Антивоенните демонстрации в Израел и Газа
След провала на примирието и възобновяването на военните действия на 18 март протестите в Израел и Газа се засилиха. Те са в подкрепа на прекратяването на войната и срещу враждуващите режими от двете страни.
Протестите в Израел
В Израел всяка събота вечер се провеждат мащабни демонстрации. В тях участват десетки хиляди хора; най-голямата от тях, проведена на 25 март, събра около 100 000 протестиращи. Демонстрациите обхващат Тел Авив, Йерусалим и други градове в страната, включително и по-малки градове. Възмутените хора настояват за прекратяване на огъня, преговори и споразумение с властите в Газа за освобождаване на заложниците, като заплашват, че в противен случай ще „подпалят страната“. Демонстрантите блокират основни транспортни артерии, обсаждат правителствени офиси и резиденцията на десния министър-председател Натаняху, като искат нови избори, т.е. отстраняване на неговия режим от власт (вж. напр. https://www.npr.org/2025/03/25/nx-s1-5339490/israel-protests-netanyahu-hostages-gaza-war). Полицията разпръсква демонстрантите, като ги принуждава да прекратят блокадите.
Протестите в Газа
В Газа, която е под управлението на крайно десния клерикален режим на Хамас, започват демонстрации срещу властите и войната. На 25 март жителите на Бейт Лахия в северната част на територията излязоха по улиците. Те носеха бели парчета плат и саморъчно направени плакати и скандираха лозунги като „Искаме мир!“, „Спрете войната!“, „Долу Хамас“, както и лозунг, известен още от потушените протести срещу Хамас през 2019 г.: „Искаме да живеем“. Протестите се разпространиха и в други населени места на територията на страната.
Протестиращите в Газа обясниха настроенията си по следния начин: „Отказваме да умрем за когото и да било, за програмата на една или друга партия или за чуждестранни интереси… Хамас трябва да си отиде и да чуе гласа на опечалените, гласа, който се надига от руините – той е най-истинският глас.“ „Убиват нашите деца. Разрушават домовете ни… Ние сме против войната, против Хамас и другите фракции, против Израел и против мълчанието на света.“ „Ние сме потискани и от окупационната армия, и от Хамас.“ (https://www.leftcom.org/de/articles/2025-03-29/anti-kriegs-proteste-in-gaza)
„Хамас вън!“, „Хамас са терористи“, „Долу властта на Хамас, долу Мюсюлманското братство“, скандираха демонстрантите. „Не знам кой е организирал демонстрацията“, обясни един от протестиращите пред кореспондент на Франс Прес. „Участвах, за да изпратя послание от името на народа: „Стига войни“.“ Друг участник, Маджи, обясни, че „хората са уморени“. „Ако решението е Хамас да се оттегли от власт, защо Хамас не се оттегля от власт, за да защити хората?“
Силите на Хамас, въоръжени с палки, разпръснаха събранието.
В бежанския лагер Джабалия в западната част на Газа хората горяха гуми и настояваха за прекратяване на войната. „Искаме да ядем“, скандираха те (https://www.theguardian.com/world/2025/mar/25/hundreds-join-protest-against-hamas-in-northern-gaza).
На 26 март протестите продължават. В Telegram беше разпространен призив за излизане на улиците в 9 населени места в Газа. Хиляди хора взеха участие в демонстрациите. В Бейт Лахия демонстрантите крещяха: „Народът иска Хамас да се махне“. В тежко пострадалия от войната квартал Шеджая в Газа десетки протестиращи скандираха: „Долу, долу, долу! Хамас трябва да си отиде“. Подобни протести се проведоха и в Джабалия. (https://www.rainews.it/maratona/2025/03/guerra-gaza-proteste-gerusalemme-netanyahu-hamas-pestato-arrestato-hamdan-ballal-oscar-no-other-land-racconta-be6a41ec-34e6-43ff-963a-4148aa8f5c85.html)
В продължение на три дни улиците на Газа, от север до юг, гърмяха от високоговорителите на протестиращите от обяд до късно през нощта. Но на 28 март протестите спряха, въпреки призивите за голям митинг в този ден. Никой не излезе на улицата, а Хамас проведе своя контраманифестация. Режимът беше решен да попречи на продължаването на протестите. Както обикновено, той прибягна до репресии. Така на 29 март вечерта активистът Одай ал-Рубайе беше отвлечен; той беше измъчван в продължение на 6 часа, а след това безжизненото му тяло беше изхвърлено на улицата. Преди това Хамас излезе с изявление, в което обвиняваше протестиращите в сътрудничество с Израел, което е равносилно на смъртна присъда. В допълнение към отвличането на Одай има много други случаи на отвличания и заплахи срещу палестински активисти, които са участвали в протести.
Лицемерието на „прогресивния свят“
Както отбелязва палестинският активист Ихаб Хасан, „хората в ивицата Газа за първи път разбраха, че светът никога не се е интересувал от тях, а само от самата Газа. Самозваните съюзници на народа в ивицата Газа мълчаха, когато агресорът, който брутално избиваше цивилни, беше Хамас, а не Израел. Тези протести разкриха фалшивостта на предполагаемата солидарност на западните прогресисти. Дори в разгара на бомбардировките, когато хората в Газа се изказваха срещу Хамас, гласовете им бяха игнорирани.
Във видео се вижда как децата в Газа скандират „Искаме да живеем, не искаме да умрем“ по време на протестите. Думите им са пряк отговор на две шокиращи изявления. Едното дойде от Юсеф Хамдан, лидер на Хамас и син на Осама Хамдан, който каза във видеото, че Хамас няма достатъчно плат, за да издигне бяло знаме, но има достатъчно, за да покрие труповете на децата. С други думи, групировката ще се бори до последното дете в ивицата Газа. Второто изказване идва от близък до Хамас анализатор, който почти ежедневно се появява по Al Jazeera и заявява, че „нямаме друг избор, освен да се бием с плътта на децата от Газа“. Този нихилистичен възглед за децата на Газа подтикна тези деца да отговорят по най-простия и ефективен начин: искаме да живеем в мир – не искаме да умираме.
Понастоящем в ивицата Газа не се провеждат демонстрации, тъй като израелските бомбардировки се засилват, а Хамас продължава с жестоките си репресии. Никой не знае кога ще се възобновят протестите, но те ще се завърнат и то с още по-голяма сила. Защото тези, които произнасят речи от Доха, нямат легитимност да определят съдбата на живеещите в палатки, а тези, които се радват на удобствата на Запада, докато приветстват Хамас, нямат право да казват на палестинеца в Газа кое е най-доброто за него. Всеки, чиито деца са далеч от ужасите на войната и който въпреки това насърчава другите да се бият с плътта на децата от Газа, има извратена обсебеност към тяхната смърт.
Последната дума – и единствената, която има значение – принадлежи на народа на Газа. Те са тези, които ще трябва да платят цената за безмилостността на Хамас и пренебрежението към техния живот. Хамас трябва напълно да изчезне от палестинския политически пейзаж“, заключава Ихаб Хасан. (https://bonustracks.blackblogs.org/2025/04/07/gaza-fordert-beendet-den-krieg-nieder-mit-hamas/)
