На 19.03.1905 г. в Килифарево е родена анархистката Надежда Симеонова Попова, участник в Килифаревското въстание и четата на „Братя Бълхови“
Под влияние на брат си Георги С. Попов и нейни приятели от детинство – безвластниците братя Димитър и Дончо Бълхови, Стефан Парасков и други и така става убедена анархистка. За оформянето на мирогледа ѝ в тази насока голямо влияние ѝ оказват нейната братовчедка Мариола Сиракова и публицистът Георги Шейтанов, който е голям приятел на брат ѝ.
В отговор на военния преврат от 9 юни 1923 г. в родното ѝ Килифарево е обявено въоръжено въстание, чийто ръководител е Георги Попов . Надежда се присъединява към въстаниците и става санитарка, като подпомага болните и ранените въстаници.
След създаването на Килифаревската чета Надежда Попова става активен неин ятак и помагач. В четата освен брат ѝ е и нейният годеник Димитър Бълхов от когото очаква дете. Бълхов и Попова известно време се укриват при свои ятаци в Габровския балкан.
Надя е принудена да се предаде на властите заради напредналата вече бременност и тежките за нея условия в нелегалност. Русенският военно-полеви съд я осъжда на четири години, които тя излежава в Пловдивския затвор. Там ражда детето си.
Излежава само три години и при обявената амнистия, а и вече болна от туберкулоза , е освободена и се завръща в Килифарево.
През същата 1929 г. заминава за Югославия.
Заедно с Димитър Бълхов заминават за френския град Тулуза.
През 1931 г. Бълхов умира. Надежда е принудена да даде детето си за осиновяване от френско семейство и се завръща в България, където умира на 23 септември 1932 г. в родното Килифарево.
