На 22 май 1900 г. в Килифарево е роден анархистът Георги Симеонов Попов, четник в Килифаревската анархистка чета
Георги Симеонов Попов (22 май 1900 – 31 януари 1924) е български анархист, съорганизатор на въстанието в Килифарево през 1923 г.
Баща му умира от холера, когато Попов е едва дванадесет годишен. Още от тогава той поема грижата за четирите си по-малки сестри, три от които умират от туберкулоза много рано. По-късно същата съдба очаква и последната сестра Надежда.
Завършва началното си образование и прогимназия в родното си село. През 1917-18 г. завършва Търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“. Става анархист по убеждения.
След като завършва гимназията, Георги става учител в родното си село. Като народен просветител той е душата не само на местната анархистка организация, но и на всички околни села и дори на жителите на целия окръг. Той често пътува до областния град, за да общува с ученици от местната гимназия.
На 9 юни 1923 г. в София е извършен военен преврат, който отстранява от власт земеделското правителство на Александър Стамболийски. Превратът е извършен от група офицери от Военния съюз и партията Демократически сговор (наричана по често от гражданите „Черен блок“), със знанието и одобрението на цар Борис ІІІ и имащи пълната подкрепа от страна на опозиционните буржоазни партии и групи на ВМРО.
Новината за преврата идва в селото заедно със заповед на военните власти за мобилизация.
Килифарската анархистка организация решава да се противопостави на мобилизацията и призовава населението да последва техния пример и да окаже въоръжена съпротива. Пред местната власт се провежда митинг, на който Георги Попов обявява въстание.
На трибуната се качва анархистът Георги Попов, който директно призовава населението на Килифарево да въстане и с оръжие в ръце да се бори срещу потисниците. Той се обръща към насъбралото се множество с думите:
„…До кога ще служим за клещи в ръцете на нашите врагове? Доста сме мрели по бойните полета за чужди интереси. Нека пипнем пушките и ако ще мрем, да измрем, защитавайки своите огнища, своите семейства, себе си…“
Битката срещу търновската армия продължила седмица. След сблъсък с армията, Георги Попов, заедно с други другари, се оттегля в планината.
На 13 юни 1923 г. непосредствено след разгрома на въстанието е създадена Килифаревската чета, която действа до май 1925 г. Четата оперира в Търново и Горнооряховско, към нея се присъединяват и други четници. Тя е създадена от въстаници от селата Килифарево, Дебелец, Лясковец и др, които са оцелели и останали в нелегалност след разгрома на въстанието. Създава се партизанско движение, известно като „братска общност” (в това движение са Димитър и Дончо Бълхови). Решенията са се взимали при общи обсъждания между всички четници. И въпреки това, много четници в своите разкази по-късно твърдят, че с най-голям авторитет се е ползвал Георги С. Попов. В Търново и Горнооряховско тази чета действа около три години.
Продължавайки пропагандната си дейност, Георги Попов публикува няколко статии в „Трудова мисъл“, в които обяснява смисъла на въстанието.
Първата и въоръжена акция е още същия ден (13 юни), когато Георги С. Попов и още седем въоръжени четници нападат общината на с. Радковци (Великотърновско) и изземват от там няколко пушки, няколко сандъка с патрони и две бомби. На 17 септември четниците Георги С. Попов и Тотю Саралиев ликвидират кмета на с. Джуровци (Тревненско).
В Септемврийското въстание същата година партизанските бойци превземат железопътната линия на гара Соколово, близо до Килифарево, за да попречат на движението на войските между Южна и Северна България. След сражение с полицията, гарата е в ръцете на четниците. На задържаните ж.п. работници и пътници Георги С. Попов произнася кратка реч. Преди да си тръгнат четниците прекъсват телеграфния и телефонния кабел, както и самата ж.п линия. Движението по това трасе е преустановено за повече от 30 часа.
През зимата, в края на януари, Попов е в родното си село. Селото бива обградено от отряд войници, които започват да претърсват къщите. Георги и приятелят му успяват да избягат от обкръжението. Тръгват към Балкана. Но дълбокият сняг, оставил следи, улеснява задачата на преследвачите. За съжаление другарят на Георги счупва крака си и не можа да продължи по-нататък. Не искайки да изостави другаря си, Попов го качва на гърба си и започна да се движи много по-бавно. Войниците ги настигат. Георги и неговият другар завързват престрелка с войската. Не искайки да се предаде на врага, Георги се самоубива. След неговата смърт полицаите жестоко се гаврят с трупа му. Беше рано сутринта на 31 януари 1924 г. Любимецът на Килифарево беше тържествено погребан от съселяните му.
Повече за Килифаревската комуна може да прочетете на сайта на ФАБ в следната статия:
Килифаревската република, юни 1923г.
