влияние на народническите идеи и контактува с тайни народнически групи. В 1883 година в Киев Гулабчев основава българското студентско дружество „Приятелска дружина за унапредване на българщината в Македония“. В Киев започва и своята обществена и издателска дейност, като издава няколко брошури, съдържащи художествени произведения или посветени на естествено научни и селскостопански въпроси. В 1885 година издава разказа „Дядо Стоян“ с предговор „Няколко думи върху някои работи от българското правописание“, в който развива идеите си за фонетичен правопис на българския език, който да е по-достъпен за народа и сиромасите. Поддържа кореспонденция с Тодор Влайков, който му изпраща стихове за публикация.
При завръщането му от зимната ваканция през 1886 година е заловен в Одеското пристанище да пренася нелегална революционна литература в куфари с двойни дъна, изключен е от университета, съден е и затворен. След застъпничество от страна на Българската екзархия и българското правителство, Гулабчев е спасен от заточение в Сибир и е освободен и екстерниран в България през 1886 година.
В България Гулабчев преподава в Габровската (1 януари 1887 – 1 март 1888 г.), Варненската (1888) и Търновската гимназия (учебната 1888 – 1889 година).
В Габрово той организира таен кръжок, но работата му като учител в гимназията завършва с бунта на учениците от 1888 година, скоро след който Гулабчев е преместен във Варненската гимназия. Във Варна основава просветното дружество „Капка“.
В този период Гулабчев поставя основите на българския вариант на народничеството – сиромахомилството като основава в Габрово, Севлиево и други градове така наречените „Приятелски дружини“, които имат предимно пропагандни и просветни цели, но са основани на строго конспиративни начала. Димитър Благоев, на който се дължи най-пълното описание на сиромахомилската идеология, и който е в конфликт с Гулабчев пише:
Гулабчев води война против естетиката, лукса и разкоша. Сиромахилската програма включва милост, състрадание към сиромасите и война против модата и особено против женската мода, несъгласие с разходи за висше образование, докато народът тъне в бедност и т.н. Въвежда модата да се ходи без вратовръзка, с вдигната яка и запретнати крачоли, популярна сред ранните социалисти в България. Според него и следването във висши учебни заведения е „безнравствено“. Общественият идеал на Гулабчев, според Благоев, е потребителният комунизъм, като мечтае за образуване на комуна от избрани негови последователи, а любимите му теми са себеотричането и еманципацията на жените. Тайнствеността, с която Гулабчев обгръща себе си и възгледите си привлича симпатиите на младежта и придава обаяние на речите му.
От 17 до 20 юли 1889 година Гулабчев участва на Габровското социалистическо събрание, на което присъстват 11 – 12 души. Според Андрея Конов Гулабчев, макар и по убеждения анархист-социалист, е ръководна личност на събранието и се солидаризира с другите в предприемане на литературното движение. На конференцията е решено да се купи печатница, която да издава литературни произведения, преводни и оригинални „за събуждане на българския народ“. Влиянието на Гулабчев е видно в Правилата, които събранието приема – въпросите да се решават „по убедителност“, а не с мнозинство и правописът на печатаните книги да е фонетичен. Според някои източници Гулабчев е организатор или ръководител на събранието. По време на Габровското социалистическо събрание се създава първата социалистическа печатница в Русе.
Уволнен за своята дейност като водач на сиромахомилското движение, през 1890 година Гулабчев се установява в Русе, където със средствата на социалистическите кръжоци открива печатница.
Гулабчев започва като общо издание на социалистическите организации печатането на един периодичен сборник от статии по обществени въпроси. През май 1891 година излиза първият брой под името „Ново време“, в който редакционната статия е на Димитър Благоев, но тъй като Гулабчев е противник на създаването на социалистическа партия, сам унищожава тиража му. Втората отпечатана книга е социалистическият роман на Едуард Белами „След сто години“.
След Търновската сбирка на социалистическите кръжоци и групи през април 1891 година, Спиро Гулабчев връчва на пристигналия да го сондира в Русе Георги Бакалов писмо, в което коментира проекта на програмата и устава на подготвящата се партия. Бозвелиев пише:
„ Тук трябва да забележа, че през годините 1888 – 1891 Спиро Гулабчев минаваше за един от първите апостоли на социализма в България и затова се изяви желание да се чуе и неговото мнение по въпроса за организирането на партията. Сега Бакалов ни носеше това мнение на Гулабчева, което бе отрицателно по всички линии. Гулабчев не бе съгласен с наименоването на партията „Социалдемократическа“, а трябвало да остане само социалистическа. За себе си той казваше, че си остава просто социалист „сиромахомил“, без друго прилагателно към това име. Още по-малко бе съгласен с установения в устава принцип за решаване на въпросите с „болшинство“. Според него болшинството нямало право да се налага над малцинството, защото това било тирания над личността. Също за такава тирания той смята и онези наредби в устава, които задължават членовете на партията да внасят вноски и да изпълняват наредбите, дадени от горе.
С други думи Гулабчев, ако бе искрен в тия си изявления, се проявяваше като анархист.
На учредителния Бузлуджански конгрес на БСДП през юли 1891 година е решено в идейно отношение да не се поддържат никакви връзки с Гулабчев, тъй като той сам със своите анархистични възгледи по партийната дейност се е поставил извън партията. Спиро Гулабчев отхвърля решението за създаване на социалдемократическа партия, тъй като сам поддържа абсолютната свобода на личността. Освен това Гулабчев не поддържа преустройството на частната собственост в обществена, а премахването на собствеността изобщо. Гулабчев е критикуван, че относно бъдещето обществено устройство той не е в състояние да предложи нищо конкретно, а дейността му заплашва да отклони социалистическото движение от марксисткия път и поради тези причини Димитър Благоев и неговите сътрудници изолират Гулабчев и ограничават влиянието му.
„Скоро-печатницата на Спиро Гулабчев“ отпечатва за съществуването си над 140 тома литература, основно социалистически, народнически и анархистични произведения, като „Какво да се прави“ на Чернишевски и първия български превод на „Манифест на Комунистическата партия“ на Маркс и Енгелс (1891). Спиро Гулабчев издава книгата на Хърбърт Спенсър „За политическото възпитание“ (1891), както и съчинението на Джон Стюарт Мил „Социалистическите системи за икономическата уредба на обществото и възраженията против тях“ (1894) – в превод от руски език. Самият Гулабчев е автор на няколко книжки и преводач на много от издадените в печатницата му.
Около печатницата на Гулабчев в Русе в 1892 година се групират работници, дребни собственици, чиновници и ученици, които изучават и разпространяват анархистките книги, печатани от Гулабчев.
Критика на Спиро Гулабчев към социал-демокрацията в Европа може да се открие в „Социялистическите конгреси или Лондонский конгрес и Социялната демокрация“, 1896 г.
„… Питам, когато социялната демокрация завземе властта и устрои една социяло-демократическа държава – република, ще търпи ли анархистите във владенията си? Ще им допусне ли, да пропагандират идеите си и да си се устрояват и да си живеят те, поне за себе си, ала анархистически?! Друго, ако би да не им се допусне; и ако би те да почнат по причина на това недопущане, да работят тайно против социяло-демократическата държава: то дали социялната демокрация нема да развие шпионство?!…. Кои са гаранциите, че нема да го развие?! Че нема да забранява на анархистите, да пропагандират идеите си и да си се устройват ала анархистически?! Ето-че насилията и дивотиите на социялната демокрация във Лондонския конгрес предвещават таквос нещо. Ето-че във социяло-демократическото учение, като се опира то на принципа на болшинство-архизма, не може да ги има тези гаранции. Добрите чувства и добрите намерения на некоито добри водители в социалната демокрация не могат да служат за гаранция….“
Към 1905 година Гулабчев ликвидира печатницата си и издателската си дейност, поради големи задължения, които изплаща до края на живота си. Работи като чиновник във Върховната сметна палата в София. След Междусъюзническата война Гулабчев участва в опита за уния, направен от Националния съюз през октомври 1913 година.
Умира през януари 1918 година в Александровската болница в София