На 30.04.1903 г. при опит да влезе в телеграфната станция на ул. „Сабри Паша“ в Солун е убит анархистът Коста Кирков
Става член на кръга на „Гемиджиите“, докато учи в Солунската българска мъжка гимназия, и участва в солунските атентати през 1903 година. В по-късен етап е изпратен и се включва в прокопаването на тунела под банка Отоман в Цариград. Той и ЙОРДАН ПОПЙОРДАНОВ (ОРЦЕТО) са основателите и душата на кръжока „Гемиджиите“, който още в началото по задача беше по-скоро за самообразование в чисто нихилистически дух. Руските революционери са първите учители, от които се взема пример и на които се опитват да подражават във всяко отношение.
Костадин Кирков по време на атентатите взривява тръбите за вода и газ, в резултат на което целият Солун потъва в мрак. По-късно хвърля бомба пред Гранд хотел, а на следващия ден се опитва да вдигне във въздуха телеграфната станция, но е убит.
Списание “L’Illustrion” брой 3142 от 16 май 1903 г.
“След падането на нощта светилният газ внезапно беше спрян и целият град потъна в тъмнина. Няколко минути след това с малки прекъсвания почнаха да се чуват силни и последователни гърмежи във Френския квартал и откъм крайбрежната улица…
Отделни лица или групи по двама-трима смело се движеха по главните улици и тук-там хвърляха бомби по някои здания, които предварително са били набелязани.
Местата, където ставах взривовете бяха онези заведения, които обикновено се посещаваха от чужденци, европейци, като бирария “Пшор”, хотел” Коломбо”, хотел “Англетер”, лятната градина “Алхамбра”… Главната прицелна точка бе помещението на Отоманската банка. Тя пострада най-вече.
А солунският италиански консул Ди Равел пише до италианския министър на външните работи:
Точно в 8 часа един извънредно силен гръм, последван от други гърмежи, разтърси града и изгаси всички въздушно-газови лампи, като потопи в тъмен мрак всички квартали…
…Докато банката гореше, една група българи атакуваха входа на артилерийските казарми. Една жестока борба се започна между войниците и тези безумци, които продължавали да хвърлят бомби. Имало е убити и от двете страни, но най-после са били отблъснати и се оттеглили бързо до германското училище, след което, загнездени в една къща, започнали да хвърлят дъжд от бомби. Къщата беше щурмувана от войската, избивайки намиращите се вътре българи…”
Повече за солунските събития може да прочетете от статията на сайта на ФАБ:
