На 3 март 1953 г. два дни преди смъртта на „бащата на народите“ анархистът Георги Константинов, с помощта на Васил Зафиров, взривява скулптурата на Сталин
Ето малко спомени от самия бай Георги:
Това стана точно на 3 март 1953 година в 19.30 вечерта. Имаше огромен митинг, може би от около 200 000 души. Тогава митингите се събираха около паметника на Цар Освободител и Народното събрание, но изпълваха цялата улица „Цар Освободител” чак до „Орлов мост”. След като поставихме бомбата, аз се оттеглих, а приятелите ми се качиха на трамвая и заминаха. Останах сред тълпата от митинга и можах да наблюдавам експлозията, събарянето на статуята и това, което последва. Милиционер изтича в телефонна будка, за да съобщи в централата им. След десетина минути по „Толбухин“ (днешната „Левски“) и след това по „Цар Освободител“ започнаха да пристигат дълги черни камиони, натоварени с милиционери и джипове с офицери от Държавна сигурност (ДС). Направиха блокада на парка и понеже имаше доста двойки там, започнаха да ги арестуват и да ги товарят по камионите. Това е, което видях вечерта. По-късно на два пъти бяхме предадени и осъдени, както често се случва в нашата история.
Бащата на Георги Константинов е анархист и след 9 септември 1944 година за помощта му към бежанците от новия режим е изпратен в концлагер. Георги Константинов е изключен от гимназията заради идеите на баща си, а семейството интернирано в Панагюрище. От ученическите си и до днес години Константинов непримиримо търси най-добрите начини за съпротива срещу властта.
По това време Васил Зафиров, бивш легионер и настоящ член на все още легалния „Съюз на социалистическата младеж“, отбива военната си служба в казармата и успява да изнесе порядъчно количество взривно вещество, скрито в една войнишка манерка. Устройството поставят между краката на фигурата и след неговото активиране тя е разрушена. След атентата Константинов влиза в затвора и излежава 10 от общо 20-те години, на които е осъден. Зафиров е осъден на 14 години затвор.
След амнистия през 1962 г. Константинов е освободен, но остава под постоянното наблюдения на Държавна сигурност. През 1973 г. успява да избяга през Югославия. Установява се във Франция и живее там до 1991 г. След амнистия се завръща в София (има задочна смъртна присъда), за да доживее старините си в България. Активен деец на Федерацията на анархистите в България, журналист от в.“Свободна мисъл“, автор на редица анархистични трудове, издател на „Шрапнел“.
Спомените и други книги на Георги Константинов може да поръчате от нашата библиотека.
С легионер …
Все едно с Възраждане.
Ако това те успокоява, след горната публикация бай Георги ми писа, че
> СЛЕД 9.9.44 Г.
> ВАСИЛ ЗАФИРОВ БЕШЕ СЕ ЗАПИСАЛ В „СЪЮЗА НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА
> МЛАДЕЖ“ (ССМ) НА СОЦИАЛДЕМОКРАТА Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ – ПОЗДРАВИ!
ЕДНА КОРЕКЦИЯ, АЗ НЕ СЪМ ИЗКЛЮЧЕН ЗАРАДИ ИДЕИТЕ НА БАЩА МИ, А ЗА ДОНОСИ ОТ РОДА:
В справката-портрет пише: „Синът му Георги д-р Георгиев като ученик в ІV и V клас в гимназията, с. Любимец, се е проявявал крайно реакционно, за което бива изключен от ДСНМ (Димитровски Съюз на Народната Младеж). Дружил е с младежи, имащи крайно отрицателно отношение към Народната власт, като например: Петър Милчев, Димитър Вангелов, Стефан Бангиев, Михаил Добрев и др. Георги д-р Георгиев бил душата на реакционната групичка в гимназията. Всички лозунги, писани против властта в клозетите и по стените на гимназията, ставали под негово ръководство. Всички провокации на събранията в неговата паралелка, всички побоища над прогресивните младежи били организирани от него. Всички негови прояви говорили, че той е младеж, решително обвинен (sic!) за враг на Народната власт. В читалнята на гимназията е казвал – заканвал се, че ще пълни Марица с трупове на комунисти…“
Това е първият документ на ДС за моя милост от тези, до който получих достъп.
„ГРУПИЧКАТА“ В НАШААТА ПАРАЛЕЛКА ОТ 31 УЧЕНИКА НАБРОЯАШЕ 16 ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ ДСНМ, ТАКА ЧЕ НИЕ „ВРАГОВЕТЕ НА НАРОДА“ ИМАХМЕ АБСОЛЮТНО БОЛШИНСТВО (50 + 1 %)., РЕЗУЛТАТ ОТ „ЗАСИЛВАЩАТА СЕ КЛАСОВА БОРБА СЛЕД ПОБЕДАТА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“, КАКТО УЧЕШЕ „БАЩАТА НА ЦЯЛОТО ПРОГРЕСИВНО ЧОВЕЧЕСТВО“ – ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ ДЖУГАШВИЛИ, САМОНАРЕКЪЛ СЕ „СТАЛИН“, Т.Е. СТОМАНЕН…
Айде де, Сталин не беше ли Господ?
Iskren Azmanov
Какво пише дотук за Изродионович Сталин? Или вие само си тролите?