На 25 май 1879 г. е роден пионерът на анархизма Върбан Килифарски, участник в освободителните борби, издател и просветител
Върбан Стоянов Килифарски (1879-1923) е роден в с. Хърсово, като подобно на Параскев Стоянов и Михаил Герджиков, произхожда от заможно семейство, но без остатък отдава живота си в полза на борбата за правата на потиснатите.
Баща му Стоян Ив. Килифарски е учител и църковен певец. Той закупува земя с текето Муса баба до гара Ашиклар (Самуил) в близкото село Църквино (сега в рамките на гара Самуил). По-късно бащата Стоян Ив. Килифарски открива печатница в Разград. Семейството на Стоян и Рада Килифарски има пет деца; Христо, Върбан, Димитра, Александър и Райна.
През 90-те години на XIX в. се оформят и първите анархистки групи и кръжоци. Разградският анархистичен кръжок е създаден през 1896 г. от Христо Стоянов Килифарски брата на Върбан. Тези кръжоци са обикновено с членове от 10-12 човека. Член на кръжока е и малкият брат на Христо – Върбан Килифарски. След завършване на основното си образование учи в гимназията в Разград.
Отива в Русе и става сътрудник в скоропечатницата на Спиро Гулабчев – политически деец, публицист, издател, основател на сиромахомилството, един от първите идеолози на анархизма в България. През 1893 г. започва революционната си дейност като член на Македонския таен революционен комитет (първата форма на ВМРО) или Комитет на македонските революционери – терористи. Неговото начало е в Пловдив, а след това отново в Пловдив Михаил Герджиков със свои съученици в края на 1895 г основава Централен революционен македонски комитет, който е със силна анархистична ориентация. Михаил Герджиков привлича Върбан Килифарски в ЦРМК през 1896 г.
Биографите на Върбан Килифарски пишат, че Гоце Делчев го взема за четник и се повлиява от анархизма му, като през този период по негов съвет започва да организира отвличания срещу откуп. Изразителен по природа, младият Върбан, заедно с Гоце Делчев, влагат цялата си енергия в македонското революционно движение. Като високообразован и културен човек Килифарски оказва влияние върху лидера на това движение.
През пролетта на 1898 г. Върбан Килифарски става кукушки войвода по препоръка на Михаил Герджиков.. Млад и неопитен като водач, той допуска четата му да бъде разкрита през зимата на 1898 г. в Кожух планина.
Заедно с Н. Стойнов Килифарски е основател на първите земеделски съюзи като професионални организации. След напускането на македонското революционно движение Върбан Килифарски, заедно с Н. Стойнов, М. Герджиков и др., основават издателство “Анархия”.
Започва да строи сграда и отделя 40 дка земя от чифлика и градината, наследени от баща му в Текето, в село Исиклар. Искал е да построи частно трудово училище-пансион за сираци.
През 1907 г. под редакцията на Михаил Герджиков излиза вестник „Свободно общество“. От него са отпечатани два броя, като втория брой излиза нелегално, тъй като вестникът е официално забранен от властите по новия тогава „Закон против анархистите”. Сътрудници на вестника са били още Никола Стойнов, Буйнов, Блъсков и Върбан Килифарски.
След спирането на „Свободно общество“, Върбан Килифарски започва да издава вестник „Безвластие“. Този вестник излиза регулярно до 1911 г. Печата се първоначално в София, а впоследствие и в Разград. Организират се книжарници в София, Разград и Пловдив, които разполагат с всички български и руски анархистки заглавия, а също така със стари течения на вестници и списания. Вестник „Безвластие“ публикува много статии, посветени на анархистката идеология. В тях се пропагандират основните принципи на анархокомунизма. Особен интерес представляват статиите „Към безвластие“, „Авторитаризъм, анархизъм, социалдемократнзъм“, „Какво искаме ние анархистите“, „Обществото, което трябва да отмре“ и др., в които се обосновават основните тези на анархистите против авторитаризма и държавата за безвластническо общество, устроено на принципите на федерализма и свободата на личността .
В годините преди Първата световна война обикаля редица Западноевропейски страни като участва в дейността на „свободните училища“, устроени на принципа на безвластието (училището в Лозана и „Кошерът“ на Себастиан Фор до Париж).
През януари 1912 г. Върбан Килифарски пристига в Париж. Известно време си сътрудничи със Себастиан Форе. В неговото „справедливо“ училище учели децата на печатане, подвързване на книги, кошничарство и земеделие. През 1913 г. в Париж той започва да насърчава анархизма.
През 1913 г. той участва в масовата демонстрация в знак на протест срещу забраната на Кропоткин от френските власти да участва в честването на петдесетата годишнина от революционната му дейност. През 1914 г. се завръща в България, където без успех се опитва да направи покушение срещу цар Фердинанд, скрит в парка на Евксиноград.
След неуспешния опит за покушение, Килифарски се скрива в Италия и се занимава със земеделие близо до Флоренция. След контакти с италиански анархисти, той е изпратен от властите под домашен арест в южната част на страната. Стои в Италия до 1919 г. През същата година се провежда Първата национална конференция-конгрес от 15 до 17 юни 1919 г в София Присъстват 150 делегати и гости. Тук са Михаил и Николай Герджикови, и разбира се завърналият се Върбан Килифарски.
Проявите на анархистите са свързани с остри нападки главно срещу пролетарската диктатура, болшевиките и тесняците. В началото на юни 1922 г. на Бузлуджа се свиква излет на всички анархисти в България. Пристигат няколкостотин души. В Казанлък устройват събрание, пред което смятаният за един най-старите анархисти (само на 42 г.) Върбан Килифарски, заявява: „. . . Ние чакаме третата революция, която ще смъкне болшевишката тирания и диктатура.“ След излета безвластниците от Северна България заемат един вагон на влака, на който окачват черните знамена на анархията, и така заминават за Търново и Разград.
Голяма демонстрация с участието на Върбан Килифарски безвластниците провеждат и във връзка с погребението на известния анархист Петър Мазнев от с. Дебелец (юли 1922 г.).
Заради постоянните скитания и преследвания той вече бил много болен. Умира в гара Ашиклар (Самуил) от рак на стомаха на 20 януари, 1923 г.
